№ 178
гр. Бургас, 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно
гражданско дело № 20252000500279 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 284/11.04.2025 година, постановено по гражд. дело № 998/2024 година
по описа на Окръжен съд - Бургас, е осъдено сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ *********, със седалище град София и адрес на
управление ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, да заплати в полза на Ю. И., родена на
********** година, паспорт № FK *********, запис № **********, следните суми:
1) сумата от 50 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и
страдания, неудобства и стрес вследствие на претърпяно на 09.02.2023 година ПТП на
главен път I-9 на км. 168 в посока от Бургас към Варна, причинено от МПС л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Голф 5“, с украински регистрационен № ********, собственост на Ю.
И. и управлявано от турския гражданин Ф. И., ведно със законната лихва върху присъдената
сума от 21.03.2023 година до окончателното изплащане, като иска до претендираните 250
000 лева, представляващи неимуществени вреди, е отхвърлен като неоснователен;
2) сумата от 43 228.55 лева - законна лихва за периода 21.03.2023 година - 10.07.2024 година
върху изплатеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250 000 лева и сумата
от 3 134.26 лева - законна лихва за периода 21.03.2023 година - 10.07.2024 година върху
изплатеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 18 126.11 лева;
3) Присъдени са разноски.
Срещу така постановеното решение, в частта, в която на Ю. И. е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 50 000 лева, ведно със законната
1
лихва върху присъдената сума от 21.03.2023 година до окончателното изплащане, е
постъпила въззивна жалба от сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, представлявано от Адвокатско дружество „Х., Янк. и Ц.“, БУЛСТАТ
*********, чрез адв. З. Х. - САК, с адрес за връчване: град София 1000, ул. „Солунска“ № 9,
ет. 1, с която същото се обжалва като неправилно, постановено в противоречие със
задължителната съдебна практика и при съществени процесуални нарушения, както и при
нарушаване на принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Поддържа се, че обезщетението
се определя съобразно реално получените и доказани по делото вреди, а не хипотетично
предполагаемите, като съдът е присъдил такова, многократно надвишаващо действително
претърпените и доказани по делото вреди. Навеждат се оплаквания за неправилен анализ на
интензитета на болките и страданията на пострадалата, получени вследствие на процесното
ПТП. Изтъква се, че според кредитираното от съда заключение на вещото лице, Ю. И. се е
възстановила от травмите, като единственият останал дискомфорт е свързан с
посттравмената церебрастения, при която човек изпитва разнообразни физически,
психически и когнитивни оплаквания след травмата. Сочи се, че според вещото лице целият
период на временната нетрудоспособност и възстановяване е 8-10 месеца. Изразява се
позицията, че ако пострадалата е била с правилно поставен предпазен колан, травмите й в
главата и гърдите, които са довели до търпените от нея болки и страдания е нямало да бъдат
получени. Въззивникът обосновава позицията си със заключенията на приетите по делото
СМЕ, САТЕ и повторна комплексна СМЕ и САТЕ. Сочи се, че по делото безспорно е
доказано, че по време на инцидента пострадалата е седяла отзад без да използва
обезопасителен колан, като поведението й несъмнено сочи на обективно причинно-
следствена връзка с настъпилия неблагоприятен резултат. Във връзка с това се поддържа, че
определеният от съда процент на съпричиняване - 30 % е занижен, изцяло необоснован и в
противоречие с доказателствения материал.
Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част.
Претендират се разноски.
Не се ангажират доказателствени средства.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Ю. И., чрез адв. Н.
Д. от АК-Шумен, с адрес за връчване: град София 1000, ул. „Позитано“ № 2, сграда
„Перформ бизнес център“, етаж 3, в който се навеждат доводи за нейната неоснователност,
респективно - за законосъобразност и правилност на обжалваното с нея решение. Оспорват
се оплакванията на въззивника за прекомерност на присъденото обезщетение. Възразява се
срещу редуцирането на същото поради наличие на съпричиняване посредством непоставяне
на предпазен колан от страна на пострадалата. Изтъква се, че според съдебната практика
обстоятелството, че пътникът не е ползвал предпазен колан не е достатъчно, за да се
приложи завишен размер на съпричиняване, като намаляване на обезщетението за вреди е
допустимо само, ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили
или биха били в по-малък обем, ако е бил използван такъв.
Моли се за оставяне на жалбата без уважение.
2
Претендират се разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2
във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Не се ангажират доказателствени средства.
По делото е постъпила и частна жалба от Ю. И., чрез адв. Н. Д. от АК-Шумен, срещу
определение № 1617/23.06.2025 година, постановено по гражд. дело № 998/ 2024 година по
описа на Окръжен съд - Бургас, с което е оставена без уважение подадената от
жалбоподателката молба вх. № 8617/05.05.2025 година за изменение на решение №
284/11.04.2025 година в частта за разноските. Навеждат се оплаквания за несъответствие на
присъденото на адв. Н. Д. адвокатско възнаграждение с фактическата и правна сложност на
делото, извършените правни и фактически действия и с Наредба № 1/2004 година на ВАС.
Обосновава се неправилно тълкуване на решението по дело С-438/22 на СЕС.
Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и се претендира присъждането на
възнаграждение за първата инстанция възлизащо на 21 798.43 лева с включено ДДС.
Частната жалба е надлежно връчена на насрещната страна, която в законоустановения
срок не е подала отговор.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за
редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената
служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас
констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност,
Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на
закона, намира следното:
При съобразяване на изявленията и становищата на страните в настоящия процес,
съдът намира, че по делото се установява настъпването на 09.02.2023 година на пътно-
транспортно произшествие /ПТП/ с участието на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Голф 5“ с украински регистрационен номер АМ *******, управляван от Ф. К. И. и лек
автомобил марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“ с ДК № СА ****** СВ, управляван от Ст.
Ц. Т.. По-специално, на посочената дата, около 10:20 часа, на главен път I-9, на км. 168, след
град Обзор, в посока от Бургас към Варна, правоспособният управляващ лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф 5“ водач Ф. И. е нарушил правилата за движение по
пътищата, като несъобразявайки се с пътен знак Б-26 се е движел със скорост 95 км/ч. при
разрешена скорост 90 км./ч., загубил е контрол върху автомобила, навлязъл е в пътната
лента за насрещно движение, предизвиквайки ПТП с движещ се правомерно автомобил
марка „Тойота“, модел „Ленд Круизер“. При така настъпилото ПТП е пострадала ищцата Ю.
И., която се е возила като пътник на задна седалка в управлявания Ф. И. автомобил.
Видно от представеното към отговора на исковата молба преводно нареждане, на
3
10.06.2024 година /лист №208 от кориците на първоинстанционното дело/, след образуване
на делото, ответната страна сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“ /НББАЗ/, е платило на ищцата по образуваната щета сумата общо от
268 126.11 лева, от която сумата от 250 000 лева за обезщетение за неимуществени вреди и
18 126.11 лева - обезщетение за имуществени вреди. Поради това именно следва да се
приемат за доказани всички елементи от състава на непозволено увреждане. На първо място
това е фактът на настъпилото ПТП, описано по-горе. На второ място това е наличието на
виновно и противоправно поведение на дееца - водача на лекия автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф 5“, довело до процесното ПТП. Тук е необходимо допълнително
да се посочи, че със споразумение № 65 от 22.05.2024 година, постановено по нохд №
262/2024 година по описа на Несебърския районен съд, водачът Ф. И. е признат за виновен в
това, че на 09.02.2023 година, около 10:20 часа, на главен път I-9, на км. 168, с посока на
движение от град Бургас към град Варна, при управляване на МПС марка „Фолксваген“,
модел „Голф 5“, с украински рег.№ АМ *******, собственост на Ю. И., нарушавайки
правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 2 и чл. 47, ал. 3 от
ППЗДвП, като не спазил знак В26 „Забранено е движение със скорост по-висока от
означената“, движейки се с превишена скорост от 95 км/ч. при разрешена максимална
скорост за движение в района на произшествието 90 км/час, загубил контрол върху
движението на автомобила и навлязъл в пътната лента за насрещно движение, при което
допуснал пътнотранспортно произшествие с л.а. марка „Тойота“, модел „Ленд Круизер“, рег.
№ СА *******, собственост на „Изпълнителна агенция по горите“, управляван от Ст. Ц. Т. и
по непредпазливост причинил две средни телесни повреди на Св. В. Д., изразяващи се в
закрито косо счупване на основата на първата проксимална /към китката/ фаланга /пръстна
кост/ на петия пръст /кутрето/ на лявата ръка, което увреждане води до трайно затруднение
движението на левия горен крайник за срок от около 5-6 седмици при обичаен ход на
оздравителния процес, както и флексионна контарктура /постоянно положение на пръста в
свито положение/ в областта на първата и втората междуфалангеални /между костите на
пръстите/ стави, което увреждане води до постоянно разстройство на здравето неопасно за
живота - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал.
2 от ЗДвП и чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, поради което и на основание чл.78а от НК е бил
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 1 500 лева; същият, на основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342,
ал.1, вр. с чл. 37 ал. 1, т. 7 от НК, е лишен от право да управлява моторно превозно средство
за срок от шест месеца. Това споразумение, на основание чл. 300 от ГПК, има силата на
влязла в сила присъда е задължително за настоящия съд.
На следващо място предвид извършеното плащане и съобразявайки становищата на
страните, доказани са причинените на ищцата телесни увреждания, както и предпоставките
на чл. 511, ал. 1, т. 1 от КЗ за ангажиране на отговорността на ответника. За лек автомобил
марка “Фолксваген“, модел „Голф 5“ с украински регистрационен № ******** е сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна
полица № UA /102/90393092 с украинската застрахователна компания PJSC „IC“ Ukrainian
4
Insurians group с международен код UA - 102. ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД
отговаря в качеството му на номиниран кореспондент за обработка на щети на територията
на България на украинския застраховател. При това положение, съобразно чл. 511, ал. 1, т. 1
във връзка с ал. 3 от КЗ, НББАЗ е процесуално легитимирано да отговаря по заведена
претенция от пострадало лице по смисъла на чл. 478 ал. 1 от КЗ пред български съд. Спорни
в настоящото производство са единствено въпросите за размера на обезщетението и
наличието на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат,
съответно неговия размер.
