№ 16924
гр. София, 06.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Частно гражданско
дело № 20221110147213 по описа за 2022 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 06.02.2023 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На шести февруари две хиляди двадесет и трета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова
гражданско дело № 47213 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от „...” ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ..., за издаване на заповед
за незабавно изпълнение на парично задължение против Н. А. И., с ЕГН **********, от гр.
..., за сумата от 200 лв., представляваща главница, дължима по договор за потребителски
1
кредит № 40006434593 от 29.10.2021 г., сумата от 12,90 лв. - договорно възнаграждение за
периода от 15.11.2021 г. до 15.02.2022 г., сумата от 60 лв. – възнаграждение за закупена
услуга Фаст, сумата от 72 лв. – възнаграждение за закупена услуга Флекси, сумата от 30 лв.
– такси за извънсъдебно събиране на вземането, сумата от 14,98 лв. - лихва за забава за
периода от 16.11.2021 г. до 15.02.2022 г., сумата от 18,76 лв. - законна лихва за периода от
15.02.2022 г. до 30.08.2022 г., законната лихва върху главницата, считано от 31.08.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 06.02.2023 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение срещу длъжника за сумата от 400 лв., представляваща главница,
дължима по договор за потребителски кредит № 40005510668 от 23.08.2021 г., сумата от
82,63 лв. - договорно възнаграждение за периода от 20.09.2021 г. до 20.07.2022 г., сумата от
102,52 лв. - лихва за забава за периода от 21.09.2021 г. до 20.07.2022 г., сумата от 9,91 лв. -
законна лихва за периода от 20.07.2022 г. до 30.08.2022 г., законната лихва върху
главницата, считано от 31.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за
направените по делото разноски в размер на 45,27 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от 60
лв. – възнаграждение за закупена услуга Фаст, сумата от 72 лв. – възнаграждение за закупена
услуга Флекси, сумата от 30 лв. – такси за извънсъдебно събиране на вземането, съдът
намира следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за кредит от 29.10.2021 г., който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, а
длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9,
ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща
служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури
възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е
формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в
рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и
възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна
по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за
потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите.
Претенцията за присъждане на неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, възнаграждението за което е почти равен на размера на предоставения кредит, както
и за присъждане на такси по Тарифата за събиране на вземане, обосновават вероятна
основателност на неравноправна клауза. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът
2
намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на
заповед по реда на чл. 410 от ГПК за посочените суми следва да бъде отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на „...” ЕООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. ..., против Н.
А. И., с ЕГН **********, от гр. ..., за сумата от 60 лв. /шестдесет лева/ – възнаграждение за
закупена услуга Фаст, сумата от 72 лв. /седемдесет и два лева/ – възнаграждение за закупена
услуга Флекси, сумата от 30 лв. /тридесет лева/ – такси за извънсъдебно събиране на
вземането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3