№ 183
гр. Видин, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ
Членове:ВЛАДИМИР Д. СТОЯНОВ
ВЕСИСЛАВ Р. ГЕНОВ
при участието на секретаря НАНСИ ИЛ. НАЧКОВА
като разгледа докладваното от ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251300600207 по описа за 2025 година
С присъда № 7/07.02.2025г. по НОХД № 315/2023г. по описа на Районен съд
Видин, подсъдимия М. В. М. с ЕГН **********, е признат за ВИНОВЕН, в
това че:
На 14.08.2022 год. около 22,17 часа, в жилищен блок, находящ се в гр.Видин,
обл.Видин, ж.к. „*********“, бл.***вх****ет***, се заканил с убийство на Р.
К. Й. от гр.Видин, с думите „Ще те убия аз тебе“, като това заканване би
могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по
чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, за което и на основание чл.144, ал.3 във вр. с
ал.1 от НК, във вр. с чл. 54 и чл.36 от НК, подсъдимия М. е осъден и му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, изпълнението
на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от 3 години,
считано от влизане на присъдата в сила;
На 14.08.2022 год. около 22,17 часа, през нощта, в гр. Видин, обл. Видин,
влязъл в чуждо жилище, а именно апартамент №***, находящ се в ж.к.
„*********“, бл.***вх****ет***, обитавано от Р. К. Й., като употребил за
това сила - ритнал и счупил входната врата на жилището- престъпление по
чл.170, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за което и на основание чл.170, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК във вр. с чл. 54 и чл.36 от НК, подсъдимия М. е осъден и му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението
на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от 3 години,
считано от влизане на присъдата в сила.
1
На основание чл.23, ал.1 от НК, на подсъдимият М. В. М. е наложено едно
общо наказание измежду така наложените, а именно най - тежкото измежду
тях- „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което, на
основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от 3 години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Подсъдимия М. В. М. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Видин
сумата от 774,65 лева, представляваща разноски за вещо лице по досъдебното
производство.
Подсъдимия М. В. М. е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Видински районен съд сумата от 932,00 лева,
представляваща разноски за вещи лица по съдебното производство.
Против присъдата в срок е подадена жалба от адвокат Д. М.- защитник на
подсъдимия М. В. М.. В жалбата се визират оплаквания, че присъдата е
незаконосъобразна, неправилна, необоснована, постановена при съществени
нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, а наложеното
наказание е явно несправедливо. Иска се присъдата да бъде отменена и да
бъде постановена друга, с която подсъдимия да бъде признат за невинен ИЛИ
делото да бъде върнато на ВРС за ново разглеждане, ИЛИ размера на
наложените наказания да бъде намален до минималния, респ. 3 месеца
„лишаване от свобода“ с приложение на чл.66, ал.1 от НК с минимален
изпитателен срок.
Представителят на Окръжна прокуратура Видин, в с.з. заяви, че: моли да бъде
потвърдена присъдата на първоинстанционния съд, като правилна,
законосъобразна и с наложено справедливо наказание; ВРС е положил усилия
да събере всички относими доказателства, да изясни фактическата
обстановка, да разкрие обективната истина и да се произнесе с осъдителна
присъда; по безспорно категоричен начин е доказано, че подсъдимият е
извършил престъпление по чл. 170, ал. 2 във вр. с ал.1 от НК и по чл. 144, ал. 3
от НК; на въпросната дата и място, безспорно е установено, че през нощта
след 22ч. подсъдимия влязъл в чуждо жилище, употребявайки сила и заплахи;
подсъдимият съзнавал, че с думите и действията си отправя закана за
убийство, възприета от пострадалата и у нея се е възбудил основателен страх.
Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания
доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на
присъдата, с оглед чл.314 от НПК, намира, че жалбата e неоснователна.
Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата
по делото, поотделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са
приети за установени, намират опора в тях. По делото са изяснени
обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване.
2
Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед
установената фактическа обстановка, която ВОС споделя, ВРС правилно е
приложил закона, респ. правилно е квалифицирал деянията на подсъдимия по
цитираните по- горе текстове от НК и е наложил справедливи наказания.
Както беше посочено, ВОС споделя фактическата обстановка установена от
ВРС и макар, че не намира за необходимо самоцелно да я преповтаря, ще
маркира обстоятелствата, които са от съществено значение в случая.