Вещото лице - специалист по неврохирургия, извършило съдебно-медицинската
експертиза в представеното и прието заключение е посочило, че в резултат на ПТП ищцата е
получила съчетана травма - глава, гърди. Многофрагментарна фрактура на черепа-лява
темпорална кост, фронтална кост с депресия на фрагмент към мозъчния паренхим. Фрактура
на дясна темпорална и париентална кост, сфеноидна кост и лява зигоматична дъга и лява
орбита. Интрацеребрален хематом вляво темпорално. Контузионни огнища на мозъка вляво.
Фрактура на 3-4 ребра вляво, контузия на бял дроб. Тези увреждания се изразяват в открита
черепно-мозъчна травма с проникване - комуникация между черепното пространство и
външната среда; от разкъсно-контузната рана на кожата стърчат костни фрагменти и мозъчен
детрит, което представлява постоянно разстройство за здравето, опасно за живота. Ако не се
извърши оперативно лечение по спешност във високоспециализирано заведение на тази
травма, животът на пациента е застрашен. Счупването на трето и четвърто ребро вляво без
дислокация представлява разстройство на здравето, неопасно за живота. Спрямо ищцата е
било проведено оперативно лечение по спешност, като след последващия период на
пролежаване в ОАИЛ и след стабилизиране на жизнените показатели тя е била преведена в
клиника по неврохирургия. При приемането и в болничното заведение тя е била в кома с
десностранна хемипареза. След оперативното лечение е било отчетено добро
възстановяване, тя е дошла в съзнание и парезата на долните крайници е била в обратно
развитие. При нея е била проведена и още една оперативна интервенция, а именно
пластична за възстановяване на дефекта на черепа. При травми от вида на тази на ищцата
нормалният възстановителен период е приблизително 8-10 месеца. Тя самата има остатъчни
оплаквания - главоболие, световъртеж, гадене, лесна уморяемост, намалена концентрация,
според споделеното от нея, чиято интензивност и продължителност зависят от тежестта на
травмата и от адекватното лечение. Те са характерни за посттравмената церебрастения, която
е късна последица от черепно-мозъчната травма и биха могли да продължат във времето. С
изключение на същата, при ищцата на този етап не са установени късни последици на
травмената болест на мозъка, настъпващи след тежки черепно-мозъчни травми. Има
подобрение в общото състояние, но периода на възстановяване на някои оплаквания е
удължен. Вещото лице е констатирало наличие на оперативен цикатрикс в лява челно-
слепоочна област с приблизителни размери 15-18 см., хлътване /дефект/ в лява слепоочна
област, където е извършена пластика на черепа. Тези белези от черепно-мозъчната травма и
проведената оперативна интервенция са във видимата част на лицевия череп извън
окосмената част на главата и представляват обезобразяване. В резултат на получените
5
травми ищцата е била в условията на временна нетрудоспособност, а продължаващите
оплаквания създават неудобства при изпълняване на ежедневните задължения. В момента
ищцата провежда медикаментозно лечение съобразно оплакванията. При нея е установено
възстановяване на тежкия неврологичен дефицит и стабилизиране на жизнените показатели,
като най-вероятно ще остане посттравмената церебрастения.
За установяване на правнорелевантните факти във връзка с болките и страданията на
ищцата по делото са ангажирани и гласни доказателства. Разпитана в съдебно заседание,
свидетелката Х. - майка на ищцата сочи, че отишла в болницата при дъщеря си два дена
след инцидента, в който момент същата била в кома. След извеждането и от кома, Ю. не я
познала, както не познала и децата си. Едва след връщането им в Украйна и проведено
лечение първо в град Киев, а след това и в град Житомир, тя започнала малко по малко да я
разпознава. Ищцата не помнела почти нищо от това какво е станало до момента на
катастрофата, както и самата катастрофа. Оттогава било сложено началото на процес на
учене на всичко - писане, четене, преразказ, като паметта и се възвърнала, но не напълно.
След изписването и от болницата Ю. не можела самостоятелно да се грижи за себе си,
поради това навсякъде били заедно - във всички места и болници, където трябвало да отиде
или да се лекува. Тя се бояла да върви, да остава сама, имала страх да излиза навън. Ю., по
професия учителка, преди катастрофата работела в пионерски лагери като възпитателка, а
сега и бил противопоказен всякакъв труд, нищо не можела да работи. Понастоящем живеела
при свидетелката с двете си деца, за които не можела да се грижи, да им помага в уроците,
тъй като се чувствала зле и много я боляла главата. Стараела се, но не и се получавало, тъй
като нямала нужното внимание. Съпругът и, който изобщо не се занимавал с децата, от
момента на катастрофата живеел отделно в град Одеса.Травмите се отразили на целия и
живот, например като домакиня - готви борш, супа, влага продукти, чиито названия бърка.
Свидетелката Л. сочи, че след катастрофата Ю. била много слаба, трудно ходела, през
повечето време лежала, поради което и носели храна в леглото. Най-тежкото и състояние
било в продължение на две седмици, през което време не познала изобщо децата си.
Посетила болница по повод болки в ухото, където след извършени изследвания и
предписали инжекции, таблетки и малко по малко тя започнала да идва на себе си. Преди
катастрофата Ю. била много красива, имала дълги коси. След като я подстригали, получила
голям комплекс. Слагала си шапка на главата, тъй като имала вдлъбнатина, която останала и
била налична и понастоящем, въпреки пластичната операция.
При съобразяване на така изложеното, като се вземат предвид всички посочени по-
горе обстоятелства от значение за прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД,
който легален термин е изпълнен с морално съдържание и се вземе предвид, че той не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни, обективно настъпили
обстоятелства, като размерът му не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия,
съдът намира, че обезщетението за претърпените от ищцата И. неимуществени вреди е в
размер на 375 000 лева. При определяне на размера съдът съобрази критериите от значение в
тази насока - възрастта на пострадалото лице, преживените болки и страдания от физическо
6
естество по повод на травмите, степента и интензитета на увреждането, периода на
възстановяване и бъдеща прогноза, отражението им върху психиката на конкретното лице -
ищцата по делото, период на зависимост от грижите на други хора, макар и близки и
невъзможност за самостоятелно обгрижване, броя и характера на осъществените по
отношение на ищцата оперативни интервенции, отражението на получените травми върху
нея, съобразно установеното в процеса от доказателствения материал. Преценката на същите
сочи, че паричният еквивалент на понесените от Ю. И. болки и страдания е в горния размер.
Безспорно в случая са налице обстоятелства, които обосновават така определения висок
размер на обезщетението. От една страна получените от нея вследствие на произшествието
увреждания са много тежки, особено откритата мозъчно-черепна травма, която е подлежала
на спешно оперативно лечение - в противен случай животът и е бил застрашен. От момента
на катастрофата, както по време на транспортираните и в болницата, по време на
операцията и последващото пролежаване в ОАИЛ тя е била в кома, а след това в болницата
спрямо нея е било провеждано обезболяващо лечение със съответните медикаменти. След
този момент и понастоящем провежда медикаментозно лечение съобразно оплакванията си.
Не малък период от време тя е била зависима от грижите на други хора, макар и нейни
близки роднини. Продължава да не може да се справя адекватно с грижите за децата си,
които са малки и за дома, като се нуждае от чужда помощ. Изпитва страх да излиза навън,
дори и придружена от други хора. Въпреки пластичната операция, при нея има дефект в лява
слепоочна област, което се квалифицира като обезобразяване. Съществува, наред с горното,
констатираната при нея посттравмена церебрастения, която е късна последица от черепно-
мозъчната травма; възможно е тя да остане. Същевременно следва да се отбележи, съобрази
и вземе предвид, че с изключения на същата, при нея липсват други последици на
травмената болест на мозъка, като наред с това е установено възстановяване на тежкия
неврологичен дефицит и стабилизиране на жизнените показатели. Периодът на
възстановяване и временна нетрудоспособност е определен от вещото лице на 8-10 месеца,
като конкретно при ищцата има подобрение в общото състояние и само за някои оплаквания
е удължен периода на възстановяване. Липсват, също така, писмени доказателства, от които
да се направи безспорен и несъмнен извод, че ищцата е нетрудоспособна изцяло или
отчасти, в някаква степен след изтичането на посочения от вещото лице най-дълъг период на
възстановяване. В тази насока са ангажирани единствено гласни доказателства, събрани чрез
разпита на нейната майка, които в тази им част следва да бъдат ценени при съобразяване на
чл. 172 от ГПК. Липсва представено решение на компетентен орган за признаване на
невъзможност за полагане на труд за определен периода от време или завинаги, при
наличието на което доказването на този факт би било пълно. Като се вземат предвид и
данните, касаещи конкретните икономически условия в страната /съгласно официално
оповестените данни на НСИ, годишният общ доход за 2023 година средно на лице е в размер
на 10 846 лева; общият паричен разход е 10 0 44 лева; минималната заплата е 780 лева/, то
съдът намира, че определеното обезщетение е в размер, достатъчен за компенсацията на
причинените на ищцата болки и страдания. С него е постигнат справедлив баланс между
претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда,
7
респективно спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението да
представлява средство за повишаване на стандарта на живот на Ю. И.. Така казаното сочи на
основателност на заявените във въззивната жалба оплаквания за определяне на дължимото
обезщетение на ищцата в завишен размер.
При това положение и за определяне размера на дължимото на ищцата И. за
претърпените от нея неимуществени вреди обезщетение следва преди всичко да се отговори
допринесла ли е тя за настъпването на вредоносния резултат, което обстоятелство да бъде
взето съответно предвид от съда в тази насока. С нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е
предвидена възможност за намаляване на дължимото обезщетение за вредите, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, когато пострадалият е допринесъл за
увреждането. Приложението на това правило е обусловено от наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или
възможност за настъпване на увреждането. Принос за настъпване на увреждането ще е
налице във всички случаи, когато пострадалото лице със своето поведение е създало
предпоставки за настъпване на вредите, или е допринесло за механизма на увреждането. В т.
7 от ППВС №17/1963 година е акцентирано върху предпоставките за намаляване на
обезщетението за вреди от непозволено увреждане - допринасяне от страна на увредения за
тяхното настъпване и пряка причинната връзка между поведението му и настъпилия
вредоносен резултат.
