№ 23522
гр. София, 31.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110107063 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу С. Д.
Д., ЕГН **********, с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86
ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД с искане да бъде признато за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 2022,73 лв., представляваща главница по Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-
17931530 от 22.06.2020 г., сключен между Б.П.П.Ф. С.А.“, клон Б. (кредитодател) и С. Д. Д.
(кредитополучател), вземанията по който са прехвърлени по силата на Приложение № 1 от
13.05.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
15.02.2022 г. в полза на „А.С.В.“ ЕАД (2000 лв. - главница и 22,73 лв. - такса за използване
на предоставената кредитна карта), ведно със законна лихва за период от 09.03.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 345,71 лв., представляваща договорна лихва за периода
от 22.06.2020 г. до 12.05.2022 г. и сумата от 171,89 лв., представляваща мораторна лихва за
период от 13.05.2022 г. до 09.03.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12637/2023 г. по описа на СРС, 48 състав.
Ищецът твърди, че на 22.06.2020 г. между Б.П.П.Ф. С.А.“, клон Б. и С. Д. Д. е
сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № CARD-17931530, по силата на който ответницата е усвоила сумата от 2000
лв. в периода от 22.06.2020 г. до 12.05.2022 г. Съгласно договора за кредит размерът на
възнаградителната лихва е 345,71 лв., като кредитът следвало да се върне в срок до
12.05.2022 г. Поради неизпълнение на задълженията на ответницата й е начислено
1
обезщетение за забава, считано от 13.05.2022 г. до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 09.03.2023 г. Ищецът твърди, че вземанията на Б.П.П.Ф. С.А.“, клон Б. по процесния
договор за кредит № CARD-17931530 от 22.06.2020 г. са прехвърлени на „А.С.В.“ ЕАД по
силата на Приложение № 1 от 13.05.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 15.02.2022 г. Посочва, че ответницата е уведомена за цесията с
уведомление, изпратено по пощата на 13.05.2022 г., както и с връчване на препис от
исковата молба с приложенията. Моли за уважаване на исковете и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото като доказателство е приет сключеният между ответницата С. Д. Д., като
кредитополучател, и Б.П.П.Ф. С.А.“, клон Б., като кредитор, Договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-
17931530 от 22.06.2020 г., по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя
безсрочен револвиращ потребителски кредит в размер на 1000 лв., при лихвен процент от 35
% и ГПР от 44,90 %, за което кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта
Мастъркард, чрез която се извършва идентификация на кредитополучателя и се осъществява
отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредит. Картата
позволява чрез нея да бъдат извършвани тегления в брой от банкомат (АТМ), плащания чрез
терминални устройства (РОS) и други услуги, посочени в това приложение или достъпни
чрез АТМ и/или РОS в страната и чужбина. Съгласно договора кредитът може да бъде
отпуснат чрез теглене от банкомати (АТМ), плащания чрез терминални устройства (POS) и
др. (чл. 2), превод на пари по сметка (чл. 3), чрез покупка на изплащане в мрежата от
търговски партньори, за което се подписва приложение към договора, съдържащо
конкретните параметри на трансакцията (чл. 4), чрез трансакции въз основа на картата след
нейната активация (чл. 5), т. е. револвиращият кредит до отпуснатия размер може да се
усвои комбинирано по различен начин. Предвидено е, че за ползването на револвиращия
кредит кредитополучателят дължи годишна лихва в посочения в договора размер. Лихвата
се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на използването му.
Представен е и документ, озаглавен Кредит: CARD-17931530, Усвояване CREX-
17931512 от 22.06.2020 г., видно от който част от кредита е бил усвоен от ответницата за
закупуване на стока – смарт часовник на обща цена от 589 лв. Посочено е, че размерът на
кредита е 642,01 лв., дължим на 12 месечни погасителни вноски в размер на по 59,92 лв.
