РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Добрич, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стела Ив. Тонева
при участието на секретаря Румяна К. Иванова
като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело №
20213230100889 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Г.С. Е. Р. с
ЕГН ********** , с която срещу „Изи Асет Мениджмънт” АД, с ЕИК:
********* е предявен иск на основание чл. 34 от ЗЗД след допустано
изменение на размера на основание чл. 214 , ал.1 от ГПК за заплащане на
сума общо в размер на 402.72 лева ,представляваща сбор от недължим патени
суми по договор за потребителски кредит № 3539732 от 29.05.2019 г. , ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба 18.03.2021 г. до
окончателното изплащане .
Излагат се следните обстоятелства :
На 29.05.2019 г. между ГЮРС. ЕМ. Р. в качеството на
кредитополучател и „Изи Асет Мениджмънт” АД е сключен договор за
потребителски кредит № 3539732 .
Съгласно договора сумата по отпуснатия заем е в размер на 550.00 лева,
размерът на седмичната погасителна вноска е 22.46 лева, срокът на заема е
двадесет и седем седмици, уговореният фиксиран годишен лихвен процент е в
размер на 40.00 %, а общата сума която следва да върне Г.Р. е в размер на
611.28 лева. В договора е посочен годишен процент на разходите в размер на
49 %. В договора е посочено, че заемателят се задължава в срок до три дни,
считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица - поръчители, всяко от
които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен
1
заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД; да няма неплатени осигуровки
за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ
една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; поръчителят
подписва договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер -
заемодателя за общата сума от 611.28 лева, посочена в договора, дължима от
заемателя, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за заплащане на
задълженията по договора.
При неизпълнение на задължението си по договора за предоставяне на
обезпечение в посочения срок заемателят дължи на заемодателя неустойка в
размер на 351.81 лева. Уговорено е, че неустойката се заплаща от заемателя
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на
всяка от вноските, посочени в договора се добавя сума в размер на 13.03 лева.
На ищеца е начислена неустойка в общ размер на 351.81 лева, тъй като
същият не е представил в срок обезпечения — поръчители или банкова
гаранция, посочени в процесния договор.
ГЮРС. ЕМ. Р. е погасил изцяло сумата по сключения договор в общ
размер на 963.09 лева.
Наведени са следните основания за нищожност на договора за кредит :
Ищецът счита, че договорът е нищожен на основание чл. 22 от Закона
за потребителския кредит вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите тъй като противоречи на законоустановените императивни
правила:
-нищожност на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК поради
неспазване на предвидената от закона форма, нарушаване на процесният
договор да е написан по ясен и разбираем начин, всички елементи на договора
да са представени представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не
по- малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните .
-нищожност на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗЗП, тъй като
не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишен
процент по разходите по кредита. Годишният процент на разходите е посочен
единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни,
които са послужили за неговото изчисляване.
Липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а
именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посоченият в договора годишен процент на разходите от 49.00 % е в пряко
противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал, 1 вр. чл. 10, ал. 2 и
чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено е посочен фиксиран лихвен
процент по заема от 40.00 %, без обаче да става ясно как тази стойност се
съотнася към ГПР по договора. Описаните в съдържанието на договора такси
и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) водели до
различен размер на ГПР от посочения.
На следващо се твърди ,че в договора за потребителски кредит е налице
грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 150.21 %
, който е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
2
Съгласно договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано
от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от
обезпеченията, описани по-горе. При неизпълнение на задължението
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 351.81 лева. Твърди
се нищожност на договора по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД. Уговаряне
на неустойка за неизпълнение на задължение, която не е свързана пряко с
претърпени вреди е в нарушение на добрите нрави, тъй като излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Според ищеца е налице и заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26,
ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвиждала, че при
забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на
кредитора се уговаряло допълнително обезщетение за неизпълнението на
акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което не произтичат вреди.
Подобна неустойка обезпечавала вредите от това, че вземането няма да може
да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и
чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на
неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и клаузата е изцяло
неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за
защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока
неустойка.
Наред с това се сочи, че клаузата не е индивидуално уговорена,
съгласно чл. 146 от ЗЗП.
В нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК „Изи Acer Мениджмънт” АД не е включило в ГПР разходите за
заплащане на неустойка в размер на 351.81 лева , представляваща по своята
същност печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща
периодично, поради което следва да е част от годишния лихвен процент
годишния процент на разходите .Предвид това се твърди нарушение на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора, тъй
като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на
годишния процент на разходите , приложим в отношенията между страните.