През 2022г. между подсъдимият М. В. М. и негови съседи живеещи в същия
блок, респ. бл. №*** в ж.к. „*********“, в град Видин, се породили лоши
отношения, поради започнат от М. ремонт в таванско помещение на сградата,
въпреки категоричното несъгласие на негови съседи с тази му дейност. Най-
активно се възпротивила съседката на подсъдимия- свидетелката Р. Й. и
двамата често влизали в груби пререкания помежду си, инициирани от единия
или от другия.
Подсъдимият проявявал грубо отношение и към други свои съседи.
На 14.08.2022 год. около 22,17 часа, през нощта, в гр. Видин, подсъдимия М.
В. М. влязъл в чуждо жилище, а именно апартамент №***, находящ се в ж.к.
„*********“, бл.***вх****ет***, обитавано от Р. К. Й., като употребил за
това сила - ритнал и счупил входната врата на жилището, и се заканил с
убийство на Р. К. Й. от гр.Видин, с думите „Ще те убия аз тебе“, като това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
На мястото пристигнали полицаи, а също племенника на Й.- свидетеля А.Я.А.
и синът й- Р.Р.К..
Подсъдимият М. М.а се бил затворил в стаята си и не излязъл. Бащата на
подсъдимия- свидетеля В. М. В. казал, че синът му не иска да говори с
полицаите.
Свидетелят Л.С.Л. изготвил констативен протокол относно входната врата на
апартамента на свидетелката Й..
Горната фактическа обстановка се установява от: показанията на свидетелите
Р. К. Й., М.Е.В., Я.П.Е., Н.Д.П., С.Г.И.- К., А.Я.А., Л.С.Л., В. М. Г., и Д. Н. Й.;
констативен протокол от 14.08.2022г.; експертна справка /л.38 от ДП/;
протокол № Т-23/04.11.2022г. за извършена аудио-техническа експертиза; 13
бр. електронни картони /л.115-127 от ДП/; заключение от 10.11.2022г. на
3
съдебно-оценъчна експертиза; заключение на съдебно психиатрична и
психологична експертиза от 29.11.2022г., изпълнена от ВЛ д-р психиатър К.С.
и К.Р.- магистър по социална психология; заключение от 28.04.2022г. на
Повторна комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза- д-р
Н.Н. и психолог С.Н., Вещественото доказателство- компакт диск с надпис
„CD-R My Media“, прикачено в найлонов хартиен плик след лист 127 от ДП.
Видно от заключението от 29.11.2022г. на комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза, изпълнена от доктор психиатър К.Е.С. и магистър
по социална психология К.Р.А., отправените /закани/ спрямо Р. К. Й. от съседа
й М. В. М., биха могли за възбудят основателен страх от осъществяването им,
а също така: „…Осв. към момента на извършване на деянието, а именно
14.08.2022г. е в състояние на стрес с изразена тревожност, която персистира и
към момента на освидетелстването.“
Видно от заключението от 28.08.2024г. на повторна комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза, изпълнена от д-р психиатър Н.Н. и
психолог С.Н.: „…Преживените тормоз, агресивни действия, заплахи и закани
за убийство в периода към 14.08.2022г. и след това интерпретираме като
натоварени със значим стресогенен потенциал, който е възбудил основателен
страх за здравето и живота й. Отправените към нея заплахи и закани за
убийство биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им.“
Между изброените по-горе доказателства няма противоречия. Гласните
кореспондират с писмените, вещественото и помежду си, поради което
правилно са кредитирани от ВРС.
Свидетелката Р. К. Й., в своите показания, респ. тези от с.з. пред ВРС и
прочетените показания от ДП, тъй като не си е спомнила обстоятелства по
случая /чл.78-80, 149-150 пред съдия/, е интерпретирала преки впечатления
като потърпевша от процесния случаи, както е описан във фактическата
обстановка.
Свидетелката М.Е.В.- съседка- чула силен трясък, а след това и писъците на
Й., видяла отпечатъка върху вратата на апартамента й, видяла Й., която била
шокирана и която казала нещо в смисъл: „Тоя /имала предвид подсъдимия/
влезе в коридора ми, искаше да ме убие“.
Свидетелят Я.П.Е.- съсед- е посочил, че: чул трясък след 10 вечерта; чул
писъци и викове за помощ; отишъл пред вратата на Й. и видял, че вратата била
4
разбита, а Й. била „уплашена панически“; от другите съседи събрали се на
мястото разбрал, че подсъдимия е разбил вратата.
Свидетелят Н.Д.П. /съсед/, в своите показания, респ. тези от с.з. пред ВРС и
прочетените показания от ДП /86-87 тъй като свидетеля не си е спомнил
обстоятелства по случая, е посочил че: чул вика на Й.; веднага тръгнал към
апартамента й; видял следа от подметка на вратата му, която била разбита;
видяла Й., която била много уплашена и казала, че подсъдимия и е разбил
вратата; свидетеля е посочил за друг случай при който подсъдимия се заканвал
на него и друг съсед със саморазправа; блъснал този съсед, който паднал.
Свидетелката С.Г.И.- К.- съседка на Р. Й. е посочила е за предхождаща
процесния случай агресивна проява на подсъдимия спрямо нея и дъщеря й.
Относно процесния инцидент, впечатленията на свидетелката са: чула шум
като „гръм“, след което Р. започнала да вика за помощ.
Свидетелят А.Я.А. е племенник на Й. и живее в съседна сграда. Посочил е за
изострените отношения между Й. и подсъдимия. Пристигнал на мястото на
инцидента непосредствено след случая.
Видно от показанията на Л.С.Л., В. М. Г. и Д. Н. Й.- полицаите, които по
служба пристигнали на мястото на инцидента, те са интерпретирали
впечатления, че: процесната вратата беше откъртена; имало следи от подметка
върху нея; повредата беше около бравата; Й. казала, че го е сторил съседа от
отсрещния апартамент; от там излязъл бащата на подсъдимия и казал, че
синът му не иска да говори с полицаите; на мястото на инцидента се били
събрали възмутени хора.
Свидетелят В. М. В. е баща на подсъдимия. Показанията на този свидетел са в
унисон с останалите доказателства за влошените отношения на подсъдимия
със неговите съседи и причината за това. Свидетеля потвърждава и суматохата
в процесното време и на процесното място, респ. за събралите се полицаи,
съседи и роднини /син и племенник/ на Й. пред неговия апартамент, както и за
нападките на съседите, че синът му е разбил вратата на Й.. Свидетеля
потвърждава, че синът му М. М. се бил заключил в стаята си и не пожелал да
контактува с полицаите, и другите хора събрали се на мястото. Свидетеля е
посочил, че той гледал телевизия в дневната, а синът му си бил в неговата
стая, а преди М. да се заключи в стаята си, В. го видял със слушалки пред
компютъра. По отношение на възможността подсъдимия да е излизал от
5
стаята си, свидетеля В. колебливо е заявил: „…Не мога да съм сигурен, но не
съм чул шумове, които да ми говорят, че е излизал.“ Видно е, че свидетеля не
изключва възможността да е чул, че синът му е излизал. Настоящият Съд не
дава вяра на показанията на този свидетел, че не е чул трясъка от вратата на
апартамента на Й., т.е. вратата на апартамента срещу неговия, поради
противоречие с показанията на останалите свидетели /съседи/, които са били в
жилищата си на различни етажи в сградата, но са чули толкова силен шум, че
са го описали като „гръм“ и като „трясък“. В тази част, показанията на
свидетеля В. са пристрастни към защитната теза на подсъдимия- негов син.
Свидетелката Ж.И. Г. работи в магазина на бащата на подсъдимия. Доколкото
е посочила, че съседи от процесната сградата са били против ремонтната
дейност на подсъдимия, както и за вербални нападки от страна на
свидетелката Й. към бащата на подсъдимия, това не повлиява значимите
обстоятелства на фактическата обстановка установена от ВРС. Свидетелката
не живее в процесната сграда и няма впечатления от мястото и времето на
случая предмет на делото.
Свидетелите И. В. М., В. М. К. и Е. П.И., са били наети от подсъдимия за
извършване ремонтна дейност в процесната сграда. Свидетелите са посочили
за негативната настройка на собственици на апартаменти в сградата срещу
ремонтната дейност предприета от подсъдимия, като и че най-активно
изразявала недоволството си от ремонта свидетелката Й.. М., К. и И. не са
били свидетели на агресивни действия на подсъдимия М., спрямо
свидетелката Й.. Тези трима свидетели няма никакви впечатления от случая
предмет на делото. Показанията на посочените свидетели не повлияват
значимите обстоятелства на фактическата обстановка установена от ВРС.
С. П. Р. е приятел на подсъдимия и е посочил, че на процесната дата вечерта,
той заедно с подсъдимия са играли видеоигра online и са разговаряли. Това
обстоятелство не изключва възможността подсъдимия да напусне мястото си
зад монитора, както по време на играта, така и по време на паузите в самата
игра, още повече за краткото време, за което са се реализирали
инкриминираните действия. Показанията на този свидетел не повлияват
значимите обстоятелства на фактическата обстановка установена от ВРС.
ВОС намира, че обясненията на подсъдимия от 16.01.2024г., от 12.03.2024г. и
пред ВОС, в частта, в която отрича да е влязъл в чуждо жилище, обитавано от
6
Р. К. Й., като употребил за това сила, респ. ритнал и счупил входната врата на
жилището, и в частта в която отрича да се е заканил на Й. с убийство, не
следва да бъдат кредитирани, но следва да се приемат изключително като
средство за защита. Този извод се налага, тъй като в посочената част
обясненията са в противоречие както с показанията на свидетелката Й., така и
с показанията на свидетелите М.Е.В., Я.П.Е., Н.Д.П., С.Г.И.- К., А.Я.А.,
Л.С.Л., В. М. Г., и Д. Н. Й., чиито показания напълно кореспондират с
показанията на Й.- пряк свидетел и потърпевша. Обясненията на посочените
свидетели са напълно в унисон и с заключенията комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза и повторна комплексна съдебно
психиатрична и психологична експертиза, относно състоянието на Й. след
инцидента. Видно от заключенията, заканата за убийство не само е могла да
възбуди основателен страх за осъществяването й, но е и възбудила такъв страх
в свидетелката Й.. Видно и от разяснението на ВЛ психолог С.Б.Н.„…Това
което казват свидетелите, че са чули писъци, е достатъчно да направим
заключение за наличие на уплаха.Това състояние, което го описахме, едва ли е
възможно да бъде изиграно и самовнушено.“
Също така, в обясненията се наблюдава стремежа на подсъдимия да бъде
представен като жертва на инсценировка от страна на недоброжелателни
съседи и роднини на свидетелката Й.. Доколкото това е в противоречие с
показанията на свидетелите съседи на подсъдимия- М.Е.В., Я.П.Е., Н.Д.П.,
С.Г.И.- К., както и с заключенията на комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза и повторна комплексна съдебно психиатрична и
психологична експертиза, обясненията в тази им част следва да се преценят
изключително като средство за защита.
Видно от доказателствата, респ. свидетелските показания на съседите на
подсъдимия, той е проявявал арогантност и конфликтност, не само по
отношение на Й., но и по отношение на други свои съседи, за които няма
данни да са го провокирали с конкретни действия, но просто не са били
съгласни с действията му в разрез с предходно решение на общото събрание
на съкооператорите от етажната собственост. Подсъдимият е интервенирал в
сградата по свое усмотрение, като е изразявал явно незачитане на волята на
съседите си и се е опитвал я да сломи с агресия- вербална и физическа.
Процесните действия на подсъдимия от 14.08.2022г. по проникването със сила
в чуждо жилище и отправена закана /възбудила основателен страх за
7
осъществяването й/, безспорно се установяват от доказетлствата, посочени по-
горе, но са в унисон и импонират на предходните поведение и настройка на
подсъдимия спрямо неговите съседи. В тази насока тезата на подсъдимия в
обясненията му, за «конспирация, заговор, инсценировка» спрямо него, е в
противоречие с горните доказателства, напълно необоснована е и е
изключително средство за защита.
Правилно ВРС не е кредитирал обясненията на подсъдимия в посочените
части, но им е дал вяра в частта относно влошените отношения между него и
съседите му, вкл. Й..
Правилни са изводите на ВРС, че от обективна и субективна страна,
подсъдимия М. е осъществил съставите на престъпления по чл.144, ал.3 във
вр. с ал.1 от НК и по чл.170, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. В мотивите на ВРС са
взирани подробни съображения за елементите от обективна и субективна
страна на всяко от престъпленията. Същи са извършени в реална съвкупност,
по смисъла на чл.23, ал.1 от НК.
Оплакванията в жалбата за необоснованост на присъдата са неоснователни.
В частност, неоснователни са оплакванията за недоказаност на
обстоятелствата, които изграждат обвинението във фактически аспект и които
обстоятелства изпълват съдържанието на фактическата обстановка,
установена от ВРС. В тази насока, по-горе въззивния съд е направил
самостоятелен и подробен анализ на доказателствата събрани в настоящото
производство и е визирал своите съображения и изводи, че процесното
поведение на подсъдимия разкрива елементите както от обективна, така и от
субективна страна на деянията за които му е повдигнато обвинение.
Неоснователен е и довода на защитата за недоказаност на обвинението във
фактически аспект, поради липса на оглед. Както беше посочено,
релевантното поведение на подсъдимия, а в частност въздействието му върху
процесната входна врата и влизането му в чуждото жилище е безспорно
доказано от гласните доказателства. Несъмнено се установява, че подсъдимия
е въздействал силово върху входната врата на апартамента, повредил я, влязъл
в жилището на Й. и и се заканил с убийство. Горното поведение покрива
обективните признаци на изпълнителното деяние на престъплението по
чл.170, ал.1 от НК, а именно- влязъл в чуждо жилище, като са употребил за
това сила. Обстоятелството, че подсъдимия е осъществили изпълнителното
8
деяние на престъплението в тъмната част на денонощието, респ. след 22 часа,
обосновава приложението на по-тежко квалифицирания състав на
престъплението, а именно по чл.170, ал.2 от НК. Действията на подсъдимия
недвусмислено обективират намерението му да влезе в чуждото жилище
насила, т. е. от субективна подсъдимия е целял влизането в чуждото жилище,
като е съзнавал всички елементи от обективна страна на деянието.
След като влязъл в чуждото жилище, подсъдимият М. се заканил на
свидетелката Й. с престъпление против нейната личност, респ. заканил се с
убийство, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му. Подсъдимият го е сторил съзнателно.
За съставомерността на деянието по чл. 144 от НК не е необходимо лицето,
към което е отправена заканата действително да се е почувствало застрашено.
Елемент от състава на посоченото престъпление е единствено обективната
годност на заканата да предизвика основателен страх у лицето, към което е
отправена, а законосъобразният отговор на този въпрос задължително
предполага да бъдат обсъдени всички обстоятелства, свързани с предходните
отношения между дееца и пострадалия, и да бъдат отчетени особеностите на
обстановката, при която е извършено деянието. Видно е, че в случая заканата
не е била инцидентен емоционален изблик в момент на скарване, но е била
предшествана от не малък период на лоши отношения между подсъдимия и
Й., през който подсъдимия е осъществявал словесна агресия, грубост и
арогантност спрямо тази свидетелка. С действията си, респ. със заканата,
подсъдимия е целял да предизвика у потърпевшата страх от осъществяването
на заканата. В случая и в контекста на ситуацията, заканата е обективно годна
да предизвика страх у лицето, към което е отправена. От доказателствата по
делото /показанията на свидетелите Р. К. Й., М.Е.В., Я.П.Е., Н.Д.П., С.Г.И.- К.,
А.Я.А., Л.С.Л., В. М. Г., и Д. Н. Й., както и от заключенията на заключенията
комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза и повторната
комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза/ е установено,
че след заканата, Й. се е уплашила, че тя може да бъде изпълнена.
Предвид горното, неоснователно е оплакването в жалбата, че присъдата на
ВРС е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като не може да се
приеме, че подсъдимия е осъществил престъпление по чл.144, ал.3 от НК,
доколкото не са налице всички елементи на състава, като дори хипотетично да
9
се приеме, че М. е изрекъл процесните думи и изрази, „…то това е направено
в момент на гняв и яд в контекста на силно влошени междусъседски
отношения и поради това същите носят емоционален заряд и не могат да
бъдат извършени умишлено.“ В случая този довод е неоснователен.
Заканата с престъпление е особена форма на неправомерно въздействие върху
свободното протичане на психичните процеси, при които се формира волята
на човека и изпълнителното й деяние се изразява в обективиране на
намерение за извършване на посегателство срещу човешката личност или
имуществото на пострадалия и негови ближни, от естество да възбуди
основателен страх за реализирането му. Следва да се има предвид и ТРОСНК
№ 53/1989г. респ. че с чл. 144, ал.3 НК не се защитава животът на гражданите,
а личната им свобода. С извършването на престъплението се цели промяна на
поведението и действията на заплашения, противно на волята му, в исканата
от дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективна страна
се изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди
основателен страх за осъществяването му. В случая, подсъдимия е отправил
заканителния израз, веднага след като целенасочено е извършил престъпление
по чл.170, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, и както беше посочено по-горе, заканата
не е била инцидентен емоционален изблик в момент на скарване, но е била
предшествана от не малък период, през който подсъдимия е осъществявал
словесна агресия, грубост и арогантност спрямо потърпевшата. В конкретния
случай, деецът е съзнавал съдържанието на заканата и че тя е възприета от
заплашения като действителна заплаха. Чрез отправената закана за убииство,
подсъдимия е целял промяна на поведението и действията на заплашената Й.,
противно на волята й, в исканата от дееца насока, респ. да престане да му се
пречка и да му пречи да осъществява ремонтната дейност в сградата.
Неоснователно е и оплакването в жалбата, че присъдата е постановена при
съществени нарушения на процесуалните правила, с довод, че ВРС
еднопосочно е дал вяра на доказателствата, които обслужват защитната теза и
въз основа на тях е изградил своето вътрешно убеждение, че поведението на
подсъдимия е съставомерно, а без основание изключва и не кредитира
доказателства, които ползват защитата. Напротив ВРС е направил задълбочен
анализ на доказателствата по делото, по отделно и в съвкупност, и
фактическите положения, които са приети за установени, намират опора в тях.
10
Това, че ВРС е преценил, че доказателства, посочени от защитата не са
относими към обстоятелствата, които са от съществено значение в случая, или
не ги повлияват съществено, не означава, че същите не са надлежно
анализирани. Всъщност, преценката на ВРС за относимостта на
доказателствата към особено значимите обстоятелства в казуса предмет на
делото, е правилна. ВРС е обсъдил всички събрани по делото доказателства, и
въз основа на техния анализ е стигнал до верни изводи за авторството и
съставомерността на процесното поведение на подсъдимия.
ВРС е изготвил подробни и задълбочени мотиви към присъдата си. В тях е
посочил кои обстоятелства се приемат за установени, въз основа на кои
доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото
решение. Констатираните противоречия между доказателства са обсъдени и
ВРС се е мотивирал на кои дава вяра и кои не кредитира. ВРС се е мотивирал
защо не споделя възраженията на защитата. При това положевние,
неоснователно е оплакването в жалбата за нарушение на чл. чл. 305, ал.3 от
НПК.
ВРС е извършил събирането и проверката на доказателдствата при спазване
на изискванията на чл.107, ал.1 и сл. от НПК, като оплакването в жалбата, че
не са изпълнени изискванията на този текст, е неоснователно.
За извършеното престъпление по чл.170, ал.2, във вр. с ал.1 от НК е
предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 5 години. На
подсъдимият е наложено законопредвиденото наказание в минимален размер-
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година /при наличие на едно смекчаващо
обстоятелство, от кръга на обичайните такива- чисто съдебно минало/,
изпълнението на което е отложено за минималния предвиден в чл.66, ал.1 от
НК изпитателен срок- 3 години. При това положение, не са налице основания
за намаляване на размера на наложеното наказание, а още по-малко са налице
основания за приложение на чл.55 от НК, тъй като липсват изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства. Наложеното наказание, е съобразено
с целите на наказанието по чл.36 от НК.
Предвид горното, неоснователно е оплакването в жалбата, че Определеното от
съда наказание за престъплението по чл. 170, ал. 2 от НК е и явно
несправедливо, неотговарящо на обществената опасност на деянието и на
дееца, както и на смекчаващите вината обстоятелства.
11
За извършеното престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК е
предвидено наказание „лишаване от свобода“ до 6 години. На подсъдимият е
наложено законопредвиденото наказание в минимален размер- „лишаване от
свобода“ за срок от 3 месеца /при наличие на едно смекчаващо обстоятелство,
от кръга на обичайните такива- чисто съдебно минало/, изпълнението на което
е отложено за минималния предвиден в чл.66, ал.1 от НК изпитателен срок- 3
години. При това положение, не са налице основания за намаляване на
размера на наложеното наказание, а още по-малко са налице основания за
приложение на чл.55 от НК, тъй като липсват изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства. Наложеното наказание, е съобразено с целите на
наказанието по чл.36 от НК.
Тъй като престъпленията са извършени от подсъдимият М. в реална
съвкупност, то правилно на основание чл.23, ал.1 от НК, ВРС е наложил на
подсъдимият едно, най - тежкото измежду наказанията за всяко от
престъпленията, а именно: „лишаване от свобода“ за срок от 1 година,
изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК, е отложено за срок от
3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
Предвид горното, присъдата е правилна и следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл. 334, т.6 от НПК,
Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 7/07.02.2025г. по НОХД № 315/2023г. по описа
на Районен съд Видин.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12