Решение по дело №562/2022 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 44
Дата: 17 март 2023 г.
Съдия: Христо Петров Попов
Дело: 20224120200562
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Г.О., 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христо П. Попов
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно
наказателно дело № 20224120200562 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 58б и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „АГРО СТИЛ 2019” ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от управителя и едноличен собственик на капитала Р. Н. Й., обжалва наказателно
постановление № *********/20.09.2022 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - В.Т., с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) на
дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500
лв. за нарушаване на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия кодекс. Заявява, че
не оспорва факта, че на 06.07.2022г., служители па ДИТ - В.Т. са извършили проверка на
„АГРО СТИЛ“ ЕООД на обект: земеделска земя – ниви, находящи се в землището на с. К..
По време на проверката на обекта е било лицето Г.М.А. с ЕГН: **********, с която
дружеството имало сключен трудов договор №4/05.07.2022 г. Законният представител на
дружеството жалбоподател не оспорва, че уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ за сключения
договор е заверено от ТД на НAП - В.Т. на 06.07.2022 г. в 20:07:03 ч., в срока по чл. 62, ал.3
от КТ. Въз основа само на горните безспорни факти, без да анализира всички установени по
случая обстоятелства, актосъставителят е направил неверни изводи за допуснато от
работодателят нарушение на чл.63, ал.2 от КТ във връзка с чл.63, ал.1 от КТ. Поддържа, че
по време на проверката работничката Г.М.А. с ЕГН: ********** не е полагала труд по
трудово правоотношение. Трудовият договор между дружеството и тази работничка бил
сключен на 05.07.2022г., като посочената в договора дата, на която работничката следвало
да започне изпълнението на уговорените трудови функции, била 07.07.2022г. Следователно
по време на проверката от 06.07.2022 г. Г.М.А. не е полагала труд въз основа на трудов
договор, а за работодателя не били възникнали задълженията по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
Приложеният към преписката списък на лица в обекта, заверени по работните места,
удостоверявал само присъствието на лицата на посоченото място, но не и обстоятелството,
че тези лица са полагали труд по трудово правоотношение. Моли съда да отмени
обжалваното наказателно постановление.
ДИРЕКТОРЪТ НА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА” - В.Т. се представлява
1
от юрисконсулт С. С., която оспорва жалбата. Моли съда да я остави без уважение и да
потвърди обжалваното НП като правилно и законосъобразно.
В хода на съдебните прения ю.к. С. помоли съда да потвърди НП,както и да присъди
на представляваната от нея въззиваема страна направените разноски по делото.
Подробни съображения излага в писмени бележки. Моли съда да потвърди изцяло
наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ - Г.О. при РАЙОННА ПРОКУРАТУРА - В.Т.,
редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 06.07.2022 г. към 11,20 часа контролни органи от Дирекция „Инспекция по труда“
гр. Велико Търново в състав ст. инспектор Х. К. П., гл.инспектор Ж. Ц. Д. и инспектор С. С.
Е. са извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от работодателя
„АГРО СТИЛ 2019“ ЕООД. Проверката била извършена по работни места в обект на
контрол: земеделска земя - ниви, находящи се в землището на К., общ Г.О.. На място
контролните органи установили няколко лица да полагат труд, като засаждали зеле. Между
тези лица била и Г.М.А.. На заварените лица бил предоставен списък на работниците и
служителите, заварени при проверката по работни места, в който същите вписали името,
презимето и фамилията си, ЕГН и длъжността си срещу положен от тях подпис. При
проверката присъствал и управителят и представляващ дружеството Р. Й., който се запознал
с изготвения списък и собственоръчно го е утвърдил с подписа си. На управителя след
приключване на проверката била връчена призовка за представяне на документи.
На 11.07.2022 г. управителят се явил в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. В.Т.,
където представил на контролните органи личното трудово досие на Г.А.. От трудово досие
на А. се е установило, че тя има сключен трудов договор № 004 / 05.07.2022г. ( лист 15 –
гръб).Представени са и други изискани от контролните органи документи - длъжностна
характеристика на длъжността работник полевъд, уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ,
служебна бележка № 4/07.07.2022 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62,
ал. 5 от КТ за сключен трудов договор с изх. № 04388223023663/06.07.2022 г. от 20:07:03
часа, Правилник за вътрешния трудов ред, заповед № 001/04.01.2022г. за установяване на
сумирано изчисляване на работно време. При проверката по документи било установено, че
договорът е регистриран в НАП на 06.07.2022 г. в 20:07:03 часа, т.е. след като Г.М.А. е
постъпила на работа и след проверката на място, извършена на 06.07.2022 г. към 11:20 часа.
С оглед на това било констатирано, че работодателят „АГРО СТИЛ 2019“ ЕООД, с ЕИК
*********, е допуснал до работа лицето Г.М.А. на длъжност „работник полевъд“ без да й
предостави предвидените от законодателя документи - копие от уведомлението по чл. 62, ал.
3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция по приходите
/справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключен трудов
договор с изх. № 04388223023663/06.07.2022 г., 20:07:03 часа/, удостоверяващо, че
трудовият й договор е регистриран в ТД на НАП, с което е било извършено нарушение по
чл. 63, ал. 2, във вр. с ал. 1 от КТ. За посочените констатации бил изготвен Протокол за
извършена проверка № ПР2222139 от 18.07.2022 г., който бил връчен на управителя Р. Й. и
подписан от същия.
На 18.07.2022 г., след като преценила събраните доказателства в хода на проверката,
свидетелката Х. К. П. - старши инспектор в ДИТ - В.Т., съставила против „Агро Стил 2019”
ЕООД в присъствието на управителя Р. Н. Й. акт за установяване на административно
нарушение за това, че на 06.07.2022 г. на посочената по-горе нива в землището на с. К. в
качеството си на работодател дружеството е допуснало до работа Г.М.А. с ЕГН: **********,
2
на длъжност „работник полевъд”, преди да й предостави копие от уведомлението по чл. 62,
ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на НАП, с което нарушило разпоредбите
на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ. Управителят Й. подписал съставения против
дружеството акт и получил срещу разписка препис от акта.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения по акта.
След като разгледала преписката, образувана по акта, на 20.09.2022 г. Р. С. С. -
Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.В.Т. издала обжалваното Наказателно
постановление № 04-2200095, с което на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от
КТ наложила на „АГРО СТИЛ 2019“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адресна
управление гр. В.Т., ул. „***“ № 8, вх. А, ет. 5, ап. 9, представлявано от управителя Р. Н. Й.,
в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ имуществена санкция в
размер на 1500 лева за нарушение по чл. 63, ал. 2, във вр. с чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 414, ал.
3, във вр. с чл. 415в, ал. 2 от КТ.
Постановлението е връчено на управителя Й. на 21.09.2022 г. На 05.10.2022 г.
дружеството депозирало в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. В.Т. жалбата срещу
наказателното постановление.
Изложената по - горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Х. К. П., Ж. Ц. Д. и С. С. Е. и
приетите по делото писмени доказателства.
При така установените факти по делото се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН пред компетентен съд от лице,
което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът не констатира нарушения на административнопроизводствените правила
относно установяване на административното нарушение и налагане на административно
наказание. Актът за установяване на административно нарушение е съставен по реда на чл.
40, ал. 1 от ЗАНН и съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. На жалбоподателя е била
осигурена възможност да изложи възраженията си против констатациите в акта при
неговото съставяне и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
АУАН е редовно съставен, поради което съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ същият има
доказателствена сила, до доказване на противното.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган преди изтичане на
давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от
ЗАНН. Описанието на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството -
жалбоподател е ясно и пълно, посочващо всички елементи от обективна страна на това
конкретно нарушение. Не е било нарушено правото на защита на наказаното лице и то не е
било лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено,
при какви приети за установени от административнонаказващия орган факти и дружеството
не само е могло, но е и реализирало правото си на защита в пълен обем, инициирайки
настоящото административнонаказателно производство.
Наказателното постановление е законосъобразно и по същество.
От събраните доказателства по несъмнен начин се установяват по несъмнен начин
две обстоятелства: 1) че по време на проверката по работни места в 11:20 часа на 06.07.2022
г. Г.М.А. е изпълнявала на посочената по-горе нива в землището на с. К. трудовите
функции на длъжността „работник полевъд”, посочени в приетата като писмено
доказателство длъжностна характеристика (лист 16), и 2) че към този час не й е било
връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната
3
дирекция на НАП.
Обстоятелството, че в 11:20 часа на 06.07.2022 г. Г.М.А. е изпълнявала трудовите
функции на посочената по-горе длъжност на нивата в землището на с. К., се установява от
показанията на свидетелките Х. К. П., Ж. Ц. Д. и С. С. Е., които на посочените дата и час са
възприели непосредствено действията на А. по засаждане на разсад зеле, представляващи
изпълнение на трудовите функции на работник полевъд. Цитираните преки доказателства,
съдържащи се в цитираните свидетелски показания, се потвърждават и в приетия като
писмено доказателство списък на работниците и служителите в проверявания обект на
дружеството към 06.07.2022 г. в 11:20 часа, подписан от всички заварени в нивата
работници на дружеството и от управителя на дружеството Й..
Обстоятелството, че към че към 11:20 часа на 06.07.2022 г. на Г.М.А. не е било
връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната
дирекция на НАП, се установява от данните в приетата като писмено доказателство справка
за приети и отхвърлени уведомления (лист 15), от която е видно, че уведомлението за
сключения трудов договор с Г.А. е подадено по електронен път на 06.07.2002 г. и че
информационната система на НАП е генерирала справката, удостоверяваща приемането на
това уведомление в 20:07:03 часа на 06.07.2022 г. Следователно е било обективно
невъзможно в 11:20 часа на 06.07.2022 г. - на А. да е било връчено копие от посоченото
уведомление, заверено от териториалната дирекция на НАП.
Съвкупната преценка на горните две обстоятелства води до несъмнения извод, че
към 11:20 часа на 06.07.2022 г. дружеството жалбоподател е допуснало до работа
работничката Г.М.А., като преди този час не й е било предоставило копие от уведомлението
за регистрация на трудовия договор, заверено от териториалната дирекция на НАП. По този
начин дружеството е нарушило забраната, установена в разпоредбата на чл. 63, ал. 2 във вр.
с ал. 1 от КТ, за което АНО му е наложил адм. наказание „имуществена санкция“ в размер
на 1500 лв., визирано в чл. чл. 414, ал. 3 от същия кодекс.
Съдът не споделя доводите на дружеството жалбоподател, че по време на
проверката на работното място на 06.07.2022 г. в 11:20 часа работничката Г.М.А. не е
полагала труд по трудово правоотношение и че към този момент за работодателя не били
възникнали задълженията по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ, тъй като според уговореното в
трудовия договор на А. от 05.07.2022 г. тя е следвало да постъпи на работа на 07.07.2022 г.
Данните в цитираните по-горе свидетелски показания и в подписания от управителя на
дружеството и от работничката А. списък на заварените по работни места работници и
служители, сочат по несъмнен начин, че в процесния случай Г.М.А. е започнала да
изпълнява трудовите си функции на длъжността „работник полевъд” по-рано от уговореното
в договора, и по-конкретно, че е изпълнявала тези функции към 11:20 часа на 06.07.2022 г.
Това обстоятелство означава, че страните по трудовия договор са се отклонили от
уговореното между тях относно датата на постъпване на работа на А., но не и че към 11:20
часа на 06.07.2022 г. работничката не е изпълнявала трудовите си функции на посочената
длъжност или че към тази дата и час за работодателя не са били възникнали задълженията
по чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
Дори да се приеме, че между дружеството жалбоподател и работничката Г.М.А. е
било постигнато съгласие тя да работи и на 06.07.2022 г. и това съгласие да е било отделно
и независимо от съгласието, оформено с трудовия договор от 05.07.2022 г., по силата на
което работничката е следвало да постъпи на работа в дружеството на 07.07.2022 г., не се
променя обоснованият по-горе извод за допуснато от дружеството нарушение по чл. 414, ал.
3 във вр. с чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ. Съгласно императивното правило на чл. 1, ал. 2
от КТ отношенията между работника и работодателя следва да бъдат уредени като трудови
независимо от броя на постигнатите съгласия за предоставяне на работна сила и от
уговорената продължителност на предоставяне на тази сила. Това означава, че
4
работодателят е бил длъжен да предостави на А. копие от уведомление за регистрация на
трудов договор, заверено от териториалната дирекция на НАП, преди да я допусне до работа
на 06.07.2022 г., дори и в разглежданата по-горе хипотеза на постигнато съгласие за
предоставяне на работна сила в деня преди началото на изпълнението на трудовите функции
по сключен между същите страни друг трудов договор за същата работа. Следователно
забраната по чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от КТ е била приложима и за процесния случай, а
нарушаването на тази забрана е довело до осъществяване на състава на нарушението, за
което дружеството е наказано.
Наказващият орган е квалифицирал правилно деянието и е наложил на дружеството
жалбоподател административно наказание имуществена санкция в минималния предвиден в
закона размер от 1500 лв. Поради изричната разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ е
безпредметно да се обсъжда въпросът дали са налице предпоставките за преквалифициране
на нарушението по по- леко наказуемия състав по чл. 415в, ал. 1 от КТ.
Предвид изложеното по-горе съдът следва да потвърди обжалваното наказателно
постановление като законосъобразно.
При този изход на делото и като съобрази разпоредбите на чл. 63д, ал. 3, във вр. с ал.
1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 4, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК
съдът счита, че е основателна претенцията на въззиваемата страна за присъждане на
разноските по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази, че
делото не се отличава с фактическа или правна сложност, съдът намира, че жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. В.Т. сума в размер
на 100 лева, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ и представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № *********/20.09.2022 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - В.Т., с което на „АГРО СТИЛ
2019” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В.Т., ул. „***” № 8,
вх. А, ет. 5, ап. 9, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ,
представлявано от едноличния собственик на капитала и управител Р. Н. Й., е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500,00 лв. (хиляда и
петстотин лева) на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда за нарушаване на
разпоредбата на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Кодекса на труда.

ОСЪЖДА „АГРО СТИЛ 2019“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. В.Т., ул. „***“ № 8, вх. А, ет. 5, ап. 9, представлявано от управителя Р. Н. Й.
ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. В.Т., разноски по делото в размер на
100 лв. (сто лева).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - В.Т. в
14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
5