№ 378
гр. Б.град, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело №
20231210100137 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно
производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „А.", ЕИК, със седалище и адрес на
управление - гр. С., район И., ул. „К.“ №, представлявано от членовете на Съвета на
директорите и законни представители - А. В. Д. и М. М., чрез пълномощника
юрисконсулт П. П. против Б. Б. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б., ж.к. Е.,
бл., общ. Б., обл. Б..
С протоколно определение от 11.09.2023г., постановено по настоящото дело в
открито съдебно заседание на 11.09.2023г., е била предоставена правна помощ във
формата на процесуално представителство на ответника Б. Б. В., на основание чл. 95
ГПК във вр. с чл. 21, т. 3 във вр. с чл. 23, ал. 2 и 4 ЗПП. Допуснатата правна помощ се
осъществява от адв. А. Л. Б..
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника,
произтичащо от Договор от 21.05.2020г. с уникален номер ********* за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден
номер М6270264, и Приложения към него за предоставяне на електронни съобщителни
услуги. Поддържа, че ответникът не изпълнил задълженията си по посочения договор
и приложения към него, като не бил заплатил в срок дължимата сума за потребените
електронни съобщителни услуги в общ размер на 2040,15 лв. за отчетен период от
09.04.2021 г. до 08.11.2021 г. Заявява, че предвид неплащането в срок на цената на
потребените електронни съобщителни услуги прекратил по вина на ответника на
17.10.2021г. горепосочения договор и начислил неустойка за предсрочното му
прекратяване в размер на 1032,65 лв. Смята, че ответникът му дължи и законна лихва
за забава върху сумата от 2040,15 лв. в размер на 363,48 лв. за периода 07.06.2021 г. -
05.07.2022 г. Излага, че ответникът не изпълнил задълженията си и по договори за
1
лизинг от 19.02.2021г. и 26.04.2021г. на 2 бр. устройства и двата - Апарат
XiaomiMi10TLite128GB Gra+BandMi5, като не бил заплатил в срок дължимите суми
лизингови вноски. Навежда, че за посочените суми по ч. гр. д. № 1705/2022г. на РС –
Б.град е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът,
имащ качеството на длъжник в заповедното производство, е депозирал възражение.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В хода на производството
назначеният му по реда на чл. 95 ГПК процесуален представител адв. Б. изразява
позиция за неоснователност на предявените искови претенции.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото
производство са следните установителни искови претенции:
- Чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата
от 2040,15 лв. - претендирана сума за предоставени и неплатени електронни
съобщителни услуги. Сумата е начислена за отчетния период от 09.04.2021 г. до
08.11.2021 г. (период на изискуемост на сумата от 12.05.2021 г. до 01.12.2021 г.).
Сумата е начислена за предоставянето на услуга мобилен интернет **********,
комплексна мобилна услуга № **********, услуга мобилен интернет № **********,
комплексна мобилна услуга № ********** и фиксирана услуга телевизия №
201002594594, ведно със законната лихва върху главницата от 2040,15 лв., считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 22.07.2022г. до окончателното
изплащане на сумата.
- Чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 345, ал. 1 ТЗ - относно вземането за сумата от
1166,13 лв. - претендирана сума като неплатена цена на устройства по договор за
продажба на изплащане. Сумата е начислена за отчетния период от 09.04.2021 г. до
08.11.2021 г. (период на изискуемост на сумата от 12.05.2021 г. до 01.12.2021 г.).
Сумата е начислена като неплатена цена на 2 бр. устройства и двата - Апарат
XiaomiMi10TLite128GB Gra+BandMi5, ведно със законната лихва върху главницата от
1166,13 лв., считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 22.07.2022г.
до окончателното изплащане на сумата.
- Чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от
1032,65 лв. - претендирана сума за неустойки, начислени за прекратяването на рамков
договор № ********* от 21.05.2020 г., ведно с всички приложения към него, по вина
на абоната, съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора и
приложенията към него, ведно със законната лихва върху главницата от 1032,65 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 22.07.2022г. до
окончателното изплащане на сумата.
- Чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, изр. 1 ЗЗД – относно
вземането за сумата от 363,48 лв. - мораторна лихва върху цялата сума (4238,93 лв.) за
периода 07.06.2021 г. - 05.07.2022 г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 1154 от 16.09.2022г. по ч. гр. д.
№ 1705/2022г. на Районен съд – гр. Б.град.
Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е
постъпило възражение от страна на настоящият ответник, имащ качеството на
длъжник в заповедното производство.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
2.1. Относно установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД.
Уважаването на разглежданата искова претенция е предпоставено от кумулативното
наличие на следните изисквания: 1/ наличието на валидно облигационно
правоотношение, породено от процесния договор за електронни съобщителни услуги,
по силата на който ищецът има качеството на доставчик на електронни съобщителни
услуги, а ответникът – на потребител на електронни съобщителни услуги; 2/ реалното
предоставяне от ищеца на ответника на електронни съобщителни услуги за посочения
период; 3/ настъпване на падежа на задължението на потребителя на мобилни услуги,
касаещо заплащане на цената за ползване на мобилните услуги; 4/ размера на цената на
мобилните услуги и 5/ неизпълнение на корелативното задължението на потребителя за
заплащане стойността на доставените мобилни услуги.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи
наличието на първите четири от посочените изисквания. А в случай, че това бъде
сторено, ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на своето
задължение.
Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и
разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият
казус.
С цел да установи първото от горевизираните условия за уважаване на иска, ищецът е
представил Договор от 21.05.2020г. с уникален номер ********* за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен партиден
номер М6270264, Общи Условия и Приложения към него за предоставяне на
електронни съобщителни услуги. Горепосоченият договор и приложения към него
носят подписа на ответника Б. В.. Следователно страните по делото са били обвързани
от правна сделка, имаща за предмет продажба на електронни съобщителни услуги с
доставчик – ищцовото дружество, и потребител – ответната страна. В тази връзка
неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ответника, че
липсвало облигационно правоотношение между страните.
Същинският спор в настоящото производство е концентриран относно това дали е
имало реално предоставяне от ищеца на ответника на електронни съобщителни услуги
за процесния период. В тази връзка е необходимо да се съобрази следното:
С цел да докаже извършване на процесната доставка и съответно да установи размера
на цената на електронните съобщителни услуги, ищцовото дружество е представило 7
броя фактури. Ищецът е представил и списък с гарантираните телевизионни програми
към процесния договор. От съдържанието на фактурите става ясно, че за техен издател
фигурира ищецът, а за получател на услугите – ответникът, като фактурите не са
подписани за получател.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че коментираните фактури са надлежно отразени в счетоводството на
ищцовото дружество, което е редовно водено. Посредством заключението на
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на
изготвилата я вещо лице Д. Д. в откритото съдебно заседание от 25.04.2024г. става
ясно, че размерът на цената на мобилните услуги за периода от 09.04.2021 г. до
08.11.2021 г. е 1856,25 лв., а не както е исковата претенция в размер на 2040,15 лв.
Установява се, че разликата от 183,90 лв., представляваща начислени суми по такси за
събиране на дължими суми, неотносими по искова претенция за дължими по
3
предоставени и незаплатени електронни съобщителни услуги за периода 09.04.2021г.
до 08.11.2021г. /период на изискуемост на сумата от 12.05.2021г. до 01.12.2021г./
Съдът смята за меродавни изчисленията на вещото лице, което подробно в откритото
съдебно заседание от 25.04.2024г. разясни как е изчислила сумите по процесния
договор за електронни съобщителни услуги.
Фактическите данни, визирани в предходните три абзаца, обаче сами по себе си не са
достатъчни да обосноват сигурен извод, че мобилните услуги са били реално доставени
на ответника. Това е така, защото процесните фактури от гледна точка на правилата,
уреждащи доказването в исковия граждански процес, представляват частни
свидетелстващи документи, които не са подписани от ответника и отразяват факти,
изгодни за техния издател. По отношение на записванията в счетоводните книги на
дружеството доставчик пък е нужно да се има предвид, че те следва да се анализират от
съда във връзка с другите факти по делото (по аргумент от чл. 182, изр. 1 ГПК).
В тази насока трябва да се отчете доказателствената информация, съдържаща се в
заключението на допуснатата по делото съдебно-техническата експертиза, ведно със
уточненията направени, при проведеното изслушване на вещото лице Д. К. в откритото
съдебно заседание от 25.04.2024г. Вещото лице, изпълнило тази експертиза, е
установило, че за процесния период от 09.04.2021 г. до 08.11.2021 г. на ответника са
предоставени следните електронни съобщителни услуги по сключени от него договори
с ищеца „А.": мобилен интернет, разговори към национални мрежи, разговори към
други мобилни оператори, кратки текстови съобщения, международни разговори към
Европейски съюз и телевизия. Вещото лице е формирало категоричен извод, че
отчитането и остойностяването на потреблението на електронните съобщителни
услуги е възложено на трета независима страна - Амдокс, като може да се предположи,
че отчитането е правилно и не подлежи на манипулиране от страна на доставчика на
мобилните услуги.
Съдът счита, че коментираното заключение на съдебно-техническата експертиза
следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като е пълно и подробно мотивирано. Следва
да се изтъкне още, че то се базира на обстойно проучване на материалите по делото и
извадки от трафичните данни.
В този контекст се налага изводът, че през процесния период от 09.04.2021 г. до
08.11.2021 г. по сключения договор ищецът реално е предоставял на ответника
електронни съобщителни услуги.
В обобщение се налага изводът, че предявеният установителен иск е основателен за
размера от 1856,25 лв., като следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен
размер от 2040,15 лв.
2.2. Относно установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ.
Основателността на този иск е предпоставена от едновременното наличие на няколко
изисквания, а именно: 1/ наличието на валидни облигационни правоотношения,
породени от процесните договори за лизинг, по силата на които ищецът има
качеството на лизингодател, а ответникът – на лизингополучател; 2/ реалното
предоставяне от ищеца на ответника на вещтите по лизинговите договори - 2 бр.
устройства и двата - Апарат XiaomiMi10TLite128GB Gra+BandMi5; 3/ размера на
претендираните лизингови вноски и 4/ неизпълнение на корелативното задължението
на потребителя за заплащане на лизинговите вноски.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи
наличието на първите три от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено,
ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение.
4
Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и
разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият
казус.
Установено е пълно и главно от страна на ищеца с представените договори за лизинг
от 19.02.2021г. и от 26.04.2021г. и приемо-предавателни протоколи, подписани от
ответника, че лизингодателят-ищец е предал на лизингополучателя-ответник
лизингованите вещи - 2 бр. устройства и двата - Апарат XiaomiMi10TLite128GB
Gra+BandMi5, заедно с необходимите принадлежности, технически изправни и във вид
годен за употреба, още при сключването на договорите. В този смисъл е налице
доказано пълно и точно изпълнение на неговите задължения по облигационната
връзка, създадена между страните по силата на лизинговото правоотношение. В
подкрепа на това е и обстоятелството, че за значителен период от срока на договорите
след сключването им ответникът доброволно е изпълнявал насрещните си парични
задължения за заплащане на лизинговите вноски. От друга страна, не се твърди, а и не
се установява насрещно от ответника, той да е върнал доброволно в сроковете на
договорите получените от него лизингови вещи - мобилни телефони, при което
обстоятелство не би дължал заплащане на непадежиралите към онзи момент лизингови
вноски. В същото време така сключените договори са падежирали, съгласно
уговорените в тях срокове, т.е. вещите са били във владение на лизингополучателя до
края на сроковете им. С оглед това се налага изводът, че е било породено и
съществуващо във времето задължението на ответника за заплащане на всяка от
оставащите до края на тези срокове вноски, което той не е изпълнил съгласно
уговореното. Договорите не са бил прекратени или развалени до края на сроковете им
от страна на ищеца. Липсват доказателства в подобна насока. По делото не се
установява, ответникът да е бил заплатил всички лизингови вноски. При това
положение претенцията за незаплатените лизингови вноски следва да се уважи.
2.3. Относно установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1, изр.
1 ЗЗД.
Основателността на неустоечната претенция предполага: 1/ наличието на уговорка,
постигната между ищеца (доставчик на електронни съобщителни услуги) и ответника
(потребител на електронни съобщителни услуги), в качеството им на страни по
твърдения договор за електронни съобщителни услуги за дължимост от страна на
ответника на неустойка за предсрочното прекратяване на договора; 2/ размер на
претендираната неустойка; 3/ настъпване на падежа на задължението за заплащането
на неустойката, и 4/ липса на погасяване на неустоечното задължение.
В разглеждания казус не е изпълнено първото от така очертаните изисквания.
Неустойката, претендирана от ищеца, е регламентирана в нарочна клауза,
фигурираща в договора за електронни съобщителни услуги, според която: „Ако
достъпът до Мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде
прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичането на срока на
ползване, определен за този абонамент, абонатът дължи на оператора неустойка в
размер на месечните абонаментни такси, дължими по абонамента, за който договорът
се прекратява по техния стандартен размер, без отстъпка до изтичане на съответния
срок на ползване. Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на
неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава
трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент
по техния стандартен размер без отстъпка.“
Тази уговорка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл.
3 ЗЗД).
5
Според константната съдебна практика (вж. Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т. д.
№ 115/2010 г., Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. и Решение № 252
от 21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017 г. – и трите, постановени от състави при II т. о. на
ВКС), съдът е длъжен служебно да следи за съответствието на клаузата за неустойка с
добрите нрави, предвид значимостта им за действителността на договора и на
отделните негови клаузи. Задължението да съблюдава служебно за спазването на
добрите нрави изисква от съда при разрешаване на спор за заплащане на неустойка да
извърши самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза,
независимо дали страните са се позовали на нищожността ѝ.
Съгласно постановките, възприети в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по
тълк. дело № 1 от 2009 г., ОСТК на ВКС, както и в съдебната практика, създадена след
неговото приемане (вж. например Решение № 234 от 17.11.2016 г. по гр. д. №
1856/2016 г., III г. о. на ВКС), една клауза за неустойка е нищожна поради накърняване
на добрите нрави, когато е уговорена извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се прави за всеки
отделен случай към момента на сключването на договора.
Логическата конструкция, върху която се базира обсъжданото разрешение, се
извежда от обстоятелството, че автономията на волята и свободата на договарянето не
са неограничени. Страните могат да определят свободно съдържанието на договора
само дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите
нрави не са писани правила, а съществуват като общи юридически принципи или
произтичат от тях (вж. Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о.
на ВКС).
Критериите, от които е детерминирана преценката дали дадена неустоечна уговорка
накърнява пределите на нравствената допустимост, трябва да се основават на:
естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойката; вида
на неизпълнението, за обезщетяване на което е уговорена тя; начина на определянето
– като глобална сума или процент от главницата; базата за нейното начисляване –
съотношение между задължението и предварително определеното обезщетение за
вредите; наличието или липсата на уговорка за плаващо нарастване на размера на
неустойката, с оглед на продължителността на неизпълнението; наличието на други
правни способи, обезпечаващи изпълнението; принципа за забрана за неоснователното
обогатяване, респ. възможни са и други критерии (вж. Решение № 776 от 05.01.2011 г.
по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. №
995/2011 г., II т. о. на ВКС, Решение № 74 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 541/2010 г., IV г.
о. на ВКС, Решение № 142 от 12.03.2011 г. по т. д. № 336/2010 г., II т. о. на ВКС и
Решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г., I т. о. на ВКС).
Няма съмнение в практиката, че при договорните правоотношения със сукцесивен
(продължителен във времето) характер клаузата, даваща възможност за претендиране
под формата на неустойка на всички оставащи вноски/такси до края на договора, след
неговото прекратяване и след като е отпаднало насрещното задължение на кредитора
да предоставя ползването на съответната вещ или услуга, е нищожна точно заради
колизията с добрите нрави (вж. Решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014
г., Решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. и Решение № 110 от
21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г. – и трите, постановени от състави при I т. о. на
ВКС).
В сега разглежданата хипотеза уговорената неустойка е предвидена точно за случай,
при който доставчикът на далекосъобщителните услуги има възможност, при каквато и
да е форма на неизпълнение на договорните задължения на абоната, да прекрати
6
едностранно облигационноправната връзка помежду им, да преустанови
предоставянето на съответните услуги и въпреки това да получи всички месечни такси
до редовния краен срок на сделката. Тази неустойка обезпечава всякакви форми на
неточно изпълнение от страна на абоната. Формирането на размера на неустойката е
конструирано чрез сборуване на уговорените пълни месечни такси до края на
договора, които се дължат без доставчикът да предоставя каквито и да било услуги.
Следователно на практика е възможно да се достигне до ситуация, при която и заради
най-малкото отклонение от договорните си задължения абонатът да дължи под
формата на неустойка цялата стойност на уговорените услуги, без реално да ги е
ползвал. По този начин доставчикът ще получи имуществена облага от насрещната
страна, без да предоставя ползването на услугите и то в размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше прекратен (т. е. ако ги беше предоставил).
Тези характеристики на неустойката в конкретния казус, преценени на плоскостта на
принципните критерии, визирани по-горе, дават основание да се приеме, че
уговорената между страните неустоечна клауза е натоварена с функции, излизащи
извън присъщите за нея обезпечителен и обезщетителен ефект. Така се стига и до
логичния извод, че процесната неустойка пряко нарушава принципа на
справедливостта и е предпоставка за неоснователно обогатяване на доставчика на
далекосъобщителните услуги, за сметка на абоната, което противоречи на добрите
нрави.
При това положение и доколкото в рамките на настоящото производство беше
констатирано, че процесната неустоечна клауза противоречи и на добрите нрави, което
влече изначалната нищожност, тя изобщо не може да породи материалноправните
последици, към които е ориентирана
Затова искът, до който се отнася неустойката, е неоснователен и като такъв подлежи
на цялостно отхвърляне.
2.4. Относно установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД.
В принципен план уважаването на този иск е предпоставено от кумулативната
даденост на следните условия: 1/ наличието на главен дълг, произтичащ от процесния
договор за електронни съобщителни услуги и договори за лизинг; 2/ наличието на
уговорка, според която задължението за главница става изискуемо на определена дата,
или наличието на отправена покана до длъжника; 2/ изпадане в забава на длъжника; 3/
размера на претендираното обезщетение и 4/ неизпълнение на задължението на
ответника да заплати лихвата за забава.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи
наличието на първите три от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено,
ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение.
Както бе посочено по-горе, в настоящия случай се установи наличието на главен
дълг, произтичащ от сключените между страните договори за електронни съобщителни
услуги и лизинг.
Ответникът дължи мораторна лихва върху неплатените електронни съобщителни
услуги от 1856,25 лв. за периода 07.06.2021 г. - 05.07.2022 г. Използвайки онлайн
калкулатор, съдът определи размера на тази лихва от 150,11 лв.
Ответникът дължи и мораторната лихва върху лизинговите вноски от 1166,13 лв. в
размер на 98,15 лв. за периода от 10.06.2021г. до 05.07.2022г.
Ответникът не дължи мораторната лихва върху неустойката в размер на 88,22 лв. за
периода от 10.06.2021г. до 05.07.2022г. Това е така, защото по делото бе установено, че
7
процесната неустоечна клауза противоречи на добрите нрави, поради което е и
нищожна.
В обобщение се налага изводът, че предявеният установителен иск за мораторна
лихва за периода 07.06.2021 г. - 05.07.2022 г. е основателен за размера от 248,26 лв.,
като следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 363,48 лв.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за
присъждане на разноски е направено само от ищеца. Право на разноски има и
ответникът, но той е бил представляван от процесуален представител по реда на чл. 95
ГПК, поради което няма и направено искане в тази насока, като и няма доказателства за
реално сторени съдебно-деловодни разходи. Следва да се има предвид, че съобразно
възприетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от
2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано
произнасяне както по отношение на разноските в заповедното производство, така и
досежно тези, касаещи настоящото исково дело. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
ищеца съразмерно с уважената част на предявените искове, се дължат разноски в
заповедното производство в общ размер на 92,07 лв. и в исковото производство в общ
размер на 1101,39 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Б.град, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Б. Б. В., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. Б., ж.к. Е., бл., общ. Б., обл. Б. дължи на „А.", ЕИК,
със седалище и адрес на управление - гр. С., район И., ул. „К.“ №, представлявано от
членовете на Съвета на директорите и законни представители - А. В. Д. и М. М.,
следните суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с №
1154 от 16.09.2022г., издадена по ч. гр. д. № 1705/2022г. на Районен съд – гр. Б.град, а
именно:
- 1856,25 лв. /хиляда осемстотин петдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/ –
претендирана сума за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги.
Сумата е начислена за отчетния период от 09.04.2021 г. до 08.11.2021 г. (период на
изискуемост на сумата от 12.05.2021 г. до 01.12.2021 г.). Сумата е начислена за
предоставянето на услуга мобилен интернет **********, комплексна мобилна услуга
№ **********, услуга мобилен интернет № **********, комплексна мобилна услуга
№ ********** и фиксирана услуга телевизия № 201002594594, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
в съда – 22.07.2022г., до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 2040,15 лв. /две
хиляди и четиридесет лева и петнадесет стотинки/.
- 1166,13 лв. /хиляда сто шестдесет и шест лева и тринадесет стотинки/ –
претендирана сума като неплатена цена на устройства по договор за продажба на
изплащане. Сумата е начислена за отчетния период от 09.04.2021 г. до 08.11.2021 г.
(период на изискуемост на сумата от 12.05.2021 г. до 01.12.2021 г.). Сумата е
начислена като неплатена цена на 2 бр. устройства и двата - Апарат
XiaomiMi10TLite128GB Gra+BandMi5, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 22.07.2022г., до
8
окончателното погасяване.
- 248,26 лв. /двеста четиридесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/ –
мораторна лихва върху цялата сума (4238,93 лв.) за периода 07.06.2021 г. - 05.07.2022
г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената част до пълния претендиран
размер от 363,48 лв. /триста шестдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ иска на „А.", ЕИК, със седалище и адрес на управление - гр. С., район И.,
ул. „К.“ №, представлявано от членовете на Съвета на директорите и законни
представители - А. В. Д. и М. М., предявен против Б. Б. В., ЕГН **********, с
настоящ адрес: гр. Б., ж.к. Е., бл., общ. Б., обл. Б., с който се претендира да бъде
признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца
следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с №
1154 от 16.09.2022г., издадена по ч. гр. д. № 1705/2022г. на Районен съд – гр. Б.град, а
именно:
- 1032,65 лв. /хиляда тридесет и два лева и шестдесет и пет стотинки/ –
претендирана сума за неустойки, начислени за прекратяването на рамков договор №
********* от 21.05.2020 г., ведно с всички приложения към него, по вина на абоната,
съгласно чл. 54.12 от ОУ, във вр. с разпоредбите на Договора и приложенията към
него, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 22.07.2022г., до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА, Б. Б. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б., ж.к. Е., бл., общ. Б., обл.
Б. да заплати на „А.", ЕИК, със седалище и адрес на управление - гр. С., район И., ул.
„К.“ №, представлявано от членовете на Съвета на директорите и законни
представители - А. В. Д. и М. М. следните суми:
- 92,07 лв. /деветдесет и два лева и седем стотинки/ – представляваща общ размер на
разноските, дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 1705/2022г. на РС – гр.
Б.град), и
- 1101,39 лв. /хиляда сто и един лева и тридесет и девет стотинки/ –
представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д.
№ 137/2023г. на РС – гр. Б.град).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Б.град в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Б.град: _______________________
9