Ответникът е въвел в процеса възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
което е обосновано с твърдения, че ищцата е нарушила правилата за движение по пътищата,
като не е ползвала предпазен обезопасителен колан. За намаляване на размера на
обезщетението за вреди при приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ответникът
трябва да докаже пред съда при условията на пълно и главно доказване релевирания от него
принос на пострадалия и причинно-следствената връзка на това поведение на пострадалия с
вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД не може да почива на предположения.
Съдът намира, че с оглед на конкретните обстоятелства във връзка с настъпването на
произшествието по делото е установено по посочения по-горе начин, че пострадалата И. е
била в нарушение на изискването за поставяне на предпазен колан. В тази връзка следва да
се посочи, че съгласно заключението на САТЕ, процесният автомобил, управляван от Ф. И.,
е бил оборудван фабрично с предпазни колани. Пострадалата ищца е пътувала на задната
седалка отляво - зад водача, без поставен предпазен колан. Експертът по същата е посочил
също така, че ако тя е пътувала с технически годен и правилно поставен предпазен колан,
тялото и не би влязло в съприкосновение с части от интериора на автомобила. Експертът
ортопед-травматолог е записал в заключението си, че в медицинската документация не са
отразени следи, белези и наранявания по тялото, които се получават при правилно поставен
обезопасителен колан. Тежката черепно-мозъчна травма с фрактура на черепа и депресия на
костен фрагмент, като и интрацеребралния хематом с контузионни огнища на мозъка в лява
хемисфера не биха се получили, ако ищцата е била с правилно поставен предпазен колан.
8
Ако последното е било факт, то нямаше да се получат тези тежки телесни увреждания,
засягащи главата и гърдите и вероятно травматичните увреждания биха били в по-лека
степен. В същия смисъл е и посоченото от вещите лица по допуснатата комплексна съдебна
автотехническа и медицинска експертиза, които са допълнили, че вследствие на процесното
ПТП ищцата е получила тежка черепно-мозъчна травма и кома. Животозастрашаващата
черепно-мозъчна травма на главата е получена вследствие на удар в лявата челно-теменна-
темпорална област на главата в твърдата повърхност на тавана или предната лява седалка.
Ако тя е била с правилно поставен предпазен колан, който фиксира тазовобедрената област и
гръдния кош към седалката и не разрешава движение на тялото напред и нагоре, не биха
настъпили тежката черепно-мозъчна травма, както и други летални травми. Тези експерти са
посочили също така, че ударът между двата автомобила е челен-ексцентричен. Тяхната
кинетична енергия преди произшествието е трансформирана в работа за деформация на
купетата, окачването на предни леви колела, а също така и за триене на гумите със сухата
асфалтова настилка при изминаване на пътя от мястото на удара до местата на
окончателното им спиране. Сблъсъкът е станал, когато скоростта на лек автомобил „Тойота“
е била 69 км/ч, а на лекия автомобил „Фолксваген“ - 95 км/ч. Сумарната скорост, с която
телата на пътниците в процесния автомобил „Фолксваген“ са се ударили във вътрешните
повърхнини на автомобила е около 100 км/ч. При тази сумарна скорост, ако ищцата, седяща
на задната седалка е била с правилно поставен предпазен колан, тялото и в момента на
нарастване на деформациите от удара ще се стреми да политне в посока напред и надясно.
Хоризонталната и диагонална части на текстилния ремък на колана не ще позволи то да
напусне частта на седалката и да се удари във вътрешните повърхнини на тавана и
облегалките на предните лява и дясна седалки. В гръдната област на ищцата биха се
появили протривни следи от колана. Главата и би се предпазила от последващ камшичен
удар от наличието на подглавници, монтирани на облегалката на задната част на този
автомобил. Поставеният предпазен колан би предпазил ищцата от летални травми.
При съобразяване на горното може да се заключи, че данните по делото категорично
сочат, че ищцата не е използвала предпазен колан. Тук е необходимо да се отбележи, че по
принцип липсата на поставен предпазен колан, с който колата е била оборудвана,
действително представлява нарушение на правилата за движение по пътищата, на основание
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, но само това не е достатъчно, за да се приеме, че е налице соченото
съпричиняване. Както бе посочено по-горе, намаляването на определеното обезщетение за
причинените от деликвента вреди може да се основе само на категорични доказателства,
събрани в процеса, че вредите не биха настъпили или не биха настъпили в същия обем и
тежест. Необходимо е установяване на причинно-следствена връзка между поведението на
увредения и вредите, заедно с преценка кои не биха настъпили или биха имали по-малък
обем, брой, интензитет при личен принос. Предпоставките за намаляване на обезщетението
са две - допринасяне от страна на увредения за тяхното настъпване и пряка причинно-
следствена връзка между действието/бездействието и настъпилия резултат. Изводът за
наличие на съпричиняване, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, следва да се основава само на
доказани действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
9
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства несъмнено установяват, при
условията на пълно и главно доказване, такива действия на пострадалата, които са
допринесли за резултата. Според експертите по допуснатите няколко експертизи,
включително комплексната такава, тежката съчетана травма глава, гърди при ищцата, както
и тази на главата с проникване на костен фрагмент в черепната кутия няма как да се получи
без да има директен удар в главата. Същото се отнася и за счупените ребра, пневмоторакса и
контузия на бял дроб, които са получени вътре в автомобила при контакт с тъпи предмети.
