ПРОТОКОЛ
№ 679
гр. Сливен, 18.05.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
Сложи за разглеждане докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско
дело № 20232230101575 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Молителката И. В. В., редовно призовА. чрез пълномощник, се явява
лично и с процесуален представител по чл. 32, т. 1 ГПК – адв. А. С. от АК –
Сливен, редовно упълномощена с пълномощно от 28.04.2023 г.
Ответникът по молбата П. Д. В., нередовно призован, се явява лично.
Нередовността на призоваването се изразява в това, че към момента по
делото не е върната разписка от връчването му.
ОТВЕТНИКЪТ В.: Получих призовка от полицейския орган. Знам за
какво е делото. Да се гледа делото.
АДВ. С.: Моля да се даде ход на делото.
ОТВЕТНИКЪТ В.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1, във вр. с чл. 56 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ход на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване на фактическата
обстановка.
АДВ. С.: Поддържам молба така, както е подадена.
ОТВЕТНИКЪТ В.: Няма какво да кажа по молбата. Вярно е това, че на
03.04.2023 г. я ударих през устата в присъствието на двете ни деца, и че я
хвА.х през гърлото да я душа. Вряно е, че на 26.04.2023 г., към 22 часа отидох
1
на прозореца на къщата, и казах да ми пише по Месинджър. Заплаших я, че
ако не се съберем ще стане по-лошо.
На осн. чл. 146 от ГПК, съдът ДОКЛАДВА молбата:
Предмет на разглеждане е претенция с правно осн. чл. 8 ЗЗДН и
процесът се движи по реда на чл. 12 и сл. от същия закон.
Съдът е сезиран с молба, депозирА. от И. В. В., от гр. Сливен, с която
иска издаване на заповед за защита от домашно насилие срещу П. Д. В., от гр.
Сливен.
Молителката сочи, че ответникът е неин съпруг и бракът им е сключен
на 21.07.2014 г., от който имат родени две деца – Д.П.В., родена на 11.11.2014
г. и М.П.В., роден на 24.04.2018 г. Сочи, че живели заедно в апартамент в гр.
**, кв. „**“, като това жилище било напуснато от молителката на 10.03.2023
г., поради тормоз от страна на ответника над молителката. Молителката
заживяла заедно с децата си при родителите й в гр. **, ул. „**“ № **, а
ответникът пребивавал вече преимуществено в къщата на неговата майка, на
същата улица „**“ № **. От напускането на общото семейно жилище
ответникът постоянно тормозил и заплашвал молителката.
Твърди, че на 03.04.2023 г., около 16-17 часа, молителката и децата й
били в дома на родителите й, като по това време присъствала и нейната баба
Марияна. Децата играели по домашни чехли пред къщата. По улицата минал
баща им, и настоящ ответник, и поискал да ги вземе, за да ги разходи.
Молителката започнала да обува децата за разходката, когато ответникът
влязъл в къщата неканен и започнал да крещи и обвинява молителката, че има
приятел. Ударил я през устата и на нея и причерняло. После я хванал за
гърлото с една ръка и започнал да я стиска и да я повдига, тя се задушавала.
Това станало в присъствието и на двете малолетни деца, които се уплашили и
притеснили много. Бабата на молителката успяла да я отърве от ответника.
На 16.04.2023 г., около обяд, пред къщата, ответникът дошъл и докато
говорил с родителите на молителката, викал агресивно, така че тя да го чуе и
извикал заплашително, че ще я вземе и щял да докаже на какво е способен,
когато й направи това, което е намислил, и тогава щял да я пусне
окончателно. Поради тона, с който крещял, молителката възприела това като
заплаха за живота си.
На 26.04.2023 г., около 22 часа, молителката била в кухнята, в дома си,
2
когато чула от прозореца гласа на ответника, който говорил отвън. Казал й да
му пише по Месинджър, или да му се обади, защото било важно.
Молителката му писала по Месинджър и той отговорил, че желаел тя да се
върне при него, да се съберат отново, за да не стане по–лошо. Написал, че ако
не се върне при него, и той ще умре, и молителката ще умре, след което тя го
блокирала в Интернет.
На 27.04.2023 г., около 8:15 часа, пред къщата отново дошъл ответникът
и започнал да чука на прозореца. Молителката не отворила входната врата,
тъй като се страхувала и двамата говорили през вратата. Поискал да вземе
малкото дете, което спяло.Започнал да вика, като казал, че нищо не го
интересува, и че ще стане бунт, ако веднага не му даде детето. Майката на
молителката се събудила от виковете на ответника и отишла, и отключила
вратата, и му обяснила, че когато детето се събуди ще му го предадат, но
ответникът стА.л още по-агресивен. Започнал да вика още повече и
молителката се принудила да събуди детето да го облече, и да го предаде
веднага. Това отнело около 5 минути, в които непрекъснато викал, докато
предавала детето на ответника. Последният казал, че изисква от молителката
да се изсели от дома на родителите си, да се изсели напълно от България, да
изчезне по такъв начин, че повече той да не може да я види, защото в
противен случай ще стане много по-лошо. Майката на молителката му казала,
че не може да заплашва по такъв начин, а той отвърнал: „Не ме интересува,
прави каквото искаш, не ме интересува, че има тук свидетели, ако тя не се
изсели ще стане още по- лошо“.
Молителката твърди, че се страхува за живота и здравето си, с оглед на
това, че съпругът й може да изпълни заканите си, да я бие, или да я убие,
поради което иска издаване на заповед за защита, с която да се наложат мерки
за защити от домашно насилие.
С оглед характера на предявената претенция, съдът разпределя
доказателствената тежест между страните, както следва:
УКАЗВА на молителката, че следва да установи извършени на
03.04.2023 г., 16.04.2023 г., 26.04.2023 г. и 27.04.2023 г., актове на физическо
и психическо насилие от стрА. на ответника по молбата спрямо молителката и
двете малолетни деца, чрез посочените в молбата изрази, заплахи и действия.
Съдът ДАДЕ възможност на страните да вземат становище по доклада и
3
дадените указания.
АДВ. С.: Нямам възражения по доклада.
ОТВЕТНИКЪТ В.: Нямам възражения по доклада. За това, че на
16.04.2023 г., около обяд, пред къщата на родителите на И., не съм викал така,
че да ме чуе. Карах се с майка й и с баща й. Действително съм я заплашвал, че
ако не се съберем, ще стане по-лошо.
Съдът констатира, че в Определение от 28.04.2023 г. е допуснал грешка,
като е конституирал като пострадали лица, вместо децата на молителката и
ответника, други лица, поради което следва да бъде отменено в тази част това
определение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 1362 от 28.04.2023 г., държано в закрито
съдебно заседание, в частта, с която са конституирани като пострадали лица
децата К.К.П. и В.К.П.
КОНСТИТУИРА на осн. чл. 9, ал. 2 ЗЗДН, като пострадали лица
децата Д.П.В., родена на 11.11.2014 г. и М.П.В., роден на 24.04.2018 г.
Съдът констатира, че изисканият социален доклад е постъпил по
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмено доказателствено средство по делото социален
доклад от ДСП – Сливен от 17.05.2023 г.
П. В.: Признавам всичко, да се приключи делото.
АДВ. С.: Предвид обстоятелството, че ответникът призна извършените
актове на насилие, описани в молбата, моля да се прекрати съдебното дирене
и да се произнесете с решение, съобразно признанието. Представям списък за
разноските
С оглед изявлението на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене и ще се произнесе с решение,
съобразно признанието на иска.
На осн. чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
4
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за обявяване на решението си
на 19.05.2023 г. от 13:30 часа , за която дата и час страните да се считат за
редовно уведомени от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 14:07 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
5