Р Е Ш Е Н И
Е № 2768
гр. Пловдив, 03.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на тринадесети
юли две хиляди и двадесета година, в състав
Председател: Дафина Арабаджиева
секретар: Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното
от съдията гр.дело № 17744 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа
на предявени от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 против В.Т.А., ЕГН **********,***, с която са
предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 191 лв.- главница,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017
г. до 30.09.2018 г. , ведно със законна лихва върху главницата, считано от
19.06.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 24,62 лв.- обезщетение
за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от
04.07.2017 г. до 18.06.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10217/2019 г. по описа на
ПРС.
В исковата молба се твърди, че ищецът има
качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от
Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на
топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив.
Ответникът като собственик на имот, находящ се в ,
*** , има качеството на клиент на
топлинна енергия, а като такъв е длъжен да заплаща месечно дължимите суми за
доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи
условия договор за покупко – продажба на топлинна енергия, дружеството, в
качеството си на продавач доставило на ответника, а търговецът за дялово
разпределение на топлинна енергия „Техем Сървисис“ ЕООД е разпределил топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация на стойност 191 лв. , която същият не е заплатил. Сочи
се, че се дължи и обезщетение за забава в размер от 24,62 лв. Твърди се, че начислената на ответника
топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията
на ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ответникът не
изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. В срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК, длъжникът не е подал възражение, но тъй като същата е била призована
при условието на чл. 47, ал. 5 от ГПК съдът
е указал на ищеца, съобразно разпоредбите на чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК,
че заявителят може да предяви иск за установяване на вземането си, когато
Заповедта е била връчена при условия на чл. 47, ал. 5, от ГПК, поради което
ищеца предявява настоящата искова молба в срок по чл. 415 от ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени.
Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното погасяване, както и
разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез
назначения му особен представител депозира писмен отговор, в който оспорва
изцяло исковете като неоснователни и неподкрепени с достатъчно убедителни
писмени доказателства. Оспорва качеството потребител на ответника, като сочи,
че в представения договор за продажба на държавен имот освен ответника има и
други лица собственици на имота, като не става ясно поради каква причина
партидата е открита на името на ответника. Сочи, че липсват фактури, доказващи
търговската сделка и взаимоотношения с ответника в процесния период. Оспорва
годността и изправността на средствата за търговско измерване, като сочи, че
липсват документи- сертификати и протоколи, удостоверяващи това. Предвид
изложеното се иска да се отхвърлят
предявените искове.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно чл. 150, ал. 1 Закона за
енергетиката продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия по енергийно и
водно регулиране (ДКЕВР). Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на
Закона за енергетиката /обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г./, според който по смисъла на този закон
потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Липсата на представен
договор, сключен между ищцовото дружество и ответника не обосновава извод за
липса на качеството потребител на топлинна енергия. Липсва противоречие и в съдебната практика в
тази насока. Нормите на чл.150 от ЗЕ предвиждат възникването на
договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани
общи условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите.
Следователно правото на собственост или на ползване на върху апартамента води до създаване на договорни отношения по
продажба на топлинна енергия с топлофикационното дружество и до възникване на
задължението и да заплаща стойността на изразходваната топлоенергия.
От приетите по делото като доказателства и неоспорени от особения
представител на ответника справка от Служба по вписванията, както и Договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти се установява, че
ответникът и *** са собственици на апартамент № ***, от
което следва и качеството й на потребител по смисъла на закона и общите
условия. От приетото от делото удостоверение за семейно
положение се установява, че *** е *** на ответника В.Т.А., което не променя
изводите, че същата отговаря за задълженията към топлофикационното дружество.
Съгласно чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети
от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството.
Партидата и клиентският номер при ищеца за доставянето на топлинна енергия до
процесния недвижим имот са открити на името на ответника, като за задължението
да се заплаща доставената и потребена топлинна енергия отговарят двамата
съпрузи солидарно – чл. 32, ал. 2 СК. Тъй като съпрузите отговорят солидарно за
поети задължения за задоволяване на нужди на семейството, а по делото се
претендират суми за отопление – вид нужда за обитаваното от семейството жилище,
е налице основание за солидарна отговорност в този смисъл и решение № 1 от
27.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7043/2013 г., IV г. о. Предвидената солидарна
отговорност на съпрузите, съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД, дава възможност на
кредитора да иска изпълнение на цялото задължение, от когото и да е от
длъжниците. Затова ответникът дължи на ищеца заплащане на цялата стойност на
доставената топлинна енергия.
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от “Топлофикация Пловдив”ЕАД на потребителите в гр.Пловдив. Съгласно
чл.3, ал.1 ОУ купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице,
потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр
на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Съгласно чл.4, ал.1
ОУ продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна
енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13,
ал.1, т.1 ОУ купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в
срок. Съгласно чл.18 ОУ търговското измерване и отчитане на продадената
топлинна енергия се извършва чрез средство за търговско измерване – топломер,
монтиран в абонатната станция на границата на собственост. Отчетеното по този
начин количество потребена топлинна енергия за сградата се разпределя между
отделните имоти, присъединени към абонатната станция, от избран от тях
търговец, чрез системата за дялово разпределение. Установява се, че посочените
общи условия са публикувани в един местен и един национален ежедневник.
По делото е прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице след справка в ищцовото
дружество и справки за разпределена ТЕ от Техем Сървисис ЕООД. Заключението е
прието по делото, като обективно, пълно и компетентно изготвено и не е оспорено
от страните по делото. От заключението се установява, че абонатната станция,
обслужваща жилищния блок в *** е работила, като е отдавала ТЕ за отопление и
БГВ. Топлинното счетоводство на блока през процесния период е установено, че се
води от фирма за дялово разпределение Техем Сървисис ЕООД, като в имота на
ответника няма монтирани отоплителни тела.
Подадена е общо 224,44771 MWh ТЕ за разпределение, от които са отчислени технологични
разходи в размер на 23,63169 MWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През
процесния период 01.05.2017 г.- 30.09.2018 г. в ап. 17 всички отоплителни тела са били отсъединени от топлопреносната мрежа и ТЕ за
отопление не се е начислявала. Отопляемият обем на имота е 124 м3.
През имота на ответника не преминава щранг лира. В имота на ответника всички всички отоплителни
тела тип радиатор са отсъединени от топлопреносната мрежа в блока и на същите не се е начислявала ТЕ за
отопление. През процесния период в имота няма монтирани индивидуални
разпределителни устройство (ИРУ). За имота на ответника не са прилагани
изискванията на т. 6.7. във връзка с т.6.5. от „Методика за дялово
разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост” приложение към чл. 61, ал. 1
от Наредба 16-334/06.04.2007 г. Количеството ТЕ, разпределено в имота на
ответника за периода 01.05.2017 г. –
30.09.2018 г. по месеци, показано в приложената към експертизата таблица е общо
1,82795 МWh, от които 1,82795 МWh за отдадената от сградната инсталация, 0,0 МWh за отопление и 0,0
MWh за БГВ. Установява се, че няма разлика между разпределеното от топлинния
счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество. Начинът на
разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на
специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел ІІ, уреждащи
разпределението и начисляването на разходите за ТЕ.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че стойността на топлинната енергия и обезщетението за забава
съответстват по размер на заявените такива, като в сумата в размер от 191 лв. с
ДДС е включена сумтаа от 181,90 лв. с ДДС за ТЕ сградна инсталация и 9,10 лв. с
ДДС за услуга дялово разпределение. За времето от 01.05.2017 г. – 30.09.2018 г.
по партидата на ответника не са издадени кредитни известия /т.нар. минусови
изравнителни сметки/. Вещото лице е констатирало, че описаните в таблицата
фактури са осчетоводени по надлежния ред, включени са в дневник за продажбите и
справка – декларация по ЗДДС, заведена е аналитична партида на ответника,
водено е редовно счетоводство при ищцовото дружество относно продажбата на ТЕ
на ответника за процесния период.
С оглед на приетите по делото като доказателства документи,
удостоверяващи правото на собственост на ответника и с оглед разпоредбите на ЗЕ
и общите условия, съдът приема, че за процесния период, по силата на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, ответникът е в договорни правоотношения с ищеца по делото, при
общоизвестните общи условия за продажба на топлинна енергия от "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД и всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цената за
доставената топлинна енергия.
Съдът намира за
неоснователно поддържаното от ответника оспорване
правилността на начисляването и разпределянето на доставените в процесната
абонатна станция количества топлоенергия от страна на топлинния счетоводител и
конкретните параметри, използвани за изчисляване на доставените количества
топлоенергия. Тези твърдения се опровергават от приетото по делото и
неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза, според чието
заключение дяловото разпределение е извършвано коректно, с оглед изискванията
на Методиката за дяловото разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна
собственост, както и, че ищецът правилно е изчислил, с оглед формулата по т.
6.1.1 от Методиката размерът на топлоенергията, отдадена от сградната
инсталация за процесния период. Въз основа на същата експертиза се установява
също, че стойностите на използваните от топлинния счетоводител при изчисляване
по формулата по т.6.1.1. от Методиката величини съответстват на реалните такива.
Ето защо съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че при
изчисляване размера на припадащата се част топлинна енергия за сградна
инсталация, ищцовото дружество е използвало произволни величини, довели до
грешни стойности.
В Тълкувателно Решение № 2/2016 от 25.05.2017 по т.д. № 2/2016 г. по описа
на ВКС, ОСГК, е прието, че за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.Съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя
между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от потребеното количество
топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и топлофизичните особености на
сградата, на отоплителната инсталация и пр. фактори. Сградната инсталация е
обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез
нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове тавани и пр., т. е. нал. е топлообмен, в резултат на който се повишава
температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи
се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и
каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В
този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в
сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно –
техническата експертиза по делото съдът установява, че за процесния период
абонатната станция е работила, като е подавала ТЕ за отопление и за битово горещо
водоснабдяване (БГВ).
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не
от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и други
фактори, като всички съсобственици участват в разпределението на отдадената от
сградната инсталация /обща част/ топлинна енергия, без оглед на това каква част
се използва за отопляване на собствения имот и каква температура е постигната в
имота на потребителя. От заключенията на съдебно-счетоводната и
съдебно-техническата експертизи, приети от съда се установява, че начислените
на ответника суми са правилно определени, при съобразяване на действащите
нормативни изисквания и при ползване на информацията от фирмата за топлинно
счетоводство.
Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост
/каквато е тази, в която се намира процесният апартамент/, се извършва по
система за дялово разпределение, съобразно чл. 139, ал.1 ЗЕ. Общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към
една абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за
горещо водоснабдяване и за отопление, съобразно чл. 140а ЗЕ. Съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя
между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл.
145, ал. 3 ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
зависи не от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от
вида и топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др.
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ и
чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който
се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на
имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без
оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на
собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6
ЗЕ, според която потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата.
В горния смисъл е и Решение на СЕС от 05.12.2019 г. по
отправени преюдициални запитване, член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за
изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета
и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с
член 5, параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни
търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и
изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО
и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО)
№ 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни
търговски практики“), което допуска национална правна уредба,
която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да
участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент. Приема се също така, че член 13, параграф 2 от Директива
2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април
2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и
осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета
и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната
ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за
отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в
режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за
сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Съдът възприема изцяло заключението на СТЕ, като компетентно и обективно
дадено, неоспорено от страните. Начинът на разпределение и начисляване на
потребената от ответника топлинна енергия според вещото лице по СТЕ е бил
извършван в съответствие с нормативните изисквания. Вещото лице е изготвило
експертизата, като е ползвало не само предоставени му от ищеца данни, а и
такива от топлинния счетоводител, относно дяловото разпределение, а е извършило
и самостоятелни изчисления. Заключението не е оспорено, няма основание да не се
кредитира, доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на
поставените му задачи.
Относно услугата дялово разпределение в изпълнение на разпоредбите на чл.
31, ал. 4 от ОУ същата е включена като стойност в издадените фактури, като
нейният размер не е оспорен от страна на ответника.
Конкретният размер на задълженията на абоната се установяват от приетото и неоспорено от
особения представител на ответника заключение на съдебно – счетоводната
експертиза, като липсата на представени по делото фактури не променя този
извод. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и сума за
услугата дялово разпределение на топлинна енергия в 30-дневен срок, след
изтичането на периода, за който се отнасят. Погасяване на задълженията не се
установява. Относно обезщетението за забава, то същото се установява по
основание, доколкото ответникът е в забава относно заплащането на дължимите
суми, а размерът на същото се установява
от вещото лице, изготвило приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза.
С оглед изхода на спора на
основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски в полза на
ищеца. Ищецът е направил разноски в
размер на 75 лв. в заповедното производство и 555 лв. в исковото производство,
като съдът определя размер на юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ – 100 лв. Искането за присъждане на разноски е изцяло
основателно, поради и което в полза на ищеца следва да се присъдят разноските,
така както са заявени, съгласно приетия списък по чл. 80 ГПК в общ размер от 630
лв., от които сумата от 75 лв.- разноски в заповедното производство и сумата от
555 лв. – разноски в исковото производство.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Т.А., ЕГН **********,*** дължи на
„ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 191 лв.-
главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.05.2017 г. до 30.09.2018 г. , ведно със законна лихва върху главницата,
считано от 19.06.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 24,62 лв.-
обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за
периода от 04.07.2017 г. до 18.06.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10217/2019 г. по
описа на ПРС.
ОСЪЖДА
В.Т.А., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37
сумата от 75 лв.- разноски по ч.гр.д. № 10217/2019 г. по описа на ПРС и
сумата от 555 лв.- разноски по гр.д. № 17744/2019 г. по описа на ПРС..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