Определение по дело №1039/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2537
Дата: 10 юли 2019 г.
Съдия: Светлана Тодорова Кирякова
Дело: 20193101001039
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 27 юни 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

№………/……….07.2019г.

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на ………………….юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:        ДАНИЕЛА ПИСАРОВА              

                                                            ЧЛЕНОВЕ:        СВЕТЛАНА КИРЯКОВА 

                                                                                          ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

като разгледа докладваното от съдия Кирякова

възз.търг.дело № 1039 по описа за 2019год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, гр.София, жк Младост 4 Бизнес парк София сгр.14, чрез пълномощник юрк П П срещу Решение № 1391 от 04.04.2019г., постановено по гр.д.№ 18525 по описа на ВРС за 2017г., в частта, в която са отхвърлени, предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, гр.София, срещу С.Д.Д. с ЕГН ********** адрес *** осъдителни искове за присъждане на

1.    Сумата от 1522.53 лева, представляваща разлика между претендираната и присъдената част от главница по Договор за потребителски заем с номер PLUS-11400507 от 14.08.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска в съда - 06.12.2017 г. до окончателното погасяване на задължението

2.    Сумата от 17907.71 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора,

3.   Сумата от 1967.87 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 20.01.2016 до 04.12.2017

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на съда, че погасителен план липсвал и това водело до недействителност на сключения договор за заем по аргумент от чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК). Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК в договора следва да бъдат посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

Логическото тълкуване на посочената разпоредба води до извода, че уговарянето на фиксиран лихвен процент по договора за потребителски кредит, който се прилага на годишна основа за целия срок на договора, не води до уговаряне на различни лихвени проценти за отделни периоди от продължителността на договора за кредит. Следователно погасителният план по договора за потребителски кредит към момента на неговото сключване, в случаите когато лихвеният процент с фиксиран за целия срок на договора за кредит, трябва да съдържа информация за размера, броя. периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, но не и за последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Последната следва да се съдържа в случаите, когато неизплатените суми по кредита са дължими при различни лихвени проценти от срока на действие на договора за кредит, уговорени между страните при неговото сключване, каквато хипотеза не е налице - в чл. 3 от договор PLUS-11400507 изрично е посочено, че е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора. Настоява се, че извода на съда, че погасителният план не съдържа изискуемите от закона реквизити, предвидени в т. 12, на чл. 11, ал. 1 ЗПК се опровергава от съдържанието на договора, предвид факта, че посочената разпоредба не касае първоначално представения при сключване на договора за кредит погасителен план, а такъв изготвен по искане на потребителя при погасяване на главницата, каквито данни по делото нито са били твърдени, нито доказани от ответника в исковото производство. сочи се, че доколкото в развилото се пред Районен съд - Варна производство няма данни да са правени постъпки за извършване на предсрочно погасяване на отпуснатия кредит, то в процесния случай хипотезата на чл. 1 1, ал. 1, т. 12 ЗПК не е налице.

Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на исковете в цялост с присъждане на сторените разноски в исковото производство.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

Страните не са направили искания по доказателствата.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, гр.София, жк Младост 4 Бизнес парк София сгр.14, чрез пълномощник юрк П П срещу Решение № 1391 от 04.04.2019г., постановено по гр.д.№ 18525 по описа на ВРС за 2017г., в частта, в която са отхвърлени, предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България, гр.София, срещу С.Д.Д. с ЕГН ********** адрес *** осъдителни искове за присъждане на

1.         Сумата от 1522.53 лева, представляваща разлика между претендираната и присъдената част от главница по Договор за потребителски заем с номер PLUS-11400507 от 14.08.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска в съда - 06.12.2017 г. до окончателното погасяване на задължението

2.         Сумата от 17907.71 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора,

3.         Сумата от 1967.87 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 20.01.2016 до 04.12.2017г.

 

 

НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 1039/2019 год. на ВОС за 18.09.2019г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение. На въззивника да се връчи препис от отговора на въззиваемия.

 

 

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.      

 

 

 

 

                                                                                          2.