Решение по дело №841/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 251 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/.

Образувано е по жалба на редник Г. Т. М., [ЕГН], срещу заповед № ЗЛС-4/07.04.2025 г. на Командира на военно формирование 56110 [населено място].

Твърди се незаконосъобразност на заповедта с доводи за допуснати процесуални нарушения при издаването й.

В представено допълнение към жалбата се конкретизират оплакванията против оспорената заповед като се сочи, че същата е издадена в нарушение на чл.247 ЗОВСРБ и чл.145 от Правилника за прилагането му.

В съдебно заседание жалбата се поддържа по тези съображения.

Претендират се разноски.

За ответната страна се заема становище за неоснователност на жалбата като е излагат подробни съображения в представена писмена защита.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Предмет на процесното оспорване е заповед на командира на военно формирование 56110 [населено място] № ЗЛС-4 от 07.04.2025 г., с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 6 месеца на основание чл.243, ал.1 във връзка с чл.244, т.2 от ЗОВСРБ.

Дисциплинарното наказание на жалбоподателя е наложено за това, че на 03.04.2025 г. в 8.00 ч. е отсъствал от сутрешен развод и не е уведомил за това своите командири и началници, с което е нарушил изискванията на раздел II, т.3 от заповед № ЗРД-1/02.01.2025 г. на командира на ВФ 56110 – разпределението на времето за деня във формированието да се организира съобразно утвърдено от командира на Съвместното командване на специалните операции „Разпределение на времето“ с рег. № 3-78/11.01.2021 г., което неизпълнение на задължение по военната служба представлява нарушение на военната дисциплина.

В хода на дисциплинарното производство са изискани писмени обяснения от жалбоподателя, в които той не отрича, че не е присъствал на развода на конкретната дата, но това се е случило заради болното му дете.

Проведена е и беседа с редник М. с предмет извършеното от него дисциплинарно нарушение и налагането на дисциплинарно наказание „мъмрене“.

В този смисъл настоящият състав на съда намира, че в хода на проведеното дисциплинарно производство не са допуснати СПН.

В крайна сметка обаче заповедта е издадена в нарушение на материалния закон.

Заповедта, предмет на съдебен контрол, е постановена от компетентен орган по чл. 248 от ЗОВСРБ във връзка с чл. 137, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ, като възражения в тази насока не се правят.

При постановяване на заповедта са спазени административно-производствените правила. Каза се, изпълнено е условието на чл. 246, ал. 4 от ЗОВСРБ преди налагане на дисциплинарното наказание да се изслуша военнослужещия или да се приемат писмените му обяснения. М. е дал писмени обяснения на 03.04.2025 г., след това е проведена беседа с него, като той е имал възможност да се запознае с всички доказателства по производството. Наказанието е наложено в двумесечния срок, предвиден в чл. 249, ал. 1 от ЗОВСРБ.

Заповедта се явява немотивирана в частта й, в която е определено налагането на наказанието „мъмрене“. От съдържанието й не може да се направи обоснован извод, че наказанието е съразмерно на нарушението и отговаря на целта на закона. Дисциплинарнонаказващият орган не е обосновал решението си да наложи точно това дисциплинарно наказание с мотиви относно тежестта на нарушението, които дължи съгласно чл. 247 от ЗОВСРБ. Разпоредбата изисква при определяне на дисциплинарното наказание да се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението. В оспорената заповед е посочено, че действията на М. се случват за пореден път като са му правени няколкократни устни забележки. Този извод обаче не е подкрепен с доказателства по административната преписка. Напротив, в представения и приет като доказателство по делото служебен картон за поощрения и забележки няма отбелязано никакво наказание на жалбоподателя докато същевременно са отразени две поощрения. В заповедта наказващият орган следва да изложи съображения, обосноваващи вида на наложеното наказание, като вземе предвид предпоставките по чл. 247 ЗОВСРБ. В разпоредбата на чл. 244 от ЗОВСРБ са предвидени 7 вида дисциплинарни наказания, като за най-тежките, изрично изброени в чл. 242, е предвидено уволнение. При налагането на някои от по-леките от уволнението наказания е налице оперативна самостоятелност за органа да избере между тях, но административното решение също следва да е мотивирано в насока защо е избрано именно това наказание за констатираното нарушение с оглед цялостното поведение и личността на военнослужещия. В случая не са обсъдени дадените обяснения от редник М. за здравословното състояние на малкото му дете, нито опита му да позвъни на непосредствения си ръководител И., който в свидетелските си показания сочи, че на процесната дата и час има пропуснато повикване от жалбоподателя. Не е извършена преценка на цялостното поведение на жалбоподателя при изпълнение на войнската му служба при наличието на отразени в служебния му картон две поощрения и неотразени никакви наказания. В тежест на административнонаказващия орган е да обоснове преценката си защо е избрал наказанието „мъмрене“. Липсата на такава мотивировка сочи несъразмерност при ангажиране на дисциплинарната отговорност, което според константната съдебна практика обуславя незаконосъобразност на заповедта. По тези съображения тя следва да бъде отменена.

Предвид изхода на спора и своевременно заявената претенция на жалбоподателя за присъждане на разноски следва военното формирование, в чийто състав е органът, постановил административния акт, да бъде осъдено да му заплати сумата 760 лв., от които държавна такса в размер на 10 лв. и уговореното реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. – ДПЗС на л.22 по делото.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 251 от ЗОВСРБ във връзка с чл. 172, ал. 2, пр. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед № ЗЛС-4/07.04.2025 г. на Командира на военно формирование 56110 [населено място].

ОСЪЖДА военно формирование 56110 [населено място] да заплати на Г. Т. М., [ЕГН], сумата от 760 лева направени разноски по делото.

Решението е окончателно.