№ 4902
гр. София, 09.10.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 17 СЪСТАВ, в публично заседание
на втори октомври през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател:Петър В.. Сантиров
СъдебниМ. И.П. Смоленова
заседатели:Николай Ал. Садовски
при участието на секретаря Цветанка Б. Делова
и прокурора Я. Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Петър В.. Сантиров Наказателно дело
от общ характер № 20251100202489 по описа за 2025 годИ..
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ В. Д. М., редовно уведомен, явява се лично и с адв. И.
Л. – с пълномощно по делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д. Г. Б., редовно уведомен, явява се лично и с адв.
Л. П. – с пълномощно по делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ И. В. Т., редовно уведомен, явява се лично и с адв. В.
М. и с адв. П.Б. – с пълномощни по делото.
СГП се представлява от прокурор – Г..
ПОСОЧЕНОТО ЗА ОЩЕТЕНО ЛИЦЕ КОНСОЛИДАЦИОННА
КОМПАНИЯ се представлява с адв. Е. Е. с пълномощно по делото.
АДВ. П.: Считам, че в днешното заседание ход на делото не следва да се
дава, тъй като са налице процесуални пречки за това и съображенията ми са
следните:
Първо в предходните три открити заседания, в които ход на делото не
1
беше даден, а именно на 22.05, 02.07 и 03.07.2025 г. съдебният състав
включваше съдебните заседателки Е.Я. Т. П. и М. И.П. – С.. От извършена от
мен справка по делото установих, че в последствие с два отделни протокола за
избор са били определени други двама съдебни заседатели, а именно М.С.А. и
Н.А.С.. И двата избора са извършени на една и съща дата, в един и същи час и
минута в интервал от няколко секунди, като в самите протоколи липсва
посочено фактическо или правно основание за едновременната замЯ. на
първоначално определените съдебни заседатели, които вече са участвали в три
поредни заседания.
Допълнително по делото няма постъпили молби, уведомления, или други
искания от съдебните заседателки П. и П. – С., които да обосноват тяхната
смЯ.. Недаването на ход и отлагането на делото само по себе си не
представлява правно основание за смЯ. на съдебните заседатели. Такава смЯ.
изисква обективно удостоверени причини, например отпуск по болест,
несъвместимост или мотивирано произнасяне по чл. 31 от НПК при отвод или
самоотвод. Извършването и без предпоставки поражда риск от произвол и
противоречи на изискванията за прозрачност и предвидимост при формиране
на съдебния състав. Едновременната смЯ. на двамата съдебни заседатели в
един и същи ден и час в рамките на няколко секунди при липса на обоснован
мотив създава обосновано подозрение за административна намеса по
целесъобразност, а не за действия по предвидения в закона ред. Подобна
хронология накърнява изискванията за прозрачност, проследимост и
обективна безпристрастност на съдебния състав и налага пълно документално
изясняване на случая преди даване ход на делото.
Тук не твърдя, че чл.258 от НПК принципът за неизменност на състава е
нарушен, защото делото е започнало. Това обаче не делигира изискването за
съд установен със закон, съгласно чл. 6 от ЕКПЧ и чл. 122, ал.1 от
Конституцията на Р България и забраната за произвол при формирането на
съдебния състав. Подборът и замЯ.та на съдебните заседатели следва да
отговаря на изискванията за прозрачност, предвидимост и проследимост
произтичащи от чл. 9 от Закона за съдебната власт, а също и Наредба №7/2017
г. на ВСС, както и от общите правила на чл. 29-31 от НПК.
Съгласно чл. 107 и чл. 275 от НПК съдът дължи да изясни служебно
релевантните факти и да събере поисканите относими доказателства, когато
2
съществува обосновано съмнение за нарушение на тези гаранции. В случая
едновременната смЯ. на двамата първоначално определени съдебни
заседатели извършена без отразено основание, което да се съдържа в делото,
при това само дни преди насроченото открито съдебно заседание създава
основателно подозрение за нагласяване „на състава“ и заобикаляне принципът
на случайния подбор.
Такава смЯ. е несъвместима със стандарта за съд установен от закона и с
изискването, решенията по формиране и промЯ. на съдебния състав да се
базира на проверими документи изготвени по предвидения в закона ред. При
липса на такива материали даването на ход с новоизбрани съдебни заседатели
би поставило под съмнение легитимността на състава и би застрашило
процедурата с последващо основание за отмЯ. на акта, поради съществено
процесуално нарушение на изискванията за законен състав макар и принципът
за неизменност формално да не е засегнат на този етап. Ето защо считам за
необходимо преди произнасяне по хода на делото председателят на състава да
изясни служебно основанието за тази едновременна смЯ..
Конкретно да разпореди на служебния служител В.З.М.-Х.ва да
представи писмени обяснения, кое е наложило, на какво правно основание, и
по чие разпореждане на 19.08.2025 г. да е извършила нов избор на съдебни
заседатели по НОХД № 2489/2025 г. по описа на СГС, НО 17 състав.
Тези обяснения заедно с наличните документи съпътстващи релевантни
документи да бъдат приобщени към материалите по делото. При тази
последователност, след приобщаване и проверка на документите съдът ще
може да прецени, дали са налице обективни организационни основания за
смЯ.та и дали е спазен установения в закона ред. Дотогава даването на ход би
било преждевременно и рисково за валидността на самия процес. Като
обобщение ще кажа, че съмненията около начИ. на формиране на съдебния
състав в частност едновременната замЯ. на съдебните заседатели попадат в
категорията на съществените процесуални нарушения водещи до незаконен
състав на съда. Ако този въпрос не бъде изчистен преди началото на
разпоредителното заседание порокът впоследствие не може да бъде
отстранен, поради това настоявам днес да не дава ход на делото, а първо да
бъдат изискани посочените обяснения и документи, за да се гарантира, че
делото ще бъде разглеждано от обективен и безпристрастен съдебен състав.
3
Ако се установи, че изборът на съдебните заседатели Н.А.С. и М.С.А. е
извършен без надлежно правно основание моля дсъщият да бъде анулира, а
съдебните заседателки Е.Я. П. и М. П.а – С. да бъдат призовани за участие в
следващото открито съдебно заседание за датата на което делото ще бъде
насрочено.
ПРОКУРОРЪТ: Считам че в настоящия случай не са били допуснати
съществени нарушения по формиране на съдебния състав. Съответно
изискване на обяснението допълнително по документи е безпредметно.
АДВ. М.: Предоставям на съда.
АДВ. Л.: Предвид изложеното от колегата предоставям на съда.
АДВ. Б.: Предоставям на съда.
АДВ. Е.: Предоставям на съда.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното искане и становище на другите
страни счита искането на адв.П. за неоснователно.
Доколкото реда за определяне на съдебния състав е уреден на първо
място в закона. На второ място правилника за устройство и работа на
съдилищата одобрен от ВСС, съгласно който правилник важащ за цялата
страна до даване ход на делото всяко ново отсрочване се счита за
първоначално разглеждане на делото и съдът е длъжен да направи нов избор
на съдебни заседатели, ако трябва 50 пъти ще се направи, ако 50 пъти се
отложи делото, поради което не счита за нужно да изисква каквито и да е
доказателства и документи, обяснения от длъжностните лица, доколкото
посочените актове са ноторно известни, общодостъпни и всеки има право и
може да се запознае с тяхното съдържание.
Софийски радскГрадски Съд е част от съдебната система на Р България и
се съобразява с тези правила и настоящият съдебен състав не вижда никакви
основания и нарушения при избора на съдебния състав.
В допълнение следва само да се отчете, че не случайно и двамата
съдебни заседатели се избират наново, а не само един, тогава щеше да е
4
проблем именно, защото при всяко ново разглеждане на делото се определя
състав по първоначални правила.
В правилника за работа на Софийски Градски Съд е наличен и достъпен
на сайта и на съда и на Висш съдебен съвет.
ОСТАВЯ без уважение искането на адв. П..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. П.: При това положение да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Л.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. М.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Е.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ОБВИНЯЕМИЯТ М.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ОБВИНЯЕМИЯТ Б.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ОБВИНЯЕМИЯТ Т.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и материалите по
делото счита, че не са налице процесуални пречка за разглеждането му,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
Снема самоличност на явилите се лица:
Д. Г. Б. – 62 г., българин, български гражданин, осъждан, разведен, с
висше образование, към момента безработен, адрес по местоживеене: ул.
София, ул. ****, ЕГН ****.
В. Д. М. – 67 г., българин, български гражданин, неосъждан, женен, с
висше образование, работи в туристическа немска фирма, адрес по
5
местоживеене: гр. София, ул. ****, ЕГН **********.
И. В. Т. – 66 г., българин, български гражданин, женен, неосъждан, с
висше икономическо образование, пенсионер, адрес по местоживеене: гр.
София, ж.к. ****, ЕГН **********.
Самоличността снета от представените лични карти.
СЪДЪТ разяснява на страните правата им в процеса.
ЗАЩИТАТА /по отделно/: Не правим отвод на състава на съда,
прокурора и секретаря.
АДВ. Е.: Новият ликвидатор е В. И.а Г.а.
Ние имаме искане за конституиране и сме предявили гражданският иск,
който е в кориците на делото. Поддържаме същият и молим да бъдем
конституирани като граждански ищец в производството.
Предявеният граждански иск е само за сумата. Уточнявам че
претендираме сумата, ведно със законната лихва от 12.06.2006 г. до
окончателното плащане.
ПРОКУРОРЪТ: Считам че молбата следва да бъде оставена без
уважение и гражданският иск да не бъде приет за съвместно разглеждане,
доколкото съвместното му разглеждане би затруднило разглеждането на
настоящото наказателно производство, което е много напреднало и много
дълги години се е гледало.
АДВ. Л.: Поддържам същото становище, още повече, че гражданският
иск се предявява за сума различна за тази, която е предявена с обвинителният
акт, а обвинителният акт е този, който предопределя обема на гражданската
претенция, която може да бъде определена пред съда.
