Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№……………гр.София,29.05.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на тридесети май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Мл. Съдия Андрей Г.
при участието на
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело №
9863 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В.Г.Г. срещу
решение № 382072 от 11.04.2018г. на СРС, 113 състав по гр.д.№ 23746/2017г., с което е признато за установено на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.415,ал.1 от ГПК и чл.92 от ЗЗД, че
жалбоподателката дължи на А.М.“ сумата от 1 162,19лв., представляваща
неустойка по чл.7, раздел ІІІ „Санкции и неустойки“ от сключения на 18.02.2015г. между страните
договор за базов курс за обучение в А.М.“ , ведно със законната лихва от
18.10.2016г.- до окончателното изплащане и на основание чл.422,ал.1 от ГПК, вр.
с чл.415,ал.1 от ГПК и чл.86,ал.1 от ЗЗД- сумата от 144,59лв.- мораторна лихва
върху главницата за периода 25.07.2915г.- 13.10.2016г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 04.11.2016г. по ч.гр. дело №
58473/ 2016г. на СРС, ІІІ ГО , 113 състав. Решението се обжалва и в частта за разноските.
Решението
се обжалва от ответника В.Г.Г..
Въззивницата-ответник поддържа доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение. Възразява, че не
дължи претендираните от ищеца суми, доколкото в сключения между нея и ищеца
договор липсва посочена конкретна оценка / и в частност оценка 4.00/ , с
постигането, на която да е обвързано успешното завършване на курса за обучение.
Моли съда да вземе предвид факта, че изискването за постигнат успех при
завършването на курса с оценка 4.00 не е и нормативно установено, а същата
оценка е едностранно определена в заповед на ищеца, която заповед, която не й е
връчена. Ето защо счита, че посочената в
тази заповед оценка не е станала част от
съдържанието на договора, доколкото по нея няма постигнато съгласие на двете
равнопоставени страни по този договор. Поддържа във връзка с това, че не е
налице виновно неизпълнение на договора , поради което и недължима се явява
претендираната от ищеца неустойка, тъй като съгласно общоприетите принципи за
оценяване за успешно издържан изпит се приема всеки изпит, издържан с
оценка, различна от 2.00. С изложените
доводи, пордобно развити в жалбата,въззивницата-ответник мотивира искането си
за отмяна на обжалваното решение и вместо него- постановяването на друго, с
което предявеният иск са бъде отхвърлен като неоснователен с присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна А.М.“ – не депозира отговор на жалбата в срока
по чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание заявява становище за неоснователност на жалбата и искане за
потвърждаване на обжалваното решение .
Не претендира разноски за въззивното производство.
Софийският градски съд,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК,
приема за установено следното:
При
извършената проверка по реда на чл.269,
предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, ето защо съдът дължи произнасяне по съществото на спора в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на
чл.269, предл.2 от ГПК.
Съдът е сезиран с предявени по реда на
чл.422,ал.1 от ГПК , вр. с чл.415,ал.1 от ГПК обективно съединени искове с
правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав не споделя
изводите на първата инстанция, с които е мотивирана основателността на
предявените искове. Настоящата инстанция намира исковите претенции за
неоснователни по следните съображения:
Между страните по делото няма спор, че
ответницата е била назначена по служебно правоотношение при ответника на експертна длъжност, като служебното й
правоотношение е прекратено със заповед № 1179/ 17.07.2015г.
Няма спор, че по време на съществуване на
служебното правоотношение между ищеца и ответницата е сключен процесният
договор от 18.02.2015г. за базов курс за обучение по реда на чл.35,ал.3 от
Закона за държавния служител.
В конкретния
случай исковата претенция за главницата по чл.92,ал.1 от ЗЗД е заявена от ищеца
на договорно основание- на основание чл.7,ал.1 от процесния договор, с
твърдението, че от ответницата не е изпълнено задължението по чл.5 , т.1 от
договора- за успешно завършване на курса. Единственият и основен спорен между
страните по делото въпрос е дали за успешно завършен курс се изисква
постигането на минимална оценка от 4.00.
Настоящият
съдебен състав приема, че в хипотезата, при която се претендира заплащане на
договорна неустойка, то по същата следва
да е постигнато съгласие между страните и тя да е част от съдържанието на
сключения между тях договор. Недопустимо е едностранното изменение на
съдържанието на договора , сключен между двете равнопоставени страни – в
нарушение на императивното изискване на нормата на чл.20“а“,ал.2 от ЗЗД. Следва да се посочи, че
договорното правоотношение, съществувало между страните е различно и отделно от
служебното правоотношение и не е част от последното. В конкретния случай, от събраните по делото
доказателства се установява, че изискването за минимална оценка от 4.00 като
критерий за успешно издържан изпит, е установена едностранно от ищеца - със заповед № ЗАМ – 60 от 22.01.2015г., за
която заповед няма и доказателства да е връчена на ответницата. Ето защо,
настоящият състав приема, че изискването за постигане на минимален успех от
4.00 , като едностранно определен от ищеца критерий , не е станало част от съдържанието на
процесния договор, доколкото по него липсва постигнато с ответницата съгласие. На следващо място, при липсата на изрично
установен с договора критерий за успешно издържан изпит – като постигнат
конкретен минимален успех и липса на нормативно нормативно установено изискване
за такъв постигнат минимален успех, настоящият съдебен състав приема, че
клаузата на чл.5,т.1 от процесния договор следва да бъде тълкувана по реда на
чл.20 от ЗЗД . С оглед общоприетия в
критерий в практиката, че при шестобална система, /каквато е използвана
в конкретния случай за оценяване/ , за успешно издържан изпит се счита този, по
който е постигнат минимален резултат от оценка 3.00, настоящият съдебен състав
приема, че ответницата успешно е издържала изпита, с който е завършил курса,
тъй като постигнатият от нея резултат е 3,70- видно от протокол № 3/
15.07.2015г. Като последица от това
приема, че не е налице твърдяното от ищеца неизпълнение на договорното
задължение по чл.5,т.1 от договора от страна на ответницата и съответно- от
последната не се дължи претендираната неустойка по чл.7,л.1 от процесния
договор. Ето защо предявения иск за главницата по чл.92,ал.1 от ЗЗД се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Като неоснователен следва
да бъде отхвърлен и обусловения от него иск за акцесорното вземане за мораторна
лихва.
Поради
несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първата, обжалваното
решение следва да бъде отменено и вместо него- постановено друго, с което
предявените искове да бъдат отхвърлени.
По разноските по делото: При горния
изход на делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК в тежест на ищеца са
направените от ответницата разноски по делото пред първата инстанция в размер
на 300,00лв.- адвокатско възнаграждение и 250,00лв.- държ.такса и адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Воден от горните мотиви, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 382072 от 11.04.2018г. на СРС, 113 състав по гр.дело.№ 23746/2017г., ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените по реда на чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с
чл.415,ал.1 от ГПК обективно съединени искове от А.М.“ срещу В.Г.Г. ,
както следва: 1/ с правно основание чл.92 от ЗЗД, с предмет- признаване за
установено, че В.Г.Г. дължи на А.М.“ сумата от 1 162,19лв., представляваща
неустойка по чл.7, раздел ІІІ „Санкции и неустойки“ от сключения на 18.02.2015г. между страните
договор за базов курс за обучение в А.М.“ , ведно със законната лихва от
18.10.2016г.- до окончателното изплащане и 2/ с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД- за сумата от
144,59лв., претендирана като мораторна лихва върху главницата за периода
25.07.2915г.- 13.10.2016г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК от 04.11.2016г. по ч.гр. дело № 58473/ 2016г. на СРС, ІІІ ГО ,
113 състав.
ОСЪЖДА А.М.“ да заплати на В.Г.Г.- сумата от
300,00лв.- разноски за първата инстанция и сумата от 250,00лв.- разноски за
въззивното производство, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.