№ 13397
гр. С, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Т М. Д.
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от Т М. Д. Гражданско дело № 20221110108028
по описа за 2022 година
Предявен е главен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр.
чл. 258 ЗЗД, както и насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
Ищецът – Т. К. В., твърди, че по силата на сключен между наследодателя й ПФ
В. и ответника договор за строителство от 01.03.2006 г., срещу отстъпеното право на
строеж от страна на наследодателя на ищцата, обективирано в нотариален акт № ххх,
том V, рег. № ххх, дело № ххх/2016 г., ответникът се е задължил да обезщети същия с
жилищни и други площи в размер на 33 % от застроената площ, но не по-малко от 285
кв.м., както и по едно складово помещение за всяко жилище. Твърди, че в хода на
строителството е настъпило обединяване на процесния поземлен имот – УПИ VI – 12,
с два съседни имота, при което общият парцел е станал с площ от 650 кв.м. Ето защо,
наследодателят на ищцата е следвало да бъде обезщетен с 33 % от застроената площ,
съответна на квотата на парцела, с който същият е участвал в общия парцел от 650
кв.м. И, че към предоставения на наследодателя като обезщетение апартамент ххх,
находящ се в гр. ххх, е нямало изградено складово помещение, като ответното
дружество е следвало да изпълни задължението си за изграждане на същото в срок от
20 месеца, считано от 19.05.2016 г. И, че съгласно споразумение от 15.05.2007 г. под
„средни пазарни цени“ в отношенията между страните е следвало да се разбира сумата
от 800 евро на кв.м. Ето защо предявява настоящия иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 4040 лв., ведно със законната лихва от 21.07.2021
г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неизпълнение на
1
договор за строителство, изразяващо се в неизграждане на складово помещение към
апартамент ххх, находящ се в гр. ххх. Претендират се и разноски по производството.
Ответникът - „фирма“ АД, оспорва предявения иск с твърдението, че
наследодателят на ищцата сам е избрал имотите от процесната сграда, с които да бъде
обезщетен, като същият е направил избора си в противоречие с разпоредбата на чл. 2,
ал. 3 от договора от 01.03.2006 г., вменяваща му задължение за пропорционален избор
на имот от всеки вид, площ, етаж, изложение и разпределение. Твърди, че получените
от наследодателя на ищцата имоти надхвърлят предвиденото в договора обезщетение,
поради което не е следвало да се предоставя и складово помещение към процесния
апартамент ххх. Ето защо, моли за отхвърляне на предявения иск, като претендира и
разноски по производството.
В отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца
за заплащане на сумата в размер на 24706 лв., представляваща цената за недължимо
получено обезщетение, доколкото наследодателят на ищцата е следвало да получи като
обезщетение 352,67 кв.м. от процесната сграда, като същият е получил 368,46 кв.м. или
с 15,79 кв.м. повече от полагащото му се обезщетение.
Ответникът по насрещния иск - Т. К. В., оспорва същия, като моли за неговото
отхвърляне.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: че между наследодателя на ищцата и
ответника е сключен договор за строителство от 01.03.2006 г. с посоченото в исковата
молба съдържание, че наследодателят на ищцата е изпълнил задължението си по
договора да учреди право на строеж в полза на ответника върху собствения си
недвижим имот – УПИ VI-12, м. кв. ххх, както и че средната пазарна цена е в размер на
800 евро на кв.м., съобразно договореното между страните.
Съгласно договор от 01.06.2006 г., сключен между ответника и ПФ В. –
наследодател на ищеца, В. се е задължил да учреди в полза на „фирма“ АД право на
строеж върху собствения му недвижим имот, намиращ се в гр. ххх, а „фирма“ АД се е
задължило за обезщети В. с жилищни и други площи в размер на 33 % от сградата, но
не по-малко от 285 кв.м., както и по едно складово помещение към всяко жилище.
Уговорено е също, че конкретните обекти ще бъдат уточнени с последващи
двустранни протоколи. Съгласно нотариален акт за учредяване на право на строеж
върху недвижим имот срещу задължение за построяване на сграда № ххх/21.04.2016 г.,
том V, рег. № ххх, дело № ххх/2016 г. по описа на нотариус МГ, ПФ В. получава в
изключителна собственост в сградата, построена в УПИ V-12, 13, 14, кв. ххх по плана
на гр. С, следните самостоятелни обекти – магазин 5 със застроена площ от 36.16 кв.м.,
2
офис 6 със застроена площ от 72,07 кв.м., процесният апартамент 4 със застроена площ
от 51,32 кв.м., апартамент 9 със застроена площ от 161,36 кв.м., както и паркомясто №
21 и 22 със застроена площ от 17,11 кв.м. Съгласно протокол от 24.02.2020 г., подписан
между страните, Т. К. В. е получила именно посочените самостоятелни обекти -
магазин 5, офис 6, апартамент 4, апартамент 9, както и паркомясто № 21 и 22 (с
монтирана платформа за двойно паркиране), като няма данни същите да са различни по
вид с обектите, съгласно нотариалният акт за учредяване на право на строеж. Както
беше посочено, в нотариалния акт е уговорено, че страните се споразумяват всички
останали клаузи от договор от 01.03.2006 г. и анексите към тях, които не се променят и
не противоречат на нотариалния акт, да обвързват страните по нотариалния акт и да
останат в сила до окончателното им изпълнение. При тълкуване на посочената клауза
следва извод, че отношенията между страните, касаещи вида на обектите, които
наследодателят на ищеца има право да получи, се урежда именно от нотариалния акт,
като подписаните преди това споразумения не се прилагат в тази част, тъй като с
нотариалния акт окончателно са уточнени имотите по вид, площ, граници и т.н. В
нотариалния акт от 21.04.2016 г. не е предвидено, че наследодателят на ищеца следва
да получи складово помещение към ап. 4, поради което същият няма право на
обезщетение за неполучаването на такова. С подписване на процесния нотариален акт
от 21.04.2016 г. ответното дружество се е съгласило да изгради и предостави в
собственост на наследодателя на ищеца обекти с посочените в нотариалния акт вид и
квадратура, поради което следва да се приеме, че не е налице недължимо получено
обезщетение, съответно – не е налице неоснователно обогатяване.
Следователно, както претенцията, предмет на главния иск, така и претенцията,
предмет на насрещния иск, са неоснователни, тъй като страните са уредили
отношенията си окончателно с нотариален акт за учредяване на право на строеж върху
недвижим имот срещу задължение за построяване на сграда № ххх/21.04.2016 г., том V,
рег. № ххх, дело № ххх/2016 г. по описа на нотариус МГ, като нито ищецът е получил
имоти, които са различни по вид от имотите, които е следвало да получи, съгласно
посочения нотариален акт, нито ответното дружество е предоставило повече от това,
което е следвало да предостави.
Ето защо, исковете подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора нито ищецът, нито ответникът имат право на разноски.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „ххх,
срещу „фирма“ АД, ЕИК ххх, с адрес: гр. С, ул. „ххх, иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 258 ЗЗД за осъждането на „