Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.Варна
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на петнадесети юли, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива И.,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 1446 по описа за 2018
г. на СГС, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск от „О.Б.Б.“ АД срещу Н.И.Г., за
установяване в отношенията между страните, че Н.И.Г. дължи към 09.10.2013г. на
„О.Б.Б.“ АД суми произтичащи от Договор за предоставяне
на потребителски кредит без обезпечение
от 29,11,2010г., в общ размер 50655.29лв., от които 34725.79лв.
главница, 2778.84лв. договорна лихва за периода от 25.06.2011г. до
08.10.2013г., 13150.66лв. наказателна лихва за периода от 25.06.2011г. до
08.10.2013г., както и законна лихва считано от 09.10.2013г. до окончателното и
изплащане, за която е издадена Заповед за незабавно изпълнение изпълнителен
лист от 03.12.2013г. на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 42347/2013г. на
СРС, въз основа Заявление № 3133946/ 09.10.2013г.
В исковата молба и последвалите уточнения „О.Б.Б.“ АД твърди, че
между нея като кредитор и ответника като кредитополучател е сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 29,11,2010г., за сумата 35556.00лв., с
краен срок за издължаване 25.11.2020г., по който е изправна страна. Ответника
като кредитополучател следвало да изплати кредита на 120 месечни анюитетни вноски, включващи главница, лихви и част от
годишна такса за управление в размер на 594.3.лв., считано от 25.12.2010г.
Кредита бил изцяло усвоен, но ответницата изплатила едва 6 месечни погасителни
вноски и считано от 25.06.2011г. изпаднала в просрочие
и впоследствие преустановила изцяло плащанията.
Твърди, че по силата на чл. 21 от Договор за предоставяне на потребителски
кредит без обезпечение от 29,11,2010г.
при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски кредитът става
изцяло предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде
уведомяван. Затова банката депозирала пред СРС
Заявление № 3133946/ 09.10.2013г., въз основа което била издадена
Заповед за незабавно изпълнение изпълнителен лист от 03.12.2013г. на основание
чл. 417 ГПК, по образуваното ч.гр.д. № 42347/2013г. на СРС, за сума в общ
размер 50655.29лв., от които 34725.79лв. главница, 2778.84лв. договорна лихва
за периода от 25.06.2011г. до 08.10.2013г., 13150.66лв. наказателна лихва за
периода от 25.06.2011г. до 08.10.2013г., както и законна лихва считано от
09.10.2013г. до окончателното и изплащане, както и разноски в заповедното производство
в размер на 1160.97лв. Ответницата депозирала възражение срещу заповедта, което
станало повод за предявяване на настоящият иск.
Твърди, че падежирали са 28бр. месечни, анюитетни вноски за периода 25.06.2011г. до 25.09.2013г., в
общ размер 17262.84лв., включително главница, лихви разноски. Останалите се
претендират предвид настъпилата предсрочна изискуемост.
Ответникът в срока за отговор не оспорва, че между него и ищеца е сключен Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 29,11,2010г. с твърдяните
параметри.
Възразява, че към датата на подаване на заявлението банката не е обявила
предсрочна изискуемост за вноските с ненастъпил падеж, както и, че задължението
не е определено точно по размер.
Възразява и, че вземанията са погасени по давност.
Претендира исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби
регламентиращи процесните отношения, прие за
установено следното и формира следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 430 ТЗ, вр. чл. 60 ЗКрИ,
вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и
пълно, че между него и ответника е налице облигационно правоотношение по
договор за банков кредит с твърдяните параметри, по
което е изправна страна, по което ответникът е усвоил заетата сума, без да
изпълни насрещното си задължение да върне в уговорените срокове суми
съставляващи вноски за главница, договорни и наказателни лихви, за фиксираните
в исковата молба периоди и размери. В негова тежест е да установи главно и
пълно и, че е упражнил правото си да обяви вноските с ненастъпил падеж за
предсрочно изискуеми, чрез отправяне на изявление за това до длъжника, към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /така т.
18 от ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГТК/.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по исковете, респ. да
установи, че е платил или че е налице основание за неплащане.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за
установено, че между „О.Б.Б.“ АД като кредитор и
ответника Н.И.Г. като кредитополучател, е сключен Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от
29,11,2010г., за сумата 35556.00лв., с краен срок за издължаване 25.11.2020г.,
по който ответника като кредитополучател следвало да изплати кредита на 120
месечни анюитетни вноски, включващи главница, лихви и
част от годишна такса за управление в размер на 594.3.лв., считано от
25.12.2010г.
Съгласно чл. 21 от Договора при пълно или частично неплащане на две
погасителни вноски кредитът става изцяло предсрочно изискуем, без да е
необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван.
Наличието на други облигационни правоотношения между страните с характер на
договори за кредит или кредитна карта са неотносими
към предмета на спора, затова съдът не ги обсъжда.
Видно от събраните доказателства „О.Б.Б.“ АД е
депозирала пред СРС Заявление №
3133946/09.10.2013г. заедно с извлечение от сметки, въз основа което била
издадена Заповед за незабавно изпълнение изпълнителен лист от 03.12.2013г. на
основание чл. 417 ГПК, по образуваното ч.гр.д. № 42347/2013г. на СРС, за сума в
общ размер 50655.29лв., от които 34725.79лв. главница, 2778.84лв. договорна
лихва за периода от 25.06.2011г. до 08.10.2013г., 13150.66лв. наказателна лихва
за периода от 25.06.2011г. до 08.10.2013г., както и законна лихва считано от
09.10.2013г. до окончателното и изплащане, както и разноски в заповедното
производство в размер на 1160.97лв. Ответницата депозирала възражение срещу
заповедта, което станало повод за предявяване на настоящият иск.
Съдът намира заключението по приетата ССчЕ за
обективно и безпристрастно дадено и като съответстващо на останалите
доказателства по делото му дава вяра изцяло. Въз основа него приема за
установено, че общият размер на вноските с настъпил падеж – 28бр. за периода
25.06.2011г. до 25.09.2013г. е 17287.33лв., от които главница – 4421.05лв., доголорна лихва – 12030.08лв. и наказателна лихва –
1011.29лв., а общият размер на главницата по оставащите вноски след
25.09.2013г. е в размер на 30304.74лв.
Не е спорно и съдът приема за установено, че ответника – кредитополучател
не е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на пълния размер на
отпуснатия кредит.
Съгласно практиката на ВКС на РБ, изразена в ТР № 4/18.06.2014г., т.д. №
4/2013г. ОСГТК на ВКС на РБ, т. 18, в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал.
1т ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит
с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или с настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. Следователно вземането става изискуемо ако
кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона
за кредитните институции, правото на кредитора
следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В случая липсва уведомление за предрочна
изискуемост изпратено до кредитополучателя. Такова се съдържа едва в
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но то няма характер на
уведомление до длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем.
Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника не би могло да се
счита за уведомяване от кредитора за обявена предсрочна изискуемост.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в
хода на исковото производство, има за последици настъпването на изискуемостта
към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта.
Недопустимостта на изменение на основанието, от което произтича вземането по
издадената заповед за изпълнение съгласно т. 11б от ТР № 4/2013г- на ОСГТК,
обуславя извод, че искът за съществуване на вземането следва да се отхвърли на
предявеното основание в частта, в която касае вземането, чиято предсрочна
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор. Вземането не
е изискуемо независимо, че кредиторът се е позовал на предсрочната изискуемост
на целия остатък от кредита в исковата молба.
Предметът на делото по установителния иск е
вземането по представения документ по чл. 417, т. 2 от ГПК – извлечение от
счетоводните книги, в които се съдържат и данни за неплатените от длъжника
погасителни вноски по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и които са послужили като основание на кредитора
да твърди, че е настъпила предсрочно
изискуемост на кредита. Затова вземането следва да се признае за съществуващо в
размер на тези вноски. Вземането произтича от договор за кредит с определени
срокове за плащане на отделните вноски, които са намерили отражение в
счетоводните книги. Размерът и падежите на всяка вноска са определени в
договора и за настъпването на изискуемостта им не е необходимо удостоверяване
на обстоятелства по чл. 418, ал. 3 от ГПК.
Следователно и т.к. възражението за погасяване по давност е неоснователно
на осн. чл. 110 ЗЗД, искът следва да се уважи
частично, в размер на изискуемите и неплатени вноски по кредита, отразени в
извлечението на счетоводните книги на банката, като се приеме, че
съществува вземане в размер на вноските с настъпил падеж – 28бр. за периода
25.06.2011г. до 25.09.2013г. или общо за 17287.33лв., от които главница –
4421.05лв., договорна лихва – 12030.08лв. и наказателна лихва – 1011.29лв.
За разликата общо от 33367.96лв. над установените общо 17287.33лв., от
които главница 30304.74лв. и 12139.37лв. наказателна лихва за периода от
25.06.2011г. до 08.10.2013г., както и законна лихва считано от 09.10.2013г. до
окончателното и изплащане, които са размер на неплатените, но неизискуеми към
момента на подаване на заявлението вноски, в т.ч. за остатъка от кредита, за
която е издадена Заповед за незабавно изпълнение изпълнителен лист от
03.12.2013г. на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 42347/2013г. на СРС, въз
основа Заявление № 3133946/ 09.10.2013г., следва да бъде отхвърлен.
Следва да се отбележи, че решението за отхвърляне на установителния
иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вноските с ненастъпил падеж, не преклудира
правото на кредитора да ги събере по исков ред. Това право може да се упражни с
осъдителен иск, както и по реда на ново заповедно производство.
Поради изхода от спора и направеното искане в полза на ищеца следва да се
присъди сумата 5396.00лв., представляваща сторените в настоящото и в
заповедното производство съдебни разноски. Ответникът не е поискал присъждане
на разноски, затова съдът не присъжда такива в негова полза независимо от
изхода от спора.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н.И.Г., ЕГН**********,***, ДЪЛЖИ на „О.Б.Б.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Възраждане“, ул.
„*******, представлявана от С.В.– гл.изп.директор и Р.Т.–
изп.директор, към 09.10.2013г. сумата общо 17287.33
/седемнадесет хиляди двеста осемдесет и седем, 0.33/лв., от която главница –
4421.05 /четири хиляди четиристотин двадесет и един, 0.05/лв., договорна лихва
– 12030.08 /дванадесет хиляди и тридесет, 0.08/лв. и наказателна лихва –
1011.29 /хиляда и единадесет, 0.29/лв., както и законна лихва считано от
09.10.2013г. до окончателното и изплащане, произтичащи от Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 29,11,2010г., представляващи 28бр. Вноски с настъпил падеж за периода
25.06.2011г. до 25.09.2013г., за която е издадена Заповед за незабавно
изпълнение изпълнителен лист от 03.12.2013г. на основание чл. 417 ГПК, по
ч.гр.д. № 42347/2013г. на СРС, въз основа Заявление № 3133946/ 09.10.2013г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата общо от
33367.96 /тридесет и три хиляди стиста шестдесет и
седем, 0.96/лв. над установените общо 17287.33 /седмнадесет
хиляди двеста осемдесет и седем, 0.33/лв., от които главница 30304.74 /тридесет
хиляди триста и четири, 0.74/лв. и 12139.37 /дванадесет хиляди сто тридесет и
девет, 0.37/лв. наказателна лихва за периода от 25.06.2011г. до 08.10.2013г.,
както и законна лихва считано от 09.10.2013г. до окончателното и изплащане,
които са размер на неплатените, но неизискуеми към момента на подаване на
заявлението вноски, в т.ч. за остатъка от кредита, за която е издадена Заповед
за незабавно изпълнение изпълнителен лист от 03.12.2013г. на основание чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 42347/2013г. на СРС, въз основа Заявление № 3133946/
09.10.2013г., на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ,
вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.И.Г., ЕГН**********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „О.Б.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:***, р-н „Възраждане“, ул. „*******, представлявана от С.В.–
гл.изп.директор и Р.Т.– изп.директор сумата 5396.00 /пет хиляди триста
деветдесет и шест/лв., представляваща сторените в настоящото и в
заповедното производство съдебни разноски, съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД
ГР.СОФИЯ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: