№ 4
гр. Пещера, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20245240100941 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП и иск по
чл.55,ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Н. И. Ч. с ЕГН-********** от
гр.Пещера,ул.“****“ № 22, чрез процесуалния си представител адв.П. срещу
ответника „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София,район Младост,бул.“Цариградско
шосе“ № 115Е,ет.5, представлявано от управителя Н. П. ,в която твърди,че на
21.08.2023година между ищеца по настоящото дело и „Кеш Пойнт
Българя“ЕООД е бил сключен Договор за потребителски кредит № 915183 от
21.08.2023 година, по силата на който на ищеца е била заета сумата от
800лева ,за срок от 4месеца.Сочи се още ,че съгласно клаузите на договора
уговореният ГПР е от 59,19%, с годишен лихвен процент от 48%. Съгласно
чл.5,ал.1 и 2 от договора потребителят е задължен в срок от три дни,считано
от усвояване на заемната сума да предостави на кредитора обезпечение
представляващо:1./поръчител отговарящ на условията по
чл.5,ал.1,т.2.1;т.2.3;т.2.4;т.2.5 и т.2.6 от договора или 2./банкова гаранция .В
случай ,че такова не бъде осигурено е предвидено в чл.11,ал.1 от договора
заплащане на неустойка за кредитополучателя в размер на 415.16 лева ,като
1
издължаването на същата е разсрочено и е част от погасителната вноска по
кредита, съгласно условията на договора и погасителния план.В резултат на
това при усвоена главница от 800 лева и срока за ползване на кредита от 4
месеца кредитополучателят е следвало да върне сумата от 1312 лева,от която
главница в размер на 800 лева ,неустойка в размер на 415.16 лева и
договорена лихва от 96.84 лева.Твърди се още ,че при сключване на договора
за предоставяне на паричен заем ищецът като физическо лице е имал
качеството на потребител,като договорът за предоставяне на паричен заем е
нищожен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.26,ал.1 от ЗЗД тъй като
противоречал на законоустановени императивни правила.Счита ,че клаузите
на чл.11,ал.1и ал.2 във вр. с чл.5,ал.1 и ал.2 от договора по своето същество
представляват скрито възнаграждение на кредитора ,което последния е
прикрил обозначавайки го като неустойка,с което са нарушени и
изискванията на чл.11,ал.1,т.9 и т.10 от ЗПК .В договора са посочени като
абсолютни стойности както ГПР ,така и лихвения процент без разписана ясна
методика на формиране на ГПР.В процесния случай неустойката не била
включено при изчисляване на ГПР ,с което е нарушено императивното
правило на чл.19,ал.1 от ЗПК.Твърди още ,че в договора за предоставяне на
паричен заем е уговорен лихвен процент в размер на 48% и ГПР в размер на
59.19 %,но не ставало ясно ,какви разходи са включени в годишния процент
на разходите,а потребителят е бил поставен в положение да не знае в какъв
размер е оскъпяването по кредита.Твърди още ,че посоченият ГПР в договора
не е реално прилагания в отношенията между страните и е налице
„заблуждаваща търговска практика“. След като договорът за потребителски
кредит се обяви за недействителен то потребителят следва да върне само
чистата стойност като не дължи лихви или други разходи.В тази връзка
счита,че е налице правен интерес да предяви осъдителен иск срещу
ответното дружество за сумата от 50 лева като частичен иск от 512 лева
,представляваща разликата между заплатената по кредита сума и усвоената
главница от 800 лева.
Моли се съдът да постанови решение, с което да се прогласи за
нищожен Договор за потребителски кредит № 915183 от 21.08.2023 година
сключен между страните в настоящото производство като противоречащ на
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, на Закона за
задълженията и договорите и на Закона за защита на потребителите
2
Да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 50
лева като частичен иск от 512 лева ,представляваща недължимо платена сума
по договор за потребителски кредит,ведно със законната лихва върху тази
сума ,считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане.
Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се
доказателствени искания.
В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор ,в който
оспорва предявените искове като твърди ,че клаузите на договора за
потребителски кредит са действителни тъй като били съобразени с всички
изисквания на ЗПК ,като излага подробни съображения.Моли да се постанови
решение ,с което да се отхвърлят предявените искове с присъждане на
направените по делото разноски.
