№ 2057
гр. Варна, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110105566 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 28 от Закона за закрила на детето /ЗЗДт/.
Образувано е по молба на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Варна, с искане за
настаняване на детето С. С. С., ЕГН **********, в Кризисен център – гр. Варна, за срок от
три месеца, считано от датата на влизане в сила на решението, но за не повече от шест
месеца, считано от прилагане на мярката по административен ред.
Молителят излага, че момчето е родено по време на фактическо съжителство на
съпружески начала между К. Г. Ш. и С. С. С., което впоследствие преминава в брачно. През
2020 г., поради настъпила неблагоприятна промяна в отношенията им, родителите на С. се
разделят и той остава да живее при майката, а бащата напуска Република България с цел
работа в чужбина. Родителите полагат усилия, съобразно своите възможности, знания и
умения, да се грижат за момчето. Фактически майката полага грижи за него, но и бащата
инициира също контакти със своя син. Настъпилата промяна в семейството, средата и
начина на живот на майката К. Ш. изместват нейното внимание от родителската грижа и тя
задоволява само базовите потребности на С.. Тя създава съжителство с нов партньор, като в
семейството започват конфликти. Момчето е лишено от внимание и положителен пример,
което се отразява неблагоприятно на неговото възпитание, а майката и бащата не забелязват
своевременно промените. С. започва бавно да се дезинтегрира и отдалечава от средата на
своите връстници, съученици и приятели, и в поведението му се наблюдават тревожните и
типични признаци на дете, лишено от внимание и грижа. Момчето не участва в учебния
процес и следват поредица от противообществени прояви. Усилията на социалните
работници и други специалисти да възстановят връзката между С. и неговите близки са
неуспешни, което налага той да бъде настанен в приемно семейство. Приемните родители
полагат усилия, но също не успяват да се справят с грижите за С..
Констатираните рискове налагат за него да бъде намерена подходяща алтернативна и
1
защитена среда. На този етап не е налице възможност да бъде взета по-благоприятна мярка
за защита от настаняването му в Кризисен център, където за С. ще бъдат обезпечени
подслон, издръжка и внимание, както и допълнителни услуги в контекста на откроилите се
специфични потребности на момчето.
По изложените съображения социалните работници считат, че настаняването на С.
временно в Кризисен център е в негов интерес и молят молбата да бъде уважена.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният представител на
Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Варна поддържа подадената молба, като изразява
становище, че няма промяна в обстоятелствата по молбата.
Заинтересованата страна – детето С. С. С. се представлява от особен представител,
който изразява становище за основателност на молбата.
Заинтересованата страна – родителят К. Г. Ш. се явява лично. Изразява становище, че
е наясно с обстоятелствата. Желае детето да остане в Центъра за кратък срок, в който ще се
установи трайно в гр. Пловдив, където вече е започнала работа и ще направи постъпки да
прибере С. в семейството. Заявява, че бащата е информиран за обстоятелствата, свързани с
детето С., знае къде е настанено то и също няма възражения.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Подадена е молба с правно основание чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т.
3 ЗЗДт.
Видно от представеното удостоверение за раждане на детето С. С. С., негови родители
са К. Г. Ш. и С. С. С..
Със заповед № ЗД/Д-В-ДЧ-004/27.03.2023 г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр. Долни Чифлик настаняването на С. С. С. в приемното семейство на
Димитринка Петрова Г. е прекратено и момчето е настанено в Кризисен център за деца – гр.
Варна до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДт.
Към молбата е приложен и съответен социален доклад за оценка на случай, изготвен
от ДСП – Долни Чифлик. Съгласно доклада, приемният родител се опитва да задоволява
потребностите на детето, но не е в състояние да се справи с поведението и емоционалното
му състояние. Приемният родител не е правил постъпки за определяне на учебно заведение
на момчето. По данни на ДСП-Варна, С. е записан за учебната 2022-2023 г. в СУ „Неофит
Бозвели“- гр. Варна, но през м. декември е прехвърлен в ОУ „Св. Иван Рилски“- гр. Варна,
поради проблемно поведение към други деца. Училищното ръководство е задействало
процедура по ОПРЛ, и от втория учебен срок – 08.02.2023 г. на детето е осигурена
допълнителна подкрепа и формата му на обучение е променена от дневна в индивидуална.
Според г-жа Марияна Сербезова – педагогически съветник, детето не посещава редовно
учебни занимания, майката и нейният съжител се редуват да го водят, но не приемат
достатъчно сериозно обучението му в училищна среда. По информация от ДСП-Варна,
майката и нейният съжител се стараят да задоволяват основните му потребности от храна,
2
подслон и облекло, но майката е съобщила, че се чувства безпомощна да се справи с
проблемното му поведението до степен неконтролируемост. Тя е заявила своята
привързаност към детето, но не може да се справи с проявите в поведението му. За детето са
подавани няколко сигнала за бягства, като в един от случаите то е намерено след 22:30 ч. в
Казино „3 Ве Бет“-Варна, а единият от сигналите е за извършено насилие над майката от
нейния съжител. Проведени са екипни срещи и разговори в ОЗД към ДСП-Варна, като там е
споделено, че поведението на детето е редовно да бяга от къщи и е прибирано със
съдействие на полицията. Установено е, че майката няма умения да подпомага и насърчава
интелектуалното развитие на детето и не се старае да го подпомага да постигне някакъв
контрол над емоциите си и не се опитва да наложи правила. Според доклада за оценка по
постъпил сигнал, изготвен от социален работник Светлана Радева, след телефонни
разговори с личния лекар на детето, д-р Вейсалов и детски психиатър – д-р Дашева същите
са споделили, че на детето е предписана медикаментозна терапия, която не се изпълнява. Д-
р Дашева е заявила, че при установено желание от майката, за детето може да се осигури и
стационарно лечение в Детска психиатрична клиника-Варна. От същия доклад се
установява, че майката К. Ш. е споделила, че бащата на С. е международен шофьор и
предвид трудовата му ангажираност извън страната не може да поеме грижите за него. Не са
налице и роднини от разширения семеен кръг, които да поемат грижите за С. и да
съдействат при отглеждането и възпитанието му.
Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано
в неговата семейна среда (чл. 25, ал. 2 и чл. 28, ал. 4 ЗЗДт), като в изключителни случаи то
може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и това е в негов
интерес. Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДт дете може да бъде настанено извън семейството в
случаите, когато родителите се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства може да се направи
обоснован извод, че родителите се чувстват безпомощни и безсилни да помогнат на С. да
усвои подходящо поведение, както и да изгради модел на морални ценности. В проведеното
по делото открито съдебно заседание майката лично изрази желанието си за настаняването
на детето в Кризисния център в гр. Варна.
Не са установени близки или роднини на С., които да са в състояние да го отглеждат
и възпитават в семейна среда. В молбата на ДСП – Варна, послужила като основание за
образуване на настоящото производство, както и от изготвения по делото социален доклад,
оценки и доклади по постъпили сигнали, както и от предварителната оценка на
потребностите се установява, че е необходимо да бъде предприета исканата мярка, с цел
превенция на бъдещи рискове, както и възможност за детето да получи адекватна и
интензивна подкрепа от специалисти.
Ето защо съдът намира, че момчето следва да бъде настанено за отглеждане в
Кризисен център – гр. Варна, за поискания срок от три месеца, считано от датата на влизане
в сила на настоящото решение, но не по-късно от 27.09.2023 г., който срок следва да бъде
съобразяван от съда при постановяване на мярката по аргумент от чл. 12 от Наредба за
качеството на социалните услуги и приложение № 18 към нея. По този начин ще се осигури
3
възможност момчето да пребивава в среда, близка до семейната, в която ще бъдат адекватно
задоволявани неговите потребности с оглед възрастта му, както и ще бъде съблюдавано
неговото правилно физическо, психическо и емоционално развитие. Този срок ще даде
възможност на социалните служби да продължат работата по случая на детето с оглед
последващо прилагане на по-благоприятна мярка за закрила спрямо него. Този срок е
оправдан и с оглед изложеното от майката, че се нуждае от допълнително време за
устройването си в гр. Пловдив, с оглед и бъдещата реинтеграция на сина й в нейното
семейство.
По изложените съображения съдът приема, че молбата е основателна и следва да бъде
уважена.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА детето С. С. С., ЕГН **********, за отглеждане в Кризисен център –
гр. Варна, за срок от три месеца, считано от датата на влизане в сила на настоящото
решение, но не по-късно от 27.09.2023 г., на основание чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл.
25, ал. 1, т. 3 ЗЗДт.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 28, ал. 4 ЗЗДт.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в седемдневен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4