Всички те са категорични, че ако е била с правилно поставен обезопасителен колан, ищцата
не би получила тези тежки телесни увреждания, засягащи главата и гърдите предвид това, че
тялото и не би влязло в съприкосновение с части от интериора на автомобила;
травматичните и увреждания биха били в по-лека степен.
При съобразяване на разяснената от експертите роля и функция на предпазните
колани и конкретните травматични увреждания, настъпили при свободното движение на
тялото на И. в купето, съдът намира, че ако тя беше пътувала с предпазен колан, не би
получила най-тежката травма /черепно-мозъчната/, а останалите не биха били толкова
тежки, в какъвто смисъл е поддържаното от вещите лица по допуснатите и извършени
експертизи.
Изложеното по-горе обоснова извода, че поведението на ищцата е релевантно за
настъпването на вредоносния резултат. Преценката на съвкупността от причини, довели до
същия обоснова по-висок принос на водача на лекия автомобил и по-малък такъв на ищцата.
Водачът се е движел с несъобразена скорост и в нарушение на поставените от закона
ограничения на същата, с което е поставил живота и здравето на пътуващите в опасност,
реализирайки произшествие, от което са настъпили вреди. От друга страна ищцата е
допуснала нарушение на нормата на чл. 137а от ЗДвП, като по този начин е допринесла за
броя и изключителната тежест на някои от получените от нея травматични увреждания. При
съобразяване на изцяло нормативните критерии, регламентирани в чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, за
установяване на конкретния казуален принос на делинквента и пострадалата в единния
съпричинителен процес на обстоятелствата и явленията в обективната действителност -
според вещите лица при поставен предпазен колан ищцата нямаше да получи толкова и
такива тежки травми - се налага извода, че в казуалната връзка приносът на ищцата за
настъпване на вредите следва да се определи на 30%.
Така казаното налага обезщетението да бъде редуцирано с приетия от съда размер
съпричиняване и на ищцата бъде определено такова в размер на 262 500 лева. След
завеждане на делото ответникът е заплатил на ищцата сумата от 250 000 лева, поради което
и на същата в настоящия процес, след направения частичен отказ от иска за неимуществени
вреди, се следва единствено сумата от 12 500 лева, ведно със законната лихва от датата на
заявяване на извънсъдебните претенции за изплащане на застрахователно обезщетение -
21.03.2023 година до окончателното плащане. Основателността на главната заявена
претенция обуславя и тази на акцесорната за лихва върху главницата предвид наличието на
10
всички елементи на приложимата правна норма. Настоящата инстанция споделя изцяло
изводите на окръжния съд в тази насока както относно дължимостта, така и относно
началния момент, поради което и препраща в тази част към тях на основание чл. 272 от ГПК.
По отношение на разноските пред първата и пред настоящата въззивна инстанция,
съдът съобрази следното:
Преди всичко следва да се отбележи, че посочените по-горе въпроси ще бъдат
разгледани при отчитане на обстоятелството, че обжалваното решение е изменено досежно
присъдения размер обезщетение за неимуществени вреди на ищцата Ю. И., което налага
изменението му в частта за разноските. По възнаграждението на ангажирания от същата
един адвокат, платимо при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗА и за двете инстанции съдът ще
вземе отношение при разглеждане на частната жалба против определението на Окръжен съд-
Бургас, постановено по искането по чл. 248 от ГПК.
По разноските пред Окръжен съд-Бургас:
Ищцата Ю. И. не е направила разноски пред първата инстанция, поради което и
независимо от изхода на делото, такива не следва да и бъдат присъждани. Тя претендира
възнаграждение за ангажирания от нея един адвокат, по което съдът ще се произнесе както
бе посочено по-горе.
На ответното сдружение, съобразно отхвърлената част от предявените искове следва
да бъдат присъдени разноски, в какъвто смисъл е и направеното от него искане. Съобразно
представените доказателства, ответникът е направил разноски в общ размер на 919.85 лева
за възнаграждения на вещите лица по допуснатите експертизи и за свидетели и 32 016 лева
за възнаграждение на един адвокат. Преценката на същите сочи, че тези разходи са реално
сторени. Ищцовата страна е направила възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника. Същото съдът намира за основателно и счита, че следва да
определи размера му под установения Наредба №1 от 9.07.2004 година за възнаграждения за
адвокатска работа минимум, с оглед съобразяване на постановеното решение по дело С-
438/2022 година на СЕС. Вземайки предвид установените в чл. 78, ал. 5 от ГПК критерии -
фактическа и правна сложност, извършени процесуални действия като вид и обем, правото
на адвоката да получи достойно и справедливо възнаграждение за положения труд,
настоящият съдебен състав намира, че следва да определи на процесуалния представител на
ответника такова в размер на сумата от 8 000 лева. По този начин разноските на ответника
възлизат на сумата общо от 8 919.85 лева. Необходимо е, с цел определяне на размера им
съобразно отхвърлената част от исковете, да се отчете общо заявения с исковата молба
размер на претенциите. Следва, също така, извършеното плащане на сумата общо от
268 126.11 лева за неимуществени и имуществени вреди след образуване на съдебното
производство, въпреки последвалия в резултат на това отказ от исковете в тази им част, да
бъде взето предвид при определяне на съотношението уважена/отхвърлена част, тъй като
въпреки отказа от искове, направен от ищеца като следствие на плащането, извършено в
хода на делото, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, на ответника разноски не се следват
предвид това, че с поведението си той е дал повод за завеждане на исковете /така и в
11
определение № 270 от 05.10.2016 година по частно гражд. дело № 3846/2016 година на
ВКС, г. о./. При това положение, на ответника за разноски пред Бургаския окръжен съд се
следва сумата от 4 088.70 лева.
По разноските на страните пред въззивната инстанция:
Пред настоящата инстанция ищцата също не е сторила разноски, поради което и
такива не следва да и бъдат присъждани. За защитата по жалбата на противната страна,
изразяваща се в предоставяне на безплатна представителство от един адвокат съдът ще даде
отговор съобразно горното.
На ответника, съобразно изхода на делото пред настоящия съд по неговата жалба се
следват разноски в размер на 750 лева, в която сума се включва само внесената от него
държавна такса за разглеждането и. Доказателства за заплатено възнаграждение на
ангажирания един адвокат липсват представени, поради което и такива не следва да му
бъдат присъждани. Само за пълнота в тази насока следва да се отбележи, че в представената
пред първата инстанция фактура е вписано изрично, че сумата по нея се плаща за
процесуално представителство само пред същата.
По частната жалба, касаеща определеното и възложено в тежест на ответника
възнаграждение на адвоката на ищцата, уговорено между тях като платимо по чл. 38, ал. 1
от ЗА за първата инстанция и за същото, дължимо по идентичен начин, за настоящата
инстанция, съдът намира следното:
Възнаграждението на ангажирания от ищцата един адвокат, при съобразяване на
изхода на спора пред настоящата инстанция и определените от последната размери на
търсените обезщетения съдът намира, че то също следва да бъде определено в размер под
установения с посочената по-горе Наредба №1 минимум, с оглед съобразяване на
постановеното решение по дело С-438/2022 година на СЕС. При съобразяване на
критериите, посочени в чл. 78, ал. 5 от ГПК - фактическа и правна сложност, извършени
процесуални действия като вид и обем, правото на адвоката да получи достойно и
справедливо възнаграждение за положения труд, настоящият съдебен състав намира, че
следва да присъди на пълномощника на ищцата сумата от 8 000 лева, върху която се следва
и ДДС в размер на 1 600 лева или общо сумата от 9 600 лева. Тук е необходимо да се
съобрази, освен горното и размера на първоначално заявените искове претенции, по повод
на които е образувано делото. Действително е налице частичен отказ от тях, което
процесуално действие е предприето от ищцата поради новонастъпили след предявяването
им независещи от нея, а от ответника обстоятелства, погасяващи частично заявеното за
защита спорно право. В този случай отговорен за разноските на ищеца е ответника. Този
извод се налага по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК с оглед обстоятелството, че и в такъв
случай извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждане на делото,
необходимостта от съдебна намеса по което отпада с погасяване на задължението /в случая
частично/, предмет на търсената с иска защита. Преценката в тази насока се основава само
на предприетото от ответника действие, индициращо отпадане на задължението, а тя не
представлява изследване на отношенията между страните по съществото на спора /така и в
12
цитираното по-горе определение, посочените такива в него, определение № 626 от 20.082012
година по частно гражд. дело № 275/2010 година на ВКС, IV г. о. /.
Възнаграждението на същия за настоящата инстанция, при съобразяване на изхода по
депозираната ответника жалба, счетена за частично основателна и съответно в тази насока
на материалния интерес следва да бъде определено при горните условия, а именно под
размерите по Наредба №1 от 09.07.2004 година по вече изложените съображения. При
разглеждането на делото от апелативния съд от страна на адвоката на ищцата извършените
процесуални действия се свеждат до изготвяне на отговор на въззивната жалба на ответника.
В рамките на насроченото съдебно заседание същият не се е явил, като е депозирал кратко
писмено становище. Пред настоящата инстанция производството се е развило изключително
кратко - в рамките на едно единствено съдебно заседание. Следователно, процесният спор
не може да се определи като такъв със значителна и правна сложност. При това положение и
при отчитане на горе казаното относно защитавания материален интерес, извършената
работа и сложността на делото се налага извода, че в полза на процесуалния представител,
защитавал ищцата следва да се присъди сума в размер на 3 000 лева за адвокатско
възнаграждение, върху която се следва и ДДС в размер на 600 лева или общо сумата от 3 600
лева.
Решението следва да бъде изменено и в частта досежно възложените в тежест на
ответника държавни такси предвид извършеното намаление на присъдения размер
обезщетение за неимуществени вреди - по сметка на Бургаския окръжен съд ответникът
следва да бъде осъден да заплати вместо определената от последния сума в размер на 3
854.51 лева, сумата от 2 354.51 лева.
Мотивиран от горното и по изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 284 от 11.04.2025 година, постановено по гражд. дело №
998/2024 година по описа на Окръжен съд - Бургас в частта, в която сдружение „Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ *********, със седалище град
София и адрес на управление ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, представлявано от Б. Ат. Б. и
Ст. Хр. С. заедно и поотделно, е осъдено да заплати в полза на Ю. И., родена на **********
година, паспорт № FK *********, запис № **********, чрез процесуалния и пълномощник,
със съдебен адрес град София 1000, пл. „Позитано“ №2, сграда „Перформ бизнес център“,
ет. 3, обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, неудобства и
стрес вследствие на претърпяно на 09.02.2023 година ПТП на главен път I-9 на км. 168 в
посока от Бургас към Варна, причинено от МПС л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф 5“, с
украински регистрационен № ********, собственост на Ю. И. и управлявано от турския
гражданин Ф. И., за разликата над 12 500 лева, ведно със законната лихва върху сумата от
21.03.2023 година до окончателното плащане до присъдения размер от 50 000 лева, ведно
със законната лихва от 21.03.2023 година, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
13
ОТХВЪРЛЯ исковете на Ю. И., родена на ********** година, паспорт № FK
*********, запис № **********, чрез процесуалния и пълномощник, със съдебен адрес град
София 1000, пл. „Позитано“ №2, сграда „Перформ бизнес център“, ет. 3, против сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ *********, със
седалище град София и адрес на управление ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, представлявано
от Б. Ат. Б. и Ст. Хр. С. заедно и поотделно, за осъждане на същото да и заплати сума в
размер над 12 500 лева, ведно със законната лихва от 21.03.2023 година до окончателното
изплащане до присъдения размер от 50 000 лева, ведно със законната лихва от 21.03.2023
година до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди
за претърпени болки и страдания, неудобства и стрес вследствие на претърпяно на
09.02.2023 година ПТП на главен път I-9 на км. 168 в посока от Бургас към Варна,
причинено от МПС л.а. марка „Фолксваген“, модел „Голф 5“, с украински регистрационен
№ ********, собственост на Ю. И. и управлявано от турския гражданин Ф. И..
ОТМЕНЯ решение № 284 от 11.04.2025 година, постановено по гражд. дело №
998/2024 година по описа на Окръжен съд-Бургас в частта за разноските, дължими от
страните и досежно определеното и възложено в тежест на ответника възнаграждение на
ангажирания от ищцата адвокат, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, БУЛСТАТ *********, със седалище град София и адрес на управление ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, представлявано от Б. Ат. Б. и Ст. Хр. С. заедно и поотделно, да
заплати на адвокат Н. Н. Д., ШАК, с адрес: град София 1000, пл. „Позитано“ №2, сграда
„Перформ бизнес център“, ет. 3 сумата общо от 9 600 с включен ДДС /девет хиляди и
шестстотин лева/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Ю. И., родена на ********** година, паспорт № FK *********, запис №
**********, чрез процесуалния и пълномощник, със съдебен адрес град София 1000, пл.
„Позитано“ №2, сграда „Перформ бизнес център“, ет. 3, да заплати на сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ *********, със
седалище град София и адрес на управление ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, представлявано
от Б. Ат. Б. и Ст. Хр. С. заедно и поотделно, сумата от 4 088.70 лева /четири хиляди
осемдесет и осем лева и седемдесет стотинки/ лв., представляваща направени от него
съдебно-деловодни разноски пред Бургаския окръжен съд.
ОТМЕНЯВА решение № 284 от 11.04.2025 година, постановено по гражд. дело №
998/2024 година в частта досежно възложената в тежест на сдружение „Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ *********, със седалище град София
и адрес на управление ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, представлявано от Б. Ат. Б. и Ст. Хр.
С. заедно и поотделно държавна такса, платима в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Бургаския окръжен съд за разликата над 2 354.51 /две хиляди триста петдесет и
четири лева и петдесет и една стотинки/ лв. до определения размер от 3 854.51 /три хиляди
осемстотин петдесет и четири лева и петдесет и една стотинки/ лв.
14
ОСЪЖДА сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, БУЛСТАТ *********, със седалище град София и адрес на управление ул.
„Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, представлявано от Б. Ат. Б. и Ст. Хр. С. заедно и поотделно да
заплати на адвокат Н. Н. Д., ШАК, с адрес: град София 1000, пл. „Позитано“ №2, сграда
„Перформ бизнес център“, ет. 3 сумата общо от 3 600 с включен ДДС /три хиляди и
шестстотин лева/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред Бургаския апелативен съд.
ОСЪЖДА Ю. И., родена на ********** година, паспорт № FK *********, запис №
**********, чрез процесуалния и пълномощник, със съдебен адрес град София 1000, пл.
„Позитано“ №2, сграда „Перформ бизнес център“, ет. 3, да заплати на сдружение
„Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, БУЛСТАТ *********, със
седалище град София и адрес на управление ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, представлявано
от Б. Ат. Б. и Ст. Хр. С. заедно и поотделно сумата от 750 лева /седемстотин и петдесет лева/
лв., представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски пред Бургаския
апелативен съд.
Настоящото решение подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението му
на страните с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15