Решение по КНАХД №263/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 28 от 16.04.2025 г., постановено по а.н.д.№ 300/2024 г. по описа на Районен съд гр.Троян, трети състав е потвърдил Наказателно постановление № 131 от 23.10.2024 г., издадено от Г. Б. К. – директор на на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ (ДНПЦБ), с което на М. К. М., [ЕГН], от с.Кърнаре, община Карлово, област Пловдив, ул.„26-та“ № 7, на основание чл.81, ал.1, т.1, предл. трето от Закона за защитените територии е наложено административно наказание - глоба в размер на 500,00 (петстотин) лева, за нарушение по чл.21, т.16, предл. второ от ЗЗТ, във връзка с т.3 от част 3.2.2.2. „Зона Многофункционална“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 година.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице, което е страна по а.н.д.№ 300/2024 г. по описа на РС Троян, чрез процесуалния му представител адвокат М. Р. от АК Пловдив.

В касационната жалба са наведени доводи, че решението на районния съд е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила. Излага доводи в тази насока, като обсъжда установената по случая фактическа обстановка. Изтъква, че кредитирайки показанията на служителите на НПЦБ и игнорирайки тези на свидетеля на жалбоподателя съдът неправилно е възприел фактическата обстановка и е постановил неправилно решение. Твърди се също, че са налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН, като съгласно чл. 81, ал.3 от ЗЗТ е следвало да се наложи глоба в по – нисък размер. Счита, че наказанието е явно несправедливо, като счита, че административно –наказващия орган, както и въззивната инстанция са приели да бъда санкциониран за констатираното нарушение. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение, като се постанови друго с което се отмени обжалваното НП. Алтернативно се иска да се измени НП, като се приложи разпоредбата на маловажност на деянието обуславяща приложението на чл. 81 ал.3 от ЗЗТ. Претендира разноски и за касационната инстанция.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният му процесуален представител. С молба получена в деня следващ проведеното с.з. адв.Р. сочи, че поддържа жалбата с наведените в нея доводи и искания и пледира за отмяна на решението на районния съд, като заявява претенция за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски.

Ответната страна, редовно призована, не се явява и не се представлява. Представена е молба от ответника, чрез пълномощника адвокат М. А. от АК Габрово, в която се оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено обжалваното решение на РС Троян. Изложени са подробни доводи по същността на спора, обосновавайки тезата за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Заявено е възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски.

Административен съд гр.Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане в настоящето производство.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд гр.Троян е било издаденото от ответника въз основа на АУАН № 00227087/10.09.2024 г. Наказателно постановление № 131/23.10.2024 г., с което на касатора в настоящото производство е наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.81, ал.1, т.1, предл. трето от Закона за защитените територии, за нарушение по чл.21, т.16, предл. второ от ЗЗТ, във връзка с т.3 от част 3.2.2.2. „Зона Многофункционална“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 година.

Административнонаказателната отговорност на М. М. е била ангажирана за това, че на 30.07.2024 г., във времето от 07:55 часа до 08:25 часа, в защитена територия на Национален парк "Централен Балкан", Зона „Многофункционална“, парков участък "Троян", охранителен участък „Стенето“, местност „Орлово гнездо“, на място c GPS координати N 42°44.9687" Е 24°39.1031“, в землището на с. Черни Осъм, общ. Троян, М. осъществявал дейност по ползването на природен ресурс в защитена територия – паша без пастир в Зона „Многофункционална“ на 4 броя селскостопански (домашни) животни – говеда, с номер на ушните марки BG31378047, BG31378048, BG31378060 и BG36055981.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка, доказваща вмененото на касатора административно нарушение. Изпълнил е задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустими от закона доказателства извършването на административното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, неговия автор и вината му, след като по делото са били събрани категорични доказателства, че животните са негова собственост и същите са пашували без пастир. При тези доказателства, за да потвърди обжалваното наказателно постановление въззивният съд е приел, че административнонаказващият орган е посочил точната правна квалификация. Решаващият състав аргументирано е обсъдил възраженията на жалбоподателя и ги приел за неоснователни. Счел е, че не са налице основания да приеме нарушението за маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като в този смисъл се е аргументирал и относно размера на наложената глоба. С оглед на което е направил извод, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно. С горните мотиви районният съд потвърдил обжалваното пред него НП.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на първоинстанционният съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл.313 е чл.314 от НПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.84 от ЗАНН.

От установеното с доказателствата и анализа на приложимото право се налага извода, че към датата на констатиране на описаното в процесното НП нарушение е била налице хипотезата на чл.21, т.16, предложение второ от ЗЗТ, във връзка с във връзка с т.3 от част 3.2.2.2. „Зона Многофункционална“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 година и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, поради което издаденото НП е законосъобразно. Касационната инстанция споделя мотивите на РС, с които е потвърдено НП, към които следва да препрати на основание чл.221, ал.2 от АПК.

При извършената проверка от касационната инстанция не се установиха нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП от категорията на съществените, които да доведат до отмяната му. Както правилно е приел решаващият съд актът за установяване на административното нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и наказателното постановление съдържат визираните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в наказателното постановление са описани нарушението, времето и мястото на извършване, предвид спецификата на нарушението, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. В АУАН и в НП ясно и конкретно е описано мястото на извършване на нарушението, с посочване на съответния охранителен участък и местност, както и GPS координати. Описаното в акта и наказателното постановление деяние е административно нарушение, което в случая е установено от конкретно овластено длъжностно лице, съгласно приложената Заповед на министъра на околната среда и водите /на л. 35 от АНД № 300/2024 г. на РС Троян/, а наказателното постановление е издадено от упълномощено лице, според приложените по делото трудов договор и заповед на министърът на околната среда и водите за делегиране права на директорите на посочените дирекции, сред които и на НПЦБ да издават наказателни постановления за съставени актове по Закона за защитените територии /на л.29-30 от АНД № 300/2024 г. на РС Троян/, при което административното наказание е наложено от лице по чл.47, ал.2, във връзка с ал.1, б.„а“ от ЗАНН.

При постановяване на съдебното решение въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Уважени са доказателствените искания на страните, доказателствата са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства противно на изложеното в касационната жалба. Поради горното не се установяват допуснати от решаващия състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а оплакването в жалбата в тази връзка е неоснователно.

Обосновано, с оглед доказателствата по делото решаващият съд е приел, че не е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на развилото се административнонаказателно производство, което да е ограничило или нарушило по какъвто и да било начин правото на защита на нарушителя, за да доведе до самостоятелна отмяна на наказателното постановление.

Дадената на нарушението правна квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение, доказано по безспорен начин в развилото се административно и съдебно производство.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното постановление.

Национален парк Централен Балкан /НПЦБ/ е защитена територия по смисъла на чл.5, т.2 от ЗЗТ, категоризиран след т. 1 – резервати. С оглед установената конституционна закрила на околната среда, живата природа и природните богатства по чл.15 от Конституцията на Р България, регулираните със Закона за защитените територии значими обществени отношения са от висш порядък. В тази връзка, административнонаказателната отговорност е предвидена за дейност в нарушение на режима, определен както със заповед за обявяване на територията за защитена, така и в утвърден план. Съгласно разпоредбата на чл.21, т.16 от ЗЗТ, в националните паркове се забраняват други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление, а според разпоредбата на т.3 от част 3.2.2.2 от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 година, за Зона „Многофункционална“ Режими, в Многофункционалната зона се забранява: 3. Пашата без пастир.

При установената фактическа обстановка, описана както в съставения АУАН така и в издаденото НП, правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл.21, т.16, предл. второ от ЗЗТ, във връзка с т.3 от част 3.2.2.2. „Зона Многофункционална“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г., като е нарушил режима на защитената територия оставяйки собствените си животни – говеда да пашуват без пастир.

Фактическата обстановка се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели П. П. и А. Д. – служители на НПЦБ, извършили проверката и констатирали нарушението. Техните показания са конкретни, последователни, кореспондират със събраните по делото писмени доказателства и правилно са били кредитирани от районния съд, както се възприемат за достоверни и от касационния състав. РС е възприел правилна фактическа обстановка, кредитирайки показанията на служителите от НПЦБ, дадени след предупреждение за отговорността по чл.290 от НПК. От една страна липсват доказателства, установяващи различни от посочените в атакуваното решение факти, а от друга не са налични данни за тяхната заинтересованост от изхода на делото. Показанията на посочения от жалбоподателя свидетел също в същината си потвърждават фактическата обстановка и извършеното нарушение. От показанията на свидетелите П. и Д. се установява, че в местността „Орлово гнездо“, където е извършена проверката в посочения в АУАН и НП период, двамата служители са били до стадото и са проверявали собствеността на животните, който факт се потвърждава и от другия свидетел М. М. и който посочва, че са били на 100-200 метра от него и жалбоподателя. Това доказва, че района е с добра видимост и между тях е осъществен визуален контакт, но нито той, нито жалбоподателя са отишли при животните за да разберат кои са лицата и защо са там.

Настоящият състав счита за неоснователни навадените в касационната жалба доводи за това, че въззивния съд не е преценил и обсъдил в съвкупност и поотделно събраните доказателства, кредитирал е само част от тях, а именно тези представени и събрани от страна на наказващия орган. Първоинстанционият съд е обсъдил подробно показанията на свидетеля М. М., като е обосновал своя извод защо не приема изцяло неговите показания, а кредитира показанията на двамата свидетели на ответника по жалбата. Изложил е логични аргументи защо показанията на свидетеля М. М. не могат да се кредитират в пълнота и в кои части същите си противоречат и се оборват от останалите доказателства по делото.

Така обсъдените свидетелски показания потвърждават фактическата обстановка и извършеното нарушение, отразени в съставения АУАН и издаденото НП.

При фактическата установеност обосновано РС е изложил мотиви защо приема за правилно наложено административното наказание, респективно за правилно определен размера на наложената глоба от 500 лева. Не го е изменил, съответно не е приложил тази на чл.81, ал.3 от ЗЗТ, която регламентира маловажен случай по специалния закон, изключвайки прилагането на чл.28 от ЗАНН. Отделно, предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай.

В случая извършеното нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не са налице и сочените в правната норма "други смекчаващи обстоятелства", които да редуцират съществено степента на обществена опасност на деянието спрямо нарушенията от същия вид. Липсват каквито и да било специфични характеристика на случая, които биха могли да го квалифицират като маловажен по чл.81, ал.3 от ЗЗТ. Наред с това, според данните по делото освен нарушението за което е наказан с процесното НП, проверяващите са констатирали и друго извършено от касатора, а именно: паша без издадено от ДНПЦБ писмено разрешително на 3 бр. селскостопански (домашни) животни.

Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.1, т.1, предл.3-то от ЗЗТ, наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с утвърдения план. Касае се за дейност в защитена територия, представляваща национално богатство, в нарушение на режима, определен с утвърдения план за управление на националния парк. За извършеното нарушение, така наложеното административно наказание се явява съразмерно и справедливо, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН за генерална и специална превенция.

Настоящият касационен състав споделя и изводите на решаващия съд, че наложената процесна санкция е съответна на извършеното нарушение, като следва да препрати към мотивите на основание чл.221, ал.2 от АПК.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното постановление.

С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд гр.Троян за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на делото, разноски не следва да бъдат присъждани, тъй като ответника по касация не е претендирал такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр.Ловеч, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 28 от 16.04.2025 г., постановено по а.н.д. № 300/2024 г. по описа на Районен съд гр.Троян.

Решението е окончателно.