М
О Т И В И: НОХД № 271/2011 год. на
ЕРС
Подсъдимият А.А.Д. *** е обвинен в
това, че на 20.07.2011 год. в гр. Златарица направил
опит да извърши действие с цел да възбуди и удовлетвори половото си желание
/вдигнал полата на пострадалата, извадил половия си член и приклекнал над
пострадалата Е.А.Д./ по отношение на лице, ненавършило
14-годишна възраст /Е.А.Д. с ЕГН ********** *** на 14 години/ чрез използване
на безпомощното състояние на пострадалата /пострадалата Е.А.Д. е спяла/, като
изпълнителното деяние е останало недовършено по независещи от дееца причини
/влизането на Р.В.Б. в стаята, където се извършва деянието/.
Районна прокуратура гр. Елена е
квалифицирала деянието като престъпление по чл. 150, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
С Определение от 20.10.2011 год. е допуснато изменение на обвинението, като същото
следва да се счита предявено по следния начин, а именно: Подсъдимият А.А.Д. ***
извършил действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст /Е.А.Д. с ЕГН ********** ***/,
чрез използване на безпомощното състояние на пострадалата /пострадалата Е.А.Д.
е спяла/ - престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
Районна прокуратура гр. Елена поддържа така измененото обвинение. Същият счита,
че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното деяние. Предлага на
последния да бъде наложено наказание лишаване от свобода около минималния размер,
предвиден в НК, като изпълнението на така наложеното наказание бъде отложено на
осн. чл. 66 от НК.
Подсъдимият А.А.Д. се призвана за
виновен. Същият дава обяснения и съдейства за разкриване на обективната истина.
Съжалява за извършеното деяние и проявява критично отношение към него.
Защитникът на подсъдимия адв. К.Т. взема становище, че същият е извършил
инкриминираното деяние. Счита, че следва да му се наложи минимално наказание.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и
становището на страните, прие за установено следното:
Подсъдимият А.А.Д. *** заедно с
родителите си А.Д.А. и Р.В.Б. и сестрите си Е., Д. и Р.. Същият не е неженен и
няма деца, за които да се грижи и на които да дължи издръжка. Не притежава
собствени недвижими имоти и МПС. Работи като общ работник в дърводобива и
получава минимални месечни доходи.
На 20.07.2011 год.
след обяд подсъдимият А.А.Д. бил в къщи заедно с майка си – свидетелката Р.В.Б.
и сестрите си – свидетелката Е.А.Д., Д. А.Д. и Р.А.Д.. Било много горещо и по
тази причина, след като се наобядвали, всички решили да си починат. Подсъдимият
заедно с трите си сестри легнал в стаята, а майка им Р.В.Б. в коридора.
По-късно същият отишъл да пие вода и се върнал в стаята, където били легнали
сестрите му. И трите спели. Сестра му Е.А.Д. била облечена с пола и потник и
завита с одеяло. Същата се била отвила. Виждайки я по този начин, подсъдимият Д.
се възбудил и решил да се самозадоволи като мастурбира.
За целта същият смъкнал долнището на анцуга си, с който бил облечен, и слиповете
си, като извадил половия си член. Приближил се до заспалата Е.А.Д. и вдигнал полата й нагоре. След това я
обикрачил и започнал да разтрива с ръка половия си орган. В това време в стаята
влязла свидетелката Р.В.Б.. Същата започнала да вика на подсъдимия: “Не те ли е
срам да посягаш на сестра си!”. Последният се изплашил, вдигнал анцуга си и
избягал от къщи. Свидетелката Б. припаднала от силния шок, а трите й дъщери,
които се събудили от виковете й, й оказали първа помощ. Вечерта подсъдимият Д.
се прибрал в къщи много пиян. На следващия ден Б. се оплакала в полицията в гр.
Златарица, тъй като се страхувала за сигурността на непълнолетните си дъщери.
От изготвеното заключение на вещите
лица д-р Т.Ц.М. и В.Д.Х. по назначената съдебно-психологично-психиатрична
експертиза е видно, че подсъдимият А.А.Д. не страда от слабоумие, душевна
болест или сексуално разстройство. Същият преди и по време на деянието е
разбирал свойството и значението на постъпките си, като е могъл да ги ръководи.
Психичното му състояние позволява правилно да възприема факти, имащи значение
за делото, и да дава достоверни обяснения за тях.
Видно от заключението, изготвено от вещите
лица д-р Т.Ц.М. и В.Д.Х. по назначената съдебно-психологично-психиатрична
експертиза, след извършеното деяние на 20.07.2011 год.
е последвало краткотрайно емоционално разстройство, което бързо отзвучало и не
е довело до трайни увреждания на психичния живот на пострадалата Е.А.Д.. Психичното
състояние на същата й позволява правилно да възприема фактите, имащи значение
за делото, и да дава достоверни обяснения по тях.
Така описаната фактическа обстановка
напълно се подкрепя от обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните
свидетели, писмените доказателства и изготвените експертизи.
Съдът приема за установено, че
подсъдимият А.А.Д. е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл. 150,
ал. 1 от НК. На 20.07.2011 год. в гр. Златарица същият извършил действие с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
навършило 14-годишна възраст /Е.А.Д. с ЕГН ********** ***/, чрез използване на
безпомощното му състояние /пострадалата Е.А.Д. е спяла/.
Тези обстоятелства се установяват по
безспорен начин от обясненията на подсъдимия Д. и показанията на свидетелката Б..
Същите са противоречиви единствено относно факта възбуден ли е бил подсъдимият
по време на извършване на деянието. В тази връзка съдът кредитира напълно
показанията на свидетелката Б.. Обясненията на подсъдимия Д. ги възприема като
защитна позиция, с която същият реализира правото си на защита.
Деянието е извършено при пряк умисъл на
вината. Подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното, съзнавал
е общественоопасния му характер и последици и е целял тяхното настъпване.
Същият е съзнавал, че извършваното действие е от естество да възбуди или
удовлетвори половото му желание без съвкупление, както и че сестра му Е.А.Д. не
е съгласна да участва в блудствените действия.
Обществената опасност на деянието е
висока. Същото се явява посегателство спрямо обществените отношения, които
осигуряват половата неприкосновеност и съблюдаването на половия морал. Освен
това се накърнява свободата при избор на полов партньор и на полово поведение
на пострадалото лице.
Обществената опасност на подсъдимия
следва да се преценява с оглед на чистото му съдебно минало и млада възраст.
Същият се признава за виновен. Дава обяснения и съдейства за разкриване на
обективната истина на досъдебното производство и в
съдебното производство. Д. съжалява за извършеното от него деяние и проявява
критичност. Последният е с не добра обществена характеристика. Подсъдимият като
непълнолетен се води на отчет в ДПС при РУП гр. Елена, както и за периода от
2003 год. до 2006 год. има
регистрирани 6 броя заявителски материала за извършени престъпления по чл. 194
и чл. 195 от НК.
Съдът, след като обсъди обществената
опасност на деянието и личната такава на дееца, смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства и на осн. чл. 150, ал. 1 във вр.
с чл. 36 и чл. 54 от НК наложи на подсъдимия А.А.Д. наказание ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът счита, че така определеното
наказание ще доведе до реализиране целите на същото, визирани в чл. 36 НК, и определи
наказанието, като се съобрази със смекчаващите вината обстоятелства, а именно
чисто съдебно минало, млада възраст на подсъдимия и проявена критичност към
извършеното деяние. Отегчаващо вината обстоятелство е не добрата обществена
характеристика на Д..
Съдът намира, че така наложеното
наказание не следва да се изтърпява ефективно. За поправянето и превъзпитанието
на подсъдимия не е необходимо да бъде отделян от обществото на този етап.
Изтърпяването на така наложеното наказание следва да се отложи на осн. чл. 66 НК за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Причини за извършване на
инкриминираното деяние: ниската обща и правна култура на подсъдимия, незачитане
от негова страна на общоприетите норми на поведение в обществото и явното му
неуважение към свободата на избор на сексуално поведение и полова
неприкосновеност на личността.
Подсъдимият А.А.Д. следва да бъде
осъден за заплати направените по делото разноски в размер на 435.00 лв. по
сметка на Районен съд гр. Елена.
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: