Р Е Ш Е Н И Е
№………/………07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на единадесети юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
при секретар Мария Манолова,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско дело № 1984 по описа на ВОС за 2019 год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по т.д.№ 1984 по описа за
2019г. на Окръжен съд Варна е образувано по предявени обективно
съединени осъдителни искове на „ВГ-3“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.Твърдишки проход 23, ет.3, офис
10-11, представлявано от К.К.Д.–управител, чрез пълномощник адв.Р.М., Видинска
адв.колегия, с която в условията на обективно кумулативно съединяване срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №258, Варна
Тауърс-Г, представлявано от П.С., Я.Д.и Г.К.- членове на УС, са предявени
искове за заплащане на
1. сумата от
118 897.78 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална
цена за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми източник – с обща
инсталирана мощност от 4000 КВ, състояща се от два броя генератори тип VESTAS V90, всеки от
които с номинална мощност от 2000 KW, съответно
генератор ВГ 6, находящ се в ПИ с кад.№ 48828.2.113 по плана за земеразделяне
на с.Могилище, общ.Каварна, и генератор ВГ 3, находящ се в ПИ с кад.№
12173.26.31 по плана за земеразделяне на с.Вранино, общ.Каварна, произведена
през м. Октомври 2016г., на основание Договор за изкупуване на
електрическа енергия № 90 от 17.02.2010г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане и
1а. сумата
от 35 107.78 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от
118 897.78 лева за периода от 01.01.2017г. до датата на подаване на
исковата молба,
2. сумата от
65 357.25 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена
за изкупуване на електрическа енергия, произведена през м. Ноември 2016г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане и
2а. сумата
от 19 289.52 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от
65 357.25 лева за периода от 01.01.2017г. до датата на подаване на
исковата молба.
3. сумата от
68 890.80 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена
за изкупуване на електрическа енергия, произведена през м. Ноември 2016г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане и
3а. сумата
от 19 748.77 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от
68 890.80 лева за периода от 01.02.2017г. до датата на подаване на
исковата молба.
4. сумата от
182.80 лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за
изкупуване на електрическа енергия, произведена през м. Ноември 2016г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане и
4а. сумата
от 52.28 лева, обезщетение за забава в плащането на главницата от 182.80 лева
за периода от 01.02.2017г. до датата на подаване на исковата молба.
В исковата
молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към електроразпределителната
мрежа, по силата на сключен с Енерго-Про Мрежи АД Договор за присъединяване на
обект на независим производител на ел.енергия №
ДУА-1012/17.08.2007-3063/17.08.2007-4021-ВГ-27.05.2008г. от 15.02.2010г.
Твърди се, че за изкупуване на произведената енергия е сключен с
ответника Договор за изкупуване на електрическа енергия № 90 от 17.02.2010г., по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на
база издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на
преференциална цена, определена към процесния период от КЕВР с Решение №
Ц-10/30.03.2011г., и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от
14.03.2017г. за регулиране на цените на електрическата енергия.
Сочи, че през м.10.2016г. е ВяЕЦ е достигнала НСП от 2000 КВч от 1
КВ инсталирана мощност при работа до 2 250 работни часа. През същия месец
ищецът е произвел и доставил на ответника 557.729 МВч ел.енергия над НСП от
2000 КВч. За цялото произведено количество е издадена фактура №111/14.11.2016г.
на стойност 6 668.08 лв. с ДДС, като е приложена средната цена за излишък
на балансиращия пазар в размер на 9.999 лв/МВч.
Поради последващо надминаване на 2250 часа работа без да е достигнат
прага от 2 300 КВч НСП за 1 КВ инсталирана мощност ищецът е издал дебитно
известие към фактура №111/14.11.2016г. за сумата от 118 897.18 лв. с ДДС
/иск 1/, с което е коригирал цената на произведените през м.10.2016г. 557.729
МВч ел.енергия до размера на преференциалната цена по т.8 от Решение № Ц-10/30.03.2011г.,
като е приел, че за цялата произведена през м.10.2016г. ел.енергия му се дължи
преференциална цена.
През м.11.2016г. ищецът е произвел и доставил на ответника 662.681
МВч ел.енергия над НСП от 2 000 КВч. За част от него е издал фактура №
113/30.11.2016г. на стойност от 69 077.77 лв. с ДДС, като продажната цена
за количеството от 122.018 МВч е 188.29 лв./МВч, а за количеството от 200 МВч –
в размер на 172.95 лв./МВч – преференциалните цени по т.8 и т.9 от Решение №
Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР. За това количество ел.енергия ответникът му е
заплатил цената за излишък, която
съответства на часовете на производство, и която за количеството по иск 2
/322.018 МВч/ е 3 720.47 лева с ДДС.
