Р Е Ш Е Н И Е
№ 260001
гр.Дулово, 31.01.2024 год.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Районен съд – Дулово, граждански състав, в публично заседание на шести
юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател:Николай
Кънчев
при секрeтаря Нина Станчева, като разгледа докладваното от районния съдия
гражданско дело №190 по описа на съда за
2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от И.Е.С. с ЕГН **********,***, Г.Е.Х. с ЕГН **********,***,
Г.Е.Х. с ЕГН **********,***, и Г.Е.Т. с ЕГН **********,*** против С.А.И. с ЕГН **********,***, положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между ищците и ответника, че ищците като
наследници на Е. Е.Х./ Е. Н.Н./ - починал на ***г. са собственици по наследство на 305 кв.м. с които *** участва
в ***, заедно с построената в тези 305 кв.м. жилищна
сграда, състояща се от три стаи и кухня.
Молят за постановяване на решение, с което бъде отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК съставеният
Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по
давностно владение
*** г. по описа на нотариус К.К.с район на действие– Районен съд – Дулово, с който ответника С.А.И. с ЕГН **********,*** е признат за собственик по
давностно владение на 305
кв.м. с които ***196 участва в ***.
Представят писмени доказателства. Претендират
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК В срока по чл. 131 от ГПК
ответника депозира писмен отговор, с който счита предявеният за процесуално допустим, но неоснователен.
Твърди, че наведените твърдения, че ищците
са собственици
по наследство не отговарят на действителното правно и
фактическо положение.
Оспорва твърдението на ищците, че
техният баща Е. Е.Х./Е. Н.Н/ е син на Е.А.Х..
Прави искане ищците да бъдат задължени
да представят в първо съдебното заседание удостоверение за наследници на Е.А.Х.от
което да е видно, че Е. Н.Н.е наследник на Е.А.Х., както и удостоверителен
документ за произход или осиновяване на Е. Н.Н.от Е.А.Х..
Заявява, че оспорва изцяло истинността на
представените удостоверения №1932/27.08.1960г и №96/27.09.2019г., и копието от
семейния регистър на основание чл.193, ал.1 от ГПК.
Оспорва
твърденията, че Е. Н.Н.е наследник на Е.А.Х..
Не
оспорва, че *** е записан в разписната книга на с.З. на
наследниците на Е.А.Х..
Твърди,
че при наличие на законни наследници на общия наследодател и без надлежен
документ за собственост на недвижимия имот, предявения иск е неоснователен и
няма как ищците да лишават наследниците на Е.А.Х.от законното им право на
наследяване.
Моли предявеният иск да не бъде уважен, като считам същия за
неоснователен. Претендира разноски. Представя писмени доказателства.
Ищците – редовно призовани, се
представляват в съдебно заседание от процесуален представител, който заявява че
поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени като основателни и доказани.
Ответника – редовно призован, явява се
лично в съдебно заседание и с процесуален представител, който заявява че
оспорва предявените искове и моли същите да бъдат оставени без уважение.
Депозира писмена защита, в която излага съображения по основателността на
предявените искове.
По делото е
назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по която е прието като
доказателство със съгласието на страните, които не са го оспорили.
След като
прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищците твърдят, че *** в който влизат и процесните 305 кв.м. с построена
върху тях къща е собственост на Е.А.Х.– б.ж. на с. З.,
общ.Дулово, починал на ***., който е техен дядо и баща на техният баща Е. Е.Х..
За този имот няма съставен титул за собственост, но същият по разписен лист се водел на наследниците
на Е.А.Х.. Това
обстоятелство се установява от представената и приета като доказателство по
делото – Скица № 318/08.07.2019г., издадена от Община-Дулово.
Обстоятелството, че Е.А.Х.е наследодател на ищците
се установява от представените по делото удостоверения за наследници.
Спорният въпрос по делото е дали ищците са
собственици процесните 305 кв.м. които са част от *** и върху които има построена жилищна сграда, и
за които 305 кв.м. ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт, чиято
отмяна се иска в тази част по реда на чл. 537, ал.2 от ГПК.
По
делото бе назначена съдебно-техническа експертиза, която е приета като доказателство
по делото като неоспорена от страните. От заключението на вещото лице безспорно
се установява, че след извършено геодезическо заснемане и измерване на място,
се установява че спорното място е с площ
от 250 кв.м., а не с площ от 305 кв.м. както е посочено в скицата, и върху него има построена жилищна сграда,
както и че тези 250 кв. м. са собственост на собствениците на ****. Площта
от 250 кв.м. и построената върху тази площ жилищна сграда са нанесени в
изготвената от вещото лице комбинирана скица, която е неразделна част от
заключението му.
*** УПИ XXI-197
има къща, която е построена от Е.х. и от
Е. х./Е. Н/. Къщата е
била за семейството на Е. х.. В къщата в момента живее ищцата Г.М..Правени са
ремонти. Данъците за имота са заплащани от родителите на ищците, а след това от
тях.
В
настоящото производство ответникът оспорва владението на ищците върху 170 кв.м.
за които е започнала процедура за изменение на ПУП на с.З., и които не са
предмет на настоящият спор. По отношение на процесните 305 кв.м. същият не
оспорва твърдението на ищците, че са тяхна собственост.
С
оглед, събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице, съдът
приема, че ищците са собственици по наследство на 250 кв.м. върху които е
построена жилищна сграда.
Искът
се явява основателен и следва да бъде
уважен за 250 кв.м., а в останалата му част до размера от 305 кв.м. същият
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
иска за отмяна като неверен на Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по
давностно владение № 119, том V, рег.№ 4219, дело № 798/14.08.2014 г.:
Предвид
разпоредбата на чл. 537, ал.2 от ГПК и с
оглед изхода на спора за собственост следва нотариалния акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давностно владение №119, том V, рег.№ 4219, дело № 798/14.08.2014 г. на нотариус К.К.с рег № 351 на НК на
РБ, с район на действие – Районен съд - Дулово, да бъде отменен в частта му с
която ответника е признат за собственик на 305 кв.м. придадени към ***, в кв.21,
находящ се в с.З., общ.Дулово . Съгласно Тълкувателно решение № 3/2012 г. на
ОСГК на ВКС, на отмяна по реда на чл.
537, ал.2 от ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се
удостоверява право на собственост върху недвижим имот. Дадени са разяснения, че
лицето, което претендира правото на собственост признато с констативния
нотариален акт може да заяви правата си по съдебен ред и когато със съдебното
решение, със сила на присъдено нещо съдът признае правата на третото лице по
отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издадения
нотариален акт следа да се отмени на основание
чл. 537, ал.2 от ГПК.
Отмяната на
констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от
постановяване на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице.
Ето защо и ще
се отмени констативен НА №28/22.08.2016г., с който ответника е признат за
собственик по давност, но до размера на 250 кв.м. които са придаваеми към УПИ XXI-197,
в кв.21, които са собственост на ищците.
По разноските: Такива претендират и двете страни. Ищците са направили
разноски пред две инстанции в общ размер от 1 973.10 лв., а ответника е
направил разноски пред две инстанции в общ размер от 1 300 лв.
С оглед изхода на спора, на ищците следва да се присъдят разноски дължими
от ответника в размер на 1 617.35 лв. съобразно уважената част от
исковете, а на ответника следва да се присъдят разноски дължими от ищците в
размер на 234.39 лв. съобразно отхвърлената част на исковете.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на С.А.И. с ЕГН **********,***, че И.Е.С. с ЕГН **********, Г.Е.Х. с ЕГН **********,
Г.Е.Х. с ЕГН ********** и Г.Е.Т., са собственици по
наследство на 250 кв.м./двеста и
петдесет квадратни метра/ от урегулиран поземлен имот, представляващ ***, в кв.21, по плана на с. З., общ.Дулово, обл.Силистра, одобрен със Заповед № 7182/16.12.1954
г., с площ от 1 370 кв.м., при съседи:
улица, ****, заедно с построената върху тези 250 квадратни метра жилищна сграда, състояща се от три стаи и
кухня. Отхвърля като неоснователен иска за размера над 250 кв.м. до 305 кв.м.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537,
ал. 2 ГПК Нотариален акт № **, *** ***, одобрен със Заповед
***
ОСЪЖДА С.А.И. с ЕГН **********,***, да заплати на
И.Е.С. с ЕГН **********,***, Г.Е.Х. с ЕГН **********,***,
Г.Е.Х. с ЕГН **********,***, и Г.Е.Т. с ЕГН **********,***, сумата от
1 617.35 лв./хиляда шестстотин и седемнадесет лева и тридесет и пет
стотинки/ - направени деловодни разноски пред две инстанции, съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА И.Е.С. с ЕГН **********,***, Г.Е.Х. с ЕГН **********,***,
Г.Е.Х. с ЕГН **********,***, и Г.Е.Т. с ЕГН **********,***, да заплатят солидарно
на С.А.И. с ЕГН **********,***,
сумата от 234.39 лв./двеста тридесет и четири лева и тридесет и девет стотинки/
- направени
деловодни разноски пред две инстанции, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: