Решение по дело №2954/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, 28.02.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов

ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова

Десислава Йорданова

 

при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №2954 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №539149 от 19.11.2018год., постановено по гр.дело №33831/2016г. по описа на СРС, ГО, 75 с-в, жалбоподателят-ответник „Г.“АД е осъден да заплати на „Н.“ЕООД на основание чл.79, ал.1 вр.чл.266 ЗЗД сумата 3600 лева- възнаграждение по договор за изработка, за което е издадена фактура №278/14.03.2016г. ведно със законната лихва върху главницата за периода от 22.06.2016г. до окончателното изплащане и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 394 лева разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника „Г.“АД. Жалбоподателят поддържа, че исковата молба не е подписана от лице с представителна власт по отношение на ищеца, поради което решението е недопустимо. Твърди също така, че страните не са в облигационна връзка, фактурата не била съставена съгласно изискванията на Закона за счетоводството, а вищото лице не било установило че счетоводните книги на ответника са редовно водени. Претендира отмяна на решението на СРС и отхвърляне на иска изцяло, както и присъждане на разноски.

Въззиваемият ищец не е подал отговор на въззивната жалба. С молба от 05.12.2019г. моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно.  Претендира разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.  

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1 вр.чл.266 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

            Действително към исковата молба при подаването на същата не е приложено пълномощно на подалото я физическо лице. Такова пълномощно обаче е представено с молба от 01.11.2018г. и същото се намира на л.28 от делото. Съществуването на облигационно правоотношение между страните не е оспорено от ответника с отговора на исковата молба и направеното такова с въззивната жалба е преклудирано, поради което не следва да се обсъжда. Видно от заключението на вещото лице по ССЕ процесната фактура е своевременно осчетоводена в счетоводството на ответника, който е ползвал данъчен кредит в размер на 600 лева. Липсват данни за извършено плащане на сумата от 3600 лева, а ответникът не е представил никакви доказателства в тази връзка, поради което се налага изводът, до който е достигнал и първостепенния съд, че процесната сума се дължи от ответника на ищеца.  

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата претендира разноски за адвокатско възнаграждение, което е в размер на 500 лева, липсва възражение за прекомерност и същото следва да се присъди в така заявения размер и на основание представените договор за правна помощ и съдействие и списък по чл.80 от ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                             

                                 Р     Е     Ш     И     :  

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №539149 от 19.11.2018год., постановено по гр.дело №33831/2016г. по описа на СРС, ГО, 75 с-в.

ОСЪЖДА „Г.“АД ЕИК*******да заплати на „Н.“ЕООД с ЕИК*******сумата от 500 лева разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1/                                   2/