№ 3062
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110164107 по описа за 2021 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД, против Л. П. Г., положителни
установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за съществуване на вземане по заповедно производство на сума в
размер на 3486,07лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от 04.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата, сума в размер на
306,78лв. – законна лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до 19.02.2021г. върху
главницата представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия, сума в размер на
23,16 лв. - главница за дялово разпределение за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата от 04.03.2021г. до окончателното изплащане на
сумата и сума в размер на 2,75 лв. - законна лихва за забава за периода от 01.07.2019г. до
19.02.2021г. върху главницата за дялово разпределение, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.04.2021г. по ч.гр.д.№
12839/2021г. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, район „Витоша“, ул. „20 април“, № 27, вх. „А“, ет.3, ап.9,
аб. № 11181 топлинна енергия като ответникът е използвал същата за процесния период,
като ответникът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
1
разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството, като твърди,
че ответникът е изпаднал в забава. Във връзка с горното ищецът предявил заявление за
издаване на заповед за изпълнение. Била издадена такава заповед, като е съдът е дал
указания за предявяване на установителен иск в едномесечен срок. Претендират се и
съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Л. П. Г. в писмения си отговор оспорва да е в договорни отношения с
ищеца за доставка на топлинна енергия за процесния имот. Твърди, че приложените по
делото от страна на ищеца ОУ не са разгласени по изрично предвидения в ЗЕ ред, тоест
същите не са влезли в сила. Липсата на надлежни писмени доказателствени средства за
публично известяване на потребителите на топлинна енергия за общите условия на
договорите за продажба на топлинна енергия и изтичането на съответния законов срок след
публикуването им по посочения от законодателя ред, водело до извод за неоснователното
позоваване на клаузи от общите условия като източник на претендираното право.
Претендираните от ищцовото дружество суми били недължими и предвид обстоятелството,
че голяма част от тях били погасени по давност. По отношение на вземането за главница и
лихва същите били погасени поради изтекъл давностен срок. Оспорва представеното по
делото извлечение от сметка за аб.№ 11181/**********. Претендира разноски.
С определение 07.07.2022 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в производството
като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано „Бруната” ООД,което не
взема становище по исковете.Представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Установява се по делото въз основа на Договор за продажба на държавен недвижим
имот,съгласно НПЗДЖ,че Красимира Ценова Дилова е придобила правото на собственост
върху недвижим имот,находящ се в гр.София,ул.“20 април“ № 27,вх.А,ет.3,ап.9.
Видно от Удостоверение за наследници Красимира Ценова Дилова е починала на
10.04.2017год. и оставила наследник по закон Лъзечар П. Г.,низходящ.
Същия със Заявление –декларация от 09.05.2017год. е поискал от „Топлофикация
София“ЕАД партидата на имота да бъде променена на негово име.
Ето защо следва да се приеме ,че за процесния период от 01.05.2017год. до
30.04.2020год. ответникът Л. П. Г. е потребител на топлинна енергия,т.е. битов клиент и
между страните е възникнало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия
при условията на специалните нормативни актове,тъй като същия е собственик на
недвижим имот ,жилище в сграда – етажна собственост ,което е топлоснабдено.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по
силата на облигационно право на ползване. По силата на чл.153 от ЗЕ, между битовия
потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им
2
приемане от потребителя.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общи условия от 2016год.,публикувани на
11.07.2016год.,в сила от от 10.08.2016год./, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ , т. е. договора за продажба се счита за сключен с
конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл. 16
от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачът е физическо лице.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от ОУ. Следователно,
независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена, потребителят-купувач е
длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнася – чл. 32, ал. 1 ОУ от 2014год. и в 45-дневен период ,след
изтичане на периода ,за който се отнасят – чл.33,ал.1 от ОУ от 2016год.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/, Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 68 от 03. 08-2004 г., отм. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. и
Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1
от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно Договор от 05.12.2001год. ,сключен между ЕС с административен адрес в
гр.София,ул.“20 април“ № 27 и „Бруната България“ООД ,последния е приел да извършва
услугата „топлинно счетоводство“ за срок от една година.
По делото не е представен валиден договор между етажните съсобственици и
третото лице помагач за процесния период .В този случай обаче както по ЗЕ (отм.); и
Наредба № 2 за топлоснабдяването /отм/, така и в сега действащия ЗЕ и Наредба № 16-ЗЗ4
3
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването е предвиден ред за отчитане на доставената и
потребена от етажните съсобственици топлинна енергия, защото поради тяхното поведение
в разрез със задължението им да сключат такъв договор след като срока на действие на
предходния е изтекъл и съответно същия е прекратил действието си, не може да се счете, че
същите нямат задължението да заплащат потребената енергия ,т. е. в този случай
доставчикът на топлинна енергия е длъжно да отчита само потребените количества
топлоенергия по реда предвиден в чл. 61, ал. 3 от Наредба № 16-ЗЗ4/07 г. или във всички
случаи е предвиден механизъм на изчисляване на потребената топлинна енергия.
От изложеното се налага извод, че с претендиране на сумата за дялово
разпределение от топлофикационното предприятие не се стига до предявяване на чужди
права, претенция се явява допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от
ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от ОУ на
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на ТЕ между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща
от потребителите на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
От представените по делото индивидуални справки за отопление и топла вода,
заключението на допуснатата по делото техническа експертиза се установява, че
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар.
общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат в началото на всеки
месец по електронен път,чрез преносим терминал,с който се снема показанието на ТЕ на
първо число от месеца. Технологичните разходи в АС са били изчислявани ежемесечно и са
били отчислявани от ТЕ,преди нейното разпределение между абонатите.
С оглед въведената система за дялово разпределение третото лице помагач е
извършвало разпределението на ТЕ в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и
водомерите за топла вода,монтирани в имотите на абонатите.
В периода 01.05.2017год. – 30.04.2020год. е отчитан водомера в имота ,с
изключение на периода 2020год.,когато не е бил осигурен достъп до имота като са били
попълвани документите за главен отчет.В имота има 2 монтирани отоплителни тела и
съответно са монтирани 2 топлоразпледелители.
В имота се ползва топла вода ,и има водомер за топла вода ,по който се отчита
разхода.За периода 01.05.2019год. – 30.04.2020год. поради липса на отчет ,разходът на топла
вода е изчислен на 1 бр. потребител при норма от 140 литра на потребител за едно
денонощие,съгласно чл.69,ал.2 от НТ,а за отоплителните тела – при максимална
мощност,съгласно чл.61,т.6.5 от НТ.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана на база
общата проектна мощност за отопление на сградата и денградусите за всеки отчетен период
– по формула, посочена в Наредба№ 16-334 за топлоснабдяването. Изчисленото количество
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционална на
отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Процесният имот има отопляем обем по
проект 138м3,на която база се разпределя енергия,отдадена от сградна инсталация. Също
така от експертизата се констатира, че през процесния период общия топломер в абонатната
станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закон за
измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични
проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност,
провеждани от лицензирани юридически лица. Установява се, че редовно са отчитани
технологични разходи за сметка на ищеца.
4
Така вещото лице сочи ,че за процесния период ,задълженията за ТЕ за сградна
инсталация са в размер на 315,35лв.,ТЕ за отопление на имот – 3 014,78лв.,за ТЕ за
подгряване на топла вода – 767,53лв. или в общ размер от 4 097,66лв.
Съдът възприема заключенията на вещите лица по съдебно-техническата експертиза
като обективно и компетентно изготвено, от лице разполагащи с нужните специални
познания и опит в областта.
От страна на ответника не е оспорена констатацията на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза – че за отчетен период 2020 г. не е осигурен достъп за отчет
уредите .
Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, всички потребители са длъжни да осигурят достъп на представителите
на лицето по чл. 139б ЗЕ; На потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички
отоплителни тела в имота се начислява енергия като отоплителни тела без уреди, а съгласно
чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката това означава, че топлинната енергия за отопление се
изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с
максималния специфичен разход на сградата. Ответникът, като потребител, неосигурил
достъп, е имал право по чл. 70, ал. 5 от наредбата да поиска допълнителен отчет и
преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на изравнителната
сметка от упълномощения за сградата представител, но не се е възползвал от това свое
право.От представените от „Бруната „ООД писмени доказателства се установява ,че на
представителя на ЕС на 08.07.2020год. са изпратени изравнителните сметки за етажната
собственост.Поради тези обстоятелства и тъй като същите са съобразени от вещото лице,
съдът намира за обосновано заключението на съдебно-техническата експертиза и
направения с него извод, че са спазени нормативните правила и методика при определяне на
задълженията за отопление за отчетен период 2019/2020 г.
Относно "сградната инсталация",нейна основна функция не е отопление, а
свързване на отоплителните тела в имотите с абонатната станция, което следва от чл. 140,
ал.3 от Закона за енергетиката и §1, т.3 от ДР към Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год. , §1, т.3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за
топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год. : сградните инсталации за отопление и горещо
водоснабдяване са обща етажна собственост и представляват съвкупността от топлопроводи
и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми
обеми на имотите им по проект (изчислена в изравнителните сметки съобразно Наредбата за
топлоснабдяването.Вещото лице е посочило,че процесният имот има отопляем обем по
проект 138м3 и на база този обем е била разпределена топлинната енергия ,отдадена от
сградната инсталация ,която възлиза на сумата от 315,35лв.
Служебното начисляване на 140 литра потребление за БГВ за един обитател и за
едно денонощие е нормативно установено правило, предвидено в чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването,действала до 24.03.2020год.,респ.
5
в чл.69,ал.2,т.2 от Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването ,в сила от 12.03.2020год.,
според което изразходваното количество гореща вода от отделните потребители се определя
по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са повредени или не е
осигурен достъп за отчитане - при норма за разход на гореща вода 140 л на обитател за едно
денонощие на потребление.В случая ,както бе посочено по-горе ,за отчетния период не е бил
осигурен достъп за отчет на водомер за топла вода като съобразно доказателствата по делото
,разходът за топла вода е бил изчислен на 1 брой потребител .Ответникът, като потребител,
неосигурил достъп, е имал право по чл. 70, ал. 5 от наредбата да поиска допълнителен отчет
и преработване на изравнителната сметка в тримесечен срок от получаване на
изравнителната сметка от упълномощения за сградата представител, но не се е възползвал от
това свое право.
Ето защо следва да се приеме ,че за процесния период този разход ,съобразно
заключението на вещото лице по СТЕ възлиза на 4 097,66лв.
За процесния период „Топлофикация София“ЕАД е издала ОФ от 31.07.2018год.,за
реално потребената топлинна енергия за периода 01.05.2017год. – 30.04.2018год. на
стойност 1026,95лв. като са приспаднати прогнозно платените суми в размер на 520,93лв.
Дължимата сума от 506,02лв. следва да се заплати до 14.09.2018год.
Съгласно ОФ от 31.07.2019год. ,реално потребената топлинна енергия за периода
01.05.2018год. – 30.04.2019год. е на стойност 1293,23лв. като са приспадани прогнозно
платените 69,49лв. ,а остатъкът от 1223,74лв. следва да се заплати до 14.09.2019год.
Съгласно ОФ от 31.07.2020год.,реално потребената топлина енергия за периода
01.05.2019год. – 30.04.2020год. е на стойност 1888,52лв. като е извършена корекция във
връзка с промяна на цената на топлинната енергия в размер на 110,94лв.Остатъкът от
1815,55лв. е дължим до 15.10.2020год.
Или съобразно издадените общи фактури ,задълженията на ответника възлизат на
сумата от 3545,31лв. като ищецът претендира общо задължение в размер на 3486,07лв.,което
следва да се приеме че съществува.
Съобразно справка за издадени фактури за услуга дялово разпределение ,в периода
м.05.2019год. – м.02.2020год. са издадени фактури на обща стойност 23,16лв. ,което също
следва да се приеме ,че съществува.
По възражението за погасителна давност.
Тъй като съдът стигна до извод за наличие на задължения към ищеца,то следва да
разгледа възражението на ответника ,че то е погасено по давност.
Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия,
представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна
давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Предявяването на иска спира течението на давността. Искът се счита предявен на
04.03.2021г.,/датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК в съда/, поради което извън погасителната давност са
всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 04.03.2018г. Съгласно чл. 114, ал. 1
ЗЗД,погасителната давност е започнала да тече от деня , в който вземането е станало
изискуемо като следва да бъде взето в предвид и спирането на всички срокове,включително
и давностите ,съгласно чл.3,ал.1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
/ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на извънредното положение и при условията на § 13 от ПЗР
към Закон за изменение и допълнение на закона за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. за
6
периода от 13.03.2020год. ,до 20.05.2020год.,вкл./2 месеца и 7 дни/.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане
на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие
За процесния период 01.05.2017год. – 30.04.2020год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят,т.е. падежа на всяко задължение настъпва след
изтичането на този 45 дневен срок.
Предвид изложеното погасени по давност на всички задължения за периода
01.05.2017год. – 28.02.2018год. в размер на 876,69лв.
За останалата част от периода,а именно от 01.03.2018год. до 30.04.2020год. в размер
на 2609,38 лв. възражението за погасяване на задълженията поради давност не е
основателно.
Тъй като за периода 01.05.2017год. – 30.04.2018год. съгласно заключението по СТЕ
е налице сума за изравняване в размер на 103,93лв. – за доплащане,то давността на тази
сума започва да тече от датата на издаване на общата фактура или от 31.07.2018год. и към
датата на заявлението по чл.410 от ГПК – 04.03.2021год. не е изтекъл тригодишния
давностен срок,поради което тя следва да бъде прибавена към общото задължение .
Или за периода 01.03.2017год. – 30.04.2018год. задължението за топлинна енергия
на ответника възлиза на сумата от 2713,31 лева.
Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2019год. – 30.04.2020год.,тъй
като за тях не е налице основание за прилагане на правилата за погасителна
давност.Стойността на тази услуга съда възприема на стойност 23,16лв.,предвид издадените
фактури за услугата дялово разпределение.
Сумите се дължат ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението в съда,04.03.2021год. ,до окончателното им заплащане.
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
7
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
За периода процесния период са приложими ОУ на „Топлофикация София „ЕАС от
2016 г., публикувани на 11.07. 2016 г. и влезли в сила на 10. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2
ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок.
По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането на периода.
От страна на ищеца са издадени ОФ от 31.07.2018год.,със срок на плащане до
14.09.2018год.,Поради това съдът намира, че обезщетението за забава следва да бъде
изчислено за периода от 15.09.2018 г. (арг. от чл. 72, ал. 1 ЗЗД) до 19.02.2021 г. ,което върху
уважената главница от 2713,31 лв. ,изчислено от съда ,възлиза в размер на 304,55лева, а
до пълния предявен размер от 306,78лв. претенцията на ищеца по чл.86 от ЗЗД следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
2,75лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в исковото производство и
заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на 126,38лв. ,от
които съразмерно уважените му претенции ,ответникът следва да заплати сумата от
100,64лв.
Съответно в исковото производство са доказани разноски в общ размер от
413,99лв. – 113,99лв. д.т. ,200лв. – депозит за вещо лице и 100лв. юрисконсултско
възнаграждение,определен от съда ,съобразно чл.78,ал.8 от ГПк вр. чл ЗПП.Съразмерно
уважените му претенции ,на ищеца се следват разноски в исковото производство в размер
на 329,68лева.
8
На основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът имат право на разноски ,съобразно
отхвърлената част от претенциите на ищеца.
Ответникът е представил с писмения отговор списък на разноските ,съобразно
който претендира адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. в исковото
производство,съгласно договор за правна помощ от 09.03.2022год. ,уговорени и платени в
брой.
Съобразно отхвърлената част от исковете ,на ответника се следва сумата от
162,93лв.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски за оказана адвокатска
помощ и в заповедното производство.
По отношение на разноските в заповедното производство, настоящата инстанция
счита , че такива не се дължат на длъжниците. Заповедното производство е уредено като
едностранно, защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез
обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско
възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на
възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за исков процес по чл. 422 от ГПК, както е в
случая, по възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за
предявяване на иска по чл. 422 ГПК. Това възражение по чл. 414 от ГПК няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материално правната защита на длъжника / в този
смисъл определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.,
определение № 140 от 19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ , че Л. П. Г. ,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ул.“20 април“ №
27,вх.А,ет.3,ап.9 дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, сумата от 2713,31 лева ,представляваща стойността на потребена
топлинна енергия за периода 01.03.2018год. до 30.04.2020год.,ведно със законната лихва от
04.03.2021год., до окончателното й заплащане,сумата от 304,55лв.,представляваща
мораторна лихва за периода 15.09.2018год. до 19.02.2021год.,сумата в размер на 23,16 лева
,стойността на услугата дялово разпределение за периода 01.5.2019год. до 30.04.2020год.,
ведно със законната лихва от 04.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата,за които
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.04.2021г.
по ч.гр.д.№ 12839/2021г. по описа на СРС, 65 състав като
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********
срещу Л. П. Г. ,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ул.“20 април“ № 27,вх.А,ет.3,ап.9 ,с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над
уважения размер от 2713,31лв. до пълния предявен размер от 3486,07лв.,представляваща
стойността за потребена топлинна енергия за периода 01.05.2017год. до 28.02.2018год.
,ведно със законната лихва от 04.03.2021год. до окончателното й заплащане като
неоснователен и погасен по давност ,както и предявените искове с правно основание чл.
422 от ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за лихва за забава на главницата за топлинна енергия , за
разликата от 304,55лв. до пълния предявен размер от 306,78лв. ; както и за лихва за забава
9
на главницата за дялово разпределение ,за сумата в размер на 2,75 лв. за периода от
01.07.2019 г. до 19.02.2021 г.като неоснователни.
ОСЪЖДА Л. П. Г. ,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ул.“20 април“ №
27,вх.А,ет.3,ап.9 да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София,
ул. „Ястребец” № 23Б , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 329,68лева
,разноски по исковото производство и сумата в размер на 100,64лв. ,разноски в
заповедното производство,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец”
№ 23Б да заплати на Л. П. Г. ,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ул.“20 април“ №
27,вх.А,ет.3,ап.9 ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата в размер на
162,93лв.,представляваща деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Бруната” ООД, като трето лице,
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10