За другата част от произведената и доставена на ответника ел.енергия през
м.11.2016г. ищецът е издал дебитно известие №114/01.12.2016г., в който е
отразена продажба на 322.253 МВч, с продажна цена 188.29 лв/МВч на обща
стойност от 72 812.42 лева с ДДС /по иск 3/, а за следващите доставени
18.410 МВч – Фактура № 115/16.12.2016г. по цена за излишък на балансиращия
пазар на обща стойност от 193.21 лева /по иск 4/. Твърди се, че ответникът е
заплатил и двете доставки по иск 3 и по иск 4 по цена за излишък на
балансиращия пазар, съответна за часовете на производство, общо на стойност от
3 921.62 лева.
Сочи се, че цялото количество произведена през м.10 и м.11.2016г.
ел.енергия след достигане на НСП е платено от ответника по съответната цена за
излишък на балансиращия пазар, определена от ЕСО ЕАД, като по цена за излишък
за м.10.2016г. е получено плащане в размер на 6 668.08 лева за продадените
над НСП 557.729 МВч ел.енергия, за м.11.2016г. – 7 652.50 лева с ДДС за
продадените над НСП 662.681 МВч.
Така въпреки потвърждаването от страна на ответника на количеството
произведена енергия, последният оспорил дължимостта на плащането и не е
заплатил пълната стойност. Излага се още, че считано от 01.01.2017 г.,
съотв.01.02.2017г. ответникът е изпаднал в забава заплащане на претендираните
суми и дължи обезщетение за забава до предявяването на исковете.
Ищецът сочи, че за производителите на електрическа енергия от вятърни
електрически централи са определени две различни преференциални цени за
изкупуване на електрическа енергия, които се прилагат в зависимост колко
работни часове е достигнала съответната вятърната електрическа централа.
Сочи се, че сключения между страните договор
дава възможност на производителите, чиито ВяЕЦ технологично са годни да
произвеждат ел.енергия през една календарна година до 2250 часа и над 2250
часа, да се възползват от двете преференциални цени – по т.8 и по т.9 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР, като и
определените с т.1.7 и т.1.8 от Решение СП-1 ограничения на НСП следва да се
прилагат последователно с оглед продължаващото производство на централата.
Така, ако ВяЕЦ достигне НСП от 2000 КВч от единица инсталирана мощност в
една календарна година преди да достигне 2250 ефективни годишни часа работа
произведено количество ел.енергия следва да му се заплати по проференциална
цена по т.8 от Решение № Ц-10/30.03.2011г.
При наличие на вятър в същата календарна година, ако централата продължи
да работи още след достигане на НСП до достигането на 2250 часа работа, за
допълнително произведеното количество ел.енергия, ако е в рамките над НСП от
2000 КВч по т.1.7 от Решение СП-1 до НСП по т.1.8 от Решение СП-1 от 2300 КВ,
отново следва да получи преференциалната цена по т.8 от Решение № Ц-10/30.03.2011г.
Настоява се, че ако ВяЕЦ надвиши 2250 ефективни годишни часа работа,
произведената ел.енергия ще се изкупува по т.9 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. до достигане на НСП от
2300 КВч по т.1.8 от Решение СП-1. Едва след като бъде достигнато НСП от 2300
КВч ел.енергията ще се изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар.
Изтъква се, че такава била и трайната практиката в отношенията между
ищеца и ответника, продължила повече от 5 години, както и в отношенията между
други производители на електрическа енергия от вятър и ответника. Позовава се на незаконосъобразност на Решение
№СП-1/31.07.2015г., с което се установява НСП на ел.енергия, въз основа на
което са определени преференциални цени със съответните решения на КЕВР през
периода 2008-2015г. за изкупуване на енергията от възобновяеми източници.
Твърди се, т.1.7 от Решение СП-1 е отменена като незаконосъобразна с
Решение №1177/23.02.2018г. по адм.дело №855/2015г. на АССГ, потвърдено с
Решение №1115/28.01.2019г. по адм.дело №5284/2018г. на ВАС. Приетото с оглед на това Решение СП-5, е обявено за
нищожно с Решение № 6355/29.10.2019г. по адм.дело №4422/2019г. по описа на АССГ.
В тази връзка се твърди, че единственото приложимо НСПЕ в процесния период е
това по т.1.8 от Решение СП-1.
В
срока по чл.367 ГПК, ответникът
„ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК ********* гр. Варна чрез адв.А.Т. от САК,
оспорва предявените исковете като
неоснователни.
Сочи, че ответникът е производител на ел. енергия чрез обект ВяЕЦ „ВГ-6 и
ВяЕЦ „ВГ-3“ с обща инсталирана мощност от 4000 кВт, състояща се от два ветрогенератора с
номинална мощност от 2000 кВт, находящи се в землището на с.Могилище и с.
