МОТИВИ:Тъжителят Р.М.Х. *** подсъдимия М.О.Д. *** престъпление
по чл.148 ал.2 предложение първо във връзка с ал.1 т.2 във връзка с чл.147 ал.1
във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
В тъжбата се излага, че тъжителят работи и живее в гр.Тетевен, Ловешка
област, че по професия е дипломиран експерт-счетоводител, че целият му активен
трудов и професионален живот е преминал в гр.Тетевен и поради естеството на
работата си е обществено известна личност не само в региона,но и в страната,
тъй като е член на националното ръководство на Института на дипломираните
експерт-счетоводители в гр.София. Твърди, че на местните избори през 2019 година
е бил избран и за общински съветник в Общински съвет гр.Тетевен. Твърди, че
притежава счетоводна къща и осигурителна каса, които обслужвали стотици
клиенти, че не е имал проблеми с обслужването на клиентите във връзка с
дейността на счетоводната къща и осигурителната каса. Твърди, че по неизвестни
за него причини подсъдимият Д., без какъвто и да е повод при пряк умисъл и при
условията на продължавано престъпление бил осъществил от обективна и субективна
страна престъплението клевета по чл.147 ал.1 от НК, като за целта на 07.02.2020
година, около 21,00 часа в групите на социалната мрежа „Фейсбук-Тетевен“ и
„Тетевен-свобода на словото“, ползвайки профила на баща си О. Х.Д., а след това
и своя собствен профил публикувал некролог със снимка на тъжителя и с текст „Сбогом
нещастно копеле“, „Замина си един боклук, богаташ и измамник“, „това е човек,
който спечели за сметка на честните трудещи се хора с лъжи и измами“, „дявола
го прибра при себе си“ „по случай смъртта му на 08.02.2020 година ще има ядене
на корем в ресторант „Шалмата“.
Твърди, че на 18.02.2020 година
от своя профил подсъдимият Д. публикувал текст, в който нарекъл тъжителя
измамник и му приписал извършването на няколко престъпления от общ
характер-длъжностни присвоявания, документни измами, кражби на парични
средства, съставяне и използване на документи с невярно съдържание, а именно
„чрез документна измама прибира дължимото ДДС за възстановяване на фирмите“,
„прибира пари от фирмите, дължими за данъци и осигуровки с уговорката да ги
внесе, но ги внася по неговата банкова сметка“, „***, че са внесени, а когато
хората трябва да се пенсионират не им достига трудов стаж и излиза, че не са се
осигурявали“, „чрез документи с невярно съдържание влезе и в общинския съвет на
Община Тетевен“, „Този човек е недосегаем благодарение на парите, които е
откраднал от нас“. Твърди, че по посочения начин подсъдимият е разгласил за
тъжителя позорящи личността му обстоятелства публикувайки некролог със снимката
на тъжителя и с текст, който съдържа позорящи името и личността на тъжителя
обстоятелства, както и му приписал извършването на престъпления от общ характер,
с които публично оклеветил тъжителя и дълбоко засегнал доброто му име, чест и
достойнство, с които се ползва в обществото. Твърди, че подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.148 ал.2 предложение
първо във връзка с ал.1 т.2 във връзка с чл.147 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
Моли да бъде признат подсъдимият Д.
за виновен за посоченото по-горе престъпление и да му бъде наложено справедливо
наказание, както и да бъде приет за съвместно разглеждане и предявения граждански
иск и да бъде осъден да му заплати сумата от 10000 лева за причинените му
неимуществени вреди от деянието.
Позовава се на писмени и гласни
доказателства.
Подсъдимият М.Д. се явява в съдебно
заседание, дава обяснения, като твърди, че миналата година бил изпратен от
Бюрото по труда да кандидатства за работа като счетоводител в счетоводната къща
на тъжителя и същият се явил. Твърди, че тъжителят го попитал защо иска да
работи при него, като баща му също имал счетоводна къща, на което подсъдимият
отговорил, че иска да се учи и че няма опит, както и че цялото интервю се
водело основно затова защо подсъдимият не работи при баща си. Твърди, че се е
почувствал обиден и унизен от начина, по който било проведено интервюто и тъй
като не бил назначен на работа решил да си отмъсти на тъжителя. Твърди, че е
бил написал на собствения си телефон една публикация, но се разколебал и я
изтрил. Твърди, че през месец февруари 2020 година бил в Тетевен, видял
тъжителя на улицата и го изпълнило чувство на гняв, на обида и отвращение и
решил отново да си отмъсти, но не си спомнял да е публикувал въпросните
публикации към тъжбата. Твърди, че като види тъжителя отново се връщало това
чувство на гняв, на отвращение и желание за отмъщение. Твърди, че не си спомня
да е ползвал профила на баща си за публикуване на некролога и не си спомня да е
ползвал собствения си телефон за втората публикация. Чрез служебно назначения
му адвокат-защитник моли да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение, тъй като същото не било доказано и да бъде отхвърлен
предявения граждански иск.
От събраните по делото доказателства-обясненията
на подсъдимия Д., показанията на разпитаните по делото свидетели-Т П.Х., М.П.Й., Ц С Ц , Р.П.Г.,
заключението на комплексната психолого-психиатрична експертиза, приетите и
приложени по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителят Р.Х. ***. По професия е
дипломиран експерт-счетоводител и член на националното ръководство на Института
на дипломираните експерт-счетоводители в гр.София. На местните избори през 2019
година бил избран за общински съветник в Общински съвет гр.Тетевен и притежава
счетоводна къща и осигурителна каса.
Подсъдимият
М.О.Д. *** от края на 2019 година и началото на 2020 година живее в с.Попица,
Врачанска област при приятелката си. Същият е безработен и има чисто съдебно
минало. Установява се, че на подсъдимия Д. на дата 15.11.2017 година му било
издадено насочващо писмо от Агенция по заетостта, за да участва в интервю за
работа в „Счетоводна къща РС“ ООД гр.Тетевен и същият се явил на такова интервю
при тъжителя, като се установява, че подсъдимият не бил назначен на работа в
посоченото дружество. Самият подсъдим в съдебно заседание твърди, че се е
почувствал обиден и унизен от начина, по който било проведено интервюто и тъй
като не бил назначен на работа решил да си отмъсти на тъжителя. Твърди също, че през месец февруари 2020 година бил в
Тетевен, видял тъжителя на улицата и го изпълнило чувство на гняв, на обида и
отвращение и решил отново да си отмъсти, както и че като види тъжителя отново
се връщало това чувство на гняв, на отвращение и желание за отмъщение.
По
делото се установява, че на 07.02.2020 година, около 21,00 часа в групите на
социалната мрежа „Фейсбук-Тетевен“ и „Тетевен-свобода на словото“, ползвайки
профила на баща си О. Х.Д., подсъдимият Д. публикувал некролог със снимка на
тъжителя и с текст „Сбогом нещастно копеле“, „Замина си един боклук, богаташ и
измамник“, „това е човек, който спечели за сметка на честните трудещи се хора с
лъжи и измами“, „дявола го прибра при себе си“ „по случай смъртта му на
08.02.2020 година ще има ядене на корем в ресторант „Шалмата“.
Установява
се също, че на 18.02.2020 година от своя профил подсъдимият Д. публикувал
текст, в който нарекъл тъжителя измамник и му приписал извършването на няколко
престъпления от общ характер-длъжностни присвоявания, документни измами, кражби
на парични средства, съставяне и използване на документи с невярно съдържание,
а именно „чрез документна измама прибира дължимото ДДС за възстановяване на
фирмите“, „прибира пари от фирмите, дължими за данъци и осигуровки с уговорката
да ги внесе, но ги внася по неговата банкова сметка“, „***, че са внесени, а
когато хората трябва да се пенсионират не им достига трудов стаж и излиза, че
не са се осигурявали“, „чрез документи с невярно съдържание влезе и в общинския
съвет на Община Тетевен“, „Този човек е недосегаем благодарение на парите,
които е откраднал от нас“.
По делото се установява, че по молба
на тъжителя на основание чл.83 от НПК органите на МВР са съдействали на същия,
като била образувана проверка и били снети обяснения от няколко лица,
включително и от подсъдимия Д., като при тази проверка подсъдимият е дал
обяснения, че именно той, а не друго лице е извършил деянията през месец
февруари 2020 година. В тази връзка в съдебно заседание беше разпитана
свидетелката Р.Г. ***, която е снела обясненията на подсъдимия при проверката и
от нейните показания безспорно се установява, че подсъдимият пред нея е обяснил
подробно как е извършил деянието, че на два пъти е публикувал във фейсбук
първия път некролог, а втория път текст, както и че е показал на свидетелката
как е направил некролога, като подсъдимият е влязъл в сайта на погребална
агенция.
Безспорно
се установява по делото, че публикувания от подсъдимия на 07.02.2020 година
некролог със снимка на тъжителя и посочения по-горе текст, както и публикувания
от подсъдимия на 18.02.2020 година текст са станали достояние на тъжителя, на
неговите деца и съпруга, на негови служители и обслужвани от неговата
счетоводна къща лица, както и на неограничен кръг лица.
Съдът
приема за безспорно установено, че именно подсъдимият е автор на продължаваното
престъпление и именно той, а не друго лице на 07.02.2020 година и на 18.02.2020
година е разгласил за тъжителя
позорящи личността му обстоятелства публикувайки некролог със снимката на
тъжителя и с текст, който съдържа позорящи името и личността на тъжителя
обстоятелства, както и му приписал извършването на престъпления от общ
характер, с които публично оклеветил тъжителя и засегнал доброто му име, чест и
достойнство, с които се ползва в обществото. В тази връзка следва да се посочи,
че самият подсъдим в съдебно заседание твърди, че е кандидатствал за работа в
дружеството на тъжителя и че не е бил доволен от проведеното интервю и тъй като не бил назначен на работа решил да си
отмъсти на тъжителя. Самият подсъдим твърди, че през месец февруари 2020 година
бил в Тетевен, видял тъжителя на улицата и го изпълнило чувство на гняв, на
обида и отвращение и решил отново да си отмъсти, като в съдебно заседание
твърди, че не си спомня да е публикувал въпросните публикации към тъжбата.
В
тази връзка следва да се посочи, че от показанията на свид.Г. безспорно се
установява, че именно подсъдимият пред нея е обяснил подробно как е извършил
деянието, че на два пъти е публикувал във фейсбук първия път некролог, а втория
път текст, както и че е показал на свидетелката как е направил некролога.
От
назначената по делото комплексна
експертиза безспорно се установява, че подсъдимият Д. страда от разстройство на
личността и поведението, дължащи се на мозъчно заболяване, увреда и дисфункция,
органично разстройство на личността, но това заболяване не възпрепятства
способността му да възприема правилно фактите по делото и да дава обяснения за
тях, както и възможността му да участва в наказателното производство. Безспорно
се установява, че същият е разбирал свойството и значението на извършеното
деяние и е могъл да ръководи постъпките си, както и да предвиди последиците от тях,
че към момента на деянието не е бил в състояние на афект.
Предвид изложеното, съдът приема, че именно
подсъдимият Д. на 07.02.2020 година и на 18.02.2020 година е разгласил за
тъжителя позорящи личността му обстоятелства публикувайки в социалната мрежа
„Фейсбук-Тетевен“ и „Тетевен-свобода на словото“ некролог със снимката на
тъжителя и с текст, който съдържа позорящи името и личността на тъжителя
обстоятелства, както и му приписал извършването на престъпления от общ
характер, с които публично оклеветил тъжителя и засегнал доброто му име, чест и
достойнство. Безспорно е също, че публикациите са станали достояние на
тъжителя, на неговите деца и съпруга, на негови служители и обслужвани от
неговата счетоводна къща лица, както и на неограничен кръг лица.
При
така установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда фактическа
обстановка е налице престъпление по чл.148 ал.2 предложение първо във връзка с
ал.1 т.2 във връзка с чл.147 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК, осъществено от
обективна и субективна страна от подсъдимия М.Д., като от обективна страна на
07.02.2020 година и на 18.02.2020 година в гр.Тетевен, Ловешка област при
условията на продължавано престъпление в социалната мрежа „Фейсбук“-„Тетевен“ и
„Тетевен-свобода на словото“, ползвайки профила на баща си О. Х.Д. и своя
собствен профил е разпространил по друг начин в социалната мрежа „Фейсбук“
позорни обстоятелства за Р.М.Х. и му приписал престъпления, като на дата
07.02.2020 година публикувал некролог със снимка на тъжителя Р.М.Х. *** и с
текст „Сбогом нещастно копеле“, „Замина си един боклук, богаташ и измамник“,
„това е човек, който спечели за сметка на честните трудещи се хора с лъжи и
измами“, „дявола го прибра при себе си“ „по случай смъртта му на 08.02.2020
година ще има ядене на корем в ресторант „Шалмата“ и на 18.02.2020 година от
своя профил публикувал текст, в който нарекъл тъжителя Р.М.Х. измамник и му
приписал извършването на няколко престъпления от общ характер-длъжностни
присвоявания, документни измами, кражби на парични средства, съставяне и
използване на документи с невярно съдържание, а именно „чрез документна измама
прибира дължимото ДДС за възстановяване на фирмите“, „прибира пари от фирмите,
дължими за данъци и осигуровки с уговорката да ги внесе, но ги внася по
неговата банкова сметка“, „***, че са внесени, а когато хората трябва да се
пенсионират не им достига трудов стаж и излиза, че не са се осигурявали“, „чрез
документи с невярно съдържание влезе и в общинския съвет на Община Тетевен“,
„Този човек е недосегаем благодарение на парите, които е откраднал от нас“, а
от субективна страна е извършил деянието умишлено, като е съзнавал неговия
общественоопасен характер, неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване.
По
този начин подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.148 ал.2 предложение първо във връзка с ал.1 т.2 във
връзка с чл.147 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 от НК,
но тъй като за това деяние, законодателят е предвидил наказание глоба от 5000
до 15000 лева и обществено порицание, подсъдимият не е осъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
както и от деянието му няма причинени имуществени вреди, съдът намира, че са
налице основанията на чл.78а от НК за освобождаване на Д. от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание, като прие, че едно
наказание глоба в минималния размер предвиден в закона от 1000 лева в полза на
държавата, предвид обстоятелството че е безработен, напълно съответства на
извършеното и ще изиграе своята възпиращо-предупредителна и възпитателна роля,
както по отношение на него, така и по отношение на останалите граждани.
По отношение на гражданския иск, в
случая тъжителят претендира причинени му неимуществени вреди, нанесени му от
подсъдимия с разгласяването на позорно обстоятелство и приписването на
престъпления от общ характер, поради което съдът приема, че е налице вредоносен
резултат, който е нанесен с публикувания некролог със снимка на тъжителя и
текст и публикувания след това само текст, което не отговаря на истината и цели
да злепостави и оклевети тъжителя и да му припише престъпления от общ характер
и по този начин са засегнати неговите чувства, чест и достойнство т.е. налице
са елементите на деликтната отговорност-деец, деяние, вредоносен резултат,
причинно следствена връзка между деянието и резултата. В случая, касаещ
неимуществени вреди обезщетението и неговия размер се определят по
справедливост според конкретните обстоятелства и съобразно установената за
подобни случаи съдебна практика. Разбира се термина справедливост има конкретни
измерения и се състои от няколко съставни части, като в конкретният случай
съдът счита, че за разгласените позорни обстоятелства и приписаните
престъпления тъжителят следва да бъде обезщетен със сумата от 5000 лева за
причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на
увреждането, като в останалата част предявеният иск се явява неоснователен и
недоказан.
С оглед на изложените съображения
съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: