Р
Е Ш Е Н И Е
Номер Година 24.03.2021 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи
граждански състав
На двадесет
и четвърти март две
хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1304 по описа за 2019 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Предявени са искове с правно основание
чл. 108 и чл. 109 от ЗС.
Ищецът – И.Н.А.
твърди, че със сестра му били наследници по закон на Н.И.А., починал на
03.07.2011г. Съгласно нотариален акт № 3, том II, дело 420/1950г. и Решение №
01179 на Общинска служба по земеделие и гори, наследодателят им придобил нива
от 2.275 дка, шеста категория, находяща се в землището на град К., в местността
„Б.”, съставляваща имот № 140, парцел № VI-140 от кадастрален план изработен
1997г. След смъртта на баща им, двамата като собственици на имота продължили да
го владеят и ползват. Ответникът притежавал съседен имот, на североизток от
собственото им дворно място. Твърди, че от известно време работел в чужбина и
когато на 20.08.2019г. се прибрал в България, съпругата му го уведомила, че
върху имота им имало посегателство. Посещавайки имота забелязал, че съседът му
- Н.П. е навлязъл около 1.70 м. от североизточната граница в имота по дължина
около 20 метра, като е унищожил 3 броя плодни дървета на по 50 години. Същият
завладял около 40 кв.м. от имота му без правно основание. Провел два разговора
в присъствие на съпругата му с ответника, с молба да му освободи завладяната
територия, но не само, че му било отказано, но му бил даден ултиматум да събори
навес, който бил в двора му от 50 години и ще му пречи за в бъдеще, защото ще
сади „туя”. Подал жалба до Община К., но до момента
нямал отговор. Твърди, че имотната граница никога не е променяна и ответникът
не можел да извършва никакви строителни дейности, без разрешение в неурегулиран
поземлен имот, тъй като има разминаване между имотните и регулационните граници
на междусъседски имоти. Ответникът оспорвал правото им на собственост за
завзетото от него пространство, поради което бил налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
С молба
от14.01.2020г. се уточнява следното: съобразно действащия кадастрален план,
който за този квартал не бил променян от 1950г., процесният имот съставлявал: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 36498.501.140, находящ се в гр. К., общ. К., обл. П.по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
52/16.11.2011г. на Изпълнителен директор на АГКК; последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; адрес на поземления имот:
гр. К., п.к. 4300, ул. „Т. К.”; площ: 2392 кв.м.; трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10
м.); предходен идентификатор: няма; номер по предходен план: 140, квартал:
146а, парцел: VI – 140 при съседи: 36498.501.9536, 36498.501.138,
36498.501.139; 36498.501.9535; 36498.501.332; 36498.702.1990; 36498.702.1987;
36498.702.9538; Сгради, които попадат върху имота: 1. Сграда 36498.501.140.1:
застроена площ 70 кв.м. брой надземни етажи 1, брой подземни етажи няма данни,
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна 2. Сграда 36498.501.140.2:
застроена площ 8 кв.м. брой надземни етажи 1, брой подземни етажи няма данни,
предназначение: Селскостопанска сграда
Индивидуализира
завзетата част от имота, както следва: В северозападната част на неговия имот
140, с която същият граничи с имот 332 собственикът на имот 332 - Н.М.П. е
завзел около 40 кв.м. без правно основание от имот 140. Завзетата площ от
собствения му имот 140 представлява територия по границата между двата имота с
ширина от около 170-180 см. и дължина около 20 метра, като са унищожени 3 бр.
плодни дървета на по 50 години и оградата.
МОЛИ съда, да
постанови решение, като на основание чл. 108 от ЗС, задължи ответника - Н.М.П.
да освободи незаконно завзетото пространство от нива с площ
от 2.275 дка, шеста категория, находяща се в землището на град К., в местността
„Б.”, съставляваща имот № 140, парцел № VI-140, представляващо територия с
дължина около 20 метра и 1.70м. широчина или общо 40 кв.м. от североизточната
част на имота, граничещ с имот № 1989, собственост на ответника,
възстановявайки границите, както и да възстанови ограждението
на собствения му имот. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът – Н.М.П.
намира предявения иск за допустим, но неоснователен. Оспорва правото на
собственост на ищеца на процесния имот. Оспорва твърденията, че е навлязъл в
имота и владее част от него, както и че е премахнал ограждение
и унищожил дървета. Сочи, че е собственик
с трети лица на поземления имот, който попада в земи по параграф 4 от ПЗРЗСПЗЗ
и представлява общинска собственост, за което има данни в приложена по делото
скица. Сочи, че ищецът не е представил крайно решение на ОСЗ за възстановяване
на собственост, както и заповед на кмета на общината за възстановяване по
параграф 4. В кадастъра нямало записване за ищеца. Моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и му присъди, направените по делото разноски.
От събраните
по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно
от представения с исковата молба нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 3, том II, дело № 420/1950г. на Левскиградски
народен съд, Н.И.А. е закупил 4/5ид.ч. от нива, находяща се в землището на гр. Левскиград, в местността „Б.“ от 4 дка. С Решение № 01179
от 01.11.2006г. на Общинска служба по земеделие и гори – К., на Н.И.А. е възстановено
правото на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 2.275
дка, шеста категория на земята, находяща се в гр. К., в местността „Б.“,
съставляваща имот № 140, парцел VI-140 по
кадастралния план изготвен 1997г.
Видно от представената
скица на поземления имот № 15-9-79412-28.10.2019г. на СГКК – гр. Пловдив, по
сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед
№ РД-18.52/16.11.2011г. имотът е с идентификатор 36498.501.140, с адрес: гр. К.,
п.к. 4300, ул. Т.К. с площ от 2392 кв.м.; трайно предназначение на територията:
урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м); предходен
идентификатор: няма; номер по предходен план: 140, квартал 164а, парцел VI-140.
Видно от
представеното Удостоверение за наследници № 1825/27.08.2019г. на Община К., Н.И.А.
е починал на 03.07.2011г., като е оставил за законни наследници двете си деца -
И.Н.А. (ищец по делото) и З.Н.П..
Ответникът
е ангажирал писмени документи, установяващи правото му на собственост, а
именно: съгласно нотариален акт № 90, том I,
нот.дело № 208/1993г. на КрлРС, М.Н.П. е признат за
собственик на земеделска земя, придобита по §4-б, ал. 1 и §4-з от ЗСПЗЗ,
представляваща лозе от 700 кв.м., в землището на гр. К., в местността „Б.“.
Удостоверение
за наследници № 835/01.04.2016г. на Община К., М.Н.П. е починал на
14.04.1997г., като е оставил за законни наследници – преживяла съпруга М.П.П. и син - Н.М.П. (ответник по делото).
С нотариален
акт № 11, том III, дело № 891/1997г. на КрлРС, по силата на дарение, Н.М.П. е придобил
1/4ид.ч. от нива с площ от 1300 кв.м., в землището на гр. К., в местността „Б.“
с пл. № 1990, а в последствие, с нотариален акт № 80, том III, дело № 1021/1997г. на КрлРС по силата на
покупко-продажба е придобил останалите 3/4ид.ч. от този имот.
Съгласно
нотариален акт № 98, том VIII, рег. №
15918, дело № 1425/2007г. на нотариус С.Р.град К., по силата на договор за
покупко-продажба, Н.М.П. е придобил лозе и овощна градина с площ от 1000 кв.м.,
съставляващо поземлен имот № 3255, в кв. 146а, в землището на гр. К., в местността
„Б.“.
Договорите за
покупко-продажба са по време на брака на ответника Н.М.П. със съпругата му – М.А.П.,
доколкото видно от представеното удостоверение за граждански брак (л. 31 от
делото) същия е сключен на 20.12.1997г.
Допълнително
ответната страна е скици и извадки от кадастъра, в това число административни
заповеди на Община К., послужили на вещото лице, при изготвяне на експертизата.
Във
връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на страните. От показанията
на свидетелите, осигурени от ищцовата страна се установява следното: свидетелят
М. М.А., съпруга на ищеца твърди, че процесният имот бил съсобствен и се
намирал в гр. К., над М.. От както е омъжена за ищеца И. (омъжила се на 17
години, а сега 62-годишна), този имот винаги бил обитават от неговите родители,
дори и те са живеели в него за около една година. След като напуснали имота,
редовно го посещавали. По имота нищо не било правено, освен оградата откъм М.,
не бил и продаван. Твърди, че откакто свекър й купил имота през 80-те години,
освен построяването на къщата, нещо друго не било правено. Твърди, че съпругът
й работел в Шотландия от близо 6 години. Миналата година, майката на ответника
й заявила, че започвали да правят ограда между двата имота, като ще засадят
дървета - туи. Същата заявила, че ще бутнат
съществуващата в имота им барака, която била строена от свекър й преди много
години, в долния край на двора, доколкото същата се намирала в тяхното място. Твърди,
че ответникът претендирал за 2 метра по цялата дължина на двора им, като в тази
част от имота влизала и посочената барака, която била с големината на един
гараж. След разговора с майката на ответника, се обадила се на съпруга си, той
от своя страна се обадил на ответника, тъй като предстояло да си идва и се
разбрали да изчака идването му, за да може всеки да си покаже документите и да
знаят какво да правят. С идването на И., отишли в имот и видели, че
многогодишни дървета по синора, на границата между двата имота били отсечени.
Имало и по-малки дръвчета, които също били изчистени по цялата дължина на
двора. Бараката наистина не била пипната. На тази среща присъствала със съпруга
си и внука й, като последният бил в двора, а останалите били във вилата на
ответника. Твърди, че взаимно двете страни си показали документите. Ответникът
претендирал, че два метра в широчина, по цялата дължина на двора трябвало да
минат към другия имот, за което съпругът й не бил съгласен. Отложили
разговорите си за втора среща, за след седмица. Същата се състояла в същия
формат, като ответникът направил предложение да не влиза 2 метра в техния двор,
да им отстъпят тази територия, като влезе
само с 1 метър, на което съпругът й казал, че не е съгласен и му заявил, след
като не могли да се споразумеят ще се заведе дело.
Свидетелят
А.В.А., внук на ищеца твърди, че дядо му имал наследствен имот в гр. К., на
водопада, над М.. Посещавал често този имот. В него живеели неговите родители,
преди да починат. Известно му е, имат проблем с този имот, защо съседите им
иззели ивица с ширина от 2 метра и по дължината на целия двор дълга около 20
метра, съставляваща североизточната част от парцела. Спомня си за насаждения,
тъй като израснал там, имало дървета, като в момента те били отсечени. Тези
дървета били в имота на дядо му. Сочи, че дядо му водел на два пъти преговори
със съседа му, за да се разберат за иззетата площ, но не стигнали до
разбирателство, поради което дядо му завел това дело. Твърди, че към края на
миналата година отишъл лично и заснел с дрон имота
отвисоко, за да добие престава за самата ивица, която била иззета. Имало
материализирана граница. В единия край имало построен навес, който все още бил
там, и от който навес тръгвала нагоре ограда. Едната стена на навеса служела за
ограда и от нея тръгвала ограда между двата имота. Сега я нямало тази ограда,
имало и изсечени дървета. Първият разговор завършил с неразбирателство, а
седмица или две по-късно, на втория разговор било предложено тази ивица да бъде
разделена на две, като едната половина бъде за тях, а втората половина за
ответника, при което дядо му не се е съгласил.
От
показанията на свидетеля, осигурен от ответника се установява следното:
Свидетелят М.А.Ш.твърди, че познава и двете страни по делото. Ищецът И. бил син
на бачо Н.А., вече покойник. Сочи, че И. го е виждал два, три пъти горе в
къщата. Имотите на Н. и И. били съседни и се намирали на гърба на М., в
местност „Б.“ в К.. Двамата никога не са имали разправии във връзка с
регулационната граница между двата имота. Бащата на И., докато бил жив, също
никога не е имал претенции по отношение на Н.П., че е навлязъл в неговия имот
или да се е противопоставял, или да е имал някакви претенции. Н.А. починал
преди 10 години и след неговата смърт страните не са имали спорове, като
съседи. Твърди, че много често общувал с Н.. С И. са се виждали миналата
година, преди три години пак го е виждал, но не общувал много с него, сако като
върне от А.. Твърди, че имало две или три дръвчета в мястото на Н. - 3 черници,
за които дори е помагал за рязането им. Н. имал разрешение от общината за
премахването им и след това били съборени с малко закъснение. Последно видял И.А.
миналата година, когато си дошъл от А., в края на лятото.
По
делото е изготвено заключение по допусната и приета съдебно техническа
експертиза от вещото лице В.Г., неоспорено от страните, което се възприемат от
съда като обективно и компетентно изготвено. Съгласно заключението, прието в
съдебно заседание на 24.02.2021г., при
проследяване статута на имота се установява промяна в местоположението на
имотната граница в кадастралния план от 2004г., потвърдена и в КК спрямо
предходните планове от 1966г. и 1995г. В приложение № 9 в по-едър М 1:200 е
представено копие на комбинирана скица № 8, като допълнително са означени
точки, очертаващи спорната площ. В приложение № 9 са означени, както следва:
- сиви линии - граници на имотите по КП от 2004г.;
- черни линии - граници на имоти по КК;
- червени линии – граници на сгради по геодезическо заснемане;
- лилава линия - граница по геодезическо
заснемане.
Площта по точки № 37,9,13,11,12,38,39,24,40,10,37
в приложение № 9 възлиза на 45.50 кв.м.
Границата между процесиите имоти е отразена в
действащия ПУП (Приложение № 3) и действащата кадастрална карта (Приложение №
4). Границата между имотите съответствала на правата на собственост на страните
удостоверени в представените по делото титули за собственост. Налице е
разминаване между регулационна и имотна граница между процесиите имоти
(Приложение № 3). По квадратура, страните ползват площи съответни на посоченото
в документите за собственост.
Нанесената в действащия ПУП и кадастрална карта
имотна граница между имотите на страните по спора не е материализирана на място
към настоящия момент.
В приложение № 2 към експертизата е представена
извадка от кадастрален план /КП/ на м. „Б.“ от около 1995г. в землището на гр. К.,
изготвен като етап от ПНИ одобрен със заповед № 601/2004г., в който имотите на
страните по делото са заснети с № 1987 и № 1990. Границата между спорните имоти
минава по линията определена от точки № 1,2,3,4,7 (Приложение № 2) и е поставен
условен знак за материализирана граница. По точки № 4,5,6,7 е заснет навес и
границата между двата имота тангира североизточната
му стена.
Към
настоящия момент е разгледан статута на имота по отделните планове и
местоположението на спорната граница по отделните планове. Друг вариант за
трасиране на имотната граница, предполага наличие на някакво споразумение между
страните или конкретно искане, каквито не са направени.
По отношение
собствеността на ищеца, освен представения нотариален акт и решение на ОСЗГ – К.,
съдът черпи сведения и от констативната част на заключението на вещото лице, в
което се съдържат данни и извадки от регулационните и кадастралните планове на
гр. К., местността „Б.“. Видно от тези данни, в представения нотариален акт №
3, том II, дело № 420 от 26.12.1950 г., липсва планоснимачен номер от действащия план. При справка в
Община К., вещото лице е установило, че липсва информация за такъв план към
1950г. за местността „Б.“. Съгласно информация предоставена на вещото лице от
Община К. за статута на процесиите имоти по плановете на града се установи, че
такива има за регулационни от 1966г., 1997г. и План на новобразувани
имоти от 2004г., тъй като процесиите имот са на границата на регулацията на
града, части от тях попадат в План на новообразуваните имоти (ПНИ) за местност
„Б.“, а части в регулацията на града.
Съгласно
кадастрален план на гр. К., одобрен със заповед № 938/1966г., в който са
заснети имоти пл. № 184, 185 и 186, имот с номер 184 съответства на имота на И.А.,
но в разписната книга към плана няма запис за собственост за този имот. Имоти с
номера 185 и 186 са записани по разписна книга на Х.К.П.. Границата между ПИ
184 от една страна и ПИ 185,186 от друга страна минава по линията определена от
точки № 1,2,3,4,5,6,7, дадена в Приложение №1 към заключението на вещото лице.
Съгласно
кадастрален план на местност „Б.” от около 1995г., в землището на гр. К.
изготвен като етап от ПНИ одобрен със заповед № 601/2004г., имотите на страните
по делото са заснети с № 1987 и № 1990. Тези номера на имоти фигурират в
представената на лист 6 по делото скица за имота на И.А., както и в нот.акт №
11/18.01.1997г. и нот.акт № 80/09.05.1997г. на Н.П.. Границата между спорните
имоти минава по линията определена от точки № 1.2.3,4.7 (Приложение № 2 към
заключението на вещото лице). По точки № 4.5.6.7 е заснет навес и границата
между двата имота тангира в североизточната му стена.
Кадастралния
план е одобрен със заповед № 300-4-21/2004г., а регулацията е одобрена със
заповед № 692/1997г. В кадастъра са заснети имоти на страните по делото
първоначално с № 140 и 141, а след това са попълнени номера 184,185 и 186 в
границите по плана от 1966г., а след това е попълнен и имот с № 3255. В
разписната книга към плана има записвания за собственост:
-ПИ 140,
вписан на името на Н.И.А., съгласно нот. акт №3,т.II,дело
420/1959г.
-ПИ 141,
вписан на името на Н.М.П. – нот.акт № 11, т. III, дело 891/1997г., нот. акт № 80 т. III, дело 1021/1997г.
- ПИ 3255,
вписан на името на М.А.П. - нот акт № 116, том XVII,peг. № 3648/2007г.
За имот №140 е
отреден УПИ VI-140 в граници близки до имотните. За имот № 141 първоначално в
плана от 1997г. са отредени три УПИ - III-141, УПИ IV-141 и УПИ V-141, кв. 146А. Със заповед №
121/2010г. е одобрено изменение на РП от 1997г., като е извършено обединяване
на трите УПИ III-141, УПИ IV-141
и УПИ V-141 в един УПП III-141.3255, кв. 146А.
Т.е., установи
се, че с регулацията, одобрена със заповед № 692/1997г., в разписната книга към
плана има записвания за собственост по отношение на ПИ 140, вписан на името на Н.И.А.,
съгласно представения титул за собственост. Страните не оспорват собствеността
на поземлените имоти, в това число – ответникът не оспорва, че ищецът заедно
със сестр аси в наследство
от своя баща - Н.И.А. са придобили поземлен
имот с идентификатор 36498.501.140. За това свидетелства и ангажирания от
ответника свидетел.
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
Въз основа на така установената и
възприета фактическа обстановка, съдът прави средните изводи от правна страна:
По иска с правно основание чл. 108 от
ЗС:
Ревандикационният иск, предявен
от И.Н.А. против Н.М.П., касае ответникът да освободи незаконно завзетото
пространство от 40 кв.м. от североизточната част на имота му, придобит от ищеца
по наследство и съставляващ поземлен имот с идентификатор 36498.501.140. За да бъде уважен ревандикационният
иск, следва да са налице кумулативно следните предпоставки - ищецът да е
собственик на вещта - предмет на иска, вещта да се намира във владение или
държане на ответника и последният да упражнява фактическа власт върху нея без
правно основание за това. Изцяло в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че е титуляр на правото на собственост върху
процесните идеални от недвижимия имот на основание сочения от него придобивен способ, както и да докаже останалите две
предпоставки. Безспорно е установено в практиката, че този иск е допустим,
както по отношение на цяла вещ (имот), така и по отношение на идеална част от
вещта или имота. Както беше обсъдено във фактическата обстановка, ищеца доказа,
че в съсобственост със своята сестра е придобил правото на собственост върху
половината от процесния имот, на основание наследяване от баща му - Н.И.А..
Ответникът не ангажира доказателства, които да разколебават изложените фактически
констатации. Предвид това, са налице обосновани изводи за притежаване от
наследодателя на ищеца до смъртта му идеални части от процесния имот и
транслирането на тази собственост в патримониума на
ищеца.
Въз основа на
изложеното следва да се приеме за доказана първата предпоставка за уважаване на
ревадикационния иск, предявен от И.Н.А..
Съдът намира, че е доказана и втората
предпоставка, а именно, че ответникът владее притежаваните от ищеца части от
имота му. Видно е от заключението на вещото лице, както и от неговото
изслушване в съдебно заседание, към настоящия момент, съгласно кадастрална
карта е налице навлизане, което се изразява с квадратура от 45.50 кв.м.,
означена в Приложение № 9, между точки 37, 9, 13, 11, 12, 38, 39, 24, 40, 10,
37. С плана от 1966 г. спорната част е била дадена на ответника, но с плановете
след 1997г. е налице изменение и тази част е взета от ответника в полза на
ищеца. Кадастрална карта повтаря границата от 1997г. в полза на ищеца. Имота на
ищеца е с площ от 2392 кв.м. Предвид това като идеални части ответникът владее
45.50/2392 (получени след преизчисление, с оглед
заснемането на имота в действащата КККР). По делото не се спори, а и от
приетите гласни доказателства безспорно се установи, че процесната
площ се ползва от ответника, който е изсякъл и дървета, съществуващи на
границата между двата имота.
Относно третата кумулативно необходима
предпоставка за основателност на иска съдът приема, че ответникът не е изложил
твърдение за основанието, на което ползва 45.50/2392 ид.ч. от УПИ-то, нито може
да основе упражняването на фактическа власт върху същите с възражение за
придобиването им по даваност, защото не е
противопоставила такова на ищцата.
Изложените правни изводи мотивират
съдът да приеме, че ревандикационният иск, предмет на
делото, е основателен.
Доколкото
страната претендира навлизане в имота й с 40 кв.м., индивидуализирайки площта с
посока и с данни за дължина (от 20 м.) и широчина (от 2м.), а вещото лице при геодизическо заснемане локализира процесната
територия с площ 45.50 кв.м., съдът следва да се съобрази със заключението на
вещото лице, отчитайки, че страната няма технически възможности и средства за
точното й прецизиране.
По иска с
правно основание чл. 109 от ЗС:
От обстоятелствата, изложени в
исковата молба и от формулирания петитум по втория
иск, предявен от И.Н.А. против Н.М.П. е безспорно, че предявеният иск за
възстановяване на ограждението между двата имота е с
правно основание чл. 109, ал.1 от ЗС. С този иск ищецът собственик на определен
имот може да реализира защитата си срещу всяко лице, което осъществява пряко
и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над
обекта на правото на собственост, което смущава и пречи на пълноценното
ползване на вещта(имота), според нейното предназначение, отдадено от
собственика й (в тази връзка - Тълкувателно решение № 31/84г. от 06.02.1985г.
по гр.д.№ 10/84г. на ОСГК).
За да се проведе успешна защита на
правото на собственост чрез този иск, следва ищеца да докаже, че е носители на
правото на собственост върху вещта (ид.ч. от нея), предмет на ограничаващото
това право въздействие или състояние. В настоящия казус, ищецът категорично
доказа, че е съсобственик на процесните 45.50 кв.м., тангиращи
с границите на имота по кадастралната карта, но ограждението
между двата имота, материализиращо границата им е премахнато от ответника. От
показанията на свидетелите, осигурени от ищцовата страна, които съдът кредитира
въпреки, че е единия съпруг на ищеца, а другия – негов внук се установи, че в
единия край на имота има построен навес, едната от стените му служи за ограда и
от нея тръгвала ограда между двата имота, която сега я няма. Свидетелите сочат,
че почистването на границата между имота, изразяващо се в изсичане на дърветата
и премахването на оградата е извършено от ответника. При изслушването на вещото
лице, същото сочи, че при огледа на имота е установил изсичане на дървета и
липсата на материализирана ограда между двата имота. На практика в настоящия казус, с бутането
на оградата, ответникът пречи на ищеца да полза безпрепятствено своя имот,
съответно - идеалната част от него, която притежава.
За
да бъде уважен иск по чл. 109, ал.1 от ЗС, следва да се установи, че се пречи
на упражняването на правото на собственост с неоснователни действия или
състояние. Ето защо, ищеца следва да ангажира доказателства - в какво се състои
неоснователното действие или посегателство над обекта на правото на собственост
и с какво се ограничава, смущава и/или пречи на допустимото пълноценно ползване
на вещта, според нейното предназначение. В настоящия казус обстоятелствата
запълващи тази материално - правна предпоставка за уважаване на иска се
изразяват в бутане на заграждения от ответника, в частта от имота, от която той
владее 45.50 кв.м. без правно основание. По този начин той пречи на ищеца да
упражнява ползване върху пълния обем от имота, които са негова собственост (в
съсобственост със сестра му). Ето защо, съдът приема, че разгледаният иск с правно
основание чл. 109 от ЗС е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като
ответникът бъде осъден да възстанови ограда между двата имота, премахната без
правно основание.
По
отношение на разноските:
С оглед основателността
на предявените искове и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът следва да
уважи искането на пълномощника на ищеца за присъждане на разноски за в общ
размер на 2280.00 лева, съгласно представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОСЪЖДА, на
основание чл. 108 от ЗС, Н.М.П. *** с ЕГН ********** да предаде на И.Н.А. *** с
ЕГН ********** владението върху 45.50 кв.м., означени с точки №
37,9,13,11,12,38,39,24,40,10,37 в Приложение № 9 към заключението на вещото
лице, съставляващи част от поземлен имот с идентификатор 36498.501.140, находящ
се в гр. К., общ. К., обл. П.по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18- 52/16.11.2011г. на Изпълнителен директор на АГКК;
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР;
адрес на поземления имот: гр. К., п.к. 4300, ул. „Т. К.”; площ: 2392 кв.м.;
трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.); предходен идентификатор: няма; номер по предходен
план: 140, квартал: 146а, парцел: VI – 140 при съседи: 36498.501.9536,
36498.501.138, 36498.501.139; 36498.501.9535; 36498.501.332; 36498.702.1990;
36498.702.1987; 36498.702.9538.
ОБЯВЯВА
приложената на стр.153 от делото скица (Приложени 9) от заключението на вещото
лице инж. В.Г., прието в открито съдебно заседание на 24.02.2021г., за
неразделна част от настоящето съдебно решение.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 109 от ЗС, Н.М.П. *** с ЕГН ********** да възстанови оградата,
материализираща границата между имота, собственост на ищеца - И.Н.А. *** с ЕГН **********
и имота, собственост на ответника - Н.М.П. *** с ЕГН **********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Н.М.П. *** с ЕГН ********** да заплати на И.Н.А. *** с ЕГН **********
направени по делото разноски в размер 2280.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от
страните пред Пловдивски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: