РЕШЕНИЕ
№ 743
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело №
20241000500297 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗАД “Алианц
България“АД със седалище в гр. София срещу частта от Решение
№54/13.07.2023г. по гр.д. №153/2021г. на Окръжен съд - Враца, с която
дружеството е осъдено да заплати на Д. К. С. с постоянен адрес ***, ЕГН
**********, сумата от 63 929,03 лв., представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение за настъпило на 07.04.2021г. застрахователно
събитие - ПТП на лек автомобил марка „БМВ“, модел 730Д Х ДРАЙВ с рег.№
********, със сключена застраховка „Моята кола“-застрахователен пакет
„Макс“ с покритие „Пълно КАСКО“ по договор за застраховка, обективиран в
застрахователна полица №21-0304/332/5000131, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –11.10.2021г. до
окончателното изплащане на обезщетението. Иска да бъде отменено в
атакуваната част и да бъде постановено ново по същество, с което исковете на
ищеца Д. С. да бъдат отхвърлени.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението,
поради неизясняване на механизма, по който е настъпило ПТП, респ.
причинно-следствената връзка между него и уврежданията на лек автомобил
марка „БМВ“, модел 730Д Х ДРАЙВ с рег.№ ********. В тази връзка повтаря
възражението си от първоинстанционното производство, че е налице изключен
риск, поради това че декларираното събитие не отговаря на действителната
1
фактическа обстановка.
На следващо място въззивникът поддържа, че ищецът като водач на
застрахования автомобил не е положил дължимата грижа, така че да не
настъпи неблагоприятния резултат, а е разчитал, че другият водач ще го
пропусне да премине. Поддържа, че ако ищецът е управлявал автомобилът с
по – ниска скорост, то настъпилите деформации на автомобила му са щели да
са по - малки, а от там и стойността на щетата по – малка.
Наведено е отново оплакването, че стойността на разходите за
необходимия ремонт на процесния автомобил надвишава 70 % от неговата
действителна стойност, което сочи на хипотеза на тотална щета по смисъла на
чл. 390, ал.2 от КЗ. Поради това, при определянето на размера на дължимото
обезщетение следва да се изключи стойността на запазени части, които могат
да бъдат реализирани на вторичния пазар на части.
Препис от ВЖ е връчен на ищеца Д. С., който чрез пълномощника си
адв. Д. е депозирал отговор на същата. В него излага обстойни доводи за
несъстоятелност на оплакванията на насрещната страна и за потвърждаване на
обжалвания акт.
Третото лице помагач на страната на ответника ЗД “БУЛ ИНС“АД не е
изразило становище по същество във въззивното производство.
Пред настоящата инстанция е разпитан свид. О. А..
Решаващият състав констатира, че въззивната жалба е подадена в
рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал.1 от ГПК, от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните от
първоинстанционния съд и от него доказателства и във връзка с изложените
във ВЖ пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено от
фактическа страна следното :
В казуса е обявено за безспорно в отношенията между страните, а и се
потвърждават от доказателствата(застрахователна полица №21-
0304/332/5000131), обстоятелствата за наличието на валидна имуществена
застраховка „Моята кола“- застрахователен пакет „Макс“ с покритие „Пълно
КАСКО“ по полица №21- 0304/332/5000131, сключена с ответното дружество
за л.а. марка „БМВ“, модел 730Д Х ДРАЙВ с рег.№ ********, със срок на
валидност от 11.03.2021г.до 31.01.2022г. За безспорно е обявено и
обстоятелството, че в настъпило на 04.07.2021г. ПТП е участвал
застрахованият лек автомобил.
Видно е от протокол за ПТП №1658978 от 07.04.2021г., съставен от
мл.автоконтрольор при ОПП-МВР, че на 07.04.2021г. в гр.София, на
ул.“Могилата“№12 е настъпило ПТП с участието на застрахования при
въззивника лек автомобил с рег.№ ********, в резултат на това, че на
кръстовището на ул.“Могилата“ и ул.“Марин Т.“ водачът на л.а.“Рено Еспейс“
с рег.№******** е отнел предимството на л.а.“БВМ 730Д Х Драйв“ с рег.№
********, при което на застрахования лек автомобил са причинени видими
2
щети отпред и от ляво.
Установява се от показанията на разпитания от въззивния състав
свидетел, че ПТП – то е реализирано на мястото и по времето, удостоверени в
протокола за ПТП, като до съставянето му се е стигнало, след като
участвалите в него водачи са решили да извикат полиция. Свидетелят твърди,
че е управлявал собствения си автомобил по улица, от която е искал да излезе
като завие на ляво и на кръстовището преди завоя за него е имало знак „Спри!
Пропусни минаващите“, но не е спрял на този знак, а е продължил движението
си като е направил маневра за завой наляво. Сочи, че освен че не е спрял на
знака, не е имал видимост преди предпримането на завоя, тъй като в парцела,
граничещ с пътя, е имало ремарке, което е препядствало видимостта, както в
неговата лента за движение, така и в тази, по която се е движел л.а.“БВМ 730Д
Х Драйв“ с рег.№ ********. Категоричен е, че в момента, в които е навлязъл в
кръстовището, за да завие наляво, е настъпил удара и не е забелязал преди
това ударилият се в него автомобил. Установява, че ударът е бил челен, като
БМВ – то се е ударило с предната си част, в неговата лява предна част чак до
шофьорската врата. Сочи, че и двата автомобила след удара не са можели да
се движат на собствен ход, като неговият е бил толкова увреден, че го е
дерегистрилал и не го ремонтирал, а другият лек автомобил е бил с размазана
предница – капак, калник, брони и фарова, като дори предните въздушни
въглавници са се отворили.
Съдът дава вяра на гореобсъдените показания на свид. А., тъй като са
логични, непротиворечиви и са дадени от лице с преки наблюдения за факта
на ПТП – то и обстоятелствата около настъпването му, както и защото твърди
неизгодни за себе си факти.
Изложените свидетелски показания са съответни на отразените
констатации в Протокола за ПТП. След като са потвърдени от свидетел, който
се е подписал в протокола, следва че констатациите в него имат обвързваща
материална доказателствена сила.
Механизмът на ПТП – то е установен и с изводите на експерта, изготвил
САТЕ, според който съобразно представените по делото доказателства, вкл. и
снимков материал, уврежданията по застрахования лек автомобил са
съответни на въздействието на удара, описан в протокола за ПТП и липсват
данни за деформации по лекия автомобил, които да не могат да се обяснят с
описания механизъм на ПТП. Вещото лице сочи, че поради липсата на данни
за крайното местонахождение на двата автомобила след удара и поради
липсата на представено копие от големия регистрационен талон на втория
участник в произшествието-л.а.“Рено Еспейс“, скоростите на двата
автомобила при удара обективно не могат да се определят, съответно не може
да се определи и дали водачът на процесния лек автомобил е разполагал с
възможност да предотврати удара. Категоричен извод за това възможно ли е
било предотвратяване на удара експертът не може да направи и поради
липсата на данни за спирачен път и за ориентир на терена, който да служи за
отправна точка за замервания.
Видно е от уведомлението за щети по МПС, че на 09.04.2021г. ищецът е
3
уведомил писмено ответника за настъпилото ПТП, като е описал начина на
настъпването му и общо увредените детайли по автомобила. В този писмен
документ е отразено, че първото уведомяване за ПТП – то е от 07.04.2021г.,
непосредствено след настъпването му.
В резултат на подаване на уведомлението, при застрахователя е била
заведена щета №0304/21/777/5000185 и на 13.04.2021г. и на 29.04.2021г. са
извършени огледи на автомобила от служители на застрахователното
дружество, въз основа на които е съставен списък на констатираните
увреждания по вид детайл, като е посочена и степента на повредите – смяна с
нов или ремонт.
Служителите на застрахователното дружество са извършили и
заснемане на състоянието на автомобила, като огледът на снимковия материал
е извършен от ВрОС по реда на чл.204 от ГПК в открито с.з., проведено на
15.09.2022г., като пълномощникът на ищеца е заявил, че последният признава,
че на разгледаните снимки е именно процесният лек автомобил.
На заявената от Д. С. застрахователна претенция застрахователното
дружество е отговорило с писмо изх.№2-101-4101-5057/10.05.2021г., че
отказва изплащане на застрахователно обезщетение, като е изложило мотиви,
че декларираното от ищеца застрахователно събитие не отговаря на
действителната фактическа обстановка и за дружеството е невъзможно да
установи вредите, настъпили в резултат на произшествието от 07.04.2021г.
От приетата като доказателство проформа фактура от 02.07.2021г.,
издадена от „Бимер Пейнт“ЕООД и получател Д. С. се установява, че за
демонтаж и монтаж на авточасти, бояджийски и авто - тенекеджийски
операции, за ремонт на щетите на автомобила от процесното ПТП стойността
на частите, материалите и труда е 69 365,65 лв.с ДДС.
Във връзка с вида и стойността на частите и труда за ремонт на щетите е
прието заключение на съдебна автотехническа и оценителна експертиза,
изпълнена от вещото лице инж.В. И., според който действителната стойност
на лекия автомобил „БМВ“, модел 730Д Х ДРАЙВ с рег.№ ******** към
датата на настъпване на застрахователното събитие – 07.04.2021 г. е 72 756 лв.
Стойността е определена въз основа на средната претеглена стойност,
получена от оценката по три метода за оценка, а именно метода на пазарните
аналози, метода на заместителната стойност и метода на ликвидационната
стойност.
Според експерта, действителната стойност за отстраняване на
настъпилите повреди към 07.04.2021г. е 66 702,49 лв., при възстановяване в
специализиран сервиз с оригинални части. Експертът е изчислил, че щетата по
л.а.“БМВ“ е близка до икономически тоталната, тъй като стойността за
възстановяването на автомобила съставлява 91% от собствената му стойност.
Пояснява, че въпреки техническата възможност за възстановяване на
автомобила, стойността на новите части, агрегати и възли като единична
бройка, е 3 – 4 пъти по-висока от стойността на същите при влагането им в
производството на автомобила, като по този начин производителите правят
икономически по – изгодно купуването на нови автомобили, а не
4
ремонтирането на увредени. Определил е, че стойността на запазените по
автомобила части, възли и агрегати, които могат да се реализират като
употребявани след демонтажа им, е около 10 000 лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, решаващият състав
извежда следните правни изводи :
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съдът
констатира, че обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Софийския градски съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебна проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът установи, че
първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
По правилността на обжалваното решение, въззивният състав приема
следното :
Предмет на обжалване е осъдителната част на решението по иска с
правно основание чл. 405 от КЗ, която норма урежда задължението на
застрахователя при настъпване на застрахователно събитие да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, съгласно клаузите на
договора между него и собственика на увреденото МПС. В казуса страните са
обвързани от условията на имуществена застраховка „Моята кола“-
застрахователен пакет „Макс“ с покритие „Пълно КАСКО“ и общите условия
на застрахователя ЗАД“Алианц България“ АД по полица №21-
0304/332/5000131, сключена от Д. К. С. за л.а. марка „БМВ“, модел 730Д Х
ДРАЙВ с рег.№ ********, със срок на валидност от 11.03.2021г.до 31.01.2022г.
Безспорно е също, че застрахователното събитие е настъпило по време на
действие на застрахователния договор между страните, а именно на
07.04.2021г.
При така изложените условия съдът следва да установи, въз основа на
доказателствата, настъпване на събитието, покрито от застрахователния
договор, а именно ПТП; изпълнение на задълженията от застрахования да
уведоми за настъпването му и представянето на документи съставени от
органите на ПП – МВР за удостоверяване на същото с протокол за ПТП; вида
на щетите и стойността им и причинно – следствената връзка между ПТП – то
и щетите.
Апелативният съд споделя изводите на ВрОС, че посочените елементи
от фактическия състав на отговорността на застрахователя са доказани в
делото.
В случая е съставен Протокол за ПТП на основание по чл. 125, т.7 от
ЗДвП на мястото на ПТП във вр. с чл. 2, т.2 от Наредба за документите и реда
за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерство на Вътрешните работи, Комисията за
финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, а
именно протокол за ПТП с материални щети.
5
При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата,
определящи го като официален документ, страната, на която същият се
противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти,
но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата
материална доказателствена сила на документа. Ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на
механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато няма влязла в сила наказателна присъда и протоколът за
ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства
или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава. В
казуса материалната доказателствена сила на Протокол за ПТП №1658978 от
07.04.2021г. е стабилизирана с показанията на свид. О. А. А., който
потвърждава удостоверените в този протокол негови изявления за неизгодни
за него факти, а именно че е отнел предимството на другия водач – ищеца Д.
С., който се е движел по път с предимство и така първият е причинил ПТП –
то. Както непротиворечиво се приема в съдебната практика, протоколът за
ПТП е официален свидетелстващ документ и се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила за удостоверените в него факти, които са
непосредствено възприети от длъжностното лице, а ако фактът е установен в
резултат на изявление на участник в ПТП-то , протоколът има доказателствена
сила само относно съдържащи се в него неизгодни факти за лицето, чието
изявление възпроизвежда. Последните според настоящия състав са доказани,
както от свидетелските показания на свид. А., така и от САТЕ, според която
уврежданията по л.а. БМВ са относими към характера на удара описан в
Протокол за ПТП №1658978 от 07.04.2021г. и контактността със страничната
лява част от купето на автомобил „Рено“ с рег. № ********. Експертът е
категоричен, че липсват данни за деформации по лекия автомобил БМВ, които
да не могат да се обяснят с механизма на ПТП – то, описан в същия протокол.
При така установените факти следва, че е доказана първата
предпоставка за основателност на разглеждания иск.
Не е спорно в делото, че застрахованият е изпълнил задължението си да
уведоми за настъпването на застрахователното събитие застрахователя, както
и че му е предоставил документите, съставени от органите на ПП – МВР за
удостоверяване на същото. Изложеното налага да се приеме за доказано и
второто кумулативно условие за пораждане на задължението на
застрахователя да плати застрахователно обезщетение по процесната
застраховка „Каско“.
Застрахователното дружество оспорва обаче, че щетите на процесния
лек автомобил, констатирани с два огледа, направени от негови експерти, са
резултат от ПТП с механизъм като описания в протокола за ПТП от
07.04.2021г. Това оспорване е изложения в писмения отказ мотив, за да не
определи и изплати застрахователно обезщетение. Възражението за
невъзможност да се установят вредите от процесното ПТП не се подкрепя от
нито едно доказателство в делото. На първо място съдът счита, че между ПТП
– то и огледите на автомобила от експертите на застрахователя, времевия
период е изключително кратък – само 5 дни, което предполага
6
непосредственост на констатиране на щетите и невъзможност да бъдат
манипулирани от застрахования.
На следващо място САТЕ е заключила, че уврежданията на лекия
автомобил отговарят да са получени по механизма на настъпване на
процесното ПТП и реализирания контакт с другия автомобил, участник в
произшествието. С нито едно от доказателствата в делото този извод на
експерта не се разколебава, поради което решаващият състав приема за
установена причинно – следствената връзка между ПТП – то, реализирано на
07.04.2021г. с удар между автомобила на ищеца и този на ответника, по начина
описан в Протокол за ПТП №1658978 от 07.04.2021г. и в показанията на свид.
О. А. А.. Изложеното обосновава извод за това, че са доказани видът и
стойността на щетите и причинно – следствената връзка между ПТП – то и
тях.
Последният спорен въпрос между страните в делото е налице ли е
хипотеза на тотална щета по смисъла на чл. 390, ал.2 от КЗ и какъв следва да е
размерът на застрахователното обезщетение. Отново от изчисленията на
вещото лице се извежда констатацията, че стойността на разходите за
възстановяване на процесния автомобил БМВ в специализиран сервиз с нови
части е 66 702, 49лв., а пазарната му стойност към датата на
застрахователното събитие е 72 756лв., т.е. разходите за възстановяването му
надхвърлят 91% от неговата стойност към момента на ПТП – то. Този
показател покрива критерия на чл. 390, ал.2 от КЗ, според който тотална щета
на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите
за необходимия ремонт надвишава 70 на сто действителната му стойност. В
тази хипотеза обезщетяването на имуществените вреди е в размер на 70% от
стойността му, т.е. 50 929, 20лв.
Така определеният размер на обезщетението следва да се намали, като
от него се извади сумата по основателното възражение за прихващане със
сумата от 2 773, 46лв., представляваща сбор на дължимите от ищеца 2, 3, и 4
вноски по застрахователния договор. Така, реално дължимия размер на
застрахователно обезщетение по застраховка Каско в казуса е 48 155, 74лв.
Ето защо, за разликата над тази сума до уважения размер на иска за сумата от
63 929, 03лв. въззивната жалба на ЗАД “Алианц България“ АД е основателна
и първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а искът отхвърлен.
С оглед изхода от въззивната проверка първоинстанционното решение в
частта за разноските следва да бъде изменено, като ищецът бъде осъден да
заплати на ответника още 965, 65лв. разноски за първоинстанционното
производство, а частта от решението, с която ответникът е осъден да заплати
на ищеца разноски над сумата от 6 022, 45лв. до присъдените такива от 7 995,
09лв. следва да бъде отменена.
Относно разноските за производството пред САС следва да бъде
отчетено, че възражението на адв. Б. за прекомерност на адв.възнаграждение
на адв. Д. е неоснователно, тъй като платеното в полза на адв. Б. е със
значително по – висок размер. Ето защо при определяне на разноските по
съразмерност дължими за настоящото производство от всяка от страните,
7
следва да бъде съобразен размерът, платен по договорите за правна защита и
съдействие, представени в делото. Предвид изложеното, въззивникът следва
да заплати по съразмерност за въззивното производство разноски на
въззиваемия в размер на 4 336, 84 лв., а последният в полза на ЗАД“Алианц
България“ АД такива в размер на 2 036, 95лв.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №54/13.07.2023г. по т.д. №153/2021г. на Окръжен съд
– Враца за разликата над сумата от 48 155, 74лв. до уважения размер на иска
за сумата от 63 929, 03лв., която ЗАД“Алианц България“АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец,
ул.“Сребърна“№16, е осъдено да заплати на Д. К. С. с постоянен адрес ***,
ЕГН **********, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение
за настъпило на 07.04.2021г. застрахователно събитие - ПТП на лек автомобил
марка „БМВ“, модел 730Д Х ДРАЙВ с рег.№ ********, със сключена
застраховка „Моята кола“-застрахователен пакет „Макс“ с покритие „Пълно
КАСКО“ по договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица
№21-0304/332/5000131, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на иска –11.10.2021г. до окончателното изплащане на
обезщетението и постановява :
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. К. С. с постоянен адрес ***, ЕГН **********,
срещу ЗАД“Алианц България“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Лозенец, ул.“Сребърна“№16, за разликата над
сумата от 48 155, 74лв. до сумата от 63 929, 03лв., представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение за настъпило на 07.04.2021г.
застрахователно събитие - ПТП на лек автомобил марка „БМВ“, модел 730Д Х
ДРАЙВ с рег.№ ********, със сключена застраховка „Моята кола“-
застрахователен пакет „Макс“ с покритие „Пълно КАСКО“ по договор за
застраховка, обективиран в застрахователна полица №21-0304/332/5000131,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска –11.10.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОТМЕНЯ Решение №54/13.07.2023г. по т.д. №153/2021г. на Окръжен съд
– Враца за разликата над сумата от 6 022, 45лв. до присъдената такава от
7 995, 09лв., която ЗАД“Алианц България“АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул.“Сребърна“№16, е осъдено
да заплати на Д. К. С. с постоянен адрес ***, ЕГН ********** за разноски за
първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД“Алианц България“АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, р-н Лозенец, ул.“Сребърна“№16, да заплати на
Д. К. С. с постоянен адрес ***, ЕГН **********, сумата от 4 336, 84лв.
разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Д. К. С. с постоянен адрес ***, ЕГН **********, да заплати
8
на ЗАД“Алианц България“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Лозенец, ул.“Сребърна“№16, още 965, 65лв.
разноски за първоинстанционното производство, както и сумата от 2 036,
95лв. разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника – ЗД“БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********, със седалище
гр.София.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, в 1 – месечен
срок от връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9