Излага се ,че според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК
годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50 % от взетата сума. Ето защо се сочи, че на основание чл. 19,
ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са
нищожни. С тези действия „Изи Асет Мениджмънт” АД е заобиколило
изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на закона, е нищожна.
Грешното посочване на размера на годишния процент на разходите
/ГПР/ следвало да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на
3
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор е недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК.
Определеният от кредитодателя размер на възнаградителната е
изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишава
трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ.
двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. В тази връзка
недействителността на уговорката относно договорната лихва води до
нищожност и на целия договор .
Наред с това договорът за потребителски кредит е нищожен и на
основание чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен
съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може
да бъде упражнено и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения
процент на ден.
Излага се още ,че е налице разлика между посочената в процесния
договор за потребителски кредит сума, подлежаща на връщане, и тази, която
ищецът реално е върнал на ответното дружество. Клаузите в процесния
договор не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно
изискванията на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и разглеждани както самостоятелно, така
и в съвкупност с останалите уговорки, не позволяват на потребителя да
прецени икономическите последици от сключване на договора - чл. 143, ал. 2,
т. 19 от ЗЗП.
В условията на евентуалност , ако съдът приеме, че процесният договор
не е нищожен, се навежда възражение, че същият е унищожаем на основание
чл. 33, ал. 1 от ЗЗД с оглед сключването му поради крайна нужда и явно
неизгодни условия. Г.Р. е бил принуден да сключи договора за кредит,
предвид обстоятелството, че се е намирал в крайна нужда. Към този момент
той не е разполагал с достатъчно финансови средства да задоволи своите и на
неговото семейство основни потребности - заплащане на разходи за
комунални услуги, храна и други разходи от неотложен характер.
Налице са явно неизгодни условия по процесния договор с оглед
драстичното несъответствие и несъразмерност в стойността на насрещните
престации. Ищецът е получил сумата в размер на 550.00 лева, а е върнал
сумата от 963.09 лева.Ответното дружество е получило възнаграждение за
предоставения заем в размер на 413.09 лева или печалба за предоставената
услуга в размер на повече от 50 %. Това обстоятелство явно не съответства на
пазарните и икономически условия в страната към момента на предоставяне
на заема – 29.05.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК „Когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита“. Съобразно изложеното ищецът счита, че за него е налице правен
интерес от предявяване на иска в настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника .
4
Оспорва основателността на иска .
Излага следното :
Договорът за кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител,
по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи са представени с
еднакъв по вид формат и размер на шрифта - не по-малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка страна.
Размерът на годишния процент на разходите (ГПР) по процесния
договор е изрично посочен в чл. 2, т. 8 от същия. Изчисленията за ГПР са
направени към момента на сключване на договора за кредит, като в договора
ясно се сочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите: договорът ще е валиден за посочения в него
срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си,
съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и
неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор,
с оглед което същият е законосъобразно формиран по определения в
приложение № 1 към ЗПК начин.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че неустойката, предвидена в
процесния договор за кредит е нищожна, тъй като е уговорена в нарушение
на добрите нрави и е прекомерна. В случая уговорената неустойка целяла да
обезпечи изпълнението на цялото задължение по сключения договор за заем,
което без предоставяне на някое от уговорените обезпечения се явява във
висока степен несъбираемо.Липсата на предоставена банкова гаранция или
поръчителство по заемното правоотношение, водят до висока степен на риск
от непогасяване на задълженията по процесния договор за заем.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК касае общият разход по кредита и
няма връзка с уговорката за неустойка по договора за заем. Видно от
разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК при изчисляване на годишния
процент на разходите по кредита не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит.
Клаузата за неустойка не противоречи на разпоредбата на чл. 33 от
ЗПК, която предвижда, че при забава, кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забава.Посочената законова
разпоредба касае забава в плащанията на погасителни вноски по договорните
правоотношения, а не неизпълнение на някое друго договорно задължение на
заемателя и възникване на задължението за заплащане на неустойка.
Неоснователни са твърденията на ищеца, че процесният договор за заем
противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК по отношение на
договорната лихва. Уговорен е фиксиран лихвен процент. При фиксирана
лихва липсва задължение в договора да се съдържа информацията по чл. 11,
ал. 1, т. 9 ЗПК.
Уговорената между страните лихва по заемното правоотношение не е
нищожна поради противоречие с добрите нрави като надвишаваща
трикратния размер на законната лихва.
Неоснователно е твърдението за неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК
относно посочване правото на отказ: Видно от чл. 7, ал. 3 от договорите,
императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК също е спазено.
5
Клаузите на договора предвиждат и информират потребителя за това, че може
да упражни правото си на отказ съгласно чл. 29, ал. 2 от ЗПК.
Не е налице и хипотезата на чл. 143 ЗЗП по отношение клаузите на
процесния договори. Договорът е индивидуален, сключени по предложение
на ищеца и последния е можел да влияе на съдържанието им.
Оспорват се и твърденията, че договорът е сключен при крайна нужда,
като се сочи, че не е спазен и едногодишният срок от сключване на договора,
в който ищецът е следвало да унищожи сделката.
По изложените съображения се настоява за отхвърляне на предявения
иск в цялост. Претендират се разноски в производството .
Наведено е и възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Добричкият районен съд, след преценка на събраните по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 34 от ЗЗД.Претендира се
връщане на дадено по нищожен договор .
Между Г. ЕМ. Р. в качеството на кредитополучател и „Изи Асет
Мениджмънт” АД е сключен договор за потребителски кредит № 3539732 от
29.05.2019 г. Сумата по отпуснатия заем е в размер на 550.00 лева, размерът
на седмичната погасителна вноска е 22.46 лева, срокът на заема е двадесет и
седем седмици.Общата сума която следва да върне Г.Р. е в размер на 611.28
лева.
Съгласно чл.4, т.1 от договора между страните е договорено, че в
случай на неизпълнение от страна на заемателя за предоставяне на уговорено
обезпечение две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на
определени е изисквания , посочени от кредитора или банкова гаранция с
бенефициер - заемодателя за общата сума от 611.28, което обезпечение
следвало да бъде предоставено в 3-дневен срок от получаването на сумата,
последният ще дължи неустойка в размер на 351.81 лева, платима на равни
вноски от 13.03 лева към всяка от погасителните вноски по чл. 2, т.2 от
договора.
Ищецът Г.Р. е удостоверил ,че е получил сумата по кредита в размер на
550.00 лева.
Вещото лице Е.Й. установява в заключението по назначената съдебно-
икономическа експертиза следното :
По процесния договор за кредит на ищеца ГЮРС. ЕМ. Р. е изплатена
сума в размер на 550.00 лева .
Общо изплатената от длъжника сума по кредита е в размер на 952.72
елва , включваща главница в размер на 550.00 лева , договорна лихва в размер
на 50.91 лева и неустойка в размер на 351.81 лева .
Съдът кредитира заключението , неоспорено и станите и изготвено от
лице ,притежаващо необходимата квалификация и знания .
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира, че договорът за кредит не страда от пороци, покриващи сочената в
6
исковата молба хипотеза на чл. 23 от ЗПК, съгласно която разпоредба , когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Процесният потребителски договор за кредит е
действителен и не страда от посочените в исковата молба пороци , изключая
клаузата за неустойка. Договорът за кредит е изготвен в писмена форма,
като целият текст е изпълнен с шрифт с еднаква големина, не по-малък от 12,
ясно е посочен общият размер на кредита, начин на усвояване, начин на
погасяване, посочен е фиксиран годишен лихвен процент, годишния процент
на разходите по кредита и общият размер на дължимите плащания; договорът
съдържа информация за условията за издължаване по погасителния план -
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Годишният процент на разходите по кредита е посочен, както е посочена и
общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване
на договора за кредит.
Размерът на договорната лихва е определяем като разлика между
общета стойност на плащанията 611.28 лева и размера на отпуснатия кредит
550.00 лева и същата възлиза на 61.28 лева .
Представя се по делото погасителен план с посочени падежни дати на
отделните вноски – 27 седмични вноски от по 35.67 лева всяка. В договора е
посочен размер на всяко едно от задълженията, които сумарно, разделени на
посочения брой погасителни вноски, формират размера на всяка вноска и
така е определима стойността на всеки компонент от погасителната вноска.
Съгласно чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва
да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Непосочване в
погасителния план с изплащането на всяка вноска каква част от главницата,
възнаградителната лихва и другите разходи се погасява не обуславя
недействителност на договора за потребителски кредит.
