Р Е Ш
Е Н И Е № 265
гр.
Сливен, 28.02.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І- ви граждански
състав, в публично заседание на двадесет и девети януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при участието на съдебен секретар
АЛБЕНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 3668 по описа на СлРС за 2018 год., за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК, във вр. с
чл. 86 от ЗЗД в условията на обективно кумулативно съединяване на исковете.
Сочи се, че между ответника и „Макс Телеком” ООД е сключен
„Договор за услуги - Физическо лице” с № DE182001160414043 от 16.04.2014 г., за
предоставяне на услугата Мобилен достъп до интернет услуги, за срок от 24
месеца, като след изтичане на посочения срок, договорът се преобразува в
безсрочен съгласно чл. 18.1 от Договора, като се счита за продължен за
едномесечен срок за всеки отчетен период и при условията, посочени в него и
Общите условия. С подписването на Договора ответникът се е задължил да плаща
ежемесечно такса в размер на 11,18 лв. /единадесет лева и осемнадесет
стотинки/.
Твърди се, че с подписването на Договора
ответникът е приел „Общи условия за уреждане на взаимоотношения между „Макс
Телеком” ООД и абонатите и потребителите, ползващи интернет услуги и услуги за
пренос на данни чрез обществената електронна съобщителна мрежа на „Макс
Телеком" ООД, в сила от 07.04.2014 г. Видно е, че същите са изменени и
допълнени с редакция публикувана на интернет страницата на доставчика- http://www.maxtelecom.bg на 15.01.2015 г., в
сила от 23.02.2015 г., с която се създава нов раздел 18 „Други условия“,
засягащ абонатите, които използват електронни съобщителни услуги чрез LTE-
мрежата на „Макс Телеком“ ООД и сключили договори за услуги в периода от
01.07.2014 г. до 23.09.2014 г. вкл. и относно абонатите сключили договори след
влизане в сила на изменението. Следващото изменение на Общите условия е
публикувано на интернет страницата на „Макс Телеком“ ООД- http://www.maxtelecom.bg на 11.11.2015 г., в
сила от 15.12.2015 г., с което е променен единствено адресът на управление и
кореспонденция с „Макс Телеком“ ООД залегнал в т. 1.1. от ОУ.
В исковата молба се твърди, че таксите по
Договора са дължими за всеки период на отчитане, като периодът на отчитане е на
ежемесечна база, а таксите имат
абонаментен характер, като издаването на ежемесечните фактури е уредено в чл.
10.7. и т.10.10 от Общите условия и в т. 8 от Договора на „Макс Телеком” ООД.
както следва: Макс Телеком ООД издава текущо фактура на определени дати за
ползваните от Абоната услуги. Абонатът се информира относно датите за отчитане
на потребление при сключване на договора за услуги. Абонатът / Потребителят е
длъжен да заплаща дължимите суми в 15-дневен срок от издаване на фактурата,
освен ако в договора е посочен друг срок. В случаи на просрочие, Абонатът/
Потребителят дължи неустойка, в размер на законната лихва за забава за всеки
ден закъснение. Не получаването на фактура не освобождава Абоната от
задължението да плати дължимите суми в определения срок.
Твърди, че е издадена е фактура №
********** от 01.06.2015 г. с период на отчитане 01.06.2015 г. - 30.06.2015 г.
и срок на плащане до 16.06.2015 г. на стойност 11,18 лв. с включен ДДС, в която
е описано задължението за главница в размер 11,18 лв. начислена като баланс по
предишни фактури и отразява задължение за период на отчитане 01.06.2015 г. - 30.06.2015
г., а в Приложение № 1 към фактурата, което е неразделна част от нея, в раздел
„Извлечения по услуги“ е описана дължимата от абоната месечна такса за периода
01.06.2015 г.- 30.06.2015 г. в размер на 12,42 лв. без ДДС, като от тази сума е
извадена отстъпката от месечната такса съгласно договора за услуги в размер на
3.11 лв. без ДДС и се е получила крайната сума за плащане на месечната такса в
размер на 9,32 лв. без начислен ДДС или 11,18 лв. с начислен ДДС. Информацията
в Приложение № 1 на Фактурата е част от същата и е неразделна част от нея.
Съдържащата се информация в приложението на фактурата, дава ясна представа за
произхода па задължението.
Твърди също, че поради незаплащането на
фактура № ********** от 01.06.2015 г., Договор № DE182001160414043 от
16.04.2014 г. е прекратен на основание т. 16 във вр. с т. 17.4.1 от Договора и
т. 6.8 и т. 14.1.4.1. от Общите условия /Макс Телеком има право да ограничи
достъпа до услугата и / или да прекрати договора за услуга в случаите, посочени
в т. 14.1 от Общите условия/. Договорът е прекратен на основание 14.1.4.1. от
Общите условия /при неплащане на абонаментната цена в срока, посочен в т. 10.10
от Общите условия/.
Сочат, че на 13.07.2016 г. е сключен
„Договор за продажба и прехвърляне на вземания” между „Макс Телеком" ООД и
„Макс Колект” ООД, по силата на който вземането, предмет на настоящото производство
е прехвърлено на „Макс Колект" ООД и то е новият кредитор по задължението.
Договорната покупна цена, платима от Цесионера срещу прехвърлянето на
вземанията, както и начина на плащане, са регламентирани в Анекс към договора, който
е неразделна част от него, като към сключения „Договор за продажба и
прехвърляне на вземания” от 13.07.2016 г., е подписано Приложение № 1, което е
неразделна част от договора. В Приложение № 1 е описано и индивидуализирано
прехвърленото вземане, предмет на настоящото производство. „Макс Телеком"
ООД е упълномощило „Макс Колект” ООД да уведоми длъжниците от Приложение № I за
извършеното прехвърляне на вземания съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, което е
допустим и валиден метод на уведомяване съгласно наложилата се съдебна практика
-Решение № 60 от 11.02.2013 на Окръжен съд - Пазарджик по гр. д. № 1050/2012г„
Решение № 33 от 01.02.2013 на Окръжен съд - Пазарджик по гр. д. № 2376/2012г„
Решение № 1205 от 25.03.2013 на Районен съд - Пловдив. XX с-в по гр. д. №
18144/2012г„ Решение от 11.04.201З г. на Районен съд - Пловдив, VIII с-в по гр.
д. № 12212/2012г.
Излагат се твърдения, че на 19.08.2016 г.
на ответника му е изпратеното по „Български пощи“ ЕАД уведомление съгласно
чл.99, ал. 3 от ЗЗД, от което става ясно, че новият Кредитор по процесното
вземане е „Макс Колект" ООД. Пратката се е върнала обратно, тъй като видно
от обратната разписка получателят не е потърсил пратката (прилагат заверено
копие от върналата се обратна разписка), като молят ответника да се счита
уведомен в настоящото производство.Сочат съдебно Решение на ВКС № 123 от
24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г„ II т. о., ТК, в което е посочено, че когато
в хода на делото на длъжника му стане известен сключеният Договор за
прехвърляне на вземания, следва да се счита, че той е уведомен съгласно
изискването на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Предвид изложеното моли съда да постанови
решение, с което да признаете за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищцовото дружество сумата от 11.18 лв., представляваща главница, отразена
във фактура № ********** от 01.06.2015 г.
Не предявяват иск за лихвата в размер на
1.34 лв., поради ниския размер и с оглед
ненатоварване на страните с разноски, както и за неустойка за невърнато
устройство за достъп до интернет услуги в размер на 89,00лв.
Претендират за направените както в
заповедното, така и в настоящото производство разноски, съгласно чл. 78, ал. 1
от ГПК.
При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, с който
счита иска за допустим, но по
същество за неоснователен.
Излага аргументи, че изпратено уведомление
до длъжника Г.А.А. от "Макс колект" ООД не връчено по надлежния ред,
тъй като липсва подпис на получателя и дата в известието за доставка,
предвид изискванията на чл. 36 от ЗЗД не
е налице законова пречка то да бъде извършено чрез пълномощник. По делото е
приложено пълномощното от 13.07.2016 г., с което е извършено упълномощаването
на „Макс Колект" ООД от „Макс Телеком" ООД.
Счита, че не е извършено надлежно
упълномощаване от „Макс Телеком" ООД на „Макс Колект" ООД, тъй като
липсва нотариална заверка на подписа на упълномощителя Нейчо Величков, поради
което счита иска за неоснователен и моли съда да го отхвърли. Претендира за
направените по делото разноски.
В съдебно
заседание ищцовото дружество не изпраща представител или пълномощник, с писмено
становище моли съда да уважи исковите претенции. Претендира за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът в с.з. се представлява от
назначения особен представител, който моли съда да отхвърли иска, като
неоснователен. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.
Горната фактическа обстановка
се установи от следните приети доказателства:
Предявеният положително установителен иск
с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е за установяване на
съществуващо вземане в полза на ищцовото дружество установено със
Заповед № 535/01.03.2018 г. по ч.гр.д. № 933/2018 г. по описа на СлРС за
главница в размер на 11.18 лв. по
Договор № DE182001160414043 от 16.04.2014 г., отразено във фактура № **********
от 01.06.2015 г., неустойка за невърнато устройство за достъп до интернет в
размер на 89.00 лв., лихва за забава в размер на 1.34 лв., начислена за периода
от 17.06.2015 г. до 20.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението - 27.02.2018 г. до окончателното заплащане
на вземането, както и направените разноски в общ размер на 325 лв.
Ищовото дружество изрично
в петитума на исковата молба е заявило, че не претендира
присъдената в заповедното производство лихва в размер на 1.34 лв., както и не
претендира за неустойка за невърнато устройство в размер на 89 лв. Желае
присъждане единствено на главница в размер на 11.18 лв.
Безспорно по делото се установи от събраните доказателства, че
между „Макс Телеком“ ООД и ответника Г.А.А. е бил
сключен на 16.04.2014 г. „Договор за услуги Данни-Физическо лице“ с № DE182001160414043 за предоставяне на услугата "Мобилен достъп
до интернет услуги" за срок от 24 месеца при месечна такса 11.18 лв.
със задължение за ежемесечното и плащане.
Поради неплащане на фактура №
********** от 01.06.2015 г., договорът е прекратен на основание т. 16 във вр. с
т. 17.4.1 от Договор № DE182001160414043 и
т. 6.8 и т. 14.1.4.1 от Общите условия на ищцовото дружество при неплащане на
абонаментната цена в срока посочен в т. 10.10. от Общите условия.
Установи
се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2016 г. „Макс
Телеком“ ООД е цедирало вземането в полза
на ищцовото дружество - „Макс Колект“ ООД.
Ответникът не е уведомен надлежно за цесията, поради което не е произвел
действие спрямо него.
Съгласно чл. 99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. От
доказателствата по делото не може да бъде направен извод, че извършената цесия
е била надлежно съобщена на ответника от цесионера,
който е бил упълномощен с изрично пълномощно за това от цедента, преди датата на подаване на исковата молба.
Действително по делото е представено като доказателство адресирано до ответника
уведомление за цедиране на вземането
от цесионера, но същото не е получено от него.
Пратката се е върнала обратно, тъй като получателят не е потърсил пратката от
"Български пощи" ЕАД.
Въпреки това, съдът намира, че няма пречка
уведомяването за извършена цесия да бъде направено чрез връчване на препис от
искова молба, към която е приложено уведомлението от „Макс Колект” ООД, в
качеството му на пълномощник на цедента „Макс Телеком” ООД.
Уведомлението не е достигнало до ответника,
тъй като обратната разписка, с което е изпратено е върната с отбелязване, че
пратката не е потърсена. Като уведомяване за цесията евентуално би могло да се
разглежда връчването на преписи от исковата молба и доказателствата, но
подаването на исковата молба не представлява действие по пълномощие от „Макс
телеком” ООД. Както се сочи и в Тълкувателно решение № 142-7 от 11.11.1954 г.
на ОСГК на ВС, съобщението, извършено от цесионера не поражда действие по
отношение на длъжника.
Очевидно е, че ответникът не е получил нито
екземпляр от заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, нито исковата молба и
приложените доказателства, поради което не е научил за извършената цесия, което
не поражда предвиденото в чл. 99, ал.3 от ЗЗД действие спрямо него. Липсата на
такова действие означава, че ответникът не дължи плащане на ищеца, поради което
и предявеният по делото иск следва да бъде отхвърлен.
Съобразно изхода на процеса, съдът не дължи произнасяне по
въпроса за разноските, тъй като ответникът не е направил такива.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Макс Колект” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.”Христо Ботев”№ 17, ет.1, офис 208, представлявано
от управителя Х.Й., чрез адв. Б., против Г.А.А.,
с ЕГН ********** *** иск за признаване за установено, че ответника дължи на
ищцовото дружество, сумата от 11.18 лв. по Договор № DE182001160414043 от 16.04.2014
г., отразено във фактура № ********** от 01.06.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 27.02.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски по
ч.гр.д. № 933/2018 г. по описа на СлРС в общ размер на 325 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред СлОС в двуседмичен срок, считано от съобщаване на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: