№ 18439
гр. София, 29.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110119091 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявени са от „.................“ срещу М. Б. Й. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сумата от 3 498,90 лева, включваща: сумата от 13,69 лева,
представляваща незаплатена лизингова вноска за периода от 25.01.2020 г. до 24.02.2020 г. по
договор за лизинг от 03.03.2018 г. на устройство Apple iPhone 8 64GB Gold, сумата от 98,10
лева, представляваща стойност на незаплатени абонаментни такси и мобилни услуги за
периода от 25.01.2020 г. до 24.04.2020 г. по допълнително споразумение от 01.12.2019 г. към
договор за мобилни услуги за номер +...................; сумата от 99,18 лева, представляваща
неустойка по чл. 2 от раздел III от допълнително споразумение от 01.12.2019 г. към договор
за мобилни услуги за номер +...................; сумата от 185,21 лева, представляваща стойност
на незаплатени абонаментни такси и мобилни услуги за периода от 25.01.2020 г. до
24.04.2020 г. по допълнително споразумение от 16.02.2019 г. към договор за мобилни услуги
за номер +.................. (променен на +.................); сумата от 112,47 лева, представляваща
неустойка по чл. 2 от раздел III на допълнително споразумение от 16.02.2019 г. към договор
за мобилни услуги за номер +.................. (променен на + .................); сумата от 78,87 лева,
представляваща стойност на незаплатени абонаментни такси и мобилни услуги за периода
от 25.01.2020 г. до 24.04.2020 г. по договор за мобилни услуги от 19.03.2019 г. за номер
+....................; сумата от 94,40 лева, представляваща неустойка по т. 11 от договор за
мобилни услуги от 19.03.2019 г. за номер +....................; сумата от 88,11 лева,
представляваща съразмерна отстъпка от цената на устройство Tablet Prestigio Grace 3157 7
4G Dual Mint, предоставено въз основа на договор за мобилни услуги от 19.03.2019 г.,
сумата от 197,64 лева, представляваща стойност на незаплатени абонаментни такси и
мобилни услуги за периода от 25.01.2020 г. до 24.05.2020 г. по допълнително споразумение
от 14.10.2019 г. към договор за мобилни услуги за номер +.......................; сумата от 116,67
лева, представляваща неустойка по чл. 2 от раздел IV на допълнително споразумение от
14.10.2019 г. към договор за мобилни услуги за номер +....................... ; сумата от 2 211,13
лева, представляваща стойност на неплатени лизингови вноски за периода от 25.01.2020 г.
до 24.06.2020 г. по договор за лизинг от 14.10.2019 г. за устройство Apple iPhone 11 Pro Max
256GB SpGrey; сумата от 59,63 лева, представляваща отстъпка от цената на устройство
1
Apple iPhone 11 Pro Max 256GB SpGrey, дължима поради неизпълнение на допълнително
споразумение от 14.10.2019 г. към договор за мобилни услуги за номер +.......................;
сумата от 143,80 лева, представляваща стойност на неплатени лизингови вноски за периода
от 25.01.2020 г. до 24.06.2020 г. по договор за лизинг от 14.10.2019 г. на пакет базови
аксесоари, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на
подаване на заявлението в съда -28.02.2022 г. до окончателното им изплащане, за които
суми по ч. гр. дело № 10505/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 15.03.2022 г.
Ищецът твърди, че на 03.03.2018 г. между него и ответницата М. Й. бил сключен
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +..................., а по повод него и договор за
лизинг, по силата на който „.................“ ЕАД (тогава „...................“ ЕАД), в качеството си на
лизингодател предоставил на Й., в качеството й на лизингополучател, за временно и
възмездно ползване устройство Apple iPhone 8 64GB Gold с обща лизингова цена от 1 132,36
лева, платима чрез една първоначална лизингова вноска от 817,49 лева и 23 лизингови
вноски от по 13,69 лева. Твърди се, че по този договор ответницата имала неизпълнено
задължение в размер т 13,69 лева – лизингова вноска за отчетен период 25.01.2020 г. -
24.02.2020 г. Поддържа се, че към договора от 03.03.2018 г. между страните било сключено
допълнително споразумение от 01.12.2019 г. за срок от 24 месеца с избран абонаментен план
„Тотал+“ с месечен абонамент от 29,99 лева, съответно от 33,99 лева – при изтичане на
първоначално уговорения срок на договора. Посочва се, че Й. е в неизпълнение на
задълженията си по споразумението, като дължимите суми възлизали на 98,10 лева,
представляваща стойност на неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период от 25.01.2020 г. до 24.04.2020 г. Излага се, че вследствие от допуснатото
неизпълнение и на основание чл. 2, раздел III от допълнителното споразумение от
мобилният оператор била начислена неустойка в размер от 99,18 лева. В исковата молба се
сочи, че на 16.02.2019 г. между „.................“ ЕАД (тогава „...................“ ЕАД) и М. Й. е
сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочитан номер
+ .................., впоследствие променен на +................., за срок от 24 месеца с избран
абонаментен план „Тотал 44,99 с допълнителни 10000 МВ“ със стандартен месечен
абонамент в размер от 44,99 лева. Общата сума на неизпълнените задължения по
споразумението възлизала на 185,21 лева, представляваща стойност на неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 25.01.2020 г. – 24.04.2020 г. На
основание чл. 2, раздел III и поради допуснатото неизпълнение била начислена и неустойка
в размер от 112,47 лева. Поддържа се, че на 19.03.2019 г. между страните бил сключен
договор за мобилни услуги с предпочетен номер + .................... за срок от 24 месеца с
абонаментен план „интернет 29,99“ с промоционален месечен абонамент от 25,99 лева и
стандартен такъв от 29,99 лева. По договора са налице неизпълнени задължения от страна на
ответницата в общ размер от 78,87 лева, представляваща стойност на неплатени
абонаментни такси за отчетен период от 25.01.2020 г. – 24.04.2020 г., а в вследствие от
неизпълнението и неустойка в размер от 94,40 лева. Ищцовото дружество твърди, че на
същата дата – 19.03.2019 г. и по повод на договора мобилният оператор предоставил на М.
Й. устройство Tablet Prestigio Grace 3157 7 4G Dual Mint на преференциална цена и
стандартна такава – без абонамент, респ. стойността на направена отстъпка. Посочва, че
поради допуснатото договорно неизпълнение и на основание клаузата на т. 11, б. „б“ от
договора за мобилни услуги, на ответницата била начислена неустойка в размер от 88,11
лева, равняваща се на частта от направената отстъпка в цената на предоставеното
устройство, получена от абоната при подписване на договора, съразмерна с периода на
неизпълнение. Уточнява се, че в случая общата сума на направената отстъпка от цената
възлиза на сумата от 253,90 лева, при стандартна цена от 254,90 лева и преференциална цена
от 1 лев. Заявява се, че на 14.10.2019 г. между страните били сключени: допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +....................... за срок от
2
24 месеца с абонаментен план „Тотал +“ с месечен абонамент от 35,99 лева за
първоначалния срок на договора и от 39,99 лева – след изтичане на този срок и договор за
лизинг по повод на това споразумение, по силата на който на Й., като лизингополучател,
бил предоставен за временно и възмездно ползване устройство Apple iPhone 11 Pro Max
256GB SpGrey с обща лизингова цена от 2 566,57 лева, платима чрез 23 лизингови вноски от
по 111,59 лева. Ищецът изтъква, че неплатените в срок суми от ответницата по
споразумението и договора за лизинг възлизали на сумата от 197,64 лева, представляваща
стойност на незаплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
25.01.2020 г. – 24.05.2020 г., неустойка н размер от 116,67 лева поради допуснатото
неизпълнение, начислена на основание чл. 2, раздел IV от споразумението и 2 211,13 лева,
включваща стойността на неизплатените лизингови вноски за периода 25.01.2020 г. –
24.06.2020 г. Поради допуснатото неизпълнение на сключеното между страните
допълнително споразумение и на основание чл. 2, б. „б“ от раздел IV от последното на
ответницата била начислена и неустойка в размер от 59,63 лева, част от стойността на
направената отстъпка на предаденото устройство, получена от абоната при подписване на
договора в случая при стандартна цена на устройството от 2 779,99 лева, преференциална
цена, на която е получено от потребителя в размер от 2 678,16 лева или отстъпка от 101,83
лева. „.................“ ЕАД изтъква, че на 14.10.2019 г. и по повод на допълнителното
споразумение от същата дата между дружеството и ответницата бил сключен и договор за
лизинг за предоставяне за временно и възмездно ползване на пакет базови аксесоари чрез
заплащане на 23 лизингови вноски от по 7,19 лева. Посочва се, че стойността на
незаплатените вноски за отчетен период 25.01.2020 г. – 24.06.2020 г. възлиза на сумата от
143,80 лева. В исковата молба ищецът поддържа, че по отношение на неплатените
лизингови вноски е настъпила общата им изискуемост, следваща от изтичане на срока на
договора за лизинг и невръщане на предоставените устройства на мобилния оператор.
Твърди се, че за така описаните вземания са издадени следните фактури: 1). фактура №
**********/25.02.2020 г. за отчетен период от 25.01.2020 г. до 24.02.2020 г. за сумата от
299,08 лева и срок за плащане до 11.03.2020 г.; 2). фактура № **********/25.03.2020 г. за
отчетен период от 25.02.2020 г. до 24.03.2020 г. за сумата от 332,70 лева и срок за плащане
до 09.04.2020 г.; 3). фактура № **********/25.04.2020 г. за отчетен период от 25.03.2020 г.
до 24.04.2020 г. за сумата от 281,27 лева и срок за плащане до 10.05.2020 г.; 4). фактура №
**********/25.05.2020 г. за отчетен период от 25.04.2020 г. до 24.05.2020 г. за сумата от
115,10 лева и срок за плащане до 09.06.2020 г.; 5). фактура № **********/25.06.2020 г. за
отчетен период от 25.05.2020 г. до 24.06.2020 г. за сумата от 2 470,94 лева и срок за плащане
до 10.07.2020 г. За посочените суми в общ размер от 3 498,90 лева в полза на „.................“
ЕАД и срещу ответницата М. Й. в хода на ч. гр. дело № 10505/2022 г. по описа на СРС, 51-
ви състав била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК ищцовото дружество предявява процесните установителни искови претенции. С
тези съображения последното обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя
искане за уважаване на исковите претенции. Намира за дължима и претендира и законна
лихва за забава върху вземанията, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
28.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от особения
представител на ответницата М. Б. Й. – адв. И. Й., назначена на основание чл. 47, ал. 6 ГПК,
с който предявените искове са оспорени като неоснователни. Посочва се, че претендираните
от ищеца вземания за доставени мобилни услуги, лизингови вноски и абонаментни такси не
са определени по размер, период и основание, и са недоказани. Оспорва представените
фактури за отчетни периоди от 25.01.2020 г. до 24.06.2020 г. да установяват ликвидни и
изискуеми задължения за ответницата, предвид липсата на надлежната им
индивидуализация. Намира, че от страна на ищеца не е проведено доказване на
3
обстоятелствата, подлежащи на установяване в производството, а именно: наличието на
облигационно правоотношение между страните през процесния период с предмет доставка
на мобилни услуги, лизингови вноски и абонаментни такси, както и надлежно изпълнение
на договорните си задължения. С отговора се въвежда възражение за погасяване с
тригодишна погасителна давност на частта от вземанията, претендирани по договор за
лизинг от 22.10.2017 г., договор за мобилни услуги от 03.03.2018 г. и договор за мобилни
услуги от 16.02.2019 г. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковете.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените обективно
съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както
следва:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване: 1).
възникването и съществуването между него и ответницата на облигационни
правоотношения през процесния период, породени от сочените договори за мобилни услуги,
допълнителни споразумения и договори за лизинг с твърдените предмет и съдържание; 2).
че е изпълнил задълженията си по тези правоотношения като реално е предоставил за
ползване на ответницата мобилните телефонни номера, през процесните периоди е доставил
електронни съобщителни услуги по вид и стойност, описани в издадените фактури и е
предал за ползване мобилните устройства, предмет на договора за лизинг; 3). падежа на
вземанията си и 4). настъпване на обстоятелства довели до спиране/прекъсване на
давностния срок за вземанията.
В тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг, уговорено между страните
валидно неусточно съглашение, допусната конкретна форма на неизпълнение на договорно
задължение от ответницата и размера на претендираните неустойки.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже, че е
погасила претендираните вземания, в случай, че твърди това, за което не сочи
доказателства.
По доказателствата:
Приложените към исковата молба писмени материали съдът намира за относими към
предмета на спора и необходими за правилното му решаване, а приемането им – допустимо,
поради което следва да бъдат приобщени по делото.
Следва да бъде приложено ч. гр. дело № 10505/2022 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 51-ви състав, в хода на което е издадена процесната Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, до приключване на настоящото с окончателен съдебен
акт, предвид и изричното заявеното от ищцовото дружество, че ще се ползва от писмените
материали, приложени към заявлението.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което
да се призоват страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.06.2024 г. от
09:50 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис
от писмения отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
4
ищеца писмени материали.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. дело № 10505/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
I-во ГО, 51-ви състав, до приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ, като
ги ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5