№ 246
гр. Сливен, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20222200500349 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 519/04.07.2022 г. по гр.д. № 408/2022 г. на Районен съд – Сливен, с
което е осъден Г. Д. Д. , ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на Й. Г. Д. , ЕГН:
**********, с адрес *** на основание чл. 149, вр. чл. 144 СК сумата от общо 450,00 лв.
/четиристотин и петдесет лева/ - по 150,00 лв. месечно за три месеца, представляваща
издръжка на пълнолетно дете, ненавършило двадесетгодишна възраст, учащо редовно в
средно учебно заведение, за минал период от време - от 05.11.2021 г. до 05.02.2022 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба - 08.02.2022 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявеният иск за разликата над уважения
размер от общо 450,00 лв. или по 150,00 лв. месечно за три месеца до пълния предявен
размер от общо 600,00 лв. или по 200,00 лв. месечно за три месеца, като неоснователен и
недоказан.
Осъден е Г. Д. Д. , ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на Й. Г. Д. , ЕГН: **********, с
адрес *** на основание чл. 144 СК сумата от по 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ месечно ,
представляваща издръжка на пълнолетно дете, ненавършило двадесетгодишна възраст,
учащо редовно в средно учебно заведение, считано от датата на подаване на исковата молба
- 08.02.2022 г. до 12.05.2022 г. , ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане , като е отхвърлен предявения иск за разликата над уважения
размер от по 150,00 лв. месечно до пълния предявен размер от по 250,00 лв. месечно, като
1
неоснователен и недоказан. Страните са осъдени да заплатят разноски съобразно уважен ата
и отхвърлена част от исковете.
Подадена е въззивна жалба от ответника, чрез представител по пълномощие, с която
решението се обжалва в частта, с която е осъден въззивникът да заплати на основание чл.
149, вр. чл. 144 от СК сума от общо 450.00 лв. - по 150.00 лв. месечно за три месеца,
представляваща издръжка на пълнолетно дете, ненавършило двадесетгодишна възраст,
учащо редовно в средно учебно заведение, за минал период от време - от 05.11.2021 г. до
05.02.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба -
08.02.2022 г. до окончателното й изплащане. Счита се така постановения съдебен акт в тази
му част за неправилен. При анализиране на всички писмени доказателства по делото,
първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод по повод направената от същия
констатация, че е налице „ненавременно доброволно плащане на издръжката, която сам
ответникът се е съгласил да заплаща на сина си с постигнатата съдебна спогодба по гр.д. №
3854/2015 г. по описа на СлРС“. Това е и обосновало присъждането с обжалвания съдебен
акт на издръжка в размер на 150.00 лв. ежемесечно за три месеца назад, считано от
05.11.2021 г., когато и ищецът е навършил 18 - годишна възраст. По делото са представени
Постановление от 10.02.2022 г. по ИД № 1322/2017 г., издадено от държавен съдебен
изпълнител Стоян Стоянов, с което се сочи, че на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр.
чл. 143, ал. 2 от СК изпълнителното дело е прекратено със страни: Й. Г. Д. - взискател и Г. Д.
Д. - длъжник поради навършване на пълнолетие и цялостно изплащане на дължимата
издръжка. В издадено и приложено по делото Удостоверение от СИС при PC - Сливен с изх.
№ 5456/09.06.2022 г. е записано обаче, че изпълнителното дело е прекратено с
постановление от 10.02.2022 г. спрямо взискателя, а постъпилите след същото суми са
разпределени по сметка на СлРС. Тъй като не става ясно какви суми и с какво основание са
постъпвали по въпросното ИД № 1322/2017 г. след соченото издаване на Постановление от
10.02.2022 г., какви суми са постъпвали от 05.11.2021 г. до 10.02.2022 г. и с какво
основание, защо веднъж е прекратено изцяло изпълнителното дело, а при направено
запитване се издава Удостоверение, в което се сочи, че това е сторено само спрямо
взискателя, то оказва се, че този въпрос не е изяснен, а това рефлектира и върху
законосъобразността на решението в обжалваната част, доколкото, ако са постъпвали суми с
основание за издръжка в периода от 05.11.2021 г. до 10.02.2022 г., но същите са отклонявани
по други пера от съдебния изпълнител, то тогава не би могло да се вменява във вина на
въззивника, че не е изпълнявал доброволно задължението си да заплаща издръжка на
навършилия пълнолетие негов син, който продължава да учи средно образование в
процесния период. Видно и от издаденото за сведение на съда Удостоверение с изх. №
353/15.07.2022 г. от работодателя на Д. *** в рамките на посочения по - горе период е
продължавано да се удържа от трудовото му възнаграждение по 120.00 лв. на месец за
издръжка на сина му Й. Г. Д.. В този смисъл основателно би било въззивникът да бъде
осъден да заплати за процесния минал период издръжка в общ размер на 90.00 лв.
/деветдесет лева/, представляваща разлика между присъдената с обжалваното решение
издръжка за три месеца назад от подаване на исковата молба в съда в общ размер на 450.00
2
лв. и реално заплатената, макар и по ИД № 1322/2017 г. в общ размер от 360.00 /триста и
шестдесет лева/. Поради това се иска да се отмени решението в обжалваната част, като се
постанови ново за осъждането на въззивника да заплати сумата от 90 лева. Направено е
доказателствено искане за изискване и прилагане на ИД № 1722/2017 г. по описа на СИС
при Районен съд – Сливен.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се
твърди, че е неоснователна. Твърдените в жалбата факти, досежно извършени по
изпълнителното дело за издръжка плащания от третото задължено лице (ра ботодател на
длъжника), са по съществото на спора и като възражения след вало да бъдат направени
и/или доказани още в първоинстанционното про изводство по делото, а не пред настоящата
инстанция. Последният получен банков превод от Районен съд Сливен е с дата 10.11.2021
год. и това е била последната дължима на въззиваемия из дръжка, получена по и.д. №
1322/2017 год. по описа на СИС при PC Сливен, която се отнася за последния месец преди
навършване на пълнолетие. Във връзка с направените преводи за периода от 05.11.2021 год.
до 10.02.2022 год., от третото задължено лице (работодател на длъжника) *** с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, твърди, че както въззивникът (длъжник по и.д.), така и
дружеството-работодател са били надлежно уведо мени, че извършените в този период
плащания са за дължимите по изпълни телното дело държавни такси, а не както се твърди
във жалбата и представе ното по делото удостоверение - за издръжка. Излагат се аргументи
в подкрепа на тезата и в обобщение се иска да се потвърди решението. Не се
противопоставя да бъде изискано и приложено изпълнително дело № 1322/2017 год. по
описа на СИС при PC Сливен. Представя и иска да бъдат приети по делото банкови
документи, изда дени от Общинска банка АД - Филиал Сливен.
В с.з. въззивникът не се явява и не изпраща представител.
За въззиваемия се явява представител по пълномощие, който оспорва жалбата.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
3
към нея.
Предмет на обжалването е решението в частта, с която е осъден въззивникът да заплати на
основание чл. 149, вр. чл. 144 от СК сума от общо 450.00 лв. - по 150.00 лв. месечно за три
месеца, представляваща издръжка на пълнолетно дете, ненавършило двадесетгодишна
възраст, учащо редовно в средно учебно заведение, за минал период от време - от 05.11.2021
г. до 05.02.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата
молба - 08.02.2022 г. до окончателното й изплащане.
Жалбата обаче е неоснователна. Видно от изпълнително дело № 1322/2017 год. по описа на
СИС при PC Сливен, същото е било прекратено с постановление от 10.02.2022г. поради
навърщване на пълнолетие и цялостно изплащане на дължимата издръжка. Постъпилите
след постановяване на постановлението суми са разпределени по сметка на СлРС за
държавни такси. Така сумите не са били изплащани на взискателя по делото и
неоснователно е повдигнатото с въззивната жалба възражение за неправилност на
решението в тази част.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 36 лв., представляваща платени такси за снабдяване с писмени доказателства и
сумата от 300 лева представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 519/04.07.2022 г. по гр.д. № 408/2022 г. на Районен съд –
Сливен в обжалваната част.
ОСЪЖДА Г. Д. Д. , ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на Й. Г. Д. от *** сумата от 36
лв., представляваща платени такси за снабдяване с писмени доказателства по делото.
ОСЪЖДА Г. Д. Д. , ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на адв. Ю. И. С. от *** на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата сумата от 300лв., представляваща
минимално адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на въззиваемия
във въззивното производство.
4
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5