С протоколно определение № 6 от 15.01.2025 година на основание
чл.214 от ГПК е допуснато изменение на размера на предявения иск от 50 лева
на 706.49 лева.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите
на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства:договор за
потребителски кредит № 915183 от 21.08.2023 година,ведно с погасителен
план и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски креди се установява ,че на дата 21.08.2023 година между
„Кеш пойнт България“ЕООД гр.София,в качеството му на кредитор и Н. И. Ч.
от гр.Пещера в качеството му на кредитополучател е сключен писмен договор
за потребителски кредит №915183 ,по силата на който кредиторът
предоставя в заем на кредитополучателя сумата от 800 лева, за срок от 4
месеца.Страните са уговорили връщане на заетата сума на вноски като
размерът на първата погасителна вноска е 32 лева ,а на останалите три е от
288.28 лева .Видно от клаузите на договора ГПР е в размер на 59.19 % ,а
фиксираният годишен лихвен процент по заема е от 48%, като общо
дължимата сума от кредитополучателя е в размер на 896.84 лева.В чл.5 от
договора изрично е посочено ,че договорът ще бъде обезпечен с поне едно
3
от посочените обезпечения:1./безусловна банкова гаранция или
2./поръчителство на едно или две физически лица ,които отговарят
кумулативно на следните условия:при един поръчител осигурителният му
доход да е в размер на не по-малък от 7 пъти размера на минималната
работна заплата ,а при двама поръчители размерът на осигурителния доход
на всеки от тях следва да е в размер не по-малко от 4 пъти минималната
работна заплата.Освен това същите не следва да са поръчители по други
договори за кредит ;да не са и кредитополучатели по договор за кредит
сключен с кредитора ,по който е налице неизпълнение на задължението;да
нямат кредити към банки или финансови институции с квалификация
различна от „Редовен“;да предоставят служебна бележка от работодател или
друг съответен документ удостоверяващ размера на получавания от тях
доход,като страните се споразумяват ,че кредитополучателят ще предостави
обезпечение в срок до три дни от сключване на настоящия договор.В чл.11 от
договора е разписано,че ако кредитополучателят не предостави
договореното в чл.5 обезпечение в тридневен срок от сключване на
настоящия договор или предоставеното не отговаря на условията ,посочени в
настоящия договор за кредит кредитополучателят дължи на кредитора
неустойка в размер на 415.16 лева ,която ще се изплаща разсрочено
съобразно приложение 1.Видно от Приложение 1 представляващо
погасителен план към договор за потребителски кредит № 915183 са
разписани начините на издължаване на задължението от
кредитополучателят:чрез 4 вноски,като едната в размер на 32 лева а другите
три вноски в размер на 288.28 лева и издължаване чрез включване на
неустойка отново чрез 4 вноски по 328 лева като общо задължение е в
размер от 1312 лева.
За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана
съдебно –икономическа експертиза изготвена от вещото лице Л.Ц. ,което в
заключението си сочи ,че при извършената от него справка установил,че
ищецът Ч. и ответното дружество са сключили договор за потребителски
кредит № 915183 от 21.08.2023 година , по силата на който дружеството
предоставя в заем на Ч. сумата от 800 лева ,за срок от 4 месеца и с
издължаване от 4 броя вноски ,при договорен ГПР от 59.19% и ГЛП от
48%.Вещото лице е установило ,че по договора ищецът е извършил
4
плащания както следва :на 26.09.2023 година в размер на 328 лева чрез EASY
PAY;на 21.12.2023 година в размер на 300 лева чрез EASY PAY;на 02.01.2024
година в размер на 300 лева чрез EASY PAY и на 16.01.2024 година-
рефинансиране или общо сумата от 1506.49 лева.С извършеното плащане са
погасени следните задължения по договора:главница в размер на 800
лева;договорена лихва в размер на 96,84 лева;неустойка в размер на 415.16
лева и такси в размер на 194.49 лева.Според вещото лице при включване на
платената неустойка от 415.16 лева в ГПР ,то размерът му би бил от
1123.64%.
Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
По делото няма спор,че процесният договор за потребителски кредит №
915183 от 21.08.2023 година попада в приложното поле на ЗПК
Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид
договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не
са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има
качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, с оглед на което
същият се ползва от потребителска защита предвидена в общия закон – ЗЗП,
както и от специалната такава, предвидена в ЗПК. По отношение на
действителността на договорите за потребителски кредити, приложима е и
специалната разпоредби на чл. 22 ЗПК.
Основният въпрос, поставен в исковата молба и мотивиращ претенцията
5
на ищцата за нищожност на договора за кредит е въпросът дали процесният
договор за кредит влиза в колизия с разпоредбите на 19, ал. 1 и ал. 4 във
връзка с чл. 11,ал.1,т.9 и т.10 от закона.
Императивно правило по отношение на годишния процент на разходите е
установено именно в приложимия Закон за потребителския кредит. По силата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения.
Годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита (чл. 19,
ал. 1 ЗПК), като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а
в тези разходи се включват лихвите (§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК), като общата сума,
дължима от потребителя, и сборът на общия размер на кредита
(предоставената сума) и общите разходи по кредита за потребителя - § 1, т. 2 и
т. 3 от ДР на ЗПК. Изводът, който следва от законодателната уредба е, че
кредитополучателят заплаща лихвени и извънлихвени разходи, които като
сбор не могат да надвишават пет пъти законната лихва. Съотношението
между лихвените и извънлихвените разходи в общите разходи по кредита
може да е различно, но това не променя обща сума, дължима от потребителя.
Такава промяна може да настъпи при уговорен променлив лихвен процент по
кредита - § 1, т. 4 и 5а от ДР на ЗПК.
В настоящият случай договорът за заем съдържа изискуемите от закона
реквизити като е посочен общият размер на кредита и условията за
усвояването му; фиксиран е лихвеният процент и е посочен годишният
процент на разходите по кредита .
Съгласно на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК- договорът за потребителски кредит
следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му
и индекс или референтен лихвен процент, които е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни
лихвени проценти,като тази информация се предоставя за всички лихвени
проценти. Тълкуването й налага извод, че прилагането й в цялост е свързано с
наличието на възможност за едностранна промяна на първоначално
уговорения лихвен процент от страна на кредитора. Когато лихвеният процент
е уговорен като постоянна величина за целия срок на договора и не се допуска
неговото променяне, достатъчно е да бъде посочен размерът на същия. В
6
настоящия случай договореният лихвен процент се прилага по един и същ
начин по време на действие на договора доколкото се касае за фиксиран
/непроменяем/ лихвен процент за разлика от случаите на референтния лихвен
процент, поради което според настоящия състав няма основание да се
приема, че е нарушена тази разпоредба.
Настоящият състав обаче счита, че договорът за потребителски кредит е
нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е
налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният
процент на разходите /ГПР/.Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК същите не могат да
превишават процентно спрямо главницата петкратния размер на законната
лихва за забава(основния лихвен процент на БНБ за съответната година плюс
10 пункта). При конкретния договор за кредит процентът на разходите на
годишна база е 59,19% ,а петкратния размер на законната лихва е 68,20% .
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е и чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. По
смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, както и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора. Процесният договор за кредит формално отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото е налице посочване на
ГПР и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини,
посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива
съобразно поетите от потребителя задължения. Според разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. В противовес на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, в
7
ГПР в процесния договор не са включени допълнителни разходи,
регламентирани в чл. 11 от договора под формата на неустойка. Действително
съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК в ГПР не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за
кредит, но в случая предвидената неустойка няма характер на неустоечно
съглашение, тъй като не се характеризира с присъщите за неустойката
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции.
Неустойката в случая е предвидена за неизпълнение на задължението на
заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора
за заплащане на главното задължение по установения в договора ред.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем. Непредставянето на обезпечението
не води до претърпяването на вреди за кредитора, който съгласно
разпоредбата на чл. 16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит следва
да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали
да му предостави кредит без обезпечение. В обичайната практика при
предоставянето на заемни средства с договорка за обезпечение, заемът не се
отпуска в случай на непредставяне на обезпечение.
