№ 356
гр. Стара Загора, 24.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20225530201123 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 613608-F617673 от
25.11.2021 година на Заместник директор на ТД на НАП – град Пловдив, с
което на „ШЕРПА”ЕООД – град Стара Загора, ЕИК ****** представлявано и
управлявано от Д. ПР. П., ЕГН **********, е наложено административно
наказание – „имуществена санкция” в размер на 28945.60 /двадесет и осем
хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и шестдесет стотинки/ лева за
нарушение на чл.124, ал.5, във връзка с чл.182, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата и съдебно заседание, жалбоподателя, чрез
процесуалния си представител излага съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде
отменено изцяло. Алтернативно се иска прилагане на нормата на чл.28 от
ЗАНН или намаляване размера на наложеното наказание. Не се претендират
разноски по делото.
Въззиваемият, редовно и своевременно призован, чрез
процесуалния си представител взема становище, че жалбата е неоснователна,
а обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно следва да
бъде потвърдено. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
1
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства,
становищата и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е подадена от лице имаща право на нея, а разгледана по
същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за
установяване на административно нарушение) № F6617673 от 28.06.2021
година, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС –
Закон за данък върху добавената стойност (“Регистрирано лице, което не
издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен
документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до
определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите
лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер
данък, но не по-малко от 1000 лв.“) за нарушение на чл.124, ал.5 от същия
закон (“Независимо от ал.4, регистрираното лице е длъжно да отрази
получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния
период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е
прекратена регистрацията по този закон.“) – ал.4 –(“Регистрираното лице е
длъжно да отрази 1 получените от него данъчни документи в дневника за
покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния
период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период
по чл.72, ал.1. Регистрираното лице е длъжно да отрази информацията от
регистъра по чл.123, ал.6 в дневника за покупки за данъчния период, през
който тази информация или промените в нея са отразени в този регистър, като
съдържанието на информацията и начинът на нейното отразяване се
определят с правилника за прилагане на закона.“)
Като описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е
било извършено, в НП е посочено, че жалбоподателят като регистрирано по
ЗДДС лице – получател по кредитно известие по чл.115, ал.1 от ЗДДС с №
**********/30.12.2020 година с данъчна основа в размер на 144 728 лева и
ДДС в размер на 28 945,60 лева не е изпълнило задължението си да отрази
кредитното известие в дневника за покупки за съответния данъчен период и
това е довело до определяне на данъка за този период в по-малък размер.
2
Кредитно известие с № **********/30.12.2020 година с данъчна основа в
размер на 144 728 лева и ДДС в размер на 28 945,60 лева е издадено от Ем Си
Груп-БГ, ДЗЗД, с ЕИК *********, с предмет върната строителна механизация
и с основание за издаване на известие – Анекс 1 от 29.12.2020 година за
промяна на договор за изпълнение на СМР. Същото е издадено към фактура
№ **********/23.12.2020 година, за покупка на механизация – центратори и
кранови устройства по Договор за продажба на механизация от 23.12.2020
година на стойност данъчна основа в размер на 144 848 лева с ДДС в размер
на 28 969.60 издадена от Ем Си Груп-БГ, ДЗЗД, с ЕИК *********.
Кредитното известие е следвало да бъде включено в отчетните регистри –
дневник за покупките за данъчния период, през който е издадено – месец
декември 2021 год. при подаването на справка-декларация в офис Стара
Загора при ТД на НАП Пловдив в срок до 14-число на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнася, а именно до 14.01.2022 година. За този
данъчен период в офис град Стара Загора при ТД на НАП Пловдив е подадена
справка-декларация с вх.№ 24002375750/13.01.2021 год. с приложен дневник
за покупките, в които посоченото кредитно известие не е отразено и в
резултат на неотразяването му декларирания резултат в подадената справка-
декларация за периода е определен в по-малък размер с 28 945.60 лв., който е
размера на ДДС на неотразеното кредитно досие. Отразено е, че
горепосоченото кредитно известие е отразено в дневника за покупките за
данъчен период м.02.2022 год. и за този период е подадена справка-
декларация с вх. № 24002401876/14.03.2022 година. Нарушението е
извършено на 15.01.2022 год. и е установено при извършване на проверка.
В случая фактическите констатации, отразени в АУАН и
възпроизведени в НП, се потвърждават изцяло от показанията на
актосъставителя и свидетеля по акта, кореспондиращи помежду си и с
приложените към административнонаказателната преписка писмени
доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по
делото.
Разпити в хода на проведеното съдебно следствие свидетелите
поддържат констатациите в АУАН и съдът намира показанията им за
обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по
делото писмени доказателства, поради което им дава вяра.
3
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
намира, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба на чл.124, ал.5 от ЗДДС, доколкото съгласно диспозицията на
същата норма регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него
кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са
издадени, независимо от правилото на чл.124, ал.4 ЗДДС - да включи
получените данъчни документи най-късно до дванадесетия данъчен период,
следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от
последния данъчен период, в който може да упражни правото си данъчен
кредит по чл.72, ал.1 ЗДДС. Съдът обаче намира за неправилно вменяването
на задължението на конкретното лице доколкото, за да възникне задължение
за включване в отчетните регистри на кредитни известия, не е достатъчно да
се установи, че такива са издадени, а е необходимо те и да са получени от
данъчно задълженото лице. /в този смисъл Решение № 15442 от 14.12.2020 г.
по адм. д. № 8391/2020 на ВАС, Решение № 13290 от 08.12.2015 Г. по адм. д.
№ 15523/2014 Г., І отд. на ВАС, Решение № 6188 от 25.05.2016 г. по адм. д. №
1952/2015 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение № 16902 ОТ 17.12.2013 г. по адм. д.
№ 4780/2013 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение № 11769 от 06.11.2015 г. по адм. д.
№ 4412/2014 г., І отд. на ВАС. Решение № 1037 от 09.06.2022 година,
постановено по к.а.н.дело № 950/2022 година по описа на
Административен съд град Пловдив./ От фактическа страна се установява,
че кредитното известие е получено от задълженото лице в по-късен период и
същото веднага е включено в дневника за покупки с подадения отчетен
регистър за съответния период – месец февруари 2022 година. Колкото и
обективна и безвиновна да е отговорността на юридическото лице, то не може
да се приеме, че е извършено нарушението без дружеството да е имало
обективна възможност да го изпълни. Това не е довело до дългосрочно
ощетяване на бюджета, доколкото установеното ДДС за внасяне е внесено
във връзка със забавеното кредитно известие в кратък срок от установяването
на задължението. В конкретния случай и съгласно съдебната практика при по-
късното получаване на кредитното известие не се касае за недобросъвестност
на търговеца, а за обективна невъзможност за изпълнение на задължение.
Изрично следва да се подчертае, че въпросът за получаването на
кредитното известие от регистрираното лице няма никакво отношение към
4
субективната страна на нарушението, включително и към спецификата на
обективната и безотговорна вина на юридическото лице. Въпросът за
кредитното известие касае обективната страна на деянието, защото само след
като получи кредитното известие, за регистрираното лице се поражда
задължението да го отрази в дневника за покупки за данъчния период,
включително и за данъчния период, през който е издадено.
Въпреки това, за да бъде изследвано горното, включително и
чисто фактическия въпрос дали кредитното известие е получено от
задълженото лице в срок, позволяващ то да бъде включено в дневника за
покупки за данъчния период, през който е издадено, съответно – извършено
ли е нарушение на чл.182, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.124, ал.5 от ЗДДС, то
следва преди всичко да съществува твърдение за това, че кредитното известие
е получено от адресата.
Поради изложеното съдът намира, че задълженото лице е било в
обективна невъзможност да изпълни вмененото му задължение, което според
практиката на съдилищата, възниква с получаването на първичния счетоводен
документ от задълженото лице.
По тези съображение съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1, изречение
първо, съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 613608-F617673 от
25.11.2021 година на Заместник директор на ТД на НАП – град Пловдив, с
което на „ШЕРПА”ЕООД – град Стара Загора, ЕИК ****** представлявано и
управлявано от Д. ПР. П., ЕГН **********, е наложено административно
наказание – „имуществена санкция” в размер на 28945.60 /двадесет и осем
хиляди деветстотин четиридесет и пет лева и шестдесет стотинки/ лева за
нарушение на чл.124, ал.5, във връзка с чл.182, ал.1 от ЗДДС, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
5
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6