всяка (с падеж на първа погасителна вноска на 01.08.2020 г. и падеж на последна
погасителна вноска на 01.07.2021 г.) и обща стойност на плащанията 719,04 лв., при ГПР –
22,50 % и лихвен процент – 20,46 %. В документа фигурира и погасителен план, видно от
който посочената обща стойност от 719,04 лв. следва да бъде погасявана на 12 равни
месечни вноски с падеж първо число на съответния месец, считано от 01.08.2020 г. до
01.07.2021 г. включително. Съгласно този документ, кредитополучателят е сключил и
застраховка „Сигурност на плащанията“ с дължима застрахователна премия в размер на
2
53,01 лв. по застрахователна декларация CREX-17931512 и групова полица № 5/2008 г. Не се
оспорва от страна на ответницата, че е страна по този договор и че е получила от кредитора
кредитната карта.
Установява се също, че ответницата е кандидатствала, респ. кредитът й е отпуснат във
връзка с покупка на стока на изплащане на 22.06.2020 г. – смарт часовник, на стойност 589
лв.
По делото е представен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта
на Б.П.П.Ф. С.А.“, клон Б., в който са описани основните характеристики на предоставения
кредит – револвиращ потребителски кредит, с индивидуален кредитен лимит не повече от
10 000 лв., усвояване на кредита след активиране на кредитна карта, чрез АТМ и ПОС
трансакции, със срок на валидност на картата – 3 години, с минимална погасителна вноска –
не по-малко от 60 лв., с фиксиран ГЛП – 35 %, като е предвидено и право на отказ от
договора в 14 календарни дни след сключването му.
По делото не е формиран спор относно обстоятелството, че на 15.02.2022 г. между
„А.С.В.“ ЕАД и Б.П.П.Ф. С.А.“, чрез клона в Република Б., е сключен рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия), като страните по същия са постигнали
съгласие за прехвърляне на вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит,
определени в Приложение № 1 – Списък на вземанията, представляващ неразделна част от
договора за цесия. В тази връзка по делото са приети Потвърждение за извършена цесия на
вземанията на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД от Б.П.П.Ф. С.А.“, чрез клона в Република Б.,
както и извлечение от Приложение № 1 от 13.05.2022 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен между Б.П.П.Ф. С.А.“, клон Б. и „А.С.В.“ ЕАД на
15.02.2022 г., в което са индивидуализирани вземанията, предмет на договора за цесия.
Съгласно същото са прехвърлени вземанията към ответницата (индивидуализиран с три
имена и ЕГН) по договор за кредит № CARD-17931530 от 22.06.2020 г., по който остатъкът
от главницата към датата на подписване на приложението е в размер на 2022,73 лв.,
остатъкът от договорната лихва е в размер на 345,71 лв., общо дължимото към 13.05.2022 г. е
2369 лв., а датата на първата пропусната вноска (изпадането на ответника в забава) е
01.12.2021 г., с посочена дата на последно плащане 01.11.2021 г., като приложението е
подписано от страните по договора за прехвърляне на вземания.
Представено е и пълномощно, с нотариална заверка на подписа от 01.03.2022 г.,
съгласно което цедентът Б.П.П.Ф. С.А.“, чрез клона в Република Б. е упълномощил
цесионера „А.С.В.“ ЕАД да уведоми длъжниците за сключения договор от 15.02.2022 г., с
който вземанията се прехвърлят в полза на „А.С.В.“ ЕАД, включително да преупълномощава
трети лица (в това число адвокати/адвокатски дружества) с правата по пълномощното.
По делото е прието Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/CARD-
17931530/13.05.2022 г. от цесионера „А.С.В.“ ЕАД, действащ от името на цедента, до
ответницата, с което е уведомена за извършената цесия oт 15.02.2022 г. и Приложение № 1
от 13.05.2022 г. на вземанията по договор за отпускане на потребителски кредит № CARD-
3
17931530 от 22.06.2020 г. в размер на 1000 лв. в полза на „А.С.В.“ ЕАД. Посочено е, че към
13.05.2022 г. задължението на ответницата възлиза на 2369 лв., включително начислена
лихва за просрочие.
Прието е и изпратено до ответницата уведомително писмо за прехвърлянето на
вземанията по договора за потребителски кредит от 22.06.2020 г., което е върнато на
подателя като непотърсено.
В хода на съдебното дирене, проведено пред настоящата инстанция, е прието и
заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), изготвено въз основа на материалите
по делото и извършена проверка при кредитора. Същото, като обективно и компетентно
изготвено, съдът кредитира и ползва при изграждането на изводите си относно
правнорелевантните за спора факти. От заключението се установява следното: на 06.07.2020
г. кредиторът е осчетоводил плащане в размер на 589 лв. с получател „П.К.“ ЕАД за
закупуване на стока: смарт часовник, по партида на клиент С. Д. Д.. Към стойността на
покупката е включена и премия застраховка по застрахователна декларация CREX-17931512
в размер на 53,81 лв., като общата сума – задължение за главница с включена застраховка е
642,01 лв. От анализа на представените месечни извлечения по процесния договор за
отпускане на ревилвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD-17931530 вещото лице е установило, че са усвоявани суми от кредитния лимит за:
покупка на смарт часовник от „П.К.“ ЕООД на изплащане, плащания на ПОС терминал за
покупка на стоки и теглене на АТМ/банкомат, на обща стойност 2010,46 лв., с дата на
последно усвояване на суми по картата – 22.11.2021 г. Според експертното заключение, за
периода от 22.06.2020 г. до 15.04.2022 г. неплатените задължения по процесния договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта са в
общ размер на 2351,34 лв., от които: 345,72 лв. – неплатена договорна лихва за периода от
15.11.2021 г. до 15.04.2021 г., 24 лв. – неплатени месечни такси за обслужване на картата за
периода от 15.11.2021 г. до 15.04.2021 г. и 1981,62 лв. – неплатен остатък от главница.
Изчисленото обезщетение за забава върху неплатена главницата главница, считано от
13.05.2022 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК е в размер на 168,83 лв.
Към заключението е представено Приложение № 1, видно от което на 16.12.2020 г.
отпуснатият кредитен лимит е увеличен до сумата от 2000 лв., като общата сума на
отразените трансакции в извлеченията, вкл. и усвоени суми по кредита е в размер на 4248,40
лв., която сума включва усвоени суми от кредитния лимит по кредитната карта в размер на
2010,46 лв., сумата от 1570 лв. – превод от карта по сметка, начислена договорна лихва 2,91
% месечно по извлечение в размер на 559,23 лв., начислена лихва неплатени суми в
гратисен период в размер на 11,91 лв., начислени такси по извлечение в размер на 96,80 лв.
Отразено е, че в периода от 27.07.2020 г. до 01.11.2021 г. са постъпили плащания в общ
размер на 1897,06 лв. В графа № 18 е отразен и общият размер на неплатените задължения –
2351,34 лв. (4248,40 лв. – 1897,06 лв.).
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
4
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.
От приложеното ч. гр. д. № 12637/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 48
състав се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.03.2023 г. за вземанията, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С.
Д. Д..
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което и с оглед указанията на съда ищецът е предявил искове по чл. 422,
вр. чл. 415 ГПК за установяване дължимостта на сумите, предмет на заповедното
производство. Във връзка с изложеното съдът приема, че предявените искове са допустими.
За основателността на исковете за главница и договорна лихва в тежест на ищеца е да
установи наличието на валидно облигационно отношение между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, чрез клона в Република Б., и ответницата по договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта, по силата на който за ответницата е възникнало задължение за плащане
на процесната сума, а именно – предаване от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, чрез
клона в Република Б. на С. Д. Д. на паричната сума, предмет на договора за кредит
(отпусната под формата на револвиращ потребителски кредит), настъпване изискуемостта
на кредита, както и какъв е размерът на непогасеното задължение; наличието в договора за
кредит на действителна клауза за договорна лихва, както и нейния размер; сключен договор
за цесия, по силата на който „А.С.В.“ ЕАД е придобило посочените по-горе вземания от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, чрез клона в Република Б., срещу ответницата;
съобщаване на цесията на длъжника от страна на цедента.
За основателността на иска за мораторна лихва в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответницата в забава.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже
положителния факт на погасяване на задълженията си.
По отношение на това дали ищецът се легитимира като кредитор на претендираните
вземания, настоящият съдебен състав приема следното:
По делото е безспорно сключването на рамков договор за цесия от 15.02.2022 г., по
силата на който вземанията по процесния договор за потребителски кредит са били
прехвърлени в полза на ищеца (същите са индивидуализирани в извлечение от Приложение
№ 1/13.05.2022 г., неразделна част към договора за цесия от 15.02.2022 г.).
Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно вземане
(цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Договорът за цесия винаги предполага
съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание, като вземането преминава
върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал - чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Длъжникът по
5
вземането не е страна по цесията. В закона липсва изискване за форма за действителност
на цесията. Цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в
момента на сключването на договора. Заедно с вземането върху цесионера по силата на
закона преминават и всички акцесорни права (освен ако е уговорено противното).
Обстоятелството, че цесията засяга интересите както на страните по договора, така и на
трето лице - длъжника, налага извършването на допълнително действие съобщаване на
длъжника за цесията съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Съобщението е едностранно
изявление, с което длъжникът се известява, че вземането на неговия кредитор е прехвърлено
на нов кредитор. То е неформално и за да породи действие трябва да бъде извършено от
стария кредитор (цедента) - чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи
точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Целта на задължението на цедента за
уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при
изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на
надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Без да е елемент от
фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица,
длъжника, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера. Прехвърлянето на
вземането има действие за всички трети лица от момента, в който съобщението бъде
получено от длъжника - чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Съгласно практиката на ВКС (решение № 243/06.03.2017 г. по т. д. № 3501/2015 г. по
описа на І т. о., решение № 449/06.03.2013 г. по гр. д. № 1268/2011 г. по описа на IV г.
о., решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. по описа на II т. о. и др.), съобразно
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД правно релевантно за действието на цесията е
единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и
съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор). Цесионерът става титуляр на
вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо
длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същевременно,
поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва
да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление му е връчено
като приложение към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
В практиката на ВКС се приема още (решение № 204/25.01.2018 г. по т. д. №
2230/2016 г. по описа на І т. о., решение № 156/30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г. по описа
на ІІ т. о., решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. по описа на III г. о. и др.), че
6
съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД действие, но
това не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това становище е
аргументирано с чл. 36 ЗЗД, според който представителната власт възниква по волята на
представлявания, нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил
(чл. 39 ЗЗД) и след като не са предвидени никакви изрични ограничения посредством
повелителни правни норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията, по силата на
принципа за свободата на договарянето (чл. 9 ЗЗД) няма пречка старият кредитор да
упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това
упълномощаване не противоречи на целта на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Длъжникът може да се
защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор.
В съответствие с тази практика по делото е представено и прието пълномощно, по
силата на което цедентът е упълномощил цесионера да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземанията по процесния договор за кредит. Във връзка със съобщаването
на цесията на ответницата по делото е представено Уведомление за извършена цесия с изх.
№ УПЦ-П-БНП/CARD-17931530 от 13.05.2022 г. от цедента, чрез цесионера „А.С.В.“ ЕАД,
адресирано до ответницата, с което на последната е съобщено, че вземанията по договора
за кредит от 22.06.2020 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, чрез клона в
Република Б., са изкупени от „А.С.В.“ ЕАД и считано от датата на получаване на
уведомлението кредитор по описаните парични вземания е именно ищецът „А.С.В.“ ЕАД.
Съдът приема, с оглед ангажираните доказателства, че цесията е била надлежно
съобщена на ответницата с връчване на препис от исковата молба, ведно с приложените към
нея договор за цесия, уведомително писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД и пълномощно от цедента за
цесионера (доколкото няма данни изпратеното по-рано уведомление да е достигнало до
ответницата), който факт следва да бъде съобразен по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Следователно се установява, че ищецът „А.С.В.“ ЕАД е активно материалноправно
легитимиран да претендира заплащането на задълженията на ответницата по Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване
на кредитна карта № CARD-17931530 и Усвояване CREX-17931512/22.06.2020 г., сключени с
Б.П.П.Ф. С.А.“, чрез клона в Република Б..
По отношение на действителността на процесния договор за потребителски кредит
настоящият съдебен състав намира следното:
Установява се от материалите по делото, че между Б.П.П.Ф. С.А.“, чрез клона в
Република Б. и С. Д. Д. е сключен договор за потребителски кредит, предоставен под
формата на кредитен лимит, по силата на който кредитодателят е отпуснал на ответницата
револвиращ кредит в размер на сумата от 1000 лв., като впоследствие кредитният лимит е
бил увеличен до сумата от 2000 лв.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. Отделно от това нормите на ЗПК са повелителни,
7
поради което съдът може служебно да се произнесе по действителността на клаузи в договор
за потребителски кредит, когато са налице за това правни или фактически обстоятелства.
За да е налице валидно сключен договор за потребителски кредит, необходимо е
същият да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК изисквания. Неспазването
на което и да е от изискванията, залегнали в посочените разпоредби, според императивната
норма на чл. 22 ГПК води до недействителност на договора за потребителски кредит.
Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор за потребителски кредит е
сключен в писмена форма и отговаря на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7, 11 и 20 ЗПК. Посочени са датата и мястото на сключване, вид на предоставения
кредит, индивидуализиращи данни за страните, размер на получената сума, общият размер,
който потребителят следва да върне, условията за издължаване на кредита и правото на
отказ от договора.
Не са спазени обаче императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички лихвени проценти.
Така поставените нормативни изисквания са свързани с възможността за промяна на
уговорения първоначално лихвен процент. В случая такъв е уговорен като постоянен, а не
като променлив - поради което е достатъчно да бъде посочен размер на същия. При
фиксиран лихвен процент не е необходимо посочване на периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент, както и не важи изискването за посочване на
методиката за определянето му.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
В процесния договор са посочени абсолютни стойности на годишния лихвен процент
(ГЛП) по заема и на годишния процент разходи (ГПР) на заема. Липсва обаче ясно разписана
методика на формиране на ГПР по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как
се формира посоченият в договора ГПР от 44,90 %. В тази връзка следва да се отбележи, че
съобразно разпоредите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, т. е.
по ясен и разбираем за потребителя начин следва да са инкорпорирани всички разходи, които
длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
8
В конкретния случай в договора за кредит липсва яснота относно посочените
обстоятелства. Посочен е годишен лихвен процент по заема, който е фиксиран - 35 %, но не
се изяснява как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Същевременно от
документа, озаглавен Усвояване CREX-17931512, се установява, че ответницата е усвоила
(част) от кредита чрез покупката на посочената по-горе стока – смарт часовник. Видно обаче
от документа за усвояване на кредита, за отпуснатата сума за закупуването на стоката и за
застраховката „Сигурност на плащанията“ е предвидено начисляване на възнаградителна
лихва от 20,46 %, а годишният процент на разходите е посочен като 22,50 %. По делото не е
установено как тази годишна лихва върху така отпуснатите суми се съотнася към
уговорения лихвен процент по договора за кредит в размер от 35 %, нито към ГПР по
договора за кредит в размер от 44,90 %. Последното по мнение на настоящия състав на съда
създава неяснота за потребителя по отношение на реално приложимите ГЛП и ГПР към
кредитното правоотношение.
Следва да се посочи, че годишният процент на разходите е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване
на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни
елементи обаче, както бе посочено и по-горе, остават неизвестни, и на практика така се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса.
Действително двете величини са с различни математически измерения, но винаги
възнаградителната лихва следва да бъде включена при формирането на ГПР. В случая
възнаградителната лихва е веднъж посочена като 35 % в договора за кредит и веднъж като
20,46 % в документа за усвояване на кредита, като за потребителя не става ясно как едната
величина се отнася към другата. Следователно неясни са както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След
като кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс задава
допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е
включено в тях. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите,
тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да
служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на
потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите задължения. Затова и
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва
валидността на договарянето.
Следва да се посочи също, че застрахователната премия и таксата
ангажимент/обслужване представляват разходи, които е следвало да бъдат включени в ГПР,
като липсата им при изчисляването му е в противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Предвид
изложеното, процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК
поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК (така решение № 127/11.01.2023 г. по в. гр. д.
№ 3292/2022 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав, решение № 1619/21.03.2024 г. по в.
9
гр. д. № 11790/2022 г. по описа на СГС, IV-Б въззивен състав, решение № 3885/28.06.2024 г.
по в. гр. д. № 5757/2023 г. по описа на СГС, II-Ж състав и др.).
Съгласно трайната вече практика на ВКС, а именно решение № 50174/26.10.2022 г. по
гр. д. № 3855/2021 г. по описа на ІV г. о., решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020
г. по описа на І т. о. и др., договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на
тяхното предоставяне. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл. 422
ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на
договора за потребителски кредит и задължението за периодичност за връщането на сумата.
Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до
неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК.
Съобразявайки тази практика, доколкото договорът за кредит е недействителен, то
съдът следва да даде отговор на въпроса каква е чистата стойност на кредита, дължима от
ответницата.
От заключението на ССчЕ се установи, че кредитният лимит е бил увеличен на 2000
лв. на 16.12.2020 г., на което ответницата не се е противопоставила – напротив, продължила
е да извършва тегления и плащания чрез ПОС терминал и АТМ устройства, включително
превод по сметка в размер на 1570 лв. на 20.07.2021 г. Изготвеното заключение установява,
че общо усвоените суми, включително чрез превод на пари по сметка е в размер на 3580,46
лв. (1570 лв. – превод от карта по сметка и 2010,46 лв. – плащания и тегления посредством
кредитната карта), а общо заплатената от ответницата сума е в размер на 1897,06 лв., т. е.
непогасена остава главница в размер на 1683,40 лв. (извършените плащания следва да се
отнесат за погасяване на чистата стойност на кредита, а не за погасяване на вземания, които
са недължими по изложените съображения за недействителност на договора за кредит). За
тази сума искът за главница се явява основателен и следва да бъде уважен и да се отхвърли
10
за разликата до 2000 лв. – главница.
Като законна последица от уважаването на иска за главница следва да се присъди и
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.03.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Предвид установената недействителност на договора за кредит и на основание
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съгласно която когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита, останалите искове за сумата от 22,73 лв. – такса
за използване на предоставената кредитна карта, за сумата от 345,71 лв. – договорна лихва за
периода от 22.06.2020 г. до 12.05.2022 г. и за сумата от 171,89 лв. – мораторна лихва за
периода от 13.05.2022 г. до 09.03.2023 г., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, разноски се дължат и на двете страни, съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете. Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство.
От ищеца се претендират разноски за заповедното производство както следва: 50,81
лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, или общо 100,81 лв., от
които следва да му се присъдят 66,80 лв.
За исковото производство от ищеца се претендират разноски както следва: 50,81 лв. –
държавна такса, 350 лв. – депозит за ССчЕ и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване на материалния интерес и фактическата и
правната сложност на делото, или общо 500,81 лв., от които следва да му се присъдят 331,87
лв., съразмерно на уважената част от исковете.
От ответницата не се претендират разноски, поради което съдът не й присъжда
такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл. 415, вр. чл.
422, ал. 1 ГПК от „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
С...................., че С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С............, дължи на „А.С.В.“ ЕАД,
ЕИК ********, на основание чл. 23 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 1683,40 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК - 09.03.2023 г., до окончателното плащане, представляваща остатък от
чистата стойност на сумата, получена във връзка с Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
CARD-17931530, към Договор за потребителски кредит № CREX-17931512 от 22.06.2020 г.,
сключени между Б.П.П.Ф. С.А., клон Б.“ и С. Д. Д., което вземане е прехвърлено на „А.С.В.“
ЕАД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022 г. и
Приложение № 1 от 13.05.2022 г. към него, и за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.04.2023 г. по ч. гр. д. № 12637/2023 г. по описа на
СРС, 48 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С...................., срещу С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес:
гр. С............, по реда на чл. 415, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 240, ал.
11
1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
99 ЗЗД за сумата над 1683,40 лв. до сумата от 2000 лв. – главница, за сумата от 22,73 лв. –
такса за използване на предоставената кредитна карта, за сумата от 345,71 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода от 22.06.2020 г. до 12.05.2022 г. и за сумата от 171,89 лв. –
мораторна лихва за периода от 13.05.2022 г. до 09.03.2023 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.04.2023 г. по ч. гр. д. № 12637/2023 г. по описа
на СРС, 48 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА С. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С............, да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
С...................., сумата от 66,80 лв. - разноски за заповедното производство, както и сумата от
331,87 лв. - разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12