Вранино, община Каварна, присъединена към електроразпределителната мрежа на
„Електроразпределение Север“ АД по силата на посочения от ищеца договор. Сочи,
че между него и ищеца е сключен договор за изкупуване на произведените
количества енергия № 90 от 17.02.2010г., като съгласно чл.18 от договора цената
на изкупуваната ел. енергия е регулирана и се определя от КЕВР. Сочи, че между
страните за процесния период е приложима преференциалната цена, определена с
Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, която счита, че се дължи за количествата
енергия до размера на нетното специфично производство, въз основа на което са
определени преференциалните цени, а количествата надхвърлящи това производство
– по цена на излишък на балансиращия пазар. Сочи, че именно така е изкупено и
заплатено процесното количество, което ответникът е продал на „НЕК“ ЕАД, в
съответствие със задължението си по чл. 94 ЗЕ. Сочи, че спорът между страните
възниква във връзка в тълкуването на
Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, с което се определя нетното специфично
производство на енергия, което единствено подлежи на заплащане по
преференциалните цени, съобразно изменената разпоредба на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ.
Сочи се, че със ЗИД на ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015г. е извършена промяна в
чл.31, ал.5 от с.з., с която обществения доставчик, съотв.крайните снабдители
са задължени да изкупуват произведената електрическа енергия от ВИ на
преференциална цена за количествата ел.енергия до размера на НПС на ел.енергия,
въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения
на КЕВР, а за количествата надхвърлящи НСП – по цена за излишък. Сочи се, че с
Решение № СП-1/31.07.2015 г., са определени различните стойности на НСП,
съгл.които се прилагат и определените преференциални цени в решенията на КЕВР,
вкл.и в Решение Ц-10, като се прилага същия критерий за деференциация – до и
над 2 250 годишни часове работа. Произведената и продадена ел.енергия над
определените нетни количества с Решение СП-1 се изкупува по цена излишък.
Излага, че с писма от 31.01.2017 г. е върнал издаденото дебитно известие,
за да бъде коригирано, съобразно становището на „НЕК“ за приложимата цена за
изкупуване на електрическа енергия от ВяЕЦ при работата до/над 2250 часа и
нетното им специфично производство, определено с Решение № СП-1/31.07.2015 г.,
но коригиране не последвало. Сочи, че с последното изменение и допълнение на
ЗЕВИ, обществения доставчик, съотв. крайните снабдители са задължени да
изкупуват произведената ел. енергия по преференциална цена до достигане размера
на нетното специфично производство, въз основа на което са определени
преференциалните цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата
надхвърлящи това производство – по цени за излишък, като в пар. 1, т. 29 от ДР
на ЗЕВИ е дадена и легална дефиниция на понятието.
Настоява се, че дали централата изработва до или над 2250 ефективни часа
годишно е от значение само за определяне на това коя от двете преференциални
цени се прилага – по т.8 или по т.9 от Решение № Ц-10. Прагът, след който не се
дължи префенциална цена за произведена енергия, е съответстващото за
категорията НСП, а не ефективните часове за ценовата категория. Пояснява се, че
дори и ВяЕЦ да работи 2250 ефективни часа и да произведе 2250 Квч енергия от 1
Кв мощност, то по префернциална цена законът допуска да бъдат заплатени само
2000 Квч, а остатъкът от 50 Квч, ако бъде продаден на крайния снабдител, се
заплаща по цена излишък. Аналогично се твърди и за другата ценова категория на
ВяЕЦ, работещи над 2250 часа. За определяне на количеството енергия, за което
производителят има право да получи преференциална цена по силата на ЗЕВИ, е от
значение единствено НСП, използвано от КЕВР при утвърждаване на
преференциалната цена. След достигане на НСП от 2300 КвЧ преференция не се
следва, независимо колко още часа е продължило производството на централата
според конкретните климатични условия.
Твърди се, че поддържаната от ищеца възможност да използва последователно
двете преференциални цени се отрича и в мотивите на Решение № 1115 от
28.01.2019г. по адм.дело №5284/2018г. на ВАС.
Достигането на пълните ефективни часове при всички случаи съставляват
прага, до който се дължи преференциалната цена. Над този праг следва да се
приложи чл. 31, ал. 5, т. 2 ЗЕВИ т.е. произведената от ищците ел. енергия подлежи
на изкупуване по цена за излишък на балансиращия пазар. Тъй като ответникът
твърди, че е изправна страна по договора, счита, че не е изпадал в забава и не
дължи обезщетение за това.
Във връзка с поддържаната от ищеца неприложимост на Решение СП-5 на КЕВР,
доколкото към съответния момент не е произнесено решение на ВАС, се счита, че
като предварително изпълняем индивидуален акт по силата на чл.13, ал.9 от ЗЕ,
следва да намери приложение.
Ищецът в подадена в срока по чл. 372 ГПК
допълнителна искова молба поддържа становището си и оспорва твърденията на
ответника. Сочи, че Решение № СП-1 на КЕВР в приложимия към спора раздел първи
е окончателно отменено с Решение №1115 от 28.01.2019г. по адм.дело №5284/2018г.
на ВАС, а именно – в частта по т.1.7, за определяне на НСП на ел.енергия.
Тълкува се, че след като липсва нормативен акт или нормативен адм.акт,
определящ индивидуален критерий, по който всеки от енергийните източници може
да бъде отнесен към едната или другата група производители. Доколкото с обратна
сила са отпаднали праговете на НСП на ел.енергия, установени в Решение СП-1, за
ищеца не съществува императивно ограничение да продава произведената ел.енергия
по преференциални цени до определено количество per argumentum a fortiori основателно и законосъобразно. Същевременно с
решение №6355/29.10.2019г. по адм.дело №4422/2019г. по описа на АССГ Решение
СП-5 обявено за нищожно. Позовава се на чл.18, ал.4 от договора, съгласно чиято
клауза страните са договорили възможността доставката на произведената от ищеца
ел.енергия да се заплаща по двете преференциални цени.
Настоява съдът да
се произнесе инцидентно по валидността на Решение СП-5.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в
допълнителен отговор, поддържа становището си, изложено в отговора. Сочи, че с влизане в сила на изменението на
чл.31, ал.5 от ЗЕВИ се създава изцяло нов механизъм за определяне на
количествата ел.енергия, които се изкупуват по преференц.цени като се предвижда
краен момент, в който тази цена е дължима. Този нов механизъм е приложим за
заварените случаи и занапред. Оспорва се твърдението, че становището на НЕК
като обществен доставчик на пазара на енергия, е без правно значение. Позовава
се на Решение № 1115/28.01.2019г. по адм.дело № 5284/2018г. на ВАС, с което е
обявена незаконосъобразността на т.1.7 от Решение №СП-1 от 31.07.2018г. на
КЕВР, в чиито мотиви съдът приема за неоснователно твърдението, че по отношение
на един и същи производител се прилагат двете тарифи в зависимост от часовете
работа, като съдът съобразява измененията в приложимата нормативна уредба и
регулаторна практика на КЕВР.
Във връзка с отмяната на Решение СП-1 в приложимата за договора част за определяне
на НСП на ел.енергия счита, че няма да възникне ново основание за изкупуване на
по-големи обеми, докато не се постанови ново стабилно решение, което да увеличи
преференциално изкупувания обем от 2000 КвЧ. Оспорва се искането за провеждане
на инцидентен съдебен контрол на валидността на Решение СП-5. Претендира
се отхвърляне изцяло на исковете.
В
становището си по същество на спора ищецът се позовава на последиците от
Решение № 1115/28.01.2019г. на ВАС по адм.дело № 5284/2018г., с което е
отменено Решение СП-1 в частта по т.1.7, приложима към настоящия случай, като се изтъква, че
впоследствие приетото Решение СП-5, установяващо същото НСПЕ е обявено за
нищожно с решение №6355/29.10.2019г., постановено по адм.дело №4422/2019г. на
АССГ. Изтъква се, че с отмяната на посочените точки на практика не е налице
НСПЕ, което да се прилага и единствените обвързващи параметри по отношение на
приложимата преференциална цена е обстоятелството дали централата е работила до
или над 2250 часа годишно.
С писмената
защита ответната страна счита, че отмяната на Решение СП-1 в приложимите към
отношенията с ищеца точки не води до отпадане с обратна сила на ограничението
за прилагане на НСП към обема на ел.енергия, която производителят може да
продаде по преференциална цена на крайния снабдител, на осн чл.31, ал.5 от
ЗЕВИ. Решение СП-1 единствено установява размера на НСПЕЕ, вече послужило за
утвърждаване на префенциалните цени на ел.енергия в ценовите решения, приети до
влизане в сила на закона. Ответникът се позовава на пряката приложимост на
императивната норма на на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и придаденото от чл.13, ал.9 на
ЗЕ предварително изпълнение на решенията на КЕВР, а също и на чл.18, ал.2 от
договора, съгласно която при промяна на преференциалната цена от компетентен
орган, променената цена се прилага между страните, без да е необходимо
подписване на допълнително споразумение към договора.
С определение №
1120 от 22.04.2020г. в качеството на трето-лице помагач на ответника е
конституирано Национална електрическа компания ЕАД ЕИК *********, което в
писмено становище намира исковете за неоснователни и настоява за тяхното
отхвърляне.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите и съображенията на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Ищецът "ВГ-3" ЕООД е производител на електрическа
енергия от възобновяем източник чрез енергиен обект ВяЕЦ с обща инсталирана
мощност от 4000 kW, състояща се два броя генератори тип VESTAS
V90, всеки от които с номинална
мощност от 2000 kW, съответно генератор ВГ6, находящ се в ПИ с кад.номер №
48828.2.113 по плана за земеразделяне на с.Могилище, общ.Каварна и генератор
ВГ3, находящ се в ПИ с кад.№ 12173.26.31 /част от ПИ №026031/ по плана за
земеразделяне на с.Вранино, общ.Каварна, обл.Добрич, присъединена към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север" АД /с
предишно наименование „Е.ОН България Мрежи" АД/ на основание Договор за
присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-1012/17.08.2007-3063/17.08.2007-4021-ВГ-27.05.200
от 15.02.2010г.
Ответникът „Енерго- Про
Продажби" АД е титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с
електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. от ДКЕВР (допълнена с
последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР). Като краен снабдител по
силата на чл. 31 от ЗЕВИ ответникът е задължен да купува електрическата енергия,
произвеждана от възобновяеми източници при условията на същата норма, като част
от електрическата енергия се заплаща по преференциални цени, определени от
КЕВР, а друга част по цени за излишък.
Третото лице помагач на
ответника - „Национална електрическа компания" ЕАД е титуляр на лицензия
за извършване на дейността обществен доставчик на електрическа енергия №
Л-147-13/17.12.2004г., издадена от ДКЕВР.
Като обществен доставчик по
силата на чл. 94 от ЗЕ НЕК ЕАД е задължено да купува от „Енерго-Про Продажби"
АД, в качеството му на краен снабдител, количествата електрическа енергия,
която „Енерго-Про Продажби" АД е закупило по силата на чл. 31 от ЗЕВИ по
цената, по която е закупена от производителя.
Между „Енерго-Про
Продажби" АД и "ВГ-3" ЕООД е сключен Договор за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 90 от 17.02.2010г.
По силата на този договор "ВГ-3" ЕООД произвежда, доставя и продава
електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект -вятърна
електроцентрала „ВГ3" и „ВГ6“ на „Енерго-Про Продажби" АД в
качеството му на купувач. Съгласно чл. 18 от Договора цената за продажба на
електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР.
Към момента на сключване на
договора, цената, по която производителят продава на купувача произведената
ел.енергия е тази по Решение на ДКЕВР под №Ц-04 от 30.03.2009г.
През процесния период -
м.октомври 2016г. и м.ноември 2016г. преференциалната
цена, приложима към договора, е тази, определена с Решение Ц-10 / 30.03.2011 г.
на ДКЕВР, диференцирано за производители, работещи до 2250 часа и съответно над
2250 часа, а след нововъведената с чл.31, ал.5 от ЗЕВИ регулация на пазара, с
Решение № СП-1 от 31.07.2015г., заменено в отменената му част по т.1.7 от
Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР, са определени обемите, в които
произведената енергия подлежи на изкупуване от обществения доставчик, чрез
крайни снабдители по преференциалните цени, съотв. остатъка над този регулиран
обем се търгува на цени за излишък на балансиращия пазар. На основание чл.31,
ал.5 от ЗЕВИ преференциалната цена е дължима до достигане на размера на нетното
специфично производство /НСП/ на електрическа енергия, определено в Решение
СП-1/31.07.2015г. на ДЕКВР.
За количествата, надхвърлящи
размера на НСП, се заплаща цена по цена за излишък на балансиращия пазар /т.2
на същата разпоредба/.
Не се спори по делото, че
месец октомври на 2016г. ВяЕЦ е достигнала НСП от 2000 КWh от 1 КW инсталирана мощност при работа до 2250
работни часа. През същия месец ищецът е произвел и доставил на ответника
557,729 МWh ел.енергия над НСП от 2000 КWh. За произведеното количество ищецът издава
фактура №111/14.11.2016г. на стойност от 6 668.08 лева с ДДС, прилагайки
средна цена за излишък на балансиращия пазар в размер на 9.999 лв./ МWh.
След като е надминал
2 250 часа работа без да е достигнат прага от 2 300 КWh НСП за 1 КW
инсталирана мощност ищецът издава дебитно известие №112/30.11.2016г. към фактура
№111/14.11.2016г. за сумата от 118 897.18 лева с ДДС, с което коригира
цената на произведените през октомври 2016г. 557,729 МWh ел.енергия до размера на преференциалната
цена по т.8 от Решение №10/30.03.2011г., доколното счита, че за цялата
произведена през м.октомври 2016г. ел.енергия му се дължи преференциална цена.
Не е предмет на спор между
страните по делото, че ищецът е произвел и доставил през месец ноември 2016г.
662,681 МWh ел.енергия над НСП от
2 000 КWh.
За част от произведеното
количество ищецът е издал фактура №113/30.11.2016г. на стойност 69 077.77
лв. с ДДС, като продажната цена е определената преференциална цена по т.8 и по
т.9 от Решение Ц10, съответно за количеството от 122,018 МWh е 188,29 лв./ МWh, а за количеството от 200 МWh продажната цена е в размер на 172.95 лв./ МWh. За калкулираното количество ел.енергия
ответникът е заплатил цена за излишък, съответстващата на часовате на
производство.
За другата част от
произведената и доставена на ответника ел.енергия през м.ноември 2016г. ищецът
издава дебитно известие №114/01.12.2016г. с отразена продажба на 322,253 МWh при продажна цена 188.29 лв./ МWh на обща стойност от 72 812.42 лева с
ДДС, а за доставените 18,410 МWh
е издадена фактура №115/16.12.2016г. по цена за излишък на балансиращия пазар на обща стойност от
193.21 лева.
Не се спори, че цялото количество произведена
през процесните месеци ел.енергия след достигане на НСП е платена от ответника
по цена за излишък на балансиращия пазар, определена от ЕСО ЕАД, като по цена
за излишък за м.10.2016г. ищецът е получил сумата от 6 668.08 лева за
продадените над НСП 557.727 МWh
ел.енергия, а за м.11.2016г. – 7 652.50 лв. с ДДС за доставените над НСП
662,681 МWh.
Общественият доставчик НЕК ЕАД
е изкупил от ответника произведените количества на цена за излишък.
Не се спори, че процесните
количества електрическа енергия са продадени от ищеца на ответника по силата на
сключения договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник № 90 от 19.02.2010 г. Съгласно чл.18 от същия
договор цената е регулирана и се определя от ДКЕВР, като към момента на
сключването му е определена с Решение Ц-04/30.03.2009г., а за процесния период,
съглосно Решение Ц-10 от 30.03.2011г. Съгласно чл.18, ал.2 от договора в
случай, че с решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване
на ел.енергия от производителя бъде променена, то тя се прилага между страните
от датата на влизане на решението в сила, без да е необходима подписване на
допълнително споразумение по настоящия договор.
Съгласно приетото от ДКЕВР
Решение Ц-10 от 30.03.2011г. са определени преференциални цени на ел.енергия,
произведена от ветрови електрически централи, при които се прилага специален
критерий - наличен ресурс на първичния енергиен източник - при пълни ефективни
часове на работа на ветровите генератори : до 2250 годишни часа включително и
над 2250 годишни часове. Считано от 01.04.2011г. между страните по договорите за
изкупуване на ел.енергия се прилагат съответно цена от 188.29 лв/МВтч за ВяЕЦ,
работещи до 2 250 часа, и за ВяЕЦ, работещи над 2250 часа – 172.95
лв/МВтч, в съответствие с чл.21, ал.1 от ЗВАЕИБ /отм./.
Действащият
към момента на сключване на процесния договор ЗВАЕИБ, е отменен с влезлия в
сила на 03.05.2011г. ЗЕВИ, като в съгласие с § 7, ал.1 от ПЗР ЗЕВИ приложима
към процесния договор е определената с Решение Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР
цена на изкупуване на ел.енергия.
Не се оспорва по делото, че с
влизане в сила на ЗЕВИ по тази цена е изкупувано цялото количество ел.енергия.
Това е било извършвано до влизане в сила на изменението на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ
от 01.01.2014г., съгласно което крайният снабдител има задължение да изкупува
произведената енергия по преференциална цена за количествата до размера на
определената средногодишна продължителност на работа, определена от енергийния
регулатор за конкретния производител, а за надхвърлящите произведени количества
– по утвърдени цени за крайните снабдители.
В сила от 24.07.2015г. е
извършена промяна в разпоредбата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, съгласно която
крайният снабдител има задължение да изкупува произведената енергия по
преференциална цена за количествата до размера на нетното специфично
производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални
цени в съответните решение на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи нетното
специфично производство – по цени за излишък на балансиращия пазар. Въведеният нов критерий „нетно
специфично производство на електрическа енергия" /НСП/ е дефиниран
в §1, т.29 от ДР ЗЕВИ като средногодишното производство на електрическа енергия
от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на
преференциални цени след приспадане на собствените нужди. КЕВР е длъжна да
приеме решение, с което да установи НСП на ел.енергия /§17 от ПЗР на ЗИД на
ЗЕ/.
С Решение СП-1 от 31.07.2015г.
на КЕВР са определени различните стойности на НСП, в съгласие с които се
прилагат определените преференциални цени в съответните решения на КЕВР, приети
до влизане на ЗИД ЗЕВИ – 24.07.2015г., като е приложен критерий за
диференциация – до и над 2250 годишни часове работа на ветровите генератори.
Така в решението е прието, че НСП за ел.енергия, въз основа на които са определени
преференциалните цени в Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. на КЕВР е в размер на
2000 kWh, при определена цена
– 188.29 лв./MWh,
без ДДС, за ВЕЦ работещи до 2 250 часа /т.1.7/ и 2300 kWh, при определена цена – 172.95 лв./MWh, без ДДС, за ВЕЦ работещи над 2 250
часа /т.1.8/.
Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца : чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът настоява, че договорът между страните
дава основание да продава на ответника по и по двете преференциални цени - по
т.8 и по т.9 от Решение № Ц-10 произведената ел.енергия, тъй като предвид
отмяната на т.1.7 от Решение СП-1 на практика не е налице НСПЕ, което да се
приложи, и единствените обвързващи параметри по отношение на приложимата
преференциална цена е обстоятелството дали централата на ищеца работи до или
над 2250 годишно.
На осн.чл.235, ал.3 от ГПК съдът следва да
съобрази настъпилите в хода на производството факти и обстоятелства от значение
за спора, като в конкретния случай това е Решение № 1115/28.01.2019г. на ВАС по
адм.дело № 5284/2018г. на ВАС. Съгласно чл.177, ал.1, изр.2 и чл.183 от АПК
отменителното съдебно решение има действие спрямо всички лица, независимо дали
са участвали в съдебното производство по оспорване на акта. С разпоредбата на
чл.195, ал.1 от АПК е предвидено занапред само на съдебно решение, с което се
отменя подзаконов нормативен акт. Процесното Решение СП-1 на КЕВР няма такъв
характер, и по аргумент на противното от чл.195, ал.1 от АПК влезлият в сила
съдебен акт за отмяната на ИАА има обратно действие и отменя и последиците от
решението на КЕВР.
Същевременно отмяната на решение СП-1 в
частта по т.1.7 не води до отпадане с обратна сила на ограничението за
прилагане на НСП към обема на ел.енергията, която производителят може да продаде
по преференциална цена на крайния снабдител, на осн.чл.31, ал.5 от ЗЕВИ.
Решение СП-1 е декларативен административен акт, издаден при условията на
обвързана компетентност и няма конститутивно действие, т.к.правото на
производителя да продава по преференциална цена енергията си до размера на НСП,
съответно задължението на крайния снабдител да заплаща преференциална цена до
този праг са въведени от закона. В резултат на отмяната за КЕВР възниква
задължение да извърши установяване на съответното НСП по предвидения в закона
ред, като издаде нов ИАА, който да замести Решение СП-1.
Освен това, както се посочи по-горе, новата
правна уредба /чл.31, ал.5 от ЗЕВИ/ предвижда заплащането на произведена
електрическа енергия от възобновяем източник чрез енергиен обект – ВяЕЦ по
преференциални цени да става не съобразно фактически произведените количества
до един от двата прага на достигнато нетно специфично производство на
ел.енергия, а съобразно технологичната годност за работа на обекта през
календарната година до 2250 часа и над 2250 часа съобразно зонирането в две
ветрови зони още с Решение №Ц-13/28.06.2006 г. на ДКЕВР. Целта е не да се
ограничава производството на електрическа енергия от вятърните електроцентрали
само до или над 2250 годишни часа, а да се създадат условия да бъдат изкупувани
по преференциални цени само количествата електрическа енергия, които осигуряват
приходи на производителите от възобновяеми източници, съответстващи на
заложената норма на възвръщаемост в определените преференциални цени със
съответните решения на КЕВР – т.е. да се постигне баланс между заложените в
тези цени ценообразуващи елементи и действителните приходи на производителите
от възобновяеми източници, съгласно мотивите за приемане на ЗИД на ЗЕ
/обнародван в ДВ, бр.56/ 24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015 г./, с който е
изменена нормата на чл.31, ал.5 – ЗЕВИ. Нормата на закона е императивна и
следва да се прилага към договора, вкл. и според изричната уговорка между
страните – чл.18, ал.1 от договора, съгласно която произведената ел.енергия се
изкупува по определената от КЕВР цена, в съответствие с разпоредбите на ЗЕВИ. Подробен анализ на нормативната уредба в тази насока е изложен в решение
№ 1115 от 28.01.2019 г. по адм. дело № 5284/2018г. на ВАС. Посочено е, че за
първи път през 2006 г. в решение № Ц-13 от 28.06.2006 г. ДКЕВР е разгледал
същността на тези централи и факторите, пряко относими към ценообразуването. В
мотивите към решението е отразено, че пълните ефективни часове на работа се
определят на база прогнозното количество енергия за едногодишен период,
разделено на общата инсталирана мощ на ветровата централа. Ефективните часове
на работа се съобразяват с изследванията на БАН за потенциала на вятъра,
съобразно които, страната е разделена на две ветрови зони. Първата зона е с
пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори до 2 250
часа включително. Втората зона съответно е над 2 250 часа. По тези съображения,
в решението за първи път се определят преференциални цени, като те са различни
в зависимост от ветровия генератор и пълните ефективни годишни часове на
работа. Впоследствие с приемането на новата норма на чл.19а от НРЦЕЕ,
разделението е нормативно закрепено, доколкото в ал.3 от нея е приет специален
критерий при определяне на преференциални цени на ел.енергия, произведена от
ВяЕЦ – наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни
годишни часове работа на ветровите генератори: до 2250 са по т.1 и над 2250
часа по т.2. Разделението по специфичния критерий е продължено в следващите
ценови решения на комисията, в това число и в решение № Ц-010/2011 г., в което е посочено, че преференциалните цени
са определени за електроцентрали, работещи съотв. до 2 250 часа и над
2 250 часа, а не за електроцентрали, работили до посочените часове
годишно.
Ако се възприеме тезата на ищеца, би
следвало категорията, към която принадлежи съответната електроцентрала, да се
определи едва след края на годината. В такъв случай, би се поставил и въпроса
за преизчисляване на вече фактурираното и заплатено по по-високата
преференциална цена количество електроенергия, част от която би била недължимо
платена.
Доколкото ищецът сам е определил
принадлежността на централата си към категорията ВяЕЦ, работещи до 2250 часа, и
по този начин е получил за производството си от началото на календарната 2015г.
преференциална цена, съответстваща на тази за категорията.
Подходът на законодателя е
принципен и се ръководи от параметрите на централата и възможността й за
ефективна работа, поради което съдът счита, че една ВяЕЦ не може да попада в
две тарифни групи. Този извод се съдържа и в Решение на ВАС № 1115/28.01.2019г.
по адм.дело № 5284/2018г., с което е обявена незаконосъобразността на т. 1.7 от
Решение № СП-1/31.07.2015г. В мотивите съдът приема, че е неоснователно
твърдението на производителя на енергия от ВяЕЦ, че по отношение на един и същ
производител се прилагат двете тарифи в зависимост от часовете работа, като
съдът съобразява измененията в приложимата нормативна уредба и регулаторна
практика на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК ако нищожността на адм.акт
не е прогласена от адм.съд, това може да бъде сторено от гражданския съд. За да
се осъществи косвен съдебен контрол от настоящия съд, е необходимо поставеният
въпрос да е с преюдициално значение за разрешаване на гражданско-правния спор и
адм.акт да се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в
адм.производство по издаването и обжалването му. В конкретния случай предвид
действието на оспорения адм.акт и претендираните права на ищеца, осъществени в
определен период от време, следва да се приеме, че липсва връзка на
преюдициалност между факта на проверка действителността на Решение СП-1,
доколкото към процесния период АА е породил правно действие. В този смисъл
разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК е неприложима.
С оглед на така изложеното съдът намира, че
предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Неоснователна се явява и акцесорната
претенция за обезщетение за забава за
период до датата на предявяване на иска, както и за присъждане на
законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задълженията.
При този изход на спора в тежест на ищеца
следва да бъдат възложени по реда на чл. 78, ал.3 от ГПК сторените от ответника
в производството разноски. Направеното от ищеца възражение за прекомерност на
адв. възнаграждение в исковото производство е неоснователно, доколкото
последното е в размера на установения в чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г.
минимум.
Воден от горното СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло исковете на „ВГ-3“ ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Твърдишки
проход 23, ет.3, офис 10-11, представлявано от К.К.Д.– управител, срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №258, Варна
Тауърс-Г, представлявано от П.С., Я.Д.и Г.К.- членове на УС, за заплащане на
1. сумата от 118 897.78
лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване
на електрическа енергия от възобновяеми източник – с обща инсталирана мощност
от 4000 КВ, състояща се от два броя генератори тип VESTAS V90, всеки от които с
номинална мощност от 2000 KW, съответно генератор ВГ 6, находящ се в ПИ с кад.№
48828.2.113 по плана за земеразделяне на с.Могилище, общ.Каварна, и генератор
ВГ 3, находящ се в ПИ с кад.№ 12173.26.31 по плана за земеразделяне на
с.Вранино, общ.Каварна, произведена през м. Октомври 2016г., на основание
Договор за изкупуване на електрическа енергия № 90 от 17.02.2010г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане и
1а. сумата от 35 107.78 лева,
обезщетение за забава в плащането на главницата от 118 897.78 лева за периода
от 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба,
2. сумата от 65 357.25
лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване
на електрическа енергия, произведена през м. Ноември 2016г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане и
2а. сумата от 19 289.52 лева,
обезщетение за забава в плащането на главницата от 65 357.25 лева за периода от
01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба.
3. сумата от 68 890.80
лева, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване
на електрическа енергия, произведена през м. Ноември 2016г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане и
3а. сумата от 19 748.77 лева,
обезщетение за забава в плащането на главницата от 68 890.80 лева за периода от
01.02.2017г. до датата на подаване на исковата молба.
4. сумата от 182.80 лева,
представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на
електрическа енергия, произведена през м. Ноември 2016г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане и
4а. сумата от 52.28 лева,
обезщетение за забава в плащането на главницата от 182.80 лева за периода от
01.02.2017г. до датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА „ВГ-3“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Твърдишки проход 23,
ет.3, офис 10-11, представлявано от К.К.Д.– управител, да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №258, Варна
Тауърс-Г, представлявано от П.С., Я.Д.и Г.К.- членове на УС, сумата от 13 416
лева разноски в настоящото производство на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, като трето лице – помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: