РЕШЕНИЕ
№ 357
гр. Търговище, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря Б. Д. П.
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело
№ 20243530100610 по описа за 2024 година
Производството е по предявен иск с правно основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ и чл.
86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът П. С. Р. от гр.Търговище, действащ чрез процесуален представител и съдебен
адресат адв.Д. П. -ТАК, твърди в исковата молба, че на 07.10.2022г. около 08,50ч., в
гр.Варна, по бул.“Константин и Фружин“, в близост до бензиностанция „Петрол“, при
управление на собствения си л.а.“Фолксваген Бора““ с рег.№ ****** бил спрян от
полицейски патрул, направена му била проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози с техническо средство Drug test 3000, като резултатът бил положителен за
бензодиазепини. Излага се, че тъй като ищецът не бил съгласен с показанията на полевия
тест, по желание и ищецът бил отведен във ВМА –Варна, където му била взета кръв за
изследване.На ищеца била връчена Заповед за налагане на ПАМ , както и АУАН серия GA №
754886/07.10.2022г., а СУМПС било отнето, регистрационните табели на автомобила били
свалени и ищецът бил задържан за срок от 24 часа, като по случая било образувано ДП №
503/2022г. по описа на Сектор ПП при ОД МВР Варна, по което ищецът бил разпитан като
свидетел. Твърди се, че на 07.04.2023г. ищецът получил обаждане от РП Варна и му било
връчено Постановление за прекратяване на наказателното производство, от което ищецът
разбрал, че при изследването на кръвната му проба не е установено наличие на наркотични
вещества и след влизане в сила на посоченото постановление му били върнати
регистрационните табели, СУМПС и лекия автомобил.Излага се още, че ищецът изпаднал в
стрес от случилото се, бил уплашен, тъй като никога не е бил осъждан, дори не бил влизал в
1
сграда на полицейско управление, а се очаквало да му повдигнат обвинение за извършено
престъпление.Сочи още, че този случай преобърнал живота на ищеца в негативен аспект,
тъй като заради отнетата книжка и автомобил и задържането му, дори родителите му
гледали на него с други очи и това изострило отношенията им.По същия начин реагирали и
неговите колеги от университета, приятелите и познатите му като ищецът чувствал, че е
изгубил доверието и уважението им.Поради това ищецът изпитвал срам и унижение от
случилото се, което довело до затварянето му в себе си, изгубил и съня си.При така
описаните обстоятелства и като счита, че с неоснователно упражнената върху него принуда,
са засегнати правото на ищеца на лична свобода, засегнати са честта и достойнството му,
бил е лишен от право да управлява МПС, ищецът приема че за него е налице правен интерес
от предявяване на настоящия иск за обезвреда на причинените му неимуществени вреди в
размер на 4000лв., претендира законната лихва от датата на постановлението за
прекратяване на нак. производство-07.04.2023г. и разноските по делото.В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца адв.Д. П. -ТАК поддържа иска, като пледира за
уважаването му, претендира разноски.
В срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника чрез
прокурор Л. В., предявения иск се оспорва изцяло, като неоснователен. Излага се, че не са
налице предпоставките по чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, като се излагат подробни съображения,
вкл. относно това, че ищецът не е бил привлечен в качеството на обвиняем, а е разпитан като
свидетел, липсват доказателства спрямо ищец да е налагана мярка на процесуална принуда,
а производството е приключило още в досъдебната си фаза.Като излага подробни
съображения по приложението на закона, ответникът счита претенцията за неоснователна и
моли за отхвърлянето й изцяло. В съдебно заседание процесуалният представите на
ответника прокурор Л. В.-РП Търговище излага допълнителни подробни съображения за
неоснователността на предявения иск за обезвреда на неимуществени вреди в размер на
4000лв., а именно-сочи, че полицейските контролни и разследващи органи, а не
Прократурата са извършили конкретните действия, с които ищецът счита, че са му
причинени твърдените неимуществени вреди-извършването на проверката, наложените
ПАМ, задържането на ищеца, образуването на самото ДП, докато прокуратурата само е била
уведомена за образуваното производството, като не е разпоредено ищецът да бъде
привлечен като обвиняем, нито да му се повдигне обвинение, а само да бъде разпитан като
свидетел, какъвто може да бъде всяко лице, а и самото ДП е приключило в разумен срок от
шест месеца.Поради изложеното, представителят на Прокуратурата пледира за отхвърлянето
на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представените от ищеца писмени доказателства по делото и от
приложеното по делото ДП № 5039ПП/2022г. по описа на Сектор ПП при ОД МВР Варна,
със Заповед за задържане за срок от 24 часа № 365ЗЗ-655/07.10.2022г. по описа на Сектор ПП
при ОДМВР Варна, ищецът е задържан за срок от 24 часа на осн. чл. 72,ал.1,т.1 от ЗМВР
2
като в същата е посочено, че ищецът е управлявал МПС след употреба на упойващи и
наркотични вещества, която заповед е връчена на ищеца и в същата е отразено, че на
07.10.2022г. лицето е освободено.От Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0819-
001417/07.10.2020г., изд. от проверяващия служител на ПП при ОДМВР Варна се установява,
че на ищеца е наложена ПАМ на осн. чл. 171,т.2а,б.“б“ от ЗДвП-прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца, като на осн. чл. 172,ал.4 от ЗДвП са отнети
СУМПС на ищеца и двете регистрационни табели на автомобила, която заповед е подписана
от ищеца на 07.10.2022г.От АУАН серия GA № 754886/07.10.2022г. изд. от автоконтрольор
при Сектор ПП при ОД МВР Варна за това, че ищецът е управлявал ППС на 07.10.2022г. в
гр.Варна след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо
средство Drug test 5000 ARPK-0014, като уредът е отчел положителен резултат за употреба
на бензодиазепини с проба № 48, издаден е талон за медицинско изследване № 121916, който
акт е подписан от ищеца.От Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0919-
001421/07.10.2020г.,изд. от Полицейски инспектор при СДВР Варна се установява, че на осн.
чл. 22 от ЗАНН на ищеца е наложена ПАМ по чл. 171,т.1,б.“б“ от ЗДвП-временно отнемане
на СУМПС на ищеца до решаване на въпроса за отговорността , но не повече от шест
месеца.
От заключението по Съдебно-химическа експертиза № Е-054/23.03.2023г. по ДП №
503-ПП/2022г. по описа на Сектор ПП при ОД МВР гр.Варна, изготвена от мат. Хим. И. П.-
химик в специализираната лаборатория по химико-токсикологични изследвания към ВМА
Варна се установява, че същата е възложена с постановление на ст. разследващ полицай от
ОД МВР Варна със задача вещото лице да отговори има ли наличие на наркотични вещества
в кръвта и урината иззети от П. С. Р. с ЕГН ********** и ако има такива, какви са и кога са
били приети. Заключението е, че в предоставените биологични проби (кръв и урина) иззети
на 07.10.2022г. в 10,20ч. от лицето П. С. Р. с ЕГН ********** не е открито наличие на
наркотични вещества или техни метаболити(в т.ч. отрицателен резултат за бензодиазепини),
което е установено чрез имунохимичен и газ-хроматографски анализ. От Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 07.04.2023г. на прокурор при РП Варна се
установява, че със същото е прекратено наказателното производство по ДП № 503/2022г. по
описа на Сектор ПП при ОД МВР гр.Варна водено за престъпление по чл. 343б,ал.3 от НК,
връчено на ищеца на 07.04.2023г.От приложеното ДП № 503/2022г. по описа на Сектор ПП
при ОД МВР гр.Варна се установява още, че с писмо рег.№819000-44975/2022г. на ст.
разследващ полицай от Сектор Разследване на престъпления по транспорта при ОД МВР
Варна, разследващият е уведомил прокуратурата на осн. чл. 212,ал.3 от НПК за започналото
ДП 503-ПП-/2022г. по описа на Сектор ПП при ОД МВР Варна, като с постановление от
25.10.2022г. на прокурор при РП Варна, същият е дал указания за изготвяне в най-кратък
срок на заключение по назначената СХЕ, с оглед правилното решаване на въпроса с
наказателната отговорност на П. С. Р. с ЕГН ********** , като с две постановления-съотв.
от 24.11.2022г. и от 27.01.2023г., двете на прокурор при РП Варна, срокът на разследване по
посоченото ДП е удължаван с по два месеца.
3
По делото са събрани и гласни доказателства, като Св.М. Н. Д., приятел на ищеца
твърди, че на процесната дата пътувал в автомобила на ищеца към работното им място,
когато били спрени от автопатрул и на ищеца била направена проверка за наркотици и
алкохол, след което ищецът им казал, че няма да могат да продължат пътуването си, тъй като
техническото средство е показало наличие на бензодиазепини, като ищецът бил задържан и
свидетелят знае, че по-късно той е дал кръвна проба, а автомобилът останал на пътя, тъй
като номерата му били свалени.Свидетелят твърди още, че доколкото освен колеги са и
състуденти, след случилото се, други техни колеги започнали да го разпитват за П. и го
питали защо не им е казал, че той употребява наркотици, а отношението им към него се
променило, като колегите започнали да го гледат с „други очи“, като наркоман.Свидетелят
излага, че П. доста се променил след случилото се, като свидетелят го търсел за да се видят,
но ищецът отказвал, казвал, че не се чувства добре.Твърди също, че родителите на ищеца
приели случилото се емоционално, били силно притеснени, защото били сигурни, че П. не
приема наркотици, но им станало мъчно, че го обвиняват за такова нещо. Самият ищец
станал много емоционален, притеснявал се, а освен това имал тревоги и за това, че останал и
без книжка , а от това му зависела и работата му. Св. В. И. Б., фактически съжителстваща с
ищеца твърди, че не е присъствала на самия тест на ищеца, разбрала за това вечерта, когато
той се прибрал.Твърди още, че П., определено не приел добре случилото се и се затворил в
себе си. Съседите му в гр. Търговище, като видели, че колата е без номера се чудели какво се
е случило и така му „излязло“ лошо име, а и колегите на П. се съмнявали в него и го питали
дали наистина това е вярно, като вече не го гледали по същия начин, както преди, с „друго
око“ го гледали.Съдът, преценявайки свидетелските показания събр. изискванията по чл.
172 от ГПК и при съобразяване с обстоятелството ,че втората свидетелка фактически
съжителства с ищеца, приема, че следва да кредитира показанията и на двамата свидетели,
като еднопосочни, логични и непротиворечиви, дадени от лица, които са имали
непосредствени впечатления от състоянието на ищеца през този период от време а и като
отговарящи и на писмените доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи: Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от досъдебно производство, образувано за
престъпление по чл. 343 б, ал. 3 НК за това, че на 07.10.2022г. около 08,50ч., в гр.Варна
14.12.2021г. ищецът е управлявал ППС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, установено с техническо средство Drug test 5000 ARPK-0014, като уредът е отчел
положителен резултат за употреба на бензодиазепини, което досъдебно производство е
прекратено с влязло в сила постановление от 07.04.2023г. на прокурор при РП Варна, поради
това, че не е налице престъпление. От събраните писмени доказателства е установено, че
срещу ищеца е образувано наказателно производство в условията на чл.- 212, ал.2 от НПК,
т.е със съставяне на протокола за първото действие по разследване и без необходимост да се
посочи лицето, извършило престъплението, а в досъдебното производство ищецът не е бил
привлечен като обвиняем, липсват каквито и да е действия по разследване срещу него или в
негово присъствие . По тези обстоятелства и страните не спорят, но съдът приема, че в
4
случая горепосочените обстоятелства са без значение за ангажиране на отговорността на
Държавата за вреди в хипотезата на прекратено наказателно производство поради това, че
деянието не е престъпление, тъй като начинът, по който е описан съставът на
престъплението по чл. 343 б, ал. 3 НК в постановлението за образуване на бързото
досъдебно производство – с посочване на времето, мястото и конкретните деяния, с
посочването на ищеца като извършител, не оставят никакво съмнение, че именно срещу
него като автор на престъплението е заведено досъдебното производство, при което следва
да се приеме, че процесното наказателно производство е водено за конкретно престъпление
и срещу конкретно лице, а именно – ищеца, поради което въпреки, че последният не е бил
привлечен като обвиняем, има право на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ при
осъщественото прекратяване на производството поради липсата на престъпление. Доколкото
от момента на проверката на полицейските органи, установила фалшиво положителната
проба за наркотици при ищеца (07.10.2022 г. ) с техническо средство, когато е издаден АУАН
и временно му е отнето свидетелството за управление на МВР, като ищецът е задържан за
24 часа, ищецът е узнал за воденото досъдебно производство, което знание през цялото
течение на досъдебното производство е установено и с гласните доказателства в процеса,
при което следва да се приеме, че 07.10.2022 г. е началният момент, от който увреденият
може да претендира вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.За неоснователни приема съдът
доводите на представителя на прокуратурата за това, че на органите на прокуратурата дори
не са били известни действията на полицейските органи, че те само са били уведомени и не е
разпоредено ищецът да бъде привлечен като обвиняем, нито да му се повдигне обвинение, а
само да бъде разпитан като свидетел, тъй като, видно от съдържанието на ДП № 503/2022г.
по описа на Сектор ПП при ОД МВР гр.Варна водено за престъпление по чл. 343б,ал.3 от
НК, с писмо рег.№819000-44975/2022г. на ст. разследващ полицай от Сектор Разследване на
престъпления по транспорта при ОД МВР Варна, разследващият е уведомил прокуратурата
на осн. чл. 212,ал.3 от НПК за започналото ДП 503-ПП-/2022г. по описа на Сектор ПП при
ОД МВР Варна, като с постановление от 25.10.2022г. на прокурор при РП Варна, същият е
дал указания за изготвяне в най-кратък срок на заключение по назначената СХЕ, с оглед
правилното решаване на въпроса с наказателната отговорност на П. С. Р. с ЕГН ********** ,
а с две постановления-съотв. от 24.11.2022г. и от 27.01.2023г., двете на прокурор при РП
Варна, срокът на разследване по посоченото ДП е удължаван с по два месеца. Относно
възраженията на представителя на ответника за това, че не са налице предпоставките по чл.
2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ, доколкото всички претендирани вреди са в резултат от действия на
трето за спора лице, а именно-МВР, които действия не са били разпоредени от ответника,
съдът приема следното: Трайна е съдебната практика за това, че за да се ангажира
отговорността на Държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за водено досъдебно производство,
по което не е повдигнато обвинение в престъпление, макар да са извършвани процесуални
действия (разпит на свидетели, приемане на писмени доказателства и на заключение на
медицинска експертиза) и ищецът да не е имал качеството обвиняем и дори да не е участвал
в друго качество в това наказателно производство, когато то е прекратено поради липса на
престъпление, е формирана практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, напр.: решение №
5
187/13.06.2012 г. по гр. д. № 1215/2011 г. на ІІІ г. о. и решение № 425/01.12.2015 г. по гр. д. №
3143/2015 г. на ІV г. о., както и в решение № 353/06.11.2015 г. по гр. дело № 892/2015 г. на IV
г. о. и решение № 397/26.11.2015 г. по гр. дело № 6047/2013 г. на IV г. о. Според същата
употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление"
следва да се тълкува в по-широк смисъл за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му
наказателно-процесуален смисъл. При прекратяване на наказателно производство поради
липса на доказателства за извършено престъпление е осъществена хипотезата на чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ, макар и да не е повдигано обвинение и уличеното лице да не е привличано в
качеството на обвиняем. Когато досъдебното наказателно производство е образувано срещу
неизвестен извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние,
уличеният търпи вреди от наказателното преследване, ако той е бил единственото лице,
което е могло да извърши престъпното деяние. В тези случаи ищецът търпи вредите от
наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното наказателно
производство.Казано с други думи- лицето, срещу което е образувано наказателно
производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в
случаите, когато производството е прекратено, без да му е повдигано обвинение, какъвто
именно е и настоящият случай, поради което доводите на ответника са изцяло
неоснователни( в този смисъл Решение № 187 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. дело №
1215/2011 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 341 от 05.10.2021 г. на ВКС по гр. дело № 1310/2011 г.,
ІV г. о., ГК и Решение № 35 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. дело № 5215/2015 г., ІІІ г. о., ГК и
др.).В Решение № 50084 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2022 г., III г. о., ГК е дадено
същото разрешение, а именно- Прокуратурата на РБ отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни мерки- "задържане за 24
часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и "временно отнемане на свидетелство за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността" по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП, при
образувано наказателно производство по чл. 343"б", ал. 3 НК, което е прекратено поради
липса на доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение.Това е
така, защото искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно
упражнена принуда при или по повод на повдигнато обвинение. Образуването на
наказателно производство, както и действията по разследване срещу уличено лице са
предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за вината на
уличения и за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК). Предварителните действия са
свързани с упражняване на държавна принуда и когато са неоснователни - причиняват вреди.
По правната си същност искът за вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до
повдигане на обвинение, е същия иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като неоснователно е
осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение. Разликата в двата
случая е в количеството на упражнената принуда, защото не е повдигнато обвинение, но
правилото е че който може по голямото, може и по- малкото. Следователно за неоснователно
упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато обвинение, а
наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства, ПРБ ще носи
отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е частен случай, който се включва в общата
6
хипотеза на правната норма. Неоснователно упражнената принуда в този случай ще обхваща
мерките срещу уличеното лице, за които образуваното наказателно производство е
необходимо и достатъчно условие за осъществяването им, например- мерки за процесуална
принуда срещу уличеното лице, както и принудителните административни мерки (ПАМ).
Относно размерът на вредите, съдът приема следното: В практиката си Върховния
касационен съд последователно приема, че повдигането на незаконно обвинение в
извършване на престъпление винаги е съпроводено с изпитване на притеснение и страх от
несправедливо осъждане. Наред с това е нормално да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето изпитва неудобство, чувства се унизено и несигурно,
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване (в този смисъл Решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС,
Решение № 434 от 25.11.2015 г. по гр. д. № 2934/2015 г. на ВКС, Решение № 113 от
17.09.2018 г. по гр. д. № 1603/2017 г. на ВКС). В тази насока по делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на св. М. Д. и св. В. Б., които описват отражението на
образуваното наказателно производство върху ищеца. Тези свидетели са негови близки, като
първия свидетел е приятел на ищеца, а втората съжителства с него, поради което имат преки
впечатления за цялостното му състояние.Показанията им потвърждават изложеното в
исковата молба за изживения стрес и безпокойство, притеснението и неудобството от
загубата на доверие в приятелите и колегите, а и причинените от случилото се тревоги в
семейството, настъпилата промяна в социалния му живот и довели до изолирането му, които
негативни последици са продължавали през целия шестмесечен период до прекратяването
на досъдебното производство, поради което съдът приема ,че същите са пряка последица от
воденото разследване.При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
следва да се вземе предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съобр. която размерът на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде съобразен с критерия за
справедливост. В Постановление № 4 от 23. XII. 1968 г. на Пленума на ВС е указано, че
справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективните данни, установени по делото - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и
степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. В този
смисъл с решение № 123/23.06.2013 г. по гр. дело № 254/14 г. на ВКС, трето г.о., постановено
за уеднаквяване практиката на съдилищата по релевантния за спора материалноправен
въпрос като с него е прието, че моралните вреди са индивидуално определими и паричното
обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. При
определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за
обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите обществено-
икономически условия на живот.Отчитайки посочената съдебна практика и след съвкупна
преценка на конкретните обстоятелства, установени по делото, а именно, че незаконното
обвинение безспорно се е отразило негативно върху психиката на ищеца, върху
отношенията му с близките, върху емоционалното му състояние до степен да се изолира от
социалния си кръг и да се затвори в себе си в продължение на шест месеца, които са в пряка
7
причинно-следствена връзка с разследването, съдът намира, че обезщетение в размер на
4000 лв. се явява справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и ще репарира в достатъчна
степен претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на неоснователно воденото
срещу него наказателно производство. С оглед на изложените доводи съдът приема, че
предявеният иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди следва да се уважи изцяло в предявения размер от
4000лв., като се присъди ведно със законната лихва от влизане в сила на постановлението на
РП – Търговище за прекратяване на наказателното производство (т. 4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на Върховен касационен съд, ОСГК), а
именно 07.04.2023 год., на осн. чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати на ищеца разноските по
делото, които съобр. представения списък по чл. 80 от ГПК са в размер на 160лв. платена
държавна такса и 840лв.(с ДДС) платено адв. възнаграждение или общо 1000лв., на осн. чл.
78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.“Витоша“ № 2 да
заплати на П. С. Р. с ЕГН ********** от гр.Търговище, кв. З., бл. **, вх. *, ет. *, ап. **
обезщетение в размер на 4000 лв. за неимуществени вреди от воденото против него ДП 503-
ПП-/2022г. по описа на Сектор ПП при ОД МВР Варна, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
ведно със законната лихва, считано от 07.04.2023 год. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 86,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр.София, бул.“Витоша“ № 2 да
заплати на П. С. Р. с ЕГН ********** от гр.Търговище, кв. З., бл. **, вх. *, ет. *, ап. **
разноските по делото в размер на 1000лв., на осн. чл. 78,ал.1, от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8