Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.02.2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в закрито съдебно
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдия ГЕНЕВА гр. дело № 163 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 247 и чл.
250 ГПК.
Образувано е по молба вх. №263382 от 29.12.2020г. /постъпила по електронната поща на съда/ от „М.Б.“
ЕАД, чрез пълномощника адв. К.Б. от САК с искане на основание чл. 247 ГПК за поправка
на ЯФГ и алтернативно по чл.250 от ГПК, за допълване на решение № 260095 от
05.11.2020 г. по гр. дело № 163 по описа за 2020 г. на СОС, с осъдителен диспозитив
на решението за исковите суми. В молбата се излагат съображения,
че с въззивната жалба, с която е атакувано първоинстанционното решение е поискано от въззивната инстанция да отмени същото като постанови друго
по същество, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца исковите суми.
Навеждат се доводи за неправилност на първоинстанционното
решение изразяващи се в постановяването на диспозитив,
в който според ищеца неправилно е
постановено, че се отхвърля установителен иск, вместо осъдителен такъв. Твърди
се, че в исковата молба е била допусната техническа грешка, поправена с
допълнителна молба – уточнение, преди насрочване на първото по делото о.с.з. в
първата инстанция.
Ответникът по молбата и ответник
по делото М.Г.Й. не е изразила становище по искането в указания за това срок.
Съдът, като се запозна с молбата
и данните по делото, намира следното:
Молбата е подадена в срок,
процесуално допустима е, а разгледана по същество е неоснователна и съответно
следва да бъде оставена без уважение, по следните съображения:
С решение № 260095 от 05.11.2020
г. по гр. дело № 163 по описа за 2020 г. на
СОС, е отменено решение №181 от 15.11.2019г. по гр.. № 968 от 2018г. на РС-Елин
Пелин, с което са отхвърлени предявените от „М.Б.“ ЕАД, ЕИК **** против М.Г.Й.
***, искове за установяване по отношение на ответника съществуване на вземания
на ищеца и вместо него е постановено друго по същество, с което е признато за
установено по отношение на М.Г.Й. с ЕГН ********** като физическо лице, собственик
на заличеното ЕТ „М.-М.Й.“,
с адрес ***, че дължи на „М.Б.“ ЕАД, ЕИК
****-*със седалище и адрес на управление ***, на осн.
чл 124, ал.1, предл.първо ГПК следните суми, дължими
по договор за кредит за оборотни средства от 16.07.2008г. с „Ю. Б.“ АД и
договор за цесия между „Ю. Б.“ АД и „М.Б.“ ЕАД от 21.07.2017г.: 12 748.47 лв.
главница, 4622.56 лв. наказателна лихва за периода от 06.07.2009 г. до
25.03.2016г., 18.48 лв. разноски , 1682.63 лв. законна лихва за периода от
26.03.2016г. до 03.08.2017г., ведно със законната лихва, считано от
31.10.2018г. до окончателно плащане на сумата. Със същото решение М.Г.Й. е
осъдена да заплати на „М.Б.“ ЕАД, ЕИК ****-*съдебни разноски за
двете инстанции в размер на 4039.14 лв.
По искането направено по реда на
чл.247 от ГПК:
Явна фактическа грешка по смисъла
на чл. 247, ал.1 ГПК представлява всяко
несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
изразяване в писмения текст на решението,което се изразява и в пропуск на съда
да отрази в диспозитива на решението становище на
съда, личащо от мотивите на решението.
Съгласно чл. 214, ал. 1, изр. 3-то ГПК до приключване
на съдебното дирене в първата инстанция ищецът разполага с възможността да
премине от установителен иск към осъдителен и обратно.
Законът допуска при запазване на
същото основание (осъществяването на юридическите факти, въз основа на които
ищецът счита, че е възникнало и съществува негово право спрямо ответника)
промяна в петитума на иска – от установителен в
осъдителен, доколкото всяко осъдително решение съдържа имплицитно и
констатацията за съществуването на правото в правната сфера на ищеца.
В доклада си по чл.146 от ГПК,
направен от първоинстанционния в проведеното на
04.07.2019г. в о.с.з. с участието на пълномощниците и
на двете страни, съдът изрично е посочил, че предмет на делото е предявен
установителен иск, изложил е твърдените от ищеца фактически основания на същия,
дал е правна квалификация на същия и е разпределил доказателствената тежест,
като е указал на страните, подлежащите от всяка една от тях обстоятелства.
Възражения по доклада от страна на пълномощника на ищеца не са направени.
Липсват данни по делото, за това
ищецът да е направил искане по реда на чл.214, ал.1, изр.3-то ГПК и до
приключването на съдебното дирене пред първата инстанция, по допускането на
което да има произнасяне от първоинстанционния съд. С отмененото от настоящия състав решение №181 от
15.11.2019г. по гр. № 968 от 2018г. на РС-Елин Пелин, е отхвърлил и предявените
от „М.Б.“ ЕАД, ЕИК ****-*против М.Г.Й. ***, искове за установяване по отношение
на ответника съществуване на вземания на ищеца.
Искането, направено с въззивната жалба срещу първоинстанционното
решение за неговата отмяна и постановяване на осъдителен диспозитив по предявен положителен установителен иск по
чл. 124, ал. 1 който първостепенният съд е
отхвърлил изцяло, е процесуално недопустимо, тъй като въззивната инстанция би се произнесла по иск, какъвто не е
бил предявен по делото.
С оглед на горното настоящия
съдебен състав счита, че не е налице явна фактическа грешка по смисъла на чл. 247, ал.1 ГПК в решение № 260095 от
05.11.2020 г. по гр. дело № 163 по описа за 2020 г. на СОС, която да бъде поправена по реда на
цитираната закона разпоредба.
По искането направено по реда на
чл. 250 от ГПК.
Непълнота на решението по смисъла
на чл. 250, ал.1 от ГПК е налице, когато
решението не обхваща целия спорен предмет-липсва формирана воля върху част от
спорното право или липсва произнасяне по някой от предявените обективно
съединени искове или по допълнителните искания на страните във връзка с
предмета на делото, които от своя страна определят предмета на делото, върху
който следва да се разпрострат обективните предели на силата на пресъдено нещо.
Настоящият съдебен състав след
като се запозна с мотивите и диспозитива на
постановения съдебен акт намира, че в него не са налице непълноти, които да
бъдат отстранени от съда по реда на чл. 250 от ГПК.
Въззивното производство е образувано по
жалба на ищеца в производството, с която същият е обжалвал изцяло първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от „М.Б.“ ЕАД, ЕИК ****-*против
М.Г.Й. ***, искове за установяване по отношение на ответника съществуване на
вземания на ищеца, които съставът на въззивната
инстанция е разгледал и е изразил мотивите си за крайния резултат в обстоятелствената
част на решението си, и вместо него е постановил друго
по същество, като е уважил предявените установителни
искове .
В този смисъл, искането на ищеца,
направено чрез процесуаления представител, за постановяване за допълване на решение № 260095 от 05.11.2020 г. по гр. дело
№ 163 по описа за 2020 г. на СОС, с
осъдителен диспозитив на решението за исковите суми ще
следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №263382
от 29.12.2020г. /постъпила по електронната поща на съда/ от „М.Б.“ ЕАД, чрез
пълномощника адв. К.Б. от САК с искане на основание чл. 247 ГПК за поправка на
ЯФГ в диспозитива
на решение № 260095 от 05.11.2020 г. по гр. дело № 163 по описа за 2020 г. на СОС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №263382
от 29.12.2020г. /постъпила по електронната поща на съда/ от „М.Б.“ ЕАД, чрез
пълномощника адв. К.Б. от САК с искане, за постановяване на допълнително
решение, с което на основание чл. 250, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните
чрез връчване на препис от него.
Преписи
от същото да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.