Р Е Ш Е Н И Е
№ 3348 03.12.2019г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, ХХ граждански
състав
На
осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година
В
публично заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при
секретаря Ани Стоянова
като
разгледа докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско
дело № 4619 по описа за 2019 година,
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от “Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост,
жк.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М.С. и Д.К.К. против Р.И.Д., ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 227.06 лева, представляваща предоставени
и таксувани далекосъобщителни услуги по сключен договор за далекосъобщителни
услуги и неустойка за прекратяване на договора, както и законната лихва върху
сумата, начиная от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното
изплащане.
Твърди се в исковата молба, че страните
са свързани с облигационни правоотношения по договор за мобилни услуги от
08.12.2016г. и приложение към договора. Ответницата не е заплатила сумите по
три издадени фактури. По фактура № **********/15.12.2016г. за 17.40 лева и
фактура № **********/15.01.2017г. за 109.72 лева са начислени суми за месечни
абонаментни такси, мобилен интернет, такса за спиране на номер и такса за
временно възстановяване на изходящия трафик. След предсрочно прекратяване на
договора по вина на ответницата поради изпадането й в забава, е издадена
фактура № **********/15.03.2017г., с която е начислена неустойка за
прекратяването на договора в размер на 1116.20 лева. Размерът е определен
според ОУ, в които е записано, че неустойката е в размер на сумата от месечните
такси за периода от прекратяване на договора до края на първоначално
предвидения срок за действието му. Задължението за неустойка е в общ размер от
1162 лева, като се претендира частично сумата от 149.94 лева. Моли се исковете са
се уважат.
Исковете са по
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответницата чрез особения си
представител е подала отговор в срока по чл.131 ГПК, в който счита иска за
неоснователен. Заявява, че не оспорва задълженията, произтичащи от
представените по делото фактури за неплатени абонаментни такси. Счита обаче
исканата неустойка за нищожна. Твърди се, че договорът е нищожен по чл.146 ЗЗП
поради наличието на неравноправна клауза. Размерът на неустойката, равен на
оставащите неплатени месечни такси е в противоречие с чл.68г, ал.1 ЗЗП, както и
нарушава добрите нрави по смисъла на чл.26 ЗЗД. Това е така, защото мобилният
оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага в размер, какъвто
би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването
на услугата по договора. Моли се да се отхвърли иска в частта за неустойката.
За процесните вземания е била
издадена заповед за изпълнение № 217/22.01.2019г. на БРС ч.гр.дело № 9244/2018г.
Съдът, като взе предвид
исканията и доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и
съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Искът по чл.422 ГПК за сумата от
127.12 лева, дължима за ползвани далекосъобщителни услуги е основателен.
БРС съобразява, че с отговора
този иск не е оспорен. Ето защо следва да се приеме за безспорно съществуването
на валидно облигационно правоотношение между страните по повод доставянето и
ползването на мобилни услуги. Този извод се подкрепя и от писмените
доказателства по делото. Представен е договор за мобилни услуги от 08.12.2016г.,
подписан от абоната. Ето защо е налице облигационна връзка между страните по
делото. Представени са и фактурите по договора - № **********/15.12.2016г. за 29.02
лева и № **********/15.01.2017г. за 138.74 лева. Видно от съдържанието им,
фактурите са издадени по повод начислени и дължими месечни такси. И двете
фактури са за по-големи суми, но се търсят 17.40 лева за първата фактура и
109.72 лева за втората фактура, тъй като фактурите калкулират задължение за
предходен период. В последствие е издадена и обобщаваща фактура № **********/15.03.2017г.,
с която отново е начислена общата сума за мобилни услуги в размер на 127.12
лева. Понеже месечните такси са уговорени с договора като размер, те се дължат
с настъпването на падежа им и издадените фактури представляват годно
доказателство за тяхното установяване. Ето защо БРС намира, че фактурите
доказват по безспорен начин дължимите вземания за такси. Доколкото ответникът е
признал тази претенция, за БРС се налага извод, че правилно са фактурирани и
сумите за разговори и съобщения. След като е налице валидно облигационно
правоотношение между страните и са доставяни мобилни услуги, абонатът е
следвало да заплаща определените по договор месечни такси. Ето защо искът за
сумите за мобилните услуги се доказва по основание и размер, а именно за сумата
от 127.12 лева, поради което следва да се приеме за установено, че се дължат 127.12
лева за далекосъобщителни услуги, която сума е останала незаплатена от
ответницата, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК
до окончателното изплащане.
По отношение на установителния иск
за неустойката от 149.94 лева, съдът намира следното:
Този иск е неоснователен, като
следва да се възприеме за резонно възражението на ответника, че клаузата за
неустойка е нищожна. Твърди се, че поради неплащане на таксите в срок ищецът е
прекратил едностранно договорите на Р.Д.. Във връзка с прекратяването на
договорите ищецът е издал крайна фактура № **********/15.03.2017г. за сумата от
общо 1243.32 лева, от които 127.12 лева такси за ползвани далекосъобщителни
услуги и 1116.20 лева неустойки за предсрочно прекратяване на договора. Дължи
се неустойка от 558.10 лева за единия номер и 558.10 лева за другия номер, общо
1116.20 лева. Ищецът претендира неустойка въз основа на клауза от договорите,
според която в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок за
която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или инициатива на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до
края на този срок. БРС намира, че в случая явно се търсят неустойки поради
виновно поведение на абоната, изразяващо се в неплащане на дължимите месечни
вноски. Ето защо формално е налице хипотезата, уговорена в договора. Въпреки
това обаче неустойка не се дължи поради нищожност на клаузата, с която е
уговорена. Доколкото според договора се дължи неустойка в размер на месечните
такси, дължими за периода до изтичане на посочения в договора срок, съдът
счита, че така определена, неустойката надхвърля своите обезщетителна и
санкционна функции и става средство за обогатяване на ищеца. Това е така,
защото мобилният оператор дори и при прекратяване на договора ще получи
фактически всички уговорени вноски, които биха били дължими ако договорът не
беше прекратен. Така уговорена, неустойката е противна на добрите нрави – чл.26 ЗЗД. Това влече нищожност на клаузата за неустойка. Ето защо ответницата не
дължи претендираните неустойки. Фактът, че с иска се търси само част от
неустойките не променя тези изводи, защото целите неустойки са нищожни. В тази
си част искът като неоснователен трябва да бъде отхвърлен.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата трябва да бъде
осъдена да заплати на ищеца разноски в настоящото производство от 314.29 лева и
в заповедното дело от 176.64 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.И.Д., ЕГН **********
***, че дължи на “Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, жк.“Младост 4“,
Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М.С. и Д.К.К. сумата от 127.12 лева /сто двадесет и седем лева и
дванадесет стотинки/, представляваща предоставени и таксувани далекосъобщителни
услуги по сключен договор за далекосъобщителни услуги от 08.12.2016г. по
фактура № **********/15.12.2016г. и фактура № **********/15.01.2017г., както и
законната лихва върху сумата, начиная от подаване на заявлението по чл.410 ГПК
– 13.12.2018г. до окончателното изплащане, което вземане е част от вземанията
по издадена заповед за изпълнение № 217/22.01.2019г. на БРС ч.гр.дело № 9244/2018г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 127.12 лева до цялата търсена сума от
277.06 лева, която горница представлява неустойка за предсрочно прекратяване на
договора в размер на 149.94 лева.
ОСЪЖДА Р.И.Д., ЕГН ********** ***
да заплати на “Теленор България“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост,
жк.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от М.С. и Д.К.К.
сумата от 314.29 лева
/триста и четиринадесет лева и двадесет и девет стотинки/ съдебно-деловодни
разноски в исковото производство и сумата от 176.64 лева
/сто седемдесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/ съдебно-деловодни
разноски в заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
А.С.