РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Монтана, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ
при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ПСАЛТИРОВ Административно
наказателно дело № 20251630201031 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 25-0996-001147 от 21.08.2025 година на
Началник РУ Монтана при ОДМВР Монтана, на М. Е. Г. ЕГН ********** от
с.ДЙ, за нарушение на член 140,ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3,
предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление Г., обжалва
същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност,
като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като
незаконосъобразно. В съдебно заседание не се явява лично, а чрез
упълномощен представител – адв. ИС от АК Монтана, който поддържа
изложеното в жалбата.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания,
намира за установено следното от фактическа страна:
Свидетелите по настоящето производство И. В. И. и Ц. Т. Н. са
служители на РУ Монтана. На 10.07.2025 г. вечерта била на работа в
обслужвания от тях район. На центъра на селото установили АТВ без
регстрационни номера, което било управлявано от малолетно лице. След като
го установили отишли към дома да родителите му – на улица „Т“ в селото, за
1
да им съставят АУАН за извършеното нарушение от детето им, съгласно
разпоредбата на член 26,ал.3 от ЗАНН. Докато били на улица „Т“ около 19:20
часа към тях дошло и друго АТВ, без регистрационни номера, което спряло
при тях. Служителите на РУ Монтана извършили проверка на водача на АТВ-
то и установили че то се управлява от малолетния ЕМ Е. с ЕГН ********** от
с. ДЙ, ул. „ММ“ № ХХ. Установили, че АТВ-то е марка „Nitro Motors”, модел
„Ата 200К”, с номер на рама №:ХХХХХХХХХХХХХХ, черно на цвят.
Управляващият АТВ-то Е Е. заявил на полицаите, че МПС-то е собственост на
баща му и той го е взел да се повози. В този момент при полицаите дошъл и
бащата на малолетното дете и им се представил - М. Е. Г. с ЕГН **********.
Заявил, че синът ме у взел АТВ-то без негово знание. На Г. бил съставен АУАН
№ 707391 за това, че е предоставил управлението на АТВ-то, без поставени
регистрационни табели на определените за това места на малолетния си син.
С мотивирана резолюция № 25-0996-М000225 от 22.07.2025 г. АНО
прекратил административнонаказателното производство по АУАН № 707391,
а материалите били изпратени на РП Монтана.
След извършена проверка по случая наблюдаващият прокурор издал
Постановление за отказ от образуване на досъдебно производството от
11.08.2025 година и върнал материалите на РУ Монтана, за реализиране на
административнонаказателна отговорност на бащата на непълнолетния водач.
След получаване на постановлението от РП Монтана ведно с
материалите по преписката АНО счел че бащата на малолетния водач на
неригстрираното АТВ, на основание член 26,ал.3 от ЗАНН е извършил
административно нарушение на член 140,ал.1 от ЗДвП и издал атакуваното
НП № 25-0996-001147 от 21.08.2025 година на Началник РУ Монтана при
ОДМВР Монтана, с което на М. Е. Г. ЕГН ********** от с.ДЙ, за нарушение
на член 140,ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното
производство. Съдът кредитира с доверие разпитани в хода на производството
свидетели – И., Н. и М. В свидетелскити си показания и тримата свидетели
възпроизвеждат факти и обстоятества, които са възприели лично.
Свидетелските им показания се допълват и не са в противоречие едни с други.
Съдът като взе предвид приетата фактическа обстановка, становищата
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира че
жалбата е ДОПУСТИМА - подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен
интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав счита, че обжалваното наказателно отговаря на изискванията на
процесуалния закон. Видно от приложената по делото Заповед № 8121з-
2
1632/02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи,
актосъставителят по делото е оправомощен да съставя актове за установяване
на административни нарушения по ЗДвП. НП е издадено от компетентно
длъжностно лице, оправомощено по реда на същата заповед.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на
нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
от формална страна.
При извършената проверка, съдът служебно констатира, че от
административнонаказващия орган са съобразени императивните изисквания
при издаването на двата административни акта относно техните задължителни
реквизити , съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
ЗАНН. Спазени са всички задължителни реквизити необходими за
законосъобразното ангажиране на предвидена в ЗАНН
административнонакзателна отговорност на виновното лице.
Разгледана по същество, съдът намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
В настоящия случай се касае за извършено нарушение на ЗДвП по
смисъла на член 140,ал.1 от ЗДвП, вменяваща задължение на участниците в
движението да управляват надлежно регистрирани превозни средства.
Безспорно е установено в случая, че нарушението е извършено от ЕМ Е. с
ЕГН ********** от с. ДЙ, ул. „ММ“ № ХХ, а атакуваното НП е издадено на
баща му - М. Е. Г. ЕГН ********** от с.ДЙ на основание, член 26,ал.3 от
ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба „за административни нарушения,
извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и
поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите,
попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали
извършването им.“ .
Цитираната нормативна уредба води до извода, че специалният закон
ЗАНН изрично регламентира възможността за деяние, обявено за наказуемо с
административно наказание, извършено от един субект (малолетно и
ненавършило 16 години непълнолетно лице, както и поставено под пълно
запрещение лице) да отговаря друг субект, но при условието последният
съзнателно да е допуснал извършването на деянието.
В случая безспорно се установява, че на 10.07.2025 г., малолетния ЕМ Е.
с ЕГН **********. е управлявал МПС – АТВ марка „Nitro Motors”, модел „Ата
200К”, с номер на рама №:ХХХХХХХХХХХХХХ, черно на цвят, без
регистрационна табела, от което следва, че МПС-то не е регистрирано по
надлежния ред, което е в нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
3
Не се установява обаче втората предпоставка за ангажиране
отговорността на жалбоподателя, по силата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН, която не
е изрично посочена в НП цифрово, нито е изписана в текста словесно, което не
отменя нейната приложимост, а именно: наказаният съзнателно да е допуснал
извършването на нарушението, като родител на малолетния ЕМ Е..
Според Постановление № 10 от 28.09.1973 година на Пленума на ВС,
понятието „съзнателно“ допускане на административно нарушение, се
свързва с наличието на пряк или евентуален умисъл у родителите,
попечителите или настойниците, т. е. изпълнителното деяние може да се
осъществи само чрез съзнателно допустителство.
В конкретния случай АНО в хода на извършената административна
проверка по случая, не е събрал каквито и да било доказателства, които да
предполагат наличие на пряк или евентуален умисъл у бащата на малолетния
извършител. В хода на въззивното производство също не само не се
установиха такива, а и видно от свидетелските показания на Ц. Н., бащата е
заявил пред служителите на РУ Монтана, че синът му е взел АТВ-то без
негово знание. Не се установи също така защо АУАН е съставен на бащата, а
не на майката на малолетното дете. Свидетелските показания в тази връзка са
неубедителни и не са кредитирани с доверие от настоящият съд.
С оглед на горното не може да бъде изведен извода, че жалбоподателя Г.,
като родител на малолетното дете ЕМ Е., съзнателно е допуснал синът му,
като неправоспособен водач, да управлява нерегистрирано МПС - АТВ, по
път, отворен за обществено ползване, в нарушение на разпоредбата на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП. Административнонаказателната отговорност неправилно е
реализирана по отношение на наказания, тъй като не се установи от
доказателствата по делото съзнателно, при условията на пряк или евентуален
умисъл да е допуснал извършването на описаните в съставения акт нарушения
от малолетния му син, в съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН.
Наказващият орган следва да издаде наказателно постановление, когато
установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение,
самоличността на нарушителя и неговата вина. В конкретния случай вината на
наказаното лице не е установена по категоричен и несъмнен начин, с годни
доказателствени средства. Не се установява съзнателно, при пряк или
евентуален умисъл, допускане извършване на нарушението.
Имайки предвид гореизложеното за настоящия съд се налага извода, че
атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
В хода на производството разноски са претендирани от жалбоподателя в
размер на 500,00 лева за адвокатско възнаграждение. При съобразяване изхода
на делото, фактическата и правната му сложност, броя на разпитаните
свидетели и заседанията в които е разгледано, въззивният съд намира
претендираната сума за съответна, поради което въззиваемата страна следва
да бъда осъдена да я заплати.
4
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Районен съд - Монтана.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0996-001147 от 21.08.2025
година на Началник РУ Монтана при ОДМВР Монтана, с което на М. Е. Г.
ЕГН ********** от с.ДЙ, за нарушение на член 140,ал.1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР Монтана да заплати на М. Е. Г. ЕГН ********** от
с.ДЙ сумата от 500,00 /петстотин/ лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-
дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5