РЕШЕНИЕ
№ 1375
гр. Пловдив, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20245300103258 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.
Ищцата П. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. „*****“ № ***,
ет.*, ап.*, моли съда да осъди Прокуратурата на Република България,
седалище гр. София, бул. „Витоша“ №2, да й заплати обезщетение в размер на
50 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от ищцата в резултат на
повдигнато срещу нея обвинение в престъпление, ведно със законната лихва,
считано от ******г. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че срещу нея на ******г. е повдигнато обвинение за
извършване на престъпление по чл. 142а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК,
по ДП № 826/ 2018г. по описа на 01 РУ ОДМВР гр. Пловдив, пр.пр. № 9692/
2018г. по описа на РП- Пловдив и НОХД № 7219/ 2019г. по описа на Районен
съд – Пловдив. Наказателното производство е приключило окончателно на
******г., като по отношение на ищцата е постановена оправдателна присъда.
Ищцата твърди, че в резултат на воденото срещу нея наказателно
производство претърпяла неимуществени вреди, които се изразяват в
следното: уронване на доброто име и авторитет, стрес, притеснения,
страдания, тревожност и безпокойство. Изпитвала силен страх, че може да
1
бъде осъдена на лишаване от свобода. Случилото се придобило голяма
публичност, в резултат на което ищцата се срамувала да излиза извън дома си,
да разговаря със съседи, близки и приятели, тъй като се притеснявала от
тяхната реакция. В продължение на месеци не можела да спи спокойно,
чувствала се изключително тревожна и потисната. По лекарско предписание
приемала успокоителни лекарства.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република
България е подал писмен отговор. Оспорва иска като неоснователен и
недоказан по основание. Излага съображения за недоказаност на твърденията
на ищцата за вида и интензитета на претърпените от нея неимуществени
вреди. Релевира възражение срещу размера на претенцията за неимуществени
вреди като прекомерна, несъобразена с принципа на справедливостта и
разпоредбата на чл.52 ЗЗД и социално- икономическите условия в страната.
Релевира възражение, че ищцата има изключителна вина за настъпилия
негативен резултат, поради което на основание чл.5 ЗОДОВ ответникът следва
да бъде освободен от отговорност, в условията на евентуалност, че ищцата е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат, поради което претендира
намаляване на отговорността на основание чл.5, ал.2 ЗОДОВ.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за
установено следното:
По допустимостта на иска.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
По основателността на иска.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата е
обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са
причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на
съответния държавен орган, както и независимо от това дали осъществените
отделни процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие
2
със закона и в рамките на правомощията на съответния държавен
правозащитен орган. Достатъчно основание е обвинението в престъпление да
е признато за незаконно, а то винаги е такова, щом като привлеченото като
обвиняем лице бъде оправдано или наказателното производство спрямо него
бъде прекратено на основание, че деянието не е извършено или че
извършеното деяние не е престъпление.
Основателността на предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки:
повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление; влязла в сила
оправдателна присъда или акт за прекратяване на производството; претърпени
неимуществени и/ или имуществени вреди; причинна връзка между
претърпените вреди и незаконното обвинение.
В настоящия случай по отношение на първите две предпоставки за
уважаване на иска за неимуществени вреди – повдигнато срещу ищцата
обвинение и влязла в сила оправдателна присъда, съдът намира, че същите са
налице, което се установява от приложените по делото материали по
наказателното производство – НОХД № 7219/ 2019г. по описа на районен съд
– Пловдив, ВНОХД № 1732/ 2022г. по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив. От
същите се установява, че на ищцата й е било повдигнато обвинение за
престъпление по чл.142а, ал.1 вр. чл.20, ал..2 вр. ал.1 НК за това, че на ***** г.
в гр. *****, в съучастие като съизвършител с Г.В.Г., противозаконно е лишила
от свобода В.А.Г., като отказала да я пусне да си тръгне и заключила
металната врата на жилището. Установява се, че наказателното производство е
приключило с оправдателна присъда, а именно: присъда № 260128/
05.08.2021г., постановена по НОХД № 7219/ 2019г. по описа на Районен съд –
Пловдив, потвърдена с решение № 25/ ******г., постановена по ВНОХД №
1732/ 2022г. по описа на Окръжен съд- гр. Пловдив. Присъдата е влязла в сила
на ******г.
Съгласно приетото в мотивната част на присъдата не е осъществен от
обективна и субективна страна инкриминираният престъпен състав, поради
което съдът признава ищцата за невиновна и я оправдава по повдигнатото й
обвинение за престъпление по чл.142а, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК.
По отношение на следващите две предпоставки- претърпени
неимуществени вреди и причинна връзка между претърпените вреди и
3
незаконното обвинение, съгласно ТР № 3/2005г. по т.д. 3/2004 на ОСГК на
ВКС държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица
от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или
липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.
По отношение на неимуществените вреди съдът намира следното:
В практиката на ВКС се приема, че когато при незаконно повдигнато
обвинение се претендират неимуществени вреди в рамките на обичайния
размер – то тяхното настъпване и причинната връзка с незаконния наказателен
процес се предполагат /в този смисъл са и Решение № 480/2012. по гр.дело №
85/2012 г., IV г.о. на ВКС; Решение № 138 по гр.д. № 637/2012, IV г.о. на ВКС;
Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о. на
ВКС/.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са
налице всички кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав – като
претърпяването на неимуществени вреди и причинната връзка с незаконно
водения процес, се установяват от въведената с цитираната практика на ВКС
житейска презумпция.
С исковата молба ищцата излага твърдения за претърпени
неимуществени вреди, които се отличават по своя интензитет от обичайното
за подобни случаи.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди във
връзка с незаконно повдигнато й обвинение са събрани гласни доказателства –
изслушани са показанията на св. М. П. и св. Е.Р..
От показанията на св. П. се установява, че познава ищцата от десетина
години и са в приятелски отношения, от ищцата й е известно за образуваното
срещу ищцата наказателното производство. Установява се, че в този период
ищцата е била изключително разстроена и под голям стрес. Плачела
постоянно, споделя как е принизена до престъпници и убийци, влошили се
здравето и съня й, посещавала психиатри и пиела успокоителни. Притеснявала
се, че понеже била ***** служител може да загуби работата си. Ищцата била
весел и жизнерадостен човек, но като започнали делата срещу нея се
фокусирала само върху това, както и станала изключително антисоциална.
От показанията на св. Р. се установява, че познава ищцата повече от 25
4
години и са в приятелски отношения. По време на воденото срещу нея
наказателно производство ищцата била непрекъснато много разстроена, във
всички разговори непрекъснато я избивало на рев. Променил се социалният й
живот, била лабилна, ходела на психиатър и взимала лекарства. Страхувала се
да не изгуби работата си. Според свидетелката и към момента не се е
успокоила, лабилна и много чувствителна е.
Предвид гореизложеното искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди се явява доказан по своето основание и съдът следва
съгласно чл. 52 ЗЗД да определи размера на неимуществените вреди по
справедливост.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС
4/68г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Сред тези обстоятелства, с оглед
спецификата на правното основание по чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 ЗОДОВ,
практиката на ВКС отнася: тежестта на престъплението, за което е било
повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното
наказателно преследване; интензитетът на мерките на процесуална принуда;
броят и продължителността на извършените с участието на подсъдимия
процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху
пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е
обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на
общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му
емоционална сфера, здравословното му състояние, характера и интензитета на
претърпените емоционални, психически и нравствени терзания, възраст на
увредения, обществено и социално положение, разгласа и публичност на
воденото наказателно производство, икономическите условия в страната и
стандарта на живот, установената практика за присъждане на обезщетения при
сходни случаи /в този смисъл са Решение № 358 от 06.01.2015 г. по гр. д. №
2026/2014 г. на ВКС, Решение № 149 от 2.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
574/2010 г., III г. о., ГК., Решение № 5 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 638/2012г. на
ВКС/. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни
5
по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от
него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените от него
болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент /в
този смисъл е ППВС 4/68г. и ТР 3/2005 по т.д 3/2004 ОСГК/.
Всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от деликта,
включително от деликтите по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, подлежат на
обезщетяване. Обичайните, типични неимуществени вреди от незаконно
обвинение са тези, които нормално, предвидимо от правилата на житейската
логика и психологията едно обвинено в извършването на престъпление лице
търпи, като: стрес и притеснения от повдигнатото обвинение и за развитието
на наказателното производство; страх от несправедливо осъждане и налагане
на наказание по НК; негативни изживявания и чувство за онеправданост;
накърняване на чувството за собствено достойнство, за справедливост и на
самооценката на лицето, както и на доверието му в държавността; смущения в
социалното общуване; дестабилизиране на здравословното състояние без
болестни прояви. Причинната връзка на тези вреди с незаконното наказателно
преследване е очевидна и тя не подлежи на формално доказване, а
пострадалият не следва да доказва отделните си негативни преживявания в
рамките на обичайните вреди. При условията на пълно главно доказване
следва да се установят вредите извън обичайните т.е. "специфичните" такива
като: конкретно увреждане на здравето; нетипични значими смущения в
личната сфера на обвинения или в обичайната му битова, обществена и
професионална среда и др., както и причинната връзка между специфичните
вреди и незаконното наказателно преследване.
Като съобрази горното съдът намира, че при определяне размера на
обезщетението следва да се вземат предвид следните обстоятелства,
установени в настоящия случай:
Повдигнатото обвинение за престъпление по чл.142а, ал.1 вр. чл.20, ал.2
вр. ал.1 НК е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК,
т.е. при осъдителна присъда е съществувала реална възможност на ищцата да
бъде наложено ефективно наказание лишаване от свобода, предвид на което е
нормално да се приеме и не се нуждае от специално доказване, че ищцата е
имала отрицателни стресови преживявания, изпитвала е напрежение и
притеснения по време на продължилото срещу нея наказателно производство.
6
Наред с това от показанията на разпитаните свидетели се установи, че
наказателното производство се е отразило тежко върху емоционалното
състояние на ищцата. Същата е била много разстроена, непрекъснато е
плачела, чувствала се е унизена, накърнено е било достойнството и честта й,
изпитвала е притеснения, че може да си загуби работата. Обвинението е
причинило на ищцата силен стрес и психическо напрежение. Ищцата е
преживяла в резултат на повдигнато обвинение и воденото на наказателното
производство срещу нея Остра стресова реакция и Постравматично стресово
разстройство, което се установява от заключението на приетата по делото и
неоспорена от страните съдебно- психиатрична и психологическа експертиза.
Ищцата е с чисто съдебно минало, ползва се с добре име в социалния й кръг от
приятели и познати. Образуваното срещу ищцата наказателно производство се
е отразило негативно на начина й на живот и социални контакти – ищцата се е
дистанцирала от своите приятели и колеги. Това са обстоятелства, които
налагат по- висок размер на обезщетението.
От друга страна следва да се вземат предвид и следните обстоятелства,
които налагат по- нисък размер на обезщетението- наложената най- лека мярка
за неотклонение, неголямата продължителност на наказателното
производство, която не надвишава разумния срок, липсата на осъдителна
присъда, обстоятелството, че при ищцата не са установени трайни негативни
последици върху психоемоционалното й състояние.
По отношение на ищцата е била взета най- леката мярка за
неотклонение „подписка“, като наложената мярка за неотклонение не е довела
до ограничаване на личната и имуществената сфера на ищцата. Наложената
мярка за неотклонение не е възпрепятствала ищцата да води обичайния си
начин на живот и да реализира трудови доходи.
На следващо място наказателното производство срещу ищцата не е
продължило в значителен период от време, надхвърлящ разумните за това
срокове. За преценката на съда дали делото е разгледано в разумните за това
срокове от значение е общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и
поведението на останалите участници в процеса. От данните по наказателното
производство се установява, че същото е продължило за ищцата около три
години и шест месеца (от датата на привличането й като обвиняема в
7
досъдебното производство- ******г. до влизане в сила на присъдата –
******г.), като наказателното производство е преминало през две фази –
досъдебна и съдебна, както и през две инстанции.
В нито един момент не е била постановена осъдителна присъда,
постановяване на която безспорно подсилва негативните изживявания на
осъденото лице.
На следващо място от събраните по делото доказателства не се
установи, че негативните преживявания на ищцата се отличават по характер
и интензитет, значително над обичайните за подобни случаи, като в случая
съдът отчита продължителността на водения наказателен процес и съответно
продължителността на негативните преживявания на ищцата. В процесния
период ищцата е имала тежки семейни проблеми, свързани с отношенията с
дъщеря й (крайно изострени и влошени отношения), това че дъщеря й е била
изведена от семейството и настанена в защитена социална структура. Отделно
от това ищцата е преживяла и смъртта на съпруга си. Това значими житейски
и същевременно нежелани от ищцата събития и ситуации, които са
предизвикали силни по интензитет негативни преживявани и стрес. Предвид
на това не може да бъде направен извод, че установените отрицателни
преживявания през този период са във връзка единствено и само от
незаконното обвинение. В о.с.з. от 18.11.2025г. вещото лице при изслушване
на заключението по допусната психиатрична и психологическа експертиза
заявява, че преживяното от водения процес не е единственото значимо
събитие в живота на ищцата за този период от време, тъй като в този период от
време ищцата е била в ситуация на силно нарушени семейни отношения – тя и
съпругът й са били в невъзможност да се справят с особеностите в
поведението на тяхната непълнолетна дъщеря, която е била изведена от
семейството и настанена в социална структура, и което е било особено
драматично преживяване за диференцирана личност като ищцата.
На следващо място от доказателствата по делото не се установи
наказателното производство трайно да е влошило психическото здраве на
ищцата. От заключението по допусната комплексна психиатрична и
психологическа експертиза се установи, че в резултат на воденото
наказателно производство ищцата е преживяла Остра стресова реакция и
Посттравматично стресово разстройство, което е продължило за времето до
8
шест месеца от началото на травмиращия процес. За това време и след това не
е обективизирано болестно състояние и не е приложена медицинска
документация за препоръчано и проследено проведено лечение. Съгласно
заключението на вещите лица понастоящем ищцата е в нормално
психологическо състояние, в състоянието на ищцата не се установяват
личностови особености, в резултат на настъпила личностова промяна или
изначално разстройство на личността, не се установява житейска дезаптация и
психично разстройство, като следствие на водения процес.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от
правна страна, че дължимото на ищцата справедливо обезщетение по смисъла
на чл.52 от ЗЗД, за претърпените от нея неимуществени вреди от повдигнатото
й незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.142а, ал.1 вр.
чл.20, ал..2 вр. ал.1 НК, за което с влязла в сила присъда е била оправдана,
следва да бъде определено в размер на 7 000 лв.
Ето защо предявеният иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен до сумата от 7 000 лв., като за
разликата до пълния претендиран размер следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Неоснователно е изрично направеното с отговора на исковата молба
възражение на Прокуратурата на РБ за прилагане на чл. 5 ЗОДОВ, което би
довело до отпадане на отговорността на прокуратурата за вреди или
намаляване на техния размер. Съгласно ТР № 3/2005 по т. д. № 3/2004г. на
ОСГК на ВКС държавата не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено
по изключителна вина на пострадалия. Ако единствен каузален фактор е
поведението на пострадалия, държавният орган не отговоря. Ако само е
допринесъл – обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки
конкретен случай. В конкретния случай по делото не се установяват
обстоятелства, които да могат да обусловят извод, че ищецът е бил
единственият каузален фактор или е допринесъл за повдигане на незаконното
обвинение и за претърпените от него вреди.
С исковата молба е направено искане за присъждане на законна лихва
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда- ******г. до окончателното
заплащане на сумата. Искането е основателно и следва да бъде уважено.
9
В частта за разноските.
С оглед изхода на спора и заявената претенция от страна на ищцата за
присъждане на разноски, както и представените доказателства за извършени
такива, на ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на 10 лв.
заплатена държавна такса и за заплатено адвокатско възнаграждение,
изчислено по съразмерност, с оглед на уважената част от исковата претенция,
в размер на 651 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище гр. София,
бул. „Витоша“ №2, да заплати на П. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. *****,
ул. „*****“ № **, ет.*, ап.*, сумата от 7 000 /седем хиляди/ лева ,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
на незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл.142а, ал.1 вр.
чл.20, ал..2 вр. ал.1 НК, за което ищцата е оправдана с присъда, постановена
по НОХД № 7219/ 2019г. по описа на Районен съд – Пловдив, влязла в сила
******г., ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от
******г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, седалище гр. София,
бул. „Витоша“ №2, да заплати на П. Д. Г., ЕГН **********, с адрес гр. *****,
ул. „*****“ № **, ет.*, ап.*, сумата от 661 лв. /шестстотин шестдесет и
един лева/, представляваща разноски за производството по гр. дело № 3258/
2024г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Сумите могат да бъдат заплатени от Прокуратурата на Република
България по следната банкова сметка, IBAN: *******************, с титуляр П. Д.
Г..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10
11