Решение по дело №274/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260753
Дата: 3 юни 2021 г.
Съдия: Иван Александров Анастасов
Дело: 20215300500274
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е    260753

 

гр.Пловдив, 03.06.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 12.05.2021г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ

ИВАН АНАСТАСОВ

 

при участието на секретаря: Валентина Василева

 

като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 274/2021г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ против решение № 1876/09.06.2020г. по гр.д.№ 21213/2019г. на ПдРС, І гр.с., поправено с решение № 260734/06.10.2020г., с което жалбоподателят е осъден да заплати на Н.Д.Й. сумата от 1773,54 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 252 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода 23.12.2016г.- 23.12.2019г., както и сумата от 252,32 лева- мораторна лихва за периода 01.02.2017г. – 23.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 23.12.2019 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и разноските по делото. Във въззивната жалба са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се отхвърлят исковете.

От въззиваемия Н.Д.Й. е подадена молба за насроченото за 12.05.2021г. публично съдебно заседание, с която заявява, че желае обжалваното решение да бъде потвърдено.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 21213/2019г. на ПдРС, І гр.с. е образувано по искова молба от Н.Д.Й. против ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 178 ЗМВР и чл. 181 ЗМВР, вр. с чл. 150 от КТ и по чл.86 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че ищецът- въззиваем в настоящето производство, е полагал труд като «****» в сектор «ПБЗН на Летище ****» към РД ПБЗН при ГД «Пожарна безопасност и защита на населението» -  МВР ****, като поради естеството на работата ищецът е полага 24 часови дежурства, отчитани сумирано на тримесечие.  През процесния период той положил общо 1800 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлизал на 2057 часа, като разликата от 257 часа не били заплатени от работодателя.

С подадения от ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ отговор на исковата молба същата е оспорена като неоснователна. Изложени са доводи за това, че приложим в отношенията между страните по повод положения нощен труд е единствено ЗМВР, а на основание чл.187 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г.  бил регламентирани редът, касаещ спорния въпрос. В тези наредби липсвали правила за норма за превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143. По отношение на служителите на МВР бил неприложим реда предвиден в НСОРЗ.

Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че през процесния период въззиваемият е заемал длъжността „****“ в сектор „ПБЗН на Летище ****“. От приетите по първоинстанционното дело писмени доказателства и заключение по ССЕ, изготвено вещото лице З. М., се установява, че през процесния период въззиваемият е положил общо 1762 часа нощен труд, като същите са му платени, без да бъдат приравнени на дневен труд чрез приложението на определен коефициент. От заключението се установява също така, че при приложението на коефициента от 1,143 по чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата дължимото допълнително възнаграждение е в размер от 1773,54 лева, а мораторните лихви са в размер от 252,32 лева.

В ЗМВР и в действалата през процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители липсва правна уредба относно заплащането на положения нощен труд. Разпоредбата на чл.187, ал.1, изр.3 от ЗМВР определя нощния труд като такъв, който се полага между 22,00 и 6,00 ч., а относно правата на държавните служители в структурите на МВР, полагащи нощен труд, разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР препраща към КТ. Текстът на чл.188, ал.2 от ЗМВР гласи следното: „Държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда“. Специалната закрила по КТ, освен правила относно условията за полагане на нощен труд, предвижда и завишено възнаграждение. По- конкретно в разпоредбата на чл.261 от КТ е предвидено, че „Положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет“. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е приета включително и на основание чл.261 от КТ. Същата се явява приложима в конкретния случай по силата на препратката от чл.188, ал.2 от ЗМВР. Съответно приложим се явява и коефициентът за преизчисление от 1,143 пункта. Както беше посочено по- горе, при приложението на този коефициент се явява неиздължено трудово възнаграждение в присъдения от първоинстанционния съд размер от 1773,54 лева, ведно с лихви за забавено плащане в съответен размер. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като в полза на въззиваемия бъдат присъдени направените от него съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер от 500 лева.

Предвид гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1876/09.06.2020г. по гр.д.№ 21213/2019г. на ПдРС, І гр.с., поправено с решение № 260734/06.10.2020г., с което жалбоподателят ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ е осъден да заплати на Н.Д.Й. сумата от 1773,54 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 252 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода 23.12.2016 г.- 23.12.2019г., както и сумата от 252,32 лева- мораторна лихва за периода 01.02.2017г.- 23.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 23.12.2019 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и разноските по делото.

ОСЪЖДА ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР- гр.**** да заплати на Н.Д.Й. ***, ЕГН: ********** сумата от 500 лева- съдебни разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                ЧЛЕНОВЕ: