№ 17857
гр. София, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ели Д. Анастасова Мицевска
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело
№ 20241110102270 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ ГПК.
Страни в производството са ищците: ЕТ „К. и син – П. К.“ с ЕИК ***** „К. и
син“ ЕООД с ЕИК ******, гр. (АДРЕС), П. С. К. с ЕГН **********, гр. (АДРЕС), С. П.
К. с ЕГН **********, гр. (АДРЕС) , и ответникът (ФИРМА) с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление гр. (АДРЕС)
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК за признаване за
установено, че за ищеца е погасена по давност възможността да събере по
принудителен ред солидарно от ищците сумите по изпълнителен лист от 3.7.2009г. по
ч.гр.д. № 7543/2009г. по описа на РС – гр. Пловдив/: 2000 евро – главница по договор
за банков кредит от 2.6.2008г., 1655,38 евро – просрочена редовна лихва за периода
15.5.2009г.-14.6.2009г., 5,63 евро – просрочена наказателна лохва за периода
15.6.2009г.-23.6.2009г., 498,02 лева – съдебни разноски по делото, въз основа на който
изпълнителен лист е образувано изп. д. № 166/2010г. по описа на ЧСИ Г. Д
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
прави възражения срещу допустимостта на иска. Сочи, че ако искът баде допуснат до
разглеждане, го признава. Сочи, че не е дал повод за водене на делото, тъй като след
перемирането на изпълнителното производство не е предприемал изпълнителни
действия. От друга страна излага доводи, че през м. 12.2020г. е сключил договор за
цесия с (ФИРМА) с ЕИК **** с който е прехвърлил вземанията по изпълнителния лист
и е упълномощил цесионера да съобщи за прехвърлянето на длъжниците. Ответникът
прави искане по чл.219 ГПК за привличане на подпомагаща страна – цесионера по
договора, както и последният да бъде задължен да представи по делото документи, от
които да е видно дали длъжниците са били уведомени за цесията.
С влязло в сила протоколно определение с № 17292/14.06.2024г. /л. 95/
1
производството по делото е частично прекратено, на основание чл. 222 ГПК по
отношение на първоначално конституирания ответник (ФИРМА) като третото
лице-помагач (ФИРМА) е конституиран като ответник.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Настоящата инстанция намира предявените искове за допустими като в тази
връзка следва да посочи, че ишците имат правен интерес от предявяването им,
доколкото ответникът въз основа на издадения изпълнителен лист от 03.07.2009г. по
ч.гр.д. № 7543/2009г. по описа на РС – гр. Пловдив би могъл да подаде молба за
образуване на изпълнително дело срещу ищцата. В тази връзка следва да се посочи, че
видно от представения по договор за продажба и прехвърляне на вземания от
29.12.2020г. /л. 70 и сл./ се установява, че процесните вземания са прехвърлени въз
основа на сключения договор за цесия в полза на ответника. Ето защо възраженията на
ответника в тази насока са изцяло неоснователни.
Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с
правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът може да оспори
изпълнението чрез иск, който може да се основава на факти настъпили след
приключване на съдебното дирене. В настоящия случай ищците се позовават на
изтекла погасителна давност за паричните задължения по изпълнителния лист от
03.07.2009г. по ч.гр.д. № 7543/2009г. по описа на РС – гр. Пловдив, въз основа на който
е образувано изпълнително дело № 166/2010г. по описа на ЧСИ Г. Д
С изпълнителния лист от 03.07.2009г. по ч.гр.д. № 7543/2009г. по описа на РС –
гр. Пловдив /л. 3 от приложеното изпълнително дело/ ищците са осъдени да заплатят в
полза на (ФИРМА) следните суми: сумата от 2000 евро – главница по договор за
банков кредит от 2.6.2008г.; сумата от 1655.38 евро – просрочена редовна лихва за
периода 15.5.2009г.-14.6.2009г.; сумата от 5.63 евро – просрочена наказателна лихва за
периода 15.6.2009г.-23.6.2009г.; сумата от 498.02 лева – съдебни разноски по делото.
Предмет на така предявения иск е установяване със сила на пресъдено нещо
между страните, че не съществува задължението на ищците да заплатят следните суми:
сумата от 2000 евро – главница по договор за банков кредит от 2.6.2008г.; сумата от
1655.38 евро – просрочена редовна лихва за периода 15.5.2009г.-14.6.2009г.; сумата от
5.63 евро – просрочена наказателна лихва за периода 15.6.2009г.-23.6.2009г.; сумата от
498.02 лева – съдебни разноски по делото.
2
В тежест на ищците, съобразно твърденията им е да докажат факта на
погасяването на процесните суми по давност като в случая следва да установят
началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност и периода, за
който е текла. При установяване на това обстоятелство, в тежест на ответника е да
докаже спирането или прекъсването на давността.
Във връзка с така разпределената доказателствена тежест следва да се вземат
предвид следните съображения, свързани със специфичния характер на
производството по чл. 439 ГПК:
Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу
него заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по чл.414, ал.1 ГПК.
След подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за
съществуване на вземането по чл. 422 ГПК. Ако възражение не бъде подадено в
предвидения от закона срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което
установителният иск е уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила. Изпълнителният
лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно
изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Оспорването на вземането след
влизане в сила на заповедта за изпълнение е допустимо по исков ред в хипотезите по
чл.424 ГПК: при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до
изтичане на срока за подаване на възражението по чл.414 ГПК или с които не е могъл
да се снабди в същия срок. Това производство има характеристиките на извънредния
способ за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Длъжникът
оспорва вземането по влязлата в сила заповед за изпълнение, а не съдебно решение,
ползващо се със сила на пресъдено нещо, поради което и производството е специално.
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Нормата на чл.439, ал.1 ГПК следва да се
тълкува във връзка с хипотезите по чл.439, ал.2 ГПК, т.е. фактите следва да са
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК заповедите за
изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила за разликата от
несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК /отм./. Затова разпоредбата на
чл.439, ал.2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо
че съдебно дирене не се провежда.
При всички положения обаче неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК,
оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на
вземането дават стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се
преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл.424 ГПК или чл.439
ГПК /в този смисъл е и Определение № 956 от 22.12.2010г. по т. д. № 886/2010г., т. к.,
І т. о. на ВКС /.
В случая ищците твърдят, че процесната сума, предмет на издадения
3
изпълнителен лист е била погасена по давност в хода на образуваното изпълнително
дело. В тази връзка следва да се посочи, че между страните е безспорно установено
обстоятелството досежно липсата на депозирано от ищците възражение по реда на чл.
414 ГПК.
Настоящата инстанция счета, че следва да обсъди единствено възражението на
ищците, че процесните вземания е погасено по давност в хода на образуване на
изпълнителното дело /този аргумент представлява новонастъпил факт след влизане в
сила на заповедта за изпълнение/, доколкото възражения за погасяването на
вземанията преди влизане в сила на заповедта за изпълнение са недопустими в
производството по чл. 439, ал. 1 ГПК. Така или иначе длъжникът е следвало да
положи дължимата грижа за водене на процеса, като не могат да черпят права от
процесуалните си пропуски и проявена пасивност.
В тази връзка следва да се вземе предвид следното:
В настоящия случай вземането е установено с разпореждане, постановено по
реда на чл. 417 ГПК, като съобразно разпоредбата на чл. 110 ЗЗД вземането се
погасява с изтичане на петгодишната давност. Следователно давността започва да тече
от 03.07.2009г. – датата на издаване на изпълнителния лист.
От представеното по делото запорно съобщение от 09.12.2011г. /л. 146 от
приложеното изпълнително дело/ се установява, че на посочената дата е извършено
последното изпълнително дело като оттогава до момента на образуване на исковата
молба – 11.01.2024г. не са извършени никакви изпълнителни действия, въпреки
изминалия период от 14 години.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че съгласно задължителните
постановки на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013г., ОСГТК, давността се прекъсва едва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. В тази връзка следва да се
посочи, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа
4
на влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно чл. 116, б. “в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните
постановки на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. В ТР изрично е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд.
Предвид гореизложеното, настоящата инстанция счита, че предявените искове
са основателни, доколкото по делото се установи, че процесните вземания са погасени
по давност.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, ответникът
(ФИРМА) следва да заплати в полза на ищците разноски в общ размер от 2806.33 лева
/сумата от 2500.00 лева – адвокатско възнаграждение и сумата от 306.33 лева –
държавна такса/.
Предвид изложените съображения, Софийски районен съд, 32 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по обективно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, предявени от ЕТ „К. и
син – П. К.“ с ЕИК ***** „К. и син“ ЕООД с ЕИК ******, гр. (АДРЕС) П. С. К. с ЕГН
**********, гр. (АДРЕС), С. П. К. с ЕГН **********, гр. (АДРЕС) срещу (АДРЕС)”, с
ЕИК **** с адрес: гр. (АДРЕС) че ЕТ „К. и син – П. К.“ с ЕИК ***** „К. и син“ ЕООД
с ЕИК ******, П. С. К. с ЕГН ********** и С. П. К. с ЕГН ********** не дължат на
ответника следните суми: сумата от 2000 евро – главница по договор за банков кредит
от 2.6.2008г.; сумата от 1655.38 евро – просрочена редовна лихва за периода
15.5.2009г.-14.6.2009г.; сумата от 5.63 евро – просрочена наказателна лихва за периода
15.6.2009г.-23.6.2009г.; сумата от 498.02 лева – съдебни разноски по делото, за които е
издаден изпълнителен лист от 03.07.2009г. по ч.гр.д. № 7543/2009г. по описа на РС –
гр. Пловдив.
ОСЪЖДА (АДРЕС)”, с ЕИК **** с адрес: гр. (АДРЕС) да заплати на ЕТ „К. и
син – П. К.“ с ЕИК ***** „К. и син“ ЕООД с ЕИК ******, гр. (АДРЕС), П. С. К. с ЕГН
**********, гр. (АДРЕС), С. П. К. с ЕГН **********, гр. (АДРЕС), на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 2806.33 лева – разноски за производството пред СРС.
5
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6