О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.Кърджали,
28.02.2020г.
Административен
съд Кърджали, в закрито съдебно заседание на двадесет и
осми февруари
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 74/
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.147, ал.3 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Е.И.К. с постоянен и настоящ
адрес ***, със съгласието на попечителя й – С.И.К. от ***, срещу Решение №
МП-01/ 24.01.2020 г. на директора на дирекция „Местни приходи“ при община
Кърджали. Твърди се, че връчването на АУЗД и цялата процедура, която е описана
в ДОПК е нищожна и следва да се отмени. Цитирани са разпоредби от чл.9 и чл.10
от ДОПК, като и нормите на чл.120 и чл.122, ал.3 от Семейния кодекс СК) от
1985 г. (отм.), както и чл.163, ал.2 и 3 от СК от 2009 г. Посочва се, че
органът по приходите не е търсил С.К., за да му връчи АУЗД, а връчването на
недееспособно лице не може да породи действие и е изначално нищожно. В жалбата
се изразява становище, че настойничеството на Е.К., е учредено от кмета на
община Кърджали и органът по приходите служебно е знаел, че се опитва да връчи
на недееспособно лице. Иска се да се отмени оспореното решение и да се задължи
органът по приходите при община Кърджали да се произнесе по подаденото
възражение за изтекла давност на Е.К., действаща със съгласието на настойника
си С.К. Направено е искане за освобождаване на Е.И.К. от заплащане на държавна
такса поради обстоятелството, че е нетрудоспособна. В потвърждение на
изложеното е представена Декларация за семейно, материално положение и имотно
състояние на Е.К.
Ответникът не е изразил становище по жалбата.
Оспореното решение е съобщено на настойника на жалбоподателката на адреса, посочен в жалбата срещу АУЗД.
Видно от обратна разписка е получено от С.К. на 28.01.2020 г., а жалбата е
подадена на 04.02.2020 г., т.е. в 7-дневния срок по чл.147, ал.3 от ДОПК,
поради което е допустима.
За да се произнесе по съществото на жалбата съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
От приложено към жалбата заверено копие на Заповед № ***/
*** г. на кмета на община Кърджали се установява, че в резултат на подадени
молби, вх.№ *** и № ***/ *** г. и Решение № ***/ *** г. на ОС – Кърджали, е
учредено настойничество над поставената под ограничено запрещение Е.И.К. с ЕГН **********,
като за настойник е назначен С.И.К. с ЕГН **********, живущ в ***, а
заместник-настойник – Д. Г. Д. с ЕГН **********, живеещ в ***.
От представената административна преписка е видно, че е
съставен АУЗД, № ***/ *** г. от *** в Д „МП“ при община Кърджали. Този документ
е бил изпратен на жалбоподателката на адреса, на
който се намира имота: ***. Съгласно отбелязване върху известие за доставяне,
ИД ***, адресът е бил посетен на
26.11.2018 г. и 07.12.2018 г., като върху известието за доставяне е отбелязано,
че пратката не е връчена поради това, че не е потърсена. Пратката е върната на
подателя на 17.12.2018 г., като се е пристъпило към връчване на акта за
установяване на задължения по декларация по реда на чл.32 от ДОПК – чрез
прилагане към досието.
При така установените факти АС – Кърджали приема, че
жалбата е основателна поради следните съображения:
От заверено копие на Заповед № ***/ *** г. на кмета на
община Кърджали е видно, че жалбоподателката Е.К. е
постановена под ограничено запрещение през *** г. Съгласно представена с
жалбата Епикриза № ***/ *** г. на Държавна
психиатрична болница, *** от *** г. до *** г. лицето се е намирало на лечение в
***. От този документ се установява, че ***, по повод на което е издадена епикризата, е престояла в ДПБ, *** за периода: *** г.-*** г. Към момента на подаване на жалбата лицето също се е
намирало в ***, където е връчено и съобщението за отстраняване недостатъци в
жалбата. Т.е. от изброените доказателства се установява, че от издаването на
заповедта за учредяване на настойничество до настоящия момент състоянието на
лицето не се е променило. При това положение всички съобщения до лицето е
следвало да се извършват съобразно разпоредбата на чл.10, ал.2 от ДОПК,
съгласно която Малолетните, непълнолетните и поставените под запрещение
физически лица се представляват от техните родители, съответно настойници или попечители. В ал.5 на чл.10 от ДОПК е
предвидено задължение за органа по приходите или съответният служител да следи
за наличието на дееспособност и представителна власт за извършване на
съответните действия и при установяване на липсата им да определи срок за
отстраняване на нередовността. При тази нормативна уредба и предвид
обстоятелството, че заповедта за учредяване на настойничество спрямо Е.К. е
издадена от кмета на община Кърджали, макар и през *** г., за органите по
приходите е било възможно и са задължени, на основание цитираната норма от
ДОПК, да установят, че лицето е недееспособно и всички връчвания следва да се
извършат на неговия попечител, а не лично на поставеното под ограничено
запрещение лице. Неспазването на изискването в чл.10, ал.2 от ДОПК представлява съществено нарушение на процедурните правила, което е
накърнило възможността за надлежно упражняване на правото на защита на данъчно
задълженото лице и АУЗД не е породил своето правно действие. Т.е. АУЗД не е
надлежно връчен на жалбоподателката, поради което
срокът за оспорването му не е изтекъл. От това следва, че жалбата срещу
решението на директора на Д“МП“ при община Кърджали, с което жалбата срещу този
АУЗД е оставена без разглеждане като просрочена, е основателна и следва да се
уважи. Решението на директора на дирекция „МП“ при община Кърджали трябва да се
отмени и преписката да се върне на горестоящият
административен орган за произнасяне по същество на жалбата, подадена срещу
АУЗД№ ***/ *** г., издаден от *** в Д „МП“ при община Кърджали.
С жалбата е направено искане ( по своето естество – молба)
за освобождаване на Е.К. от заплащане на държавна такса, като е приложена
декларация по чл.83, ал.2 от ГПК.
АС – Кърджали преценява като основателна подадената молба
за освобождаване от държавна такса на жалбоподателката
поради следните съображения:
Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 12 от ТР
№ 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, искането по чл.
83, ал. 2 ГПК, се преценява не само с оглед на конкретно задължение да се плати
държавна такса или съдебни разноски по жалбата, съответно във връзка с отговора
по нея, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с
плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство. В случаите,
когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да
може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава
от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК.
В случая от представената декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние се установява, че жалбоподателката
получава инвалидна пенсия в размер на *** лв. Въпреки данните, че лицето
притежава жилище, построено през *** г. с данъчна оценка *** лв., следва да се
отчете възрастта му и здравословното му състояние, което изисква разходи за
лечение. Поради изложеното, АС – Кърджали приема, че са налице предпоставките
на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на
Е.И.К. от задължение за внасяне на държавна такса в производството.
Воден от изложените мотиви и на основание чл.147, ал.3 от ДОПК и
чл.83, ал.2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК Административен съд – Кърджали
О П Р Е Д Е Л И:
Отменя Решение № МП-01/ 24.01.2020
г. на директора на дирекция „Местни приходи“ при община Кърджали, с което е
оставена без разглеждане жалба, вх.№ ***/ *** г. на Е.И.К., представлявана от С.И.К.
в качеството му на настойник срещу Акт за установяване на задължение по
декларация № ***/ *** г., издаден от *** в дирекция „Местни приходи“ към община
Кърджали.
Изпраща преписката на директора на
дирекция „Местни приходи“ при община Кърджали за произнасяне по същество по
подадената жалба, вх.№ ***/ *** г. на Е.И.К., представлявана от С.И.К. в
качеството му на настойник срещу Акт за установяване на задължение по
декларация № ***/ *** г., издаден от *** в дирекция „Местни приходи“ към община
Кърджали.
Освобождава Е.И.К., действаща със
съгласието на своя попечител С.И.К., от заплащане на държавна такса в
производството по адм.д. № 74/ 2020 г. на АС –
Кърджали.
Определението е окончателно
съгласно чл.147, ал.3 от ДОПК, във връзка с чл.88, ал.3 от АПК.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия: