РЕШЕНИЕ
№ 10736
Варна, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - VII състав, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | СТАНИСЛАВА СТОЕВА |
При секретар ДЕНИЦА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия СТАНИСЛАВА СТОЕВА административно дело № 20257050701127 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано е по жалба от С. А. Н., гр. Варна срещу Решение № ЗДОИ-11-1/28.04.2025г. на Съдебен помощник във Върховен касационен съд на Република България, в частта му, в която по т. 2 от заявлението му за достъп до обществена информация, е постановен мълчалив отказ.
В жалбата са изложени подробни съображения защо исканата информация е обществена, а не вътрешноорганизационна, както и по какъв начин определянето на съставите във Върховния касационен съд формира доверието на гражданите в съда, влияе на независимостта на съдебната система и оказва влияние върху принципа на случаен подбор. Иска да бъде отменен отказа и да бъде задължен ВКС да предостави исканата информация.
Ответникът - Съдебен помощник във Върховен касационен съд на Република България, в писмено становище, депозирано с молба с.д. № 14802/15.09.2025г. оспорва жалбата, като твърди, че е недопустима, защото не е налице акт, подлежащ на обжалване. Развити са съображения, че исканата по т. 2 от заявлението за достъп до обществена информация, информация не е обществена, което е посочено в мотивите на решението, поради което тъй като те не подлежат на самостоятелно обжалване, жалбата е недопустима и делото следва да се прекрати.
Оспорва, че е налице мълчалив отказ, тъй като за да е налице такъв, исканата информация следва да е обществена и едва тогава непроизнасянето формира релевантен мълчалив отказ. Изложени са и подробни съображения защо информацията по т. 2 от заявлението не е обществена. Иска жалбата да се остави без разглеждане като недопустима, а алтернативно – без уважение като неоснователна. Претендира разноски в полза на ВКС в размер, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
В съдебно заседание, нито една от страните не се явява и не изпраща представител.
Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна:
Със заявление вх. № ЗДОИ-11/14.04.2025г. С. А. Н. е поискал от Председателя на Върховния касационен съд, на основание ЗДОИ, информация по въпроси, формулирани в четири точки. С Решение № ЗДОИ-11-1/28.04.2025г., Ц. В. – съдебен помощник в кабинета на председателя на ВКС, предоставя достъп до поисканата обществена информация под формата на копия от документите по т. 1, 3 и 4 от заявлението. Решението е получено от Н. на 28.04.2025г., като на 12.05.2025г. на електронната поща на ВКС е подадена жалбата срещу отказа за предоставяне на информация по т. 2 от заявлението.
При така установената по делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл. 168 ал. 2 от АПК проверка за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт, настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е основателна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган. В съответствие с чл. 28 ал. 2 от ЗДОИ, с представената с административната преписка Заповед № 45/13.01.2023г., председателят на ВКС е определил Ц. В. – съдебен помощник в кабинета на председателя на ВКС, да се произнася по постъпилите заявления за достъп до обществена информация. Решението, в частта, в която е предоставен достъп до обществена информация е в предвидената от закона форма, поради което не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
Съдът намира, че по отношение на поисканата в т. 2 от заявлението на Н. информация е налице мълчалив отказ, тъй като в диспозитива на решението липсва произнасяне по тази точка. Непроизнасянето, независимо от причините за това, представлява отказ, който съгласно чл. 38 от ЗДОИ, следва да бъда във вид на решение, в което се посочват правното и фактическото основание за отказ. Наличието на мотиви в Решение № ЗДОИ-11-1/28.04.2025г. не е достатъчно, за да се приеме, че е налице постановен отказ. Законът изисква изрично произнасяне с мотивиране на отказа, като в диспозитива на процесното решение, липсва произнасяне по поисканата в т. 2 от заявлението информация. Органът е бил длъжен, при изложени мотиви защо не следва да се предоставя исканата информация, в диспозитива на решението изрично да формулира отказ.
Съдът не споделя възражението на ответника, че жалбата е недопустима, тъй като липсвал акт, подлежащ на обжалване. Преценката за това дали исканата информация е обществена и дали следва да бъде предоставена, е в компетентността на органа, но ако той установи, че заявената от молителя не е такава, следва да постанови изричен отказ, а не както е сторено в случая, да постанови само предоставянето на достъпа, а по информацията, която отказва да предостави, да липсва произнасяне.
Предвид изложеното, мълчаливият отказ постановен по т. 2 от заявление № ЗДОИ-11/14.04.2025г. следва да бъде отменен и преписката върната на административния орган за произнасяне по същество с нарочно и мотивирано решение.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 АПК и чл. 40 ал. 3 от ЗДОИ, съдът
ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Съдебен помощник във Върховен касационен съд на Република България по т. 2 от заявление вх. № ЗДОИ-11/14.04.2025г. от С. А. Н.
ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по т. 2 от заявление вх. № ЗДОИ-11/14.04.2025г., при спазване на дадените указания.
Решението не подлежи на обжалване.
| Съдия: | |