Претендира се сума от 4 594. 980 лв. плюс законна лихва, която не може
да бъде присъдена, но такава сума сама по-себе никъде не фигурира в
обвинението, т.е. това ще затрудни изключително процесът и аз ви моля да не
го приемате.
Отделен е въпросът, че в едно от разпоредителните заседания
гражданският ищец не е предявил претенцията си и според мен вече след това
6
не е могъл и да я предявява.
АДВ. П.: Не мога да разбера от съдържанието на тази кратка молба,
какво се прави. Изменение на определен граждански иск, допълнение или
какво. Нищо не ми става ясно. За нас този въпрос е неясен. Каквото и да
решите искам да заявя категорично, че ние оспорваме по основание и по
размер изцяло тази искова молба. Съображенията си ще изложим в хода на
производството.
Разглеждането на този граждански иск ще затормози много
разглеждането на наказателното производство. Отново искаме това да не се
допуска разглеждането на този иск съвместно с наказателния процес.
АДВ. Б.: Считам че гражданският иск не следва да бъде приеман за
съвместно разглеждане, доколкото би затруднил процеса по делото.
АДВ. М.: Поддържам становището на колегите.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д. Б.: Становището на така предявения иск: На първо
място в молбата се твърди следното /цитирам/:
В периода от 10.03.2005 г. до 12.06.2006 г. при условията на
продължавано престъпление по чл. 26, ал.1 от НК, чрез две последователни
сключени валутни сделки от банкови сметки на „Консолид Комерс“ ЕАД
ликвидация противозаконна е била изведена и присвоена парична сума в общ
размер на 6 594.980 лв. /край на цитата/. Това твърдение не съответства на
обстоятелствената част на обвинителния акт, в която изрично се посочва, че
между тези два договора е бил сключен и друг договор, а именно FO-
002/09.12.2005 г., който макар и сходен по характер не е инкриминиран от
прокуратурата и не е част от претендираната престъпна дейност.
Следователно тезата на молителя за последователност на инкриминираните
сделки представлява невярно интерпретиране на фактическата рамка на
обвинението, което води до изкривяване на действителната хронология и
структура на твърдяното престъпление. Това е съществено, тъй като в случая
се касае за обвинение за продължавано престъпление по чл. 26, ал.1 от НК,
при което правната конструкция и редът на действията имат ключово значение
за определяне на правната квалификация на престъплението.
На второ място в молбата се въвежда едно ново неизвестно за
7
обвинителния акт понятие, а именно общо присвоена сума, която според
молбата е в размер на 6 594.980 лв. – това е в противоречие с обвинителния
акт, в който е посочено, че присвоената сума е 4 594.980 лв. Разликата от
2 000.000 лв. не е ясно откъде идва, тъй като в молбата липсват твърдения в
тази посока. В обвинителния акт се твърди, че от общо приведените средства
само част от тях са били върнати и именно те формирали предметът на
твърдяното присвояване. Включването в иска на общо присвоена сума, която
не е предмет на обвинението и включва неинкриминирани средства разширява
обхвата на наказателното производство извън рамките на повдигнатото
обвинение. Така се поставя под съмнение принципите на процесуална
икономия и правна сигурност.
На трето място в молбата се сочи, че става дума за длъжностно
присвояване в особено големи размери без да се споменава, дали се касае за
особено тежък случай, какъвто се съдържа в чл. 203, ал.1 на НК. Това може да
е формалистично и изглежда поне така, но точността на правната
квалификация е съществена, тъй като гражданският ищец в наказателния
процес трябва да се присъедини изцяло към конкретното обвинение, такова
каквото е повдигнато от прокуратурата. В този контекст молбата въвежда три
отделни отклонения от обвинителния акт:
Първо неточно посочена технология и логическа връзка между
инкриминираните договори, второ различен размер на твърдяното
присвояване, сключване на неинкриминирани средства и трето непълна и
неточно посочена правна квалификация на деянието. Всички тези
несъответствия и противоречия водят до обективна пречка за нормалното
разглеждане на гражданския иск в рамките на наказателното производство.
В обобщение ще кажа това:
Формулираната молба така, както е представена по делото не
съответства на изискванията на чл. 84 и чл. 85 от НПК, поради което
допускането като граждански иск в рамките на настоящия процес би било
несъвместимо с процесуалния ред и би затруднило разглеждането на делото.
На следващо място считам, че молбата която е подадена с искането от
„Консолид Комерс“ ЕАД да бъде конституиран гражданския ищец в
наказателното производство не следва да бъде допускана за съвместно
разглеждане и поради очевидна липса на професионална легитимация на
8
лицето, която е подписана.
Днес се представи допълнение, но аз говоря за молбата, която е по
делото, която ми е връчена в предходното заседание. По делото е приложена
молба подписана от адв. Х. Б. М., който се е легитимирал като представител на
„Консолид Комерс“, след справка в Търговския регистър обаче се установява
следното: Лицето Х. М. е заличен като ликвидатор и на негово място е
вписана В. И.а Г.а, като единствен ликвидатор, съгласно графа 502 –
ликвидатор от Търговския регистър. Значи лицето, което е подписало не е
единствено и не е това което се е представило. Да не се приема за съвместно
разглеждане.
