Определение по дело №61788/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 29152
Дата: 18 юли 2024 г. (в сила от 18 юли 2024 г.)
Съдия: Розалина Георгиева Ботева
Дело: 20231110161788
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29152
гр. София, 18.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20231110161788 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД против В. С.
Минчева- Ангелова, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване
за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на
03.09.2023г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №
47556/ 2023г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, налице е активна и
пасивна процесуална легитимация, предявените искове са процесуално допустими, налице е
валидна размяна на книжа, обуславящо насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Издаването на заповед за изпълнение в полза на ищеца и подаването на възражение от
ответника против нея обуславят правния интерес за ищеца от предявяването на настоящите
установителни искове.
Представените писмени доказателства са допустими и относими към предмета на
делото и следва да бъдат допуснати.
Искането за привличане на трето лице помагач, направено от ищеца с исковата молба, е
основателно. Обстоятелството, че за отопляемия обект е въведено дялово разпределение,
което е извършвано от това дружество през исковия период обосновава наличието на правен
интерес за ищеца от привличане на дружеството, извършващо дялово разпределение, като
трето лице помагач.
Искането на ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК е
допустимо и относимо към предмета на делото и следва да бъде уважено.
Искането за назначаване на съдебно- техническа експертиза е относимо и допустимо
към предмета на спора, като за изясняване на въпросите, предмет на задачата на същата, са
1
необходими специални знания, поради което следва да бъде уважено. Искането за допускане
на счетоводна експертиза, заявено от ищеца, е допустимо, но не е необходимо, с оглед което
и следва да се остави без уважение.
Исканията на ответника за събиране на писмени доказателства по чл. 190 ГПК следва да
се уважат по отношение на следните документи: протоколи за извършена метрологична
проверка на СТИ в абонатната станция, протоколи за проби за пускане в експлоатация на
абонатната станция и последващи настройки, както и средномесечните температурни
графици за АС. В останалата част искането следва да се остави без уважение.
Исканията на ответницата за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС и
запитване до Конституционния съд са неоснователни.
Следва да бъдат насочени страните към медиация като начин за доброволно уреждане
на спора. На страните следва да се съобщи проект за доклад по делото. Следва да се насрочи
съдебно заседание, за което да се уведомят страните.
Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.11.2024г. от 13,45
часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.
Препис от исковата молба и писмения отговор да се връчат на третото лице- помагач,
което да се призове за съдебно заседание.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК "Бруната България" ООД като трето
лице помагач на страната на ищеца, на основание чл. 219 ГПК.
Препис от исковата молба и писмения отговор да се връчат на третото лице- помагач,
което да се призове за съдебно заседание.
УКАЗВА на ответницата в срок до насроченото открито съдебно заседание да представи
пълномощно в полза на адв. Стоянов или в същия срок да потвърди извършеното действие.
УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на дадените указания относно
потвърждаване на представителната власт на адв. Стоянов, на осн. чл. 101, ал. 3 ГПК, съдът
ще приеме, че отговор на исковата молба не е подаден.
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото представените от ищеца с исковата
молба и от ответника с отговора писмени документи.
ЗАДЪЛЖАВА третото лице- помагач, на страната на ищеца, на основание чл. 190 ГПК,
в седмичен срок, считано от връчване на настоящото определение, да представи документ за
главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставяни за имота на ответника за
процесния период, изравнителни сметки; документ, удостоверяваща датата на връчване на
изравнителните сметки за процесния период на представител на етажната собственост,
2
документи, удостоверяващи сертификацията на уредите, протоколи за неосигурен достъп на
служител на дружеството за дялово разпределение за отчет на измервателните уреди в
сградата- етажна собственост, в случай, че такива са съставяни, отчетни формуляри за
топлоразпределителите и водомера.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ищеца в едноседмичен срок от съобщението
да представи по делото, с препис за ответника, следните документи: протоколи за извършена
метрологична проверка на СТИ в абонатната станция и средномесечни температурни
графици за АС за периода м. май 2020г.- м. април 2022г. и протоколи за проби за пускане на
АС в експлоатация и последващи настройки за същия период.
УКАЗВА на ответника, на основание чл. 161 ГПК, че при неизпълнение на дадените
указания, с оглед обстоятелствата по делото, съдът може да приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за събиране на писмени
доказателства, по реда на чл. 190 ГПК, в останалата част, като неоснователно.
НАЗНАЧАВА съдебно- техническа експертиза, с вещо лице ***********, което след
като се запознае с материалите, находящи се по делото, тези- в страните, даде заключение
със задача: „Какви са ежемесечните отчети по общия топломер в СЕС за отчетния период- м.
май 2020г.- м. април 2022г. и отчислявани ли са за сметка на „Топлофикация София” ЕАД гр.
София количествата топлинна енергия за технологични разходи на абонатната станция в
СЕС? Като вземе предвид отчета на индивидуалните разпределители, да установи как е било
извършено дяловото разпределение през процесния период, колко отоплителни тела има в
обекта? Изравнителни сметки на каква стойност и за какви периоди са изготвяни от
дружеството, извършващо дялово разпределение? Какъв е размера на сумите за топлинна
енергия през процесния период по месеци, като се посочи и общата стойност, и по отделни
пера? Налице ли е протокол за монтаж на топломер, респективно, при наличие на такъв- от
коя дата? Преминало ли СТИ първоначален и периодичен метрологичен контрол?”, при
възнаграждение в размер на 400 лева, платими от ищеца в седмичен срок, считано от
връчване на определението.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 161 ГПК, че при неизпълнение на дадените
указания, с оглед обстоятелствата по делото, съдът може да приеме за доказани фактите,
относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за назначаване на съдебно-
икономическа експертиза, като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника да бъде отправено преюдициално
запитване до Съда на ЕС по формулираните в отговора на исковата молба въпроси, и
искането за отправяне на запитване до Конституционния съд, като неоснователни.
На основание чл. 146 ГПК, съдът съобщава на страните проект за доклад на делото:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 422
3
ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация София” ЕАД твърди, че на 25.08.2023г. е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение против ******* за сумата 1 291,64 лева, представляваща
главница за цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, ********,
за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 25.08.2023г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 195,10 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021г. до 17.08.2023г., сумата 33,22
лева, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2020г. до
30.04.2022г., ведно ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение- 25.08.2023г., до окончателното плащане на сумата,
сумата 7,14 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2020г. до 17.08.2023г.
Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр.
дело № 47556 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, по което била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 03.09.2023г. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответниците са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът “Топлофикация София” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че
между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи,
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2020г.- м. април
2022г. е доставил на ответницата топлинна енергия в недвижим имот, представляващ
апартамент, намиращ се в ********, като купувачът не бил заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за
продажба на топлинна енергия „Топлофикация София” АД на потребители за битови нужди
в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно
посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на
доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в
процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, били сключили договор за
извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата
дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
4
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на В. С. Минчева- Ангелова за ********, за
което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.10.2023г. по ч.гр. дело № 51743
по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата, в който е
изразено становище за неоснователност на исковете. Ответникът оспорва, че между страните
е възникнало облигационно правоотношение. Същата развива доводи, че разпоредбата на
чл. 153 ЗЕ противоречи на Директива 2011/ 82/ ЕС, чл. 17 Конституцията на Република
България, чл. 38 Хартата за основните права на ЕС. Счита, че тази конструкция на ЗЕ
противоречи и на ЗЗП. В отговора са наведени доводи, че между страните не е сключен
писмен договор. § 1, т. 2а ДР на ЗЕ противоречи на Закона за защита на потребителите.
Сочи, че в случая е налице недопустима държавна помощ по см. чл. 101 и чл. 102 ДФЕС.
В отговора се навеждат доводи, че заповедта за изпълнение е нищожна, поради което
предявените искове са недопустими.
Ответникът отрича да е потребител на услугите на ищеца, тъй като в имота няма
радиатори. Оспорва и начина на определяне на лицата, които ще поемат тежестта от
загубите на сградната инсталация. Същият навежда доводи, че разпоредбата на чл. 153, ал.
1, вр. чл. 150 ЗЕ противоречи на чл. 6 и чл. 7 от Директива 2011/82 ЕС. Твърди, че
разпоредбите на ЗЕ, които задължават собственика на имот да е потребител на топлинна
енергия и клиент на ищеца, противоречат на правото на ЕС. Оспорва да е приемал общите
условия. Отделно поддържа, че разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 на същите съдържат
неравноправни клаузи. Сочи, че в случая е налице хипотеза на непоръчана доставка.
Ответникът оспорва поставените с исковата молба задачи към СТЕ. Позовава се на решение
по адм. дело № 13721/2017г. и решение по адм. дело № 14350/ 2019г. по описа на ВАС.
Оспорва общото събрание на ЕС да може да сключва договори относно потребление от
името на собствениците. Оспорва цената и начина на начисляване на ТЕ. Оспорва ТЕ да е
начислена въз основа на реален отчет на уредите, доколкото липсват такива. Прави
възражение, че ищецът не разполага с оборудване в абонатната станция, чрез което да
контролира и да докаже, че продава енергия според потребностите на купувача.
Навежда доводи, че от представените доказателства не може да се направи извод, че
ищецът действително е продал на ответника топлинна енергия.
Относно иска за цена на услугата дялово разпределение се развиват съображения, че
същият е недопустим, тъй като се предявяват чужди права.
В обобщение, ответникът счита искът за цена на услугата дялово разпределение за
недопустим, а исковете за цена на доставената топлинна енергия и обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главниците за цена на топлинна енергия и услугата дялово
разпределение за неоснователни.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, всяка една от
страните следва да докаже твърдените от нея факти. Всяка страна носи тежестта на
5
доказване на изгодните за нея факти в процеса.
Ищецът следва да докаже, че между страните е сключен договор за доставка на
топлинна енергия, скл. при общи условия; обстоятелството, че общите условия са влезли в
сила; обстоятелството, че за периода м. май 2020г.- м. април 2022г. е доставил топлинна
енергия в процесния имот, в количество, съответстващо на претендираната цена;
изправността на СТИ; настъпването на обстоятелства, обуславящи спирането или
прекъсването на давността.
На основание чл. 146 ГПК, съдът УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства че е
отправил покана за плащане на цената на услугата дялово разпределение.
НАПЪТВА страните към медиация като способ за доброволно уреждане на спора.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните и на третото лице- помагач на
страната на ищеца, ведно с призовките за първото по делото заседание, като на ищецът се
връчи препис от писмения отговор на ответника, основание чл.140, ал.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6