РЕШЕНИЕ
№ 772
гр. Пловдив, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20255300501182 по описа за 2025 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ищеца по спора В. П. И., ЕГН - ********** изцяло Решение №
855/27.02.2025 г. по гр.д. № 15 113/2024 г. по описа на РС – Пловдив, с което са отхвърлени
като неоснователни исковете му срещу ГД „ Изпълнение на наказанията „ при МВР – гр.
София за сумата 512 лв. – представляваща разликата между изплатеното и действително
дължимото му се допълнително възнаграждение за храна за периода януари 2024 г. до
08.05.2024 г. вкл., и за сумата 600 лв. – допълнително възнаграждение за постигнати
резултати за 2024 г. за същия период.
Въззивникът поддържа оплаквания за неправилност на решението. Настоява, че със
Заповед № ** на министъра на правосъдието е разпоредено увеличаване на порциона на
служителите от ГД „ Изпълнение на наказанията „ и териториалните й служби, като
увеличението е считано от 01.01.2024 г. и се заплаща за действително отработено време. За
въззивника процесният период е бил реално отработено време, поради което разликата в
порциона му се дължи, като е без значение обстоятелството, че към 31.05.2024 г. / когато е
изплатено увеличението в териториалната служба на ГД „ ИН „ в Пловдив / служебното му
правоотношение е било прекратено, считано от ****. Относно допълнителното
възнаграждение за постигнати резултати поддържа, че оценката за това е задължителна,
извършва се два пъти годишно / съгласно действащите разпоредби на ЗМВР /, според
извършената такава въззивникът има постигнати резултати и неправилно съдът приел, че
няма право на допълнително възнаграждение за тях с оглед прекратяване на служебното
правоотношение, считано о т**. Настоява, че такова му се полага пропорционално на
отработеното време. Поддържа допуснати от районния съд съществени нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в необсъждане на ангажираните доказателства и
1
пълна липса на мотиви – фактически и правни изводи, на база които е изграден
постановения с диспозитива на съдебния акт резултат по спора.
По така изложените доводи се иска отмяна на решението изцяло и уважаване на
исковите претенции. Претендират се направените за две инстанции разноски.
Не са заявени доказателствени искания.
Въззиваемото дружество е депозирало отговор за неоснователност на жалбата –
бланкетен. В отговора не са заявени доказателствени искания. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Съдът установи следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 19 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 вр. чл. 22а и
чл. 23 ал. 1 от ЗИНЗС.
Ищецът твърди, че е бил служител по чл. 19 ал. 1 т. 1 от ЗИНЗС на длъжност „ ****„
в *** в гр. Пловдив до *** г. вкл., като служебното му правоотношение от така заеманата
длъжност е било прекратено на основание чл. 226 ал. 1 т. 1 от ЗМВР / навършване на
пределна възраст – 60 години /, считано от деня, следващ деня на навършване на възрастта /
чл. 230 ал. 2 т. 3 от ЗМВР /, който ден в случая е датата 09.05.2024 г. – когато му е и връчена
заповедта.
За периода 01.01.2024 г. – 08.05.2024 г. не му било изплатено допълнителното трудово
възнаграждение по чл. 22а от ЗИНЗС за постигнати резултати в служебната дейност в
размер на 600 лв. с довод, че заповедта на **** на ГДИН за изплащането на допълнителните
възнаграждения за 2024 г. е с дата след прекратяване на служебното му правоотношение.
Счита този довод за незаконосъобразен, т.к. го поставя в неравностойно положение спрямо
колегите, които са продължили да работят в ГД ИН. Поддържа, че отговаря на изискванията
за получаване на това възнаграждение пропорционално на отработеното време за 2024 г. –
възведения период.
За периода 01.01.2024 г. – 08.05.2024 г. не му било изплатена и левовата
равностойност на разликата в дължимите му се суми за храна в размер на 512 лева. Твърди,
че със Заповед № ** – *** на министъра на правосъдието е наредено на служителите в ГД
ИН и в териториалните й звена да се изплаща ежемесечно сума за храна в размер от 270 лв.
за действително отработеното време, считано от 01.01.2024 г.. Размера на сумата за храна
преди тази заповед е бил 150 лева месечно. Разликата от 120 лв. на месец за исковия период
не му е платена от ответника с довод, че към датата на изплащането на тези суми /
31.05.2024 г. / той е бил с прекратено служебно правоотношение, който довод намира също
за незаконосъобразен. Твърди, че процесният период е бил реално отработено от него време,
поради което разликата в порциона му се дължи, като е без значение обстоятелството, че към
31.05.2024 г. служебното му правоотношение е било прекратено.
По така изложените доводи претендира осъждането на ответника да му заплати
процесните суми на възведените основания.
Ответникът е депозирал отговор, с който признава, че процесните суми не са платени
на ищеца, но счита исковете за неоснователни. Излага доводи, че нормативния акт, който
регламентира условията и реда за допълнителното възнаграждение за постигнати резултати
се урежда от наредбата по чл. 22а от ЗИНЗС, като за процесния период действащата такава е
издадената от министъра на правосъдието Наредба № Н – 3/24.08.2022 г. – в сила от
01.01.2023 г., за условията и реда за формиране и изплащане на допълнителните
възнаграждения за постигнати резултати в служебната дейност на служителите в
Главна Дирекция „Охрана „ и териториалинте й звена. Съгласно чл. 41 т. 3 от същата, това
допълнително възнаграждение не се формира при прекратяване на служебното или
трудовото правоотношение на служителя в рамките на съответния период на оценяване.
2
Относно разликата от 120 лв. на месец за храна поддържа, че казаната по горе Заповед № ЧР
– 03 - 43/09.05.2024 г. на министъра на правосъдието за промяна /увеличаване на порциона
от 150 лв. на 220 лв. е издадена на основание ПМС № 79/03.04.2024 г., съгласно което – чл. 3
ал. 1 от същото, новите размери се определят за всички служители, които са в служебно или
трудово правоотношение със съответната организация към момента на издаване на
заповедите от по чл. 2 от постановлението от съответните ръководители. В случая, датата на
заповедта / 09.05.2024 г./ съвпада с датата, считано от която служебното правоотношение на
ищеца е прекратено, поради което разликата не му се следва, съответно не му е начислена и
платена.
С оглед твърденията в ИМ и възраженията в отговора на същата е безспорно
съществуващото от 2010 г. служебно правоотношение на ищеца с ответника на длъжност „
*** „ в **** в гр. П***, както и неговото прекратяване на основание чл. 226 ал. 1 т. 1 от
ЗМВР съгласно Заповед № ***., считано от датата **** – на основание чл. 230 ал. 2 т. 3 от
ЗМВР. В тази насока са и представените по делото писмени доказателства.
Безспорно е, че претендираните от ищеца вземания не са му платени.
Спорът е относно тяхната дължимост.
Съгласно чл. 22а от ЗИНЗС условията и редът за формиране и изплащане на
допълнителното възнаграждение за постигнати резултати в служебната дейност на
служителите в ГД ИН и в териториалните й служби се определят с наредба на министъра на
правосъдието.
За исковия период действащата такава е Наредба № Н-3 от 24.08.2022 г., издадена от
министъра на правосъдието и обн. В ДВ бр. 72/09.09.2022 г., в сила от 01.01.2023 г.. Същата
предвижда, че формирането и изплащането на допълнителното възнаграждение за
постигнати резултати в служебната дейност се извършва чрез оценка на дейността на
служителите / чл. 1 ал. 2 / по визираните в наредбата критерии и при условията и реда за
оценяване. Съгласно чл. 14 от наредбата, оценяването на служителите се извършва
последователно на два отчетни периода, като първия период е от 01 декември до 31 май, а
вторият – от 01 юни до 30 ноември, а съгласно чл. 15 от наредбата оценяването се извършва
до 10 число на месеца, следващ съответния отчетен период. Чл. 28 от наредбата изброява
случаите, когато не се извършва оценка , като според ал. 2 такъв случай е и прекратяването
на служебното или трудовото правоотношение, ако служителят има действително
отработени по малко от половината работни дни за съответния период. Чл. 41 от наредбата
регламентира случаите, при които допълнителното възнаграждение не се формира, сред
които е и прекратяването на служебното или трудовото правоотношение / със или без
извършена оценка / - т. 3 на чл. 41. Съгласно чл. 42 за формирането на допълнителното
трудово възнаграждение за постигната резултати се издава от съответните ръководители на
териториалните звена поименен списък по протокол – приложение № 3 към наредбата и се
изготвят проект на заповед за изплащане на възнаграждението, която съответната
регионална дирекция изпраща в Централното управление.
С оглед тази законова регламентация, искът за допълнителното трудово
възнаграждение за постигнати от въззивника резултати в служебната дейност правилно е
отхвърлен като неоснователен. Същият е с прекратено служебно правоотношение преди
изтичането на оценъчния период 01.12.2023 г. – 31.05.2024 г., поради което такова
възнаграждение за него не следва да се формира и не е формирано – на основание чл. 41 т. 3
и чл. 42 от казаната наредбата, макар да му се следва извършване на оценка / по арг. на
противното от разп. на чл. 28 ал. 2 от наредбата / и такава да е направена с крайна оценка 6
/ шест / т., даваща право / съгласно чл. 40 т. 1 от наредбата / на допълнителното
възнаграждение в размер на 100% от определения със заповедта на министъра по чл. 38 от
наредбата максимален размер. Извършването на оценката по чл. 28 ал. 2 от наредбата обаче
3
не е основание за формиране на допълнителното възнаграждение, след като преди края на
съответния оценъчен период служебното правоотношение е било прекратено. Въззивникът
– ищец не е искал от гражданския съд косвен контрол за законосъобразност на разп. на чл.
41 т. 3 от казаната наредба, въпреки което в тази насока следва да се отбележи, че по жалба
на друго заинтересовано лице такъв е осъществен от ВАС в производство по чл. 185 и следв.
от АПК – Решение № 2 991/21.03.2025 г. по адм. д. № 5657/2024 г., III о., с което жалбата
срещу разпоредбата на чл. 41 т. 3 от казаната наредба като незаконосъобразна е отхвърлена
като неоснователна, като е прието, че няма противоречие на разпоредбата на чл. 41 т. 3 с
тази по чл. 28 ал. 2 от същата наредба, както и с разп. на чл. 148 ал. 1 т.5 от ЗМВР вр. чл. 393
ал. 2 от ЗСВ и с чл. 4 § 1 от Директива / ЕС / 2023/970 на Европейския парламент и на
Съвета от 10.05.2023 г.. Съгласно чл. 193 ал. 2 от АПК съдебното решение има действие по
отношение на всички.
Съгласно чл. 23 ал. 1 от ЗИНЗС на служителите в ГД ИН и в териториалните й
служби се осигурява ежемесечно храна или левовата й равностойност, размерът на сумите за
която и условията за тяхното предоставяне се определят ежегодно със заповед на министъра
на правосъдието – ал. 8 на чл. 23 от ЗИНЗС.
За 2024 г. министърът на правосъдието е издал Заповед № ***., с която ежемесечния
размер на сумите за храна на всеки служител е определил на 150 лева. Тази заповед е
отменена със Заповед на министъра № ****., съгласно която, считано от 01.01.2024 г.
ежемесечния размер на сумите за храна е определен на 270 лева, като – както се каза по
горе, няма спор, че разликата между двете суми / 120 лв. на месец / не е платена на
въззивника - ищец за исковия период.
Заповед № ***** е издадена на основание ПМС № 79/03.04.2024 г. / обн. в ДВ бр.
30/05.04.2024 г. /. Постановлението е издадено от Министерски съвет на РБългария за
преодоляване на диспропорции във възнагражденията на персонала в бюджетните
организации, вкл. и увеличаване на възнагражденията на персонала, считано от 01.01.2024 г.,
изключая НСИ, за чиито служители новите размери са считано от 01.03.2024 г./ § 5 от ПЗР /.
Съгласно чл. 3 ал. 1 от постановлението, новите размери се определят за всички служители,
които са в служебно или трудово правоотношение със съответната организация към момента
на издаването на заповедите по чл. 2 от постановлението от съответните
разпоредители/ръководители. Заповед №*** на министъра на правосъдието за промяна
/увеличаване на порциона от 150 лв. на 220 лв. на основание казаното ПМС № 79/2024 г. е
издадена на 09.05.2024 г., на която дата въззивникът – ищец не е бил в служебно
правоотношение с ответната ГД ИН при Министерство на правосъдието – гр. София.
Следователно, на това основание претендираната за исковия период разлика досежно сумите
за храна, не му се следва и обжалваното решение за отхвърляне на тази му претенция е като
краен резултат правилно.
В заключение, жалбата е изцяло неоснователна. Обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно, поради което се потвърждава.
С оглед този резултат въззивникът се осъжда да заплати на въззиваемата страна
претендираното от нея юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което
съдът определя в размер на 100 лева.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 855/27.02.2025 г. по гр.д. № 15 113/2024 г. по
описа на РС – Пловдив.
4
Осъжда В. П. И., ЕГН - ********** да заплати на Главна дирекция „
Изпълнение на наказанията „ при Министерство на правосъдието – гр. София
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 /
сто / лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5