Страните са уговорили годишен процент на разходите по кредита под
50.00 %, а именно 49.00 %, , формиран от посочените в разпоредбата на чл.
19, ал. 1 от ЗПК компоненти: настоящи или бъдещи лихви, други или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Въпреки че в клаузите на договора не
е посочено какви компоненти кредитодателят е включил при формиране
размера на годишния процент на разходите при сключване на договора,
последните са изводими от разпоредбите на закона. В случая съдът
установява съдържанието на включените разходи посредством тълкуване на
клаузите на договора за потребителски кредит съотнесени към разпоредбата
на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и тази на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Формиране на
процентното съотношение на годишния разход по кредита към размера на
главното вземане следва от разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно
която общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
7
трябва да заплати.
Разходите за заплащане на неустойка не следва да се включат в ГПР по
аргумент на изричната разпоредба на чл. 19, ал. 3 ЗПК, който сочи, че при
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията
си по договора за потребителски кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, в сила от ДВ, бр. 35/2014 г.,
ГПР по кредита за потребителя не може да бъде по - висок от пет пъти
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с Постановление на МС. Размерът на законната лихва е определен с ПМС №
426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на
БНБ плюс 10 процентни пункта, а към момента на сключване на договора /
20.08.2018г./ основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е бил 0,00 % и до
настоящия момент е в същия процент, поради което най-високата стойност,
която е имала законната лихва за периода на действие на договора от момента
на сключването му е 10,00%. Следователно договореният между страните
ГПР от 49.00 % не надвишава пет пъти законната лихва по просрочени
задължения
Договорната лихва е възнаграждението на кредитодателя за това, че е
предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се
избегне неоснователното обогатяване на финансови институции,
предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен
процент законодателят е предвидил същият да е компонента, която се
включва при формирането на ГПР и съответно е определил максимален
размер на последния. В тази връзка след като сборът на договорната лихва,
ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от законодателя
максимален размер на ГПР, то с определянето на лихвения процент от 40,00
% кредитодателят не е целял да се обогати неоснователно за сметка на
кредитополучателя. По същите мотиви се налага извод, че не е налице някоя
от хипотезите на чл.143, ал.1, т.1 – 19 от Закона за защита на потребителите,
тъй като клаузите не създават възможност за облагодетелстване на кредитора
за сметка на длъжника и това да го постави в по – неравностойно
имуществено положение.
Съобразно горното се налага извода,че възнаградителната лихва по
договора е била дължимо платена , основаваща се на действителна уговорка
между страните , поради което исковата претенция за връщане на сумата от
50.91 лева ,представляваща възнаградителна лихва следва да бъде
отхвърлена .
Клаузата, визирана в чл.4 от договора, която предвижда неустойка за
неизпълнение на договорно задължение на заемополучателя да представи
някое от посочените обезпечения е недейстителна . При сключването на
договора ответникът се е задължил да предостави на кредитора си
обезпечение - поръчителство от лице, отговарящо на определени изисквания
или банкова гаранция /чл. 4 от договора/, а неизпълнението му е скрепено със
санкция-неустойка в размер на 351.81 лева.
По делото не е налице спор относно неизпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение в договорения срок.
8
Законът прогласява принципа на договорната свобода /чл. 9 ЗЗД/.
Свободата на договаряне е ограничена от повелителните правни норми, вкл.
от т. нар. добри нрави, като неспазването на същите прави договорените
клаузи нищожни, а за нищожността съдът следи служебно. В мотивите на т. 3
ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 на ОСТК на ВКС е възприето становището за
нищожност на клауза за неустойка, когато условията, при които е договорена,
влизат в противоречие с нейните функции и с принципите на справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Целта на неустойката, е да
обезщети кредитора за вредите от неизпълнението /непълното, неточно с
оглед количеството и качеството и във времето/. При договор за
потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при
възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на
възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събиране. Уговорената
между страните неустойка не обезпечава възстановяването на вредите от това
неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето на обезпечение, чрез
поръчителство или банкова гаранция. Обезпечението има цел, различна от
тази на неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то
обезщетението в различните му форми защитава кредитора срещу
неизпълнението и подготвя неговото изпълнение. От неизпълнението на
задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора,
размера на която да бъда обект на обезвреда в клауза за неустойка. В този
случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем
сума и възнаграждение за ползването й кредитора ще се удовлетвори от
имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед
правилото на чл. 133 от ЗЗД. Уговорката между страните за заплащане на
неустойка тъй като не преследва заложените функции е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Законът за защита на потребителите в чл.143,
т. 5 определя, че е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка. Законът в нормата на чл.
146, ал. 1, обявява неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП -
клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им. В настоящия случай няма
данни за индивидуално уговаряне на условията и клаузите по процесния
договор за заем, нито се установява възможност за равноправно обсъждане на
варианти за предоставяне на обезпечение. Напротив - последица от тази
клауза е възможността на кредитора да увеличи своето възнаграждение до
непосилен за потребителя размер. Макар да е уговорена като санкционна, тъй
като се дължи при неизпълнение на договорно задължение, заплащането на
неустойката е добавено към заплащането на погасителните вноски, по който
начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителна функция и води до
скрито оскъпяване на кредита Клаузата е неравноправна и недействителна
както по арг. на чл.143, т.5 ЗЗП, така и по арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД. Тя
противоречи на добрите нрави като уговорка във вреда на потребителя,
целяща заобикалянето на императивната правна норма на чл.19, ал.4 от ЗПК,
9
поради което е нищожна и на основание чл.21, ал.1 от ЗПК и като такава не
поражда права и задължения за страните по договора за заем. С оглед
приетата нищожност на клаузата за неустойка предявеният иск за връщане на
сумата от 351.81 лева –заплатена неустойка се явява основателен.
Възражението по чл. 33, ал.2 от ЗЗД не подлежи на разглеждане.
Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗЗД правото да се иска унищожение
на договор, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия, се
погасява в едногодишен срок от сключването на договора. В случая
процесният договор е сключен на 29.05.2019г., а исковата молба е подадена
на 19.03.2021г., т.е. след изтичане на предвидения в ЗЗД срок.
Относно отговорността за разноски:
На основание чл. 78 , ал.1 от ГПК ищецът има право на сторените по
делото разноски съразмерно с уважената част от иска .
Г. ЕМ. Р. е направил разноски по делото в размер на 50 лева – платена
държавна такса и 200 лева – депозит за вещо лице.
Съгласно договор за правна защита и съдействие и съдействие /л.49/
му е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА. Съгласно
чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На
основание чл.7, ал.2, т.1, вр. с чл.2а от ДР от Наредбата, съдът определя
адвокатско възнаграждение за адв. *** с ЕГН **** – Софийска адвокатска
колегия в размер на 300 лева.
С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски , както
следва:43.68 лева държавна такса и 174.72 лева хонорар вещо лице .
На основание чл. 38 , ал.1,т.2 от ЗА на процесуалния представител на
ищеца адвокат Г.Ч. се следва адвокатско възнаграждение в размер на 262.08
лева .
Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на
360 лева.Съобразно фактическата и правна сложност на делото и броя на
проведените открити съдебни заседания, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр.
чл. 25 от НЗПМ съдът определя такова в размер на 300 лева. Съобразно
изхода на спора, на ответното дружество се следва сумата от 37.92 лева.
На основание горното , съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД град София с ЕИК: *********
да заплати на Г. ЕМ. Р. с ЕГН ********** сумата от 351.81 лева ,
представляваща платена сума по нищожна клауза за неустойка по чл. 4 , ал.2
от договор за потребителски кредит № 3539732 от 29.05.2019 г. , сключен
между „Изи Асет Мениджмънт” АД в качеството на кредитор и ГЮРС. ЕМ.
Р. в качеството на кредитополучател ,ведно със законната лихва от 18.03.2021
г. до окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
351.81 лева до 402.72 лева в размер на 50.91 лева , представляваща заплатена
от Г. Е. Р. възнаградителна лихва по сключения с „Изи Асет Мениджмънт”
АД договор за потребителски кредит № 3539732 от 29.05.2019 г.
10
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД град София с ЕИК *********
да заплати на Г. ЕМ. Р. с ЕГН ********** разноски по делото в размер на
43.68 лева държавна такса и 174.72 лева хонорар вещо лице .
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД град София с ЕИК *********
да заплати на адвокат Г.Г.Ч. с ЕГН ****– Софийска адвокатска колегия
адвокатско възнаграждение в размер на 262.08 лева.
ОСЪЖДА ГЮРС. ЕМ. Р. с ЕГН: ********** да заплати на „Изи Асет
Мениджмънт” АД град София с ЕИК: ********* юрисконсултско
възнаграждение в размер на 37.92 лева .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
11