В конкретния казус заемът е отпуснат независимо дали е обезпечен или
необезпечен с исканото обезпечение. Същевременно в договора е предвидено
,че заплащането на неустойката по чл.11 е в глобален размер без да е
посочено какво е съотношението й към вредите, които се съизмеряват със
задължението за предоставяне на обезпечение по договора за
заем.Изложеното обосновава извода, че процесната клауза за неустойка не се
характеризира с присъщите за неустойката функции да обезпечи изпълнение
на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното, а
по същество съставлява допълнителна печалба за кредитора.
В случая няма спор ,че отпуснатият на потребителя кредит е в размер на
800лв., като съгласно погасителния план задължението на заемателя е в
размер на 1312лева (надхвърлящо значително заетата сума)
Предвид на това, съдът приема, че с клаузата на чл.11 във връзка с чл.5
от договора е уредено допълнително възнаграждение за заемодателя,което
съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК е следва да бъде включено при
8
установяване на ГПР по кредита. Посоченият в договора ГПР не отговаря на
действителния прилаган в правоотношението, поради което е налице
нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която е насочена както
към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, така и за стимулиране на
добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне
на потребителски кредити, по начин, че да бъде осигурен баланс между
интересите на двете страни. В случая липсва ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК, която дава възможност на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора предвид предоставените му от
законодателя съответни стандарти за защита. С посочването в договора за заем
на ГПР, който не е формиран при спазването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а така и
отразява по - нисък от действителния ГПР, се създава заблуждение у
потребителя за финансовата тежест на кредита. Достига се до противоречие с
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен
принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде
осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за
кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима
информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да получи
адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
своето задължения, преди да сключи договора за кредит.
В случая съдът намира, че с договарянето на разгледания разход за
потребителя, който е следвало, но не е бил включен в размера на ГПР, се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в която е поставено изискване
относно максимално допустимия размер на ГПР с цел предотвратяване на
прекомерното оскъпяване на кредита
Основен принцип в гражданските и търговските взаимоотношения е
добросъвестността и справедливостта, а целта на неговото спазване е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. В конкретния случай накърняването на принципа на добрите нрави
в търговския оборот по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е довело до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение и до
злепоставяне на интересите на ищеца както с клаузата за неустойка, излизаща
9
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че тъй като при
сключването на процесния договор за потребителски кредит не са били
спазени изискванията на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, то на основание чл.22 от
ЗПК договорът се явява изцяло недействителен.В предвид изложеното
намира приложение разпоредбата на чл.23 от ЗПК -когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Следователно платената от ищеца в полза на ответника сума от
706.49лева е била недължимо платени при начална липса на основание
,поради което на основание чл.551ал.1 от ЗЗД ответникът следва да бъде
осъден да я върне.
С оглед изхода от предявените искове в полза на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на д.т. от 104.88 лева и
разноски за експертиза в размер на 300 лева.
По делото ищецът Ч. се представлява безплатно от адв.П. , при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, който е поискал присъждане на адвокатско
възнаграждение
На основание чл. 38, ал. 2 от същия закон, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит №
915183 от 21.08.2023 година , сключен между "КЕШ ПОЙНТ
БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София,район Младост,бул.“Цариградско шосе“ № 115Е,ет.5 ,представлявано
от Н. П. и Н. И. Ч. с ЕГН-********** от гр.Пещера ,ул.“****“ № 22 на
основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и чл.19,ал.4 от
ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК.
ОСЪЖДА "КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК *********
гр.София,район Младост, бул.“Цариградско шосе“ № 115Е,ет.5 на осн. чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 23 ЗПК, ДА ВЪРНЕ на Н. И. Ч. с ЕГН-**********
10
от гр.Пещера ,ул.“****“ № 22, сумата от 706.49 лева, заплатена без основание
по договор за потребителски кредит № 915183 от 21.08.2023 година ,ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 09.09.2024 година до
окончателното й изплащане
ОСЪЖДА „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София,район Младост, бул. “Цариградско
шосе“ № 115Е, ет. 5 да заплати на Н. И. Ч. разноски по делото в размер на
404.88 лева, в това число д.т. и разноски за вещо лице
ОСЪЖДА „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК *********
гр.София, район Младост, бул.“Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 ДА
ЗАПЛАТИ на адв. П. П. –САК адвокатско възнаграждение в размер на 720
лева.
Решението м о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд
в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
11