ОБВИНЯЕМИЯТ В. М.: Съгласен съм с изложеното от обвиняемия Б..
ОБВИНЯЕМИЯТ И. Т.: Присъединявам се към казаното от обвиняемия
Б..
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното искане от становището на другите
страни счита, че гражданският иск е предявен по определен и вид и размер в
законоустановения срок, но същия предвид характера на производството и
основанията за иска счита, че приемането в настоящото производство на този
етап ще утежни завършването на наказателното производство, като следва
изрично да се подчертае, че не се преклодират правата на посоченото за
ощетено юридическо лице и след приключване на наказателното производство
могат да предявят правата си по гражданскоправен ред. Едно приемане за
съвместно разглеждане би утежнило в голяма степен и забавило развитието
на наказателния процес, който е обвързан и със срокове, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение искането за конституиране в качеството на
граждански ищец на „Консолид Комерс“ ЕАД.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
9
Делото се докладва с прочитане на обвинителния акт.
Прочете се.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по хода на съдебното следствие.
ЗАЩИТНИЦИТЕ /по отделно/: Нямаме искания по хода на съдебното
следствие.
СЪДЪТ дава възможност на страните да вземат отношение по
визираните в чл.248 от НПК основания.
ПРОКУРОРЪТ: Предвид характерът на повдигнатите обвинения делото
е подсъдно на СГС като първа инстанция и не са налице основания за спиране
или прекратяване на наказателното производство.
Въпреки това намирам, че са налице основаваният за връщане на делото
на предходната база, доколкото не са отстранени всички отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, които са посочени в
определението на САС от 19.09.2022г. и които реално внасят неяснота в
обвинението и нарушават правото на подсъдимите на защита, включително
правото да разберат в какво са обвинени.
На първо място трябва се откроят вътрешните противоречия в самите
нови обвинения които са повдигнати с постановление на наблюдаващия
прокурор от 14.03.2024г. Видно от тяхното съдържание неясно става общия
размер на присъдената сума, като са налице противоречия между посоченото
в шапката на обвинението и описаното по отношение на извършените две
отделни деяния. Във връзка с начИ. по който са описани деянията не става
ясно какво отношение има към съставомерността на престъплението
възстановяването на сумата в размер на 2 милиона лева, доколкото същата не
е съотнесена по-никакъв начин с нито едно от деянията, но е посочена в
диспозитива на самото обвинение.
Налице е противоречие по отношение на първото от инкриминираните
деяния, доколкото не става ясно, дали изпълнителното деяния се изразява в
сключване на договора за валутни сделки от 08.03.2005г. или привеждане на
сумата или съвкупност от двете неща. В това число следва да бъде посочено,
10
че датата на сключване на договора остава извън инкриминирания в новото
обвинение период. Това важи в известна степен и за второто деяние, макар
датата на сключване на втория договор, поне да попада в общия
инкриминиран период.
Посочените вътрешни противоречия се съдържат и в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като при излагане на фактите са внесени и
допълнителни неясноти или противоречия във връзка с механизма на
извършване на престъплението.
Действително, както са отбелязали и съставите на Апелативния съд при
излагане на аргументите си за връщане на делото на прокуратурата от
изложеното в обстоятелствената част не става ясно, дали обвиняемия М. като
ликвидатор е нарушил задълженията си, като е сключил сделки, които по
съществото си са разпоредителни, а в този период не е имал право на това.
Дали сделките от друга страни са били сключени при неизгодни условия или
същите са били изцяло фиктивни, т.е. средствата са приведени без другата
страна са е имала намерение да се издължи по сключения договор. От
отговора на тези въпроси зависи определянето, както на инкриминирания
период, така и на изпълнителното деяние за всяко едно от инкриминираните
деяния, така и евентуално на причинената вреда, а не на последно място и
самата правна квалификация на извършеното престъпление.
В обстоятелствената част на новия внесен обвинителен акт е направен
опит за отстраняване на предходната неяснота по отношение на помагаческата
дейност от страна на обвиняемите Т. и Б., като е направен опит и за излагане
на факти по отношение на общността на умисъла, между тримата обвиняемия
и наличието на признаците на престъплението от субективна страна, въпреки
това изложените факти по недостатъчно добър и конкретен начин обосновават
наличието на тези признаци и възпрепятстват подсъдимите да се защитават
срещу тези факти.
Във връзка с останалите точки по чл. 248 считам, че не са налице
основания за гледане на делото по едно от особените производства, както и не
са налице основания за извършване на нито едно от действията по т. 5.
Към настоящият момент няма да соча доказателства, нямам искания в
тази връзка.
11
АДВ. Л.: Становището на защитата съвпада изцяло със становището на
прокуратурата, като ние също твърдим, че не са отстранени констатираните от
Апелативния съд, но и от Върховния съд още през 2016г. нарушения. Така, че
аз няма да повтарям, тъй като считам, че изложеното от прокурора е напълно
достатъчно.
Искам да посоча, че когато прокуратурата сама заявява, че
обвинителната теза не е формулирана по изискуемия от закона начин считам,
че съдът следва да се съобрази с това становище, защото И.че освен
накърняване правота на защита би се накърнило и правото на прокурора да
докаже обвинението за извършено престъпно деяние, така както би се
изискало по смисъла от закона, т.е. при разглеждане на делото в хипотеза,
която и прокуратурата и защитата констатират едни и същи нарушения
разглеждането на делото в този вариант би довело до опорочаване на съдебния
акт независимо от това какво ще бъде неговото естество. В този смисъл моля
за вашето произнасяне.
По отношение на останалите точки, с оглед становището за прекратяване
не считам, че е необходимо да се изразява становище.
ОБВИНЯЕМИЯТ М.: Поддържам казаното от моя адвокат.
АДВ.П.: Споделям казаното от прокурора по отношение на
обвинителния акт, но с цел в известна степен да внесе максимална яснота и
това да се съобрази също от прокуратурата ще кажа онова, което съм
подготвил предварително, но с оглед това че прокуратурата ще взима
становище е хубаво да е известно. Това по чл. 248, което представи г-н Б. пред
вас. Това което той е написал аз изцяло го поддържам. Но към това аз ще
добавя и нещо ново и то е следното:
Указанията дадени от настоящия съдебен състав с определението от
19.05.2022г. по НОХД № 2289/2020 г. не са изпълнени и с настоящия
обвинителен акт. Тези указания не просто не са изпълнени, а новия
обвинителен акт внесен на 10.04.2025 г. повтаря почти дословно стария, който
вече е бил върнат именно, поради своята процесуална непригодност. Първо
съдът конкретно е посочил, че в обвинителния акт липсва ясен отговор,
12
относно твърдяното присвояване. На стр. 45 от протокола на съдебното
заседание съдът казва следното /цитирам/ „В обвинителния акт е посочено, че
целта на открИ.е на двете сметки е било М. да нареди парични средства
собственост на „Консолид Комерс“ ЕАД ликвидация, като ги приведе по
процесните договори“.
Описаната в обвинителния акт фИ.нсова и стопанска неизгодност на
сделката покриваща състав на престъплението погасена по давност и приетото
нарушение на договора за възлагане на управление от страна на М., а също
така и извършеното на разпоредителни сделки по-никакъв начин не дават ясен
отговор, относно присвояването, за което е повдигнато обвинение на трите
лица. Това е така, че тъй като развити хипотези, че дори при качествено
изпълнение на договорите същите са изключително неизгодни за една от
договорните страни, което всъщност е елемент от състава на друг вид
престъпление. Какво четем в новия обвинителен акт на стр. 12 последните два
абзаца. Целта е да бъдат открити тези две сметки или обвиняемият В. Д. М. в
качеството си на длъжностно лице ликвидатор на „Консолид Комерс“ ЕАД от
ликвидации, чрез тях да нареди парични средства собственост на „Консолид
Комерс“ ЕАД в ликвидация без съгласието на министъра на икономиката и
енергетиката към двете разплащателни сметки на „Форекско“ АД в SG
Експресбанк“ и ТБ „Райфайзенбанк“ АД. По-нататък на стр. 12 в посочените
два абзаца пък се казва следното: „Дори при коректни изпълнения на
задълженията на „Форекско“ АД по трите договора печалбата на „Консолид
Комерс“ ЕАД би била по-малка от тази реализирана от простото присвояване
на сумите в лева на срочен депозит от обслужващите банки, откъдето те са
били приведени по сметките на „Форекско“ АД. Така описаната неизгодност и
стопанска безсмисленост е била очевидна и за тримата обвиняеми, както при
сключването на договорите, така и при последващо привеждане на сумите и е
нямало как да се промени до датата на падежа преди подписаното до тук
законово фиксирана фИ.нсова ситуация. На практика „Форекско“ АД дори
при неизгодно изпълнение на задълженията си получавало за периода между
плащането от страна на „Консолид Комерс“ ЕАД договорната дата на
доставката на валутата, значителен фИ.нсов ресурс при условия по-изгодни,
дори от тези, при които банките получават този ресурс от вложителите си
нещо, което също е вън от фИ.нсовата, от икономическата и правна логиката,
защото една не банкова фИ.нсова институция, нито законово дължи, нито
13
може да предостави на вложителите си гаранциите, които предоставят
банките и това не се нуждае от специално аргументиране“ /край на цитата/.
Това не е изпълнение на дадените указания. Това е буквално повторение на
старата теза, чрез която прокуратурата изцяло игнорира волята на съда. Тук
отново се говорни за неизгодност, за пазарни условия, за приходи от
депозити, но абсолютно нищо за умисъл за присвояване. Няма нито дума за
противоправно разпореждане с поверените средства, няма фактическо
открояване на чуждо имущество, няма никакви конкретни действия, от които
да се изведе умисъл за присвояване, а това е изключително важно, защото
съдът ясно казва: „Друг вид престъпление“, което означава, че дори да има
нещо нередно в сделката това не значи автоматично, че има длъжностно
присвояване, присвояване не се обуславя със стопанска преценка.
Второ съдът казва, че липсва основание за извода, че обвиняемите са
знаели за фИ.нсовото състояние на дружеството и липсата на контрол от
страна на принципала.
На стр. 48 от протокола съдът казва следното /цитирам/: „Ние не се
посочва на какво се основават изводите на прокурора за знание на тримата
обвиняемия за фИ.нсовото състояние на „Консолид Комерс“ ЕАД и за липсата
на достатъчен контрол“ /край на цитата/, а какво прави прокуратурата в новия
обвинителен акт. На стр. 4, абз. 4 се казва така /цитирам/: „На всеки един от
обвиняемите, поради свързаността им с „Консолид Комерс“ ЕАД и с
„Форекско“ АД били известни както фИ.нсовото състояние на „Консолид
Комерс“ ЕАД и с „Форекско“ АД били известни както фИ.нсовото състояние
на „Консолид Комерс“ ЕАД, така и липсата на достатъчно ефективен контрол
от принципал – министъра, спрямо ликвидатора“ /край на цитата/. И тук
виждаме идентичен текст, взаимства от предходния обвинителен акт,
съответно на идентичен текст на съда. Това е същото като в предходния
обвинителен акт, дори като словесна формулировка и отново няма източници,
няма доказателства, няма дори обяснение, откъде и как обвиняемите са знаели
тази информация. Използвана е формулата били им известни, без дори да се
твърди, кой, кога с какъв документ, чрез какъв контакт е получил тази
информация. Така вместо конкретика имаме заклИ.ние „те са били свързани“
значи са знаели и това е всичко, това не е доказателствена теза, а това е
нарушение.
14
Трето съдът поиска да бъдат очертани конкретните действия на всеки от
тримата обвиняемия. Отново такива няма. На стр. 49 от протокола на
съдебното заседание четем: „Съдът не намира за посочено, в какво точно се
изразява алогичното поведение на М. и как другите двама помагачи са се
възползвали от некомпетентното управление на първия. Чрез какви действия
от Б. и Т. са имитирали в кавички „законосъобразното протичане на
правоотношението“, за който се твърди да са приели инкриминираните
парични средства в патримониума на управлението на управляваното от тях
акционерно дружество и какво отношение има това с присвояването и дали
вероятно по този начин се извежда умисълът на тези обвиняеми.
Следва за пореден път да се посочи, че следва да се отразят конкретните
действия на обвиняемите, чрез които се твърди, да са присвоили за
„Форекско“ АД инкриминираната сума пари. Напълно неясно е какви
предложения се правят от „Форекско“ АД за погасяване на задълженията и
точно обвинение. Не става ясно как В. и Т. са улеснили, чрез упоменатите от
прокурора два договора извършителят М., при все, че в диспозитива са
описани аналогични основания за приемане привидността на сделките, за
които се предполагали да са съдействали в различен обем всеки един от
визираните съучастници, което се явява от особена важност“ /край на цитата/.
А ето какво се казва в новия обвинителен акт на стр. 13 последните два
абзаца:
„На първо място напълно алогичното от икономическа гледна точка
поведение на обвиняемия М., което реално е увреждащо по отношение на
представляваното от него дружество не е резултат на неопитност, то не е
инцидент, а напротив реализирало се е последователно, относително и
продължително във времето и е било прикрИ.о до последния възможен
момент от принципала на дружеството, доказвайки престъпната му упоритост.
Тримата обвиняеми са се познавали достатъчно добре помежду си и са имали
достатъчно добра професионална подготовка и опит, за да може да бъде
представено деянието им, като резултат от некомпетентно управленско
поведение на М., от което Т. и В. са се възползвали, за да реализират печалба,
за представляването от тях част от дружеството. Напротив преднамереното
увреждащо поведение на М. изведена от действията и бездействията му
15
логически предпоставя преднамерено и съзнателно насрещно поведение на Б.
и Т., като негови контрагенти, които не само са приели неговите
инкриминирани парични средства, но и активно са съдействали да се имитира
законосъобразно протичането и правоотношението като, чрез извършеното
прихващане безреално движение на парични средства част от дружеството,
така и чрез сключени допълнително споразумение №1/12.06.2006 г., което
отдалечавало във времето падежа на задълженията на „Форекско“ АД“ /край
на цитата/. И тук отново имаме повтаряне, а не конкретика. Кое действие е на
Б., кое на Т.? Кой подписа кое, кой предложи кое? Кое конкретно е улеснило
присвояването? Съдът ясно е казал, не е ясно указано, какво са направили и
прокуратурата отговаря със „те са имитирали“. Това е празна фраза, не е
юридически факт, това е риторика, а не обвинение.
Всичко това което чухте не е просто редакционен пропуск, това е
процесуален отказ от страна на прокуратурата да изпълни дадените от съда
указания.
Съдът е дал конкретни насоки, какво не достига на обвинението, но
прокурорът е решил, че не е нужно да се съобрази. Това е пренебрежение към
функцията на съда, като процесуален коректив. Съгласно чл. 246, ал.2 от НПК
обвинителният акт трябва да съдържа ясно описание на деянието, конкретни
факти, от които да се изведе съставът на престъплението – формата на вИ..
Този обвинителен акт, както и предишния не съдържат това. Съдържат
предположения и икономически разсъждения и необосновани квалификации.
С настоящия обвинителен акт не е изпълнено нито едно от дадените
задължителни указания на съда, произтичащи от определението от 19.05.2022
г. Налице е възпроизвеждане на стари пасажи, включително и грешки, което
доказва, че прокурорът не е положил изискуемата грижа за преценка на
конкретната съставомерност на поведението на обвиняемия. Вместо ясно и
точно поведение в присвояване отново сме изправени пред аргументация
характерна за граждански спорове или най-много за престъпление по чл. 219
или чл. 220 от НК.
В заключение ще кажа, че при предходното разпореждане на делото в
разпоредително заседание на 19.05.2022 г. настоящият съдебен състав отново
посочи, че цитирам „Обвинението трябва да бъде така формулирано, че да
постави рамките на процеса, като определя предметът на доказване от гледна
16
точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемите, съгласно чл.
102 от НПК, поради това е абсолютно задължително за прокурора в
обстоятелствената част на обвинителния акт да посочи фактите, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемите в
осъществяването му включително времето, мястото на извършване на
престъплението, като в този смисъл следва да се посочи, че трайно
установената практика, а именно тълкувателно Решение № 2/2002 г. точка 2
до точка 4, Решение № 484/2008г. на ВКС, 1-во НО, Решение № 83/2016г. на
ВКС, 3-то НО, Решение № 162/2013г. на ВКС 2-ро НО, № 50/2015г., 3-то НО.
Непосочването на тези задължителни елементи представлява според съда
съществено нарушение на процесуалните правила, което при това е
отстранимо. Липсата на някои от визираните обстоятелства накърнява правото
на обвиняемите да научат в какво престъпление са привлечени в това им
качество“ /край на цитата/.
И затова моля да прекратите съдебното производство по НОХД №
2489/2025 г. на настоящия съдебен състав и да върнете делото на прокурора,
поради допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, а
именно обвинителния акт не е годен да даде начало на съдебното следствие и
не отговаря на изискванията на чл. 246, ал.2 от НПК.
ОБВИНЯЕМИЯТ Б.: Поддържам казаното от моя защитник. Поддържам
разпоредбата на чл. 248 от НПК.
АДВ. Б.: Споделяме изцяло становището на прокуратурата и на
колегите. С оглед процесуалната прецизност нашето становище, във връзка с
разпоредбата на чл. 28 от НПК е следното:
По т.1 считаме, че делото е подсъдно на СГС .
По т.2 считам, че не са налице основания за прекратяване или спиране
на наказателното производство.
По т. 3 считаме, че са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, които накърняват правота на защита на нашия
подзащитен, поради което считаме, че делото следва да бъде върнато на СГП.
Няма да се спирам на допуснатите нарушения, тъй като колегите бяха
подробни в това.
17
С новия внесен пореден обвинителен акт не са изпълнени нито
указанията на ВКС дадени в Решение № 83/2016 г., нито Решенията на САС,
нито подробно дадените указания от 19.05.2022 г. на СГС.
По т. 5 считам, че не следва да бъдат предприети други действия.
По т.6 считам, че мерките за неотклонение не следва да бъдат
променяни.
АДВ. М.: Придържам се изцяло от колежката Б. и от прокуратурата.
ОБВИНЯЕМИЯТ Т.: Придържам изцяло казаното от моя защитник.
Нямам какво да добавя.
АДВ. Е.: Новият ликвидатор е В. И.а Г.а.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, след съвещание и след като се запозна със становищата на
страните по чл. 247, ал.1 и ал. 2 от НПК по въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК
и след служебна преценка счита, че са налице предпоставките по чл. 248, ал.5
от НПК.
Делото е подсъдно на настоящия съд, предвид характера и вида на
повдигнатото обвинение.
Съдът в този му състав е на становище, че са налице основания за
прекратяване на съдебното производство, тъй като на досъдебното такова са
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила
довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите по смисъла
на чл. 249, ал.4 от НПК.
В предходно определение на съда от 22.05.2022г. много ясно и конкретно
са посочени пороците, според съдебния състав, които следва да бъдат
отстранени, за да отговаря обвинителният акт на изискванията на закона, а
именно визираните в чл. 246, ал.2 от НПК.
В случая са налице нарушения в обвинителния акт, които накърняват
правото на защита и не дават възможност да се разбере, в какво точно
престъпление са обвинени и на базата на кои точно факти предадените на съд
лица. В тази насока са и визираните в чл. 247, ал.1 и ал. 2 от НПК, които
обясняват, че обвиняемите не са в състояние да разберат в какво престъпление
18
са обвинени.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 246 съдебният акт следва да
съдържа обстоятелствена част, в която се отразява обстоятелството, относно
престъплението извършено от обвиняемите лица, време, място и начин на
извършване, както изрично е посочено в настоящия съдебен състав.
Цитираното обвинение следва да бъде така формулирано и участието на
обвиняемите в случая в него съгласно чл. 102 от НПК, поради което е
абсолютно задължително от представителя на прокуратурата в
обстоятелствената част на обвинителния акт да посочи фактите, които
обуславят съставомерност и участието на обвиняемите, респективно в
осъществяването му, който извод е трайно закрепен в постановената съдебна
практика в Р България с Решение №2 /2002г.
Липсата на някои от визираните обстоятелства е да научат в какво
престъпление са обвинени. Без да се впуска в подробно преповтаряне на
изнесеното в предходното съдебно определение, където са описани всички
нарушения, според настоящия съдебен състав следва да се отбележи, че не
става ясно за съда, чрез какви точно действия на посочената дата е извършено
присвояването за всеки един от подсъдимите, въпреки че е описано, че се
касае за гражданско-правно /чрез сделки/, а не фактическо разпореждане,
нещо повече не става ясно как се стига до извода на сделка в твърдяното
присвояване в съдържанието на чл. 10, като дружеството не може да се
разпорежда със средства по него, а само на падежа, като от своя страна
последваното може да се приеме, че е част от договора по правния субект,
така както е посочено. Като заключение се извежда изводът, че представителя
на държавното обвинение е приел, че договорите са фиктивни, нещо повече
представляват формално основание за превод на парите. Парите не се
намирали към м. април, май и следователно са извършени престъпления.
Не са изпълнени указанията дадени с определения на настоящия състав
от 19.05.2022 г. и потвърдени от въззивната инстанция на САС, който дори ги
разширява. В посоченото определение от съда много ясно и конкретно са
посочени пороците, според неща, които следва да бъдат отстранени.
Настоящият съдебен състав изцяло и в пълнота споделя в цялост
изнесеното в цитираните определения на Градски и Апелативен съд, поради
което не следва да ги преповтаря.
19
Относно обстоятелствата по конкретизация по делото.
Единствено следва да се отчете и подчертае, че съдът не намира отново
за посочено, в какво точно се изразява поведението на М. и как другите двама
помагачи са се възползвали от некомпетентното управление на първия. Какви
действия от страна на двамата са имитирали в кавички за законосъобразното
протичане на правоотношението, за което се твърди, че са приели
криптираните данъчни средства от патримониума на управляваното от тях
акционерно дружество и какво значение има това с присвояването и дали
вероятно по този факт се извежда умисъла за тези обвиняеми.
Без да се впуска в повече преповтаряне на предходните съдебни
определения, предвид изложените по-горе мотиви настоящият съдебен състав
намира, че са налице основания да се приеме, че при изготвянето на този
обвинителен акт отново са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила довели до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемите, което е посочено и съответства на задължително тълкуване
дадени от законодателя от Върховната съдебна инстанция по тълкувателно
Решение № 2/2002г. и следва да бъдат отстранени. Това съответства на
задължителното правомощие на съда да прекрати съдебното производство,
като укаже на представителя на държавното обвинение да се преобразят
констатираните подробно описани по-горе във връзка с предходните две
цитирани съдебни определения на СГС и САС допуснати нарушения, които
налагат изготвянето на нови постановления за привличане на обвиняемите в
нов обвинителен акт, ако решат да сезират съда.
В тази връзка следва да се отбележи, че след предходното връщане са
изготвени нови привличания на обвиняемите лица и нов обвинителен акт като
въз основа на тях изцяло преповтаря стария. В тази връзка и насока въпреки,
че нормата на чл. 249 от НПК е задължително произнасянето на съда по
отношение на конституиране на посоченото лице в качеството на граждански
ищец, то съдът се произнесе в тази насока.
Съдът предвид служебното си задължение по чл. 248, ал. 1, т.6 от НПК
намира, че не са налице основания за вземане на мерките за неотклонение
спрямо тримата подсъдими, особено предвид визираните по-горе
несъответствия, които налагат делото да бъде върнато фаза назад, което по
необходимост отново ще доведе до забава на производството, което не може
20
да бъде вменено като вИ. на подсъдимите.
С оглед на горното и на основание чл. 249, ал. 2, вр. ал. 4, т.1, вр. ал.1, вр.
чл. 248, ал.5, т.1, вр. ал. 1, т.3 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 2489/2025г. по
описа на СГС, НО 17 състав.
ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на допуснатите отстрани
съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на
процесуалните правила на обвиняемите посочени в мотивационната част на
определението.
Определянето на основание чл. 249, ал.3 от НПК в частта, относно
произнасянето на съда по въпросите на чл. 248, ал.1, т. 3 и т. 6 от НПК може
да се обжалва и протестира пред САС в 7-дневен срок от днес по реда на глава
22 от НПК.
Препис от протокола да се издаде на защитниците при поискване.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:00 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
21