№ 1273
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично при закрити врати
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20221100901440 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от длъжник за
постановяване на решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ на основание свръхзадълженост по чл.
742, ал. 1 ТЗ.
Молителят „А.Р.“ ЕООД твърди, че е в състояние на свръхзадълженост, тъй като не
може да изпълни изискуеми и безспорни парични задължения по търговски сделки и
публично-правни задължения към държавата. Посочва, че дружеството е със спряна
търговска дейност от края на лятото на 2019 г., но реално не е реализирало приходи няколко
месеца преди това, а и няма никакви активи. Поради обстоятелството, че не разполага със
средства за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност, иска да
се постанови решение по чл. 632, ал. 1 ТЗ, с което да се обяви свръхзадължеността на
дружеството, да се определи начална дата и да се спре производството по несъстоятелност.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а
именно: 1/ Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично
посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор
на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите за публичноправно
задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или
задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция „Главна
инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на
1
търговеца; 2/ Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3/ Да се установи
неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл.
608 ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4/
Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е
обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
В конкретния случай писмена молба за откриване на производство по
несъстоятелност е подадена от длъжника „А.Р.“ ЕООД. От представения от молителя списък
на кредиторите е видно, че дружеството има задължения към Национална агенция за
приходите в размер на 134 854,42 лева, съгласно удостоверение към 21.05.2021 г. и към
кредитори-юридически лица.
От приетите писмени доказателства е видно, че на 14.03.2019 г. в полза на кредитора
„БМЛ Ф.“ ЕООД е издадена срещу „А.Р.“ ЕООД заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата 2 850 лева, произтичащо от договор за наем.
Установява се, че на 24.07.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК за дължими суми от молителя на „Л.С.“ ЕАД. Приети са като доказателства
и документи – двустранно подписани фактури за дължими суми от „А.Р.“ ЕООД на „И.**“
ЕООД за счетоводни услуги. Видно е от приложеното удостоверение изх. №
220202100101441/21.05.2021 г. от Национална агенция за приходите, Териториална
дирекция София, че към посочената дата молителят има задължения към държавата в общ
размер на 134 854,42 лева. С оглед на така ангажираните доказателства, съдът намира, че
„А.Р.“ ЕООД има задължения към държавата и към дружества, свързани с търговската му
дейност.
Молителят е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, с оглед правно
организационната си форма като търговско дружество.
Установяването на състоянието на свръхзадълженост на молителя трябва да се
извърши на базата на анализ на имуществено-финансовото състояние на предприятието му,
от който да се изведе възможността или невъзможността да погасява задълженията си. От
изисканата и приложена по делото справка от централната база на СДВР, отдел „Пътна
полиция“ е видно, че дружеството е ползвател на 47 бр. МПС, подробно описани в
приложената справка. Установява се от полученото писмо от НАП, че спрямо дружеството
има наложени обезпечителни мерки с постановление от 04.12.2019 г. От изисканата справка
от Агенцията по вписванията е видно, че на името на „А.Р.“ ЕООД няма данни за
регистрирани пътни превозни средства, както и вписвания, отбелязвания и заличавания по
отношение на недвижими имоти, собственост на дружеството.
С протоколно определение от 24.10.2022 г. е заличена допусната по делото съдебно-
икономическа експертиза поради създадени пречки от молителя за нейното изслушване и
при прилагане последиците на чл. 161 ГПК, които изрично са указани на дружеството.
Видно е от представения финансов отчет към 31.12.2019 г., че дружеството има само
задължения. По твърдения на молителя, дружеството не извършва никаква дейност от
средата на 2019 г.
С оглед данните по делото настоящият съдебен състав приема за доказано, което
кореспондира напълно и с приетите писмени доказателства, че дружеството не осъществява
търговска дейност, не притежава никакви активи, поради което всички коефициенти на
ликвидност са с нулеви стойности. Установи се по делото, че коефициентът на финансова
автономност и на задълженост са многократно под приемливите стойности за целия
анализиран период, като същите имат отрицателна стойност. Видно е, че дружеството-
молител е декапитализирано и зависимо от кредиторите си. В разглеждания случай
затрудненията на молителя не са временни, като „А.Р.“ ЕООД не установи да разполага с
достатъчно имущество за покриване на всички задължения, без опасност за интересите на
кредиторите.
2
Съгласно константната практика на ВКС, включително застъпена в решения по чл.
290 ГПК, като решение № 64/23.03.2010 г. по т.д. № 959/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., в тежест на
длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите,
като трябва да бъде оборена установената от закона презумпция и докаже, че е
платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента
на тяхната изискуемост.
Съобразно чл. 742 ТЗ, търговското дружество е свръхзадължено, когато неговото
имущество не е достатъчно да покрие паричните му задължения. По смисъла на цитираната
разпоредбата под имущество следва да се разбира съвкупността от имуществени активи на
дружеството, включително дълготрайни и краткотрайни, притежавани към началния момент
на свръхзадължеността.
В производството по чл. 625 ТЗ преценката за наличие или липса на
свръхзадълженост се прави чрез съпоставяне на общия размер на съществуващите към
началната дата на свръхзадълженост парични задължения на търговеца, които може и да не
са изискуеми, но трябва да е установено възникването им, със стойността на имуществото на
дружеството към този момент.
С оглед данните по делото, дружеството не разполага с активи, поради което към
датата на подаване на молбата за откриване производство по несъстоятелност имуществото
на дружеството не е било достатъчно за покриване на всички негови задължения. Налице е
недостиг на имущество, което обосновава състоянието на свръхзадълженост на „А.Р.“
ЕООД.
Предвид всичко изложено налице са всички предпоставки, които са визирани в
закона и спрямо молителя следва да се открие производство по несъстоятелност на
основание свръхзадълженост.
При определяне началната дата на свърхзадълженост трябва да се прецени дали
длъжникът е в състояние с наличното си имущество да покрие всички свои задължения към
кредиторите. Предвид събраните по делото доказателства за наличие на задължения и дата
на тяхното възникване, съдът счита, че за начална дата на свърхзадълженост следва да се
приеме датата 31.12.2019 г., към която дружеството има задължения и същото е
свръхзадължено, тъй като с наличното си имущество не е могло да покрива всичките си
задължения към своите кредитори и собственият капитал на дружеството е декапитализиран.
По делото липсват доказателства, че молителят разполага с парични средства или
бързоликвидни материални активи за посрещане на първоначалните разноски в
производството по несъстоятелност. В хода на производството, както и в молбата за
откриване производството по несъстоятелност дружеството „А.Р.“ ЕООД изрично заявява,
че не разполага с никакви парични средства, включително и за заплащане депозита за вещо
лице и разноски в производството по несъстоятелност. С протоколно определение от
24.10.2022 г., вписано в книгата по чл. 634в ТЗ съдът указа необходимостта от внасяне на
разноски. С оглед на това и предвид изрично заявеното от молителя искане, съдът намира,
че следва да постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 84, т. 1 ГПК молителят ще бъде осъден с решението
да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 250 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал.1 ТЗ Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на „А.Р.“ ЕООД, с ЕИК: *******, със
3
седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „*******, бл. самостоятелно
обособена административна сграда, част от хотелски комплекс „Рила“, със самостоятелен
обособен вход откъм ул. „Леге“.
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на свръхзадължеността – 31.12.2019 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на
„А.Р.“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Средец, ул. „*******, бл. самостоятелно обособена административна сграда, част от
хотелски комплекс „Рила“, със самостоятелен обособен вход откъм ул. „Леге“.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „А.Р.“ ЕООД, с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „*******, бл. самостоятелно
обособена административна сграда, част от хотелски комплекс „Рила“, със самостоятелен
обособен вход откъм ул. „Леге“.
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на „А.Р.“ ЕООД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „*******, бл.
самостоятелно обособена административна сграда, част от хотелски комплекс „Рила“, със
самостоятелен обособен вход откъм ул. „Леге“.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието „А.Р.“ ЕООД, с ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „*******, бл.
самостоятелно обособена административна сграда, част от хотелски комплекс „Рила“, със
самостоятелен обособен вход откъм ул. „Леге“.
СПИРА производството по т.д. № 1440/2022 г. по описа на СГС, VІ-1 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението
по ал. 1 по молба на длъжника или на кредитора, ако молителят удостовери, че е налице
достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните
разноски по чл. 629б ТЗ.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено, дружеството ще бъде
прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
УКАЗВА на длъжника „А.Р.“ ЕООД , че в едномесечен срок от вписване на
настоящото решение в търговския регистър следва да изпълни задълженията си по чл. 632,
ал. 6 ТЗ, както и в двумесечен срок от вписване на настоящото решение в търговския
регистър да представи по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по отношение на „А.Р.“
ЕООД, е издадено удостоверение по чл. 5, ал. 10 КСО, като се изпрати на ТП на НОИ,
София-град препис от настоящото решение. Ако е издадено такова, препис от същото да се
изпрати по настоящото дело в едномесечен срок от получаване на искането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „А.Р.“ ЕООД, с ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „*******, бл. самостоятелно
обособена административна сграда, част от хотелски комплекс „Рила“, със самостоятелен
обособен вход откъм ул. „Леге“, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от
250 лева /двеста и петдесет лева/, представляваща разноски по делото за държавна такса.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо
дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
4
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5