РЕШЕНИЕ
№ 6518
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на двадесет и
осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20221110170289 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от
С. Ф. С., ЕГН **********, срещу С. А., роден на 26.08.1965г. в Рокапиемонти - Италия
/италиански гражданин/, с който молителката е живели при условията на фактическо
съпружеско съжителство месец август 2020г. Твърди се, че ответникът по молбата е
осъществил акт на домашно насилие спрямо молителката на 07.12.22г. г., изразяващ се в
следното: на посочената дата около 15:00 часа на бул. „.....“ в близост до ул. „....“ ответника
изведнъж е изникнал пред молителката, тя е побягнала към ул. „.....“, като ответника я е
последвал крещейки обидни думи – „курво“, „боклук“,“ще те убия“. Настигнал е
молителката на същата улица в близост до приемната на районния инспектор, като е
започнал да я дърпа към себе си, като я е хванал за якето в областта на лявата ръка. След
това я е блъснал в областта на предмишницата на дясната ръка. Молителката успява да се
отскубне и се отправя към дома си,като отново ответника я преследва до ул. „.....“. Твърди
се, че това не е единствен случай при който ответника е причаквал молителката пред дома й,
както и че е заплашвал нея и сина й, че ще ги убие.
Ответникът не е ангажирал становище по делото, съответно не е представил
доказателства. СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, вземайки предвид материалите по делото
и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
1
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая молбата е подадена от лице, което твърди
лично да е пострадало от домашно насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН,
т.е. от процесуално легитимирано да търси защита лице. Ответникът е лице с което
молителката е живяла при условията на фактическо съпружеско съжителство, което се
установява и от показанията на разпитания в хода на процеса свидетел, предвид което
попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2 ЗЗДН. Описаният в
молбата акт на 07.12.2022 г. представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН,
тъй като е налице твърдение за осъществено психическо и физическо насилие спрямо
молителката. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното
съдът намира същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която е описан подробно актът на насилие от 07.12.2022 г. по време, място, начин на
извършване, като е посочено и авторството на същия, включително и последиците за
молителката.
Безспорно е по делото, че между страните са налице обтегнати отношения и нарушена
комуникация в резултат на междуличностни противоречия. Това се установява от
изложеното в молбата, както и от показанията на разпитания в хода на процеса свидетел, а
именно Б. П., син на молителката. По делото не се установява при извършване на
конкретния акт на домашно насилие да са присъствали свидетели.
Показанията на разпитания свидетел Димитров са относими към делото и следва да бъдат
изцяло кредитирани, като съдът ги прецени по реда на чл. 172 ГПК. Разпитан в хода на
съдебното дирене, свидетелят подробно описва емоционалното състояние на молителката
непосредствено след инцидента, а именно, че на 07.12.22г. молителката се е прибрала, много
уплашена, разтреперана и разревана. Това са обстоятелства, които свидетелят е възприел
лично и непосредствено. Посочва, че актът на насилие не е с инцидентен характер, а
поведението на ответника е винаги агресивно. Описва и случай, при който лично го е
заплашил, че ще го убие, както него така и майка му. При преценка на показанията на
свидетеля съдът съобрази родствената връзка, която има със страните, но предвид липсата
на противоречия и взаимно изключващи се твърдения, съдът не намира пречка да ползва
показанията при формиране на свободното си вътрешно убеждение, още повече, че същите
изцяло кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за защита, за изцяло
доказана. Налице са предпоставките за уважаване на молбата въз основа на декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, каквото е изискването на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, при липса на други
доказателства. В същата подробно е описано деянието. В конкретния случай се установи, че
на акта на домашно насилие са присъствали единствено страните участници в настоящото
2
производство, поради което и съдът кредитира представената декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН.
По делото е представено и прието от съда като писмено доказателство по делото
постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 05.12.22г., както и
материалите по преписката на СРП, касаещи подобен случай, при които ответника е
причакал молителката пред дома й на 05.10.22г. Това доказателство не противоречи, а
напротив потвърждава твърденията изложени от молителката както и от свидетеля за това,
че конкретния акт на домашно насилие не е изолиран. По делото не са събрани други
доказателства, които да разколебават или оборват съдържанието на декларацията по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН
При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната комуникация
между страни в производството, съдът намира, че става въпрос за физическа агресия
изразена от страна на ответника към молителката, придружена с вербална такава, с които
свои действия е осъществено домашно насилие, под формата на психическо и физическо
такова спрямо С. С.. Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват
наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на
засегнатите лица. Такова ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно
установен акт на домашно насилие, какъвто в случая е налице.
Относно вида на мярката за защита
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН) и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие (чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН). При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл.16, ал.1
ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът намира
за подходящи спрямо ответника мерките за защита по чл.5, ал.1, т. 1 и 3 ЗЗДН: задължаване
да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалата и забраняване на ответника да се
доближава до молителката на разстояние, по-малко от 200 м. Посочените мерки (освен
задължаването на ответника да се въздържа от домашно насилие, което е постоянно негово
законово задължение) следва да се наложат за срок от 6 месеца от постановяване на
настоящото решение за издаване на заповед за защита (по арг. от чл.19 ЗЗДН), който ще даде
възможност на ответника да преосмисли както извършеното деяние, така и своето бъдещо
поведение.
Относно размера на наложената глоба
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи
3
на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1 000 лв. Съдът, като
съобрази извършеното от ответника домашно насилие и настъпилите последици за молителя
от деянието спрямо нея, счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на
200,00 лв.
Относно разноските за делото
При този изход на делото молителката има право на разноски, които се установяват в
размер на 700,00 лв. – заплатен адвокатски хонорар, поради което и следва да й бъдат
присъдени в посочения размер. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу С. А., роден на ....г. в
Рокапиемонти - Италия /италиански гражданин/, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН С. А., роден на ....г. в Рокапиемонти -
Италия /италиански гражданин/, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на С. Ф. С., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН на С. А., роден на....г. в
Рокапиемонти - Италия /италиански гражданин/, да се доближава до С.Ф. С., ЕГН
**********, на разстояние, по-малко от 200 метра за срок от 6 месеца, считано от издаване
на заповедта за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН С. А., роден на ....г. в
Рокапиемонти - Италия /италиански гражданин/, че при неизпълнение на настоящата
заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на С. А., роден на .....г. в Рокапиемонти - Италия
/италиански гражданин/, глоба в размер на 200,00 лв., платима в полза на държавния
бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. второ ЗЗДН С. А., роден на ....г. в
Рокапиемонти - Италия /италиански гражданин/, да заплати на Л. Троянова В.а, ЕГН
**********, сумата в размер на 700,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН С. А., роден на 26.08.1965г. в
Рокапиемонти - Италия /италиански гражданин/, да заплати по сметка на Софийския
районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
4
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5