РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. , 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Васко П. Петров
при участието на секретаря Магдалена В. Агова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Васко П. Петров Административно
наказателно дело № 20241220200255 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила жалба от „ Т. К. ”
ЕООД , с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:обл.Бл., общ.Г Д.,
с. М., местност „Т.“ , представлявано от управителя и законен представител С.
Т. Т. против Наказателно постановление №*****/ **** г.,изд. от Директора
на Дирекция „И.по т.“-гр. Бл. ,с което на дружеството наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000 лв., за
това, че в качеството си на „ работодател" е допуснал на ***** г. лицето Н. Т.
ИРМ ИЕВ с ЕГН ********** да извършва трудова дейност в обекта на
проверка на длъжност „общ работник", без да му е предоставен екземпляр от
сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие
от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса н а труда, заверено от ТД на НАП.
Жалбоподателя редовно призован не се явява лично,за него упълномощен
защитник,последния излага съображения за незаконосъобразност на
атакуваното НП .
Административно наказващия орган , редовно призован не се явява,за него се
явява юрисконсулт и изразява становище по жалбата-неоснователна.
1
Правно основание чл.63 от ЗАНН .
Прилагат се писмени документи .Разпитани са свидетелите Д. В. Х., С. Т. А.
,С. Н. С. , К. Е. Х. ,Н. Т. И.,първите четирима служители на ДИТ Бл. .
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка.
Свидетелите С. С. , К. Х., С. А. и Д. Х. са служители на ДИТ Бл.. На ******
г. около 10:15 часа, те извършили проверка по работни места относно
спазване разпоредбите на трудовото законодателство в обект: цех за
дървопреработване и производство на пелети, находящ се в с. М., местност
„Т.", база Т.", стопанисван от „ Т. К." ЕООД. Проверката е била във връзка с
депозиран в ДИТ Бл. сигнал относно това, че в цеха работят хора без трудови
договори. Проверяващите пристиганли в гр. Г. Д. и се отправили към цеха на
проверка ,там влизайки в двора , от дясната страна преди офисите видели 2
лица да извършват трудова дейност .Последните подреждали палета, като
такава дейност извършвал и лицето Н. И..Свидетелите се легитимирали и
предоставили на работниците декларации по образец за попълване ,като
свидетеля Х. останал при тях .Другите служители на ДИТ Бл. продължили
към самата сграда , при появата им част от работещите лица избягали. На
останалите на място също били раздадени декларации.Свидетеля Н. И.
обяснил, че от същия ден, 20.02.2024 г., батови при работодател –
жалбоподателя , отразил работно място, работно време, почивки, трудово
възнаграждение ,че няма сключен трудов договор, предоставено уведомление
и съответната регистрация в ТД на НАП.В офиса на дружеството
свидетелката Стамболийска изготвила призовка за представяне на документи
за извършена проверка. В хода на проверката управителя не присъствал , но
бил представляван от технически сътрудник . На ***** г. изисканата с
призовката вътрешно-фирмена документация на дружеството относно
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд е изпратена по
ЕКОНТ в „И. по т.“- Бл..След преглед на предоставената документация ,се
установило ,че свидетеля И. извършва трудова дейност в обекта на проверка
на длъжност „общ работник", без да му е предоставен екземпляр от сключен в
писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на
НАП.Справката за трудови договори сочи регистриран трудов договор за това
2
лице от 20.02.2024 година с час след извършената проверка.С оглед на
констатираното нарушение на ***** г. свидетелката С. съставила АУАН в
присъствието на упълномощен представител на дружеството , който
прочел,подписал и получил препис от акта. В последствие е издадено
атакуваното Наказателно постановление на Директора на Дирекция „И. по
т.“-гр. Бл.,с което на дружеството е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 2000 лв.–правно основание чл.416 ал.5
от КТ във чл.414 ал.3 от КТ за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ.
Недоволен от наложеното наказание жалбоподателят сезира съда с искане за
отмяна на цитираното наказателно постановление.Предявената жалба е
подадена в срок и е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН
административното нарушение е онова деяние, което нарушава установения
ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за
наказуемо с административно наказание, наложено по административен ред.
Съдът след като извърши проверка на атакувания административен акт и
обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите на страните,
намира жалбата за неоснователна.
По същество жалбоподателят не отрича релевантни за случая фактически
констатации по акта, а именно, че на инкриминираната дата служители на
ДИТ Бл. извършили проверка по работни места в обекта за контрол ,относно
спазване разпоредбите на трудовото законодателство, но твърди , че не е
извършил вмененото му нарушение,излага съображения за допуснати
нарушения на материалния закон и на процесуалните правила,които не се
споделят от съда .
Изложената по –горе фактическа обстановка безпротиворечиво се установи
от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства-
показанията на разпитаните свидетели С. Стамболийска , К. Х., А., Х. и Х.
,служител на Д”ИТ” Бл. и от писмените документи. Показанията на
свидетелите са последователни и кореспондират с описаното нарушение в
АУАН. Не се доказва наличието на личностно отрицателно отношение на
свидетелите към управителя на дружеството , което да провокира
проявлението на АУАН в правния мир, ангажират наказателната си
отговорност.
По същество настоящият състав намира ,че не са допуснати нарушения на
3
материалния закон и процесуалните правила при издаването на атакуваното
наказателно постановление,влечащи след себе си отмяна на наказателното
постановление. Критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е единен в процесуалната теория и практика -
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се
стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване
правата на страните в която и да е фаза на процеса. В случая не е нарушено
правото на дееца да узнае за съдържанието на акта след подписването му и
да отстоява своята теза, т.е на жалващият не е ограничено неговото право на
защита, тъй като е имал възможност да го реализира в пълен обем още от
началото на образуваното срещу него административнонаказателно
производство. Наказателното постановление е подробно и съдържа
необходимите реквизити.Носителят на административно наказателната власт
е издал наказателното постановление след като е установено по безспорен
начин извършването на нарушението и нарушителя . Съставеният акт за
установяване на административно нарушение от свидетелката Стамболийска
служи като предпоставка за издаване на друг - наказателно постановление.
Той няма презумтивна доказателствена сила, т. е. тежестта на доказване не
стои върху обвиненото лице, а обратно - тази тежест носи наказващата
администрация. Съгласно разпоредбите на чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН се изисква изложените в съставения акт обстоятелства, твърдения и
обвинения да бъдат доказани на общо основание. Съдът намира ,че деянието
на нарушителя е съставомерно по законовата норма . Законодателят в чл. 414
ал.3 от КТ е предвидил : Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61,
ал. 1, чл.63 ал. 1 или 2,се наказва с имуществена санкция или глоба в размер
от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000
до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. На дружеството е вменено
нарушение по чл.63 ал.2 от КТ - Работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ , заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите.В разглеждания казус по безспорен начин
се установи ,че в деня на извършената проверка от служителите на ДИТ
Благоевград , свидетеля И. е извършвал трудова дейност , възложена му от
работодател –жалбоподателя .В приложената по делото декларация ,
4
попълнена от този свидетел, той е записал ,че работи за нарушителя на
длъжност общ работник от дата 20.02.2024 година , посочвайки работно
време , трудово възнаграждение в размер на 50 лв. на ден , почивки ,
работодателя,обекта ,и че не е получил копие от тр.договор .На гърба на
сочената декларация свидетеля е допълнил какво точно е осъществял на
20.02.2024 година –реди палети и се подписал . При тези фактически данни ,
съдът намира , че правоотношенията между страните имат характер на
трудови, поради което се дължи сключване на трудов договор преди започване
изпълнението на възложените със същия трудови функции. Налице са и
съществени елемента на правоотношението, което го квалифицират като
трудово - мястото на работа, характера на работа и работно време . Първо -
мястото където свидетеля престира своя труд е строителен обект
,експлоатиран от жалбоподателя . Второ -характерът на работата, трудовата
функция на работника е пряко свързана с основния предмет на дейност на
дружеството , а работното време е съобразено с нормативната уредба-КТ.За
да е съставомерно едно деяние и то да представлява нарушение на правилата
на КТ е необходимо в случая работодателя да не е процедирал съобразно
разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл.63 ал. 1 или 2 от КТ .В конкретния случай
работодателя е допуснал лицето И. до работа преди да му е предоставил
екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ , заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите.Красноречиви са взаимоотношенията
между жалбоподателя и свидетеля -на работодател с работник , най вече от
приложените писмени доказателства.
В случая административно-наказващият орган не е приложил разпоредбата
на чл. 405а от КТ и не е обявил правоотношението като трудово,което не би
могла да се третира като липса на нарушение на трудовото законодателство по
чл. 63, ал.2 от КТ. Действително, контролните органи на Инспекцията по
труда имат право да обявяват съществуването на трудово правоотношение,
когато установят, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2
от КТ, но тази норма е диспозитивна и е въпрос на преценка на
административния орган дали да упражни или не правото си по чл. 405а, ал. 1
от КТ. В този смисъл, контролните органи не са задължени при констатиране
на нарушения на трудовото законодателство, свързани с предоставянето на
работна сила, да издават постановления за обявяване съществуването на
5
трудовоправни отношения, от което следва, че липсата в настоящия случай на
издадено такова постановление по чл. 405а, ал. 1 от КТ е ирелевантно за
съставомерността на деянието, с което се нарушават съответните разпоредби
на Кодекса на труда, свързани с предоставянето на работната сила.
По отношение описаното в атакуваното НП –нарушение следва да се има в
предвид :предпоставките, които установени по безспорен начин, обуславят
реализирането на административнонаказателната отговорност на дееца са
следните: първо - нарушителят да е извършил деянието, т. е. установен е
фактът на нарушението и второ - идентифициране на дееца . При наличието
на тези кумулативни предпоставки в случая е съставно и наказателно
постановление. Безпорно се установяви ,че жалбоподателят е извършил
вмененото му нарушение,налице е виновно поведение от негова страна
,подлежащо на санкция. Съдът намира ,че дружеството е извършило
цитираното в акта и наказателното постановление нарушение и следва да
понесе предвиждащата се административнонаказателна отговорност , както
правилно и законосъобразно е преценил административнонаказващия
орган,наложил е предвиденото в разпоредбите на закона административно
наказание "имуществена санкция ".
В хода на съдебното дирене бе разпитан в качеството му на свидетел лицето
И. , съдът не дава вяра на показанията му ,той към момента се намира в
служебна зависимост от нарушителя , поради което съдът приема ,че той се
стреми да оневени поведението на работодателя си.На следващо място
показанията на този свидетел не се кредитират, тъй като те са в противоречие
с попълнената саморъчно от него декларация.
На нарушителя е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2000
лв. В чл.414 ал.3 е предвидено :работодател, който наруши разпоредбите на
чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв,т.е определена малко над
минимално посочения от закона размер ,но тъй като не се събраха
доказателства жалбоподателя да е системен наушител на трудовото
законодателство то съдът намира и че наказание в минималния размер -
имуществена санкция от 1500 лв. би изиграло ролята си на коректив.
Водим от горното съдът ,
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № ****** от ****** година на
Директора на Дирекция „И. по т.“-гр. Бл. , с което на „ Т. К. ” ЕООД , с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление обл.Бл., общ . Г. Д., с. М., местност
„Т.“ , представлявано от управителя и законен представител С. Т. Т., е
наложено наказание имуществена санкция в размер от 2000 лв. на наказание
имуществена санкция в размер на 1 500 лв..
Осъжда „ Т. К.” ЕООД , с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:обл.Бл., общ . Г. Д., с. М., местност „Т.“ , представлявано от
управителя и законен представител С. Т. Т. да заплати на Дирекция „И. по т.“-
гр. Бл. сумата в размер 150.00лв,представляващо юриск.възнаграждение .
Решението на съда подлежи на обжалване пред Благоевградски
административен съд в 14-дневен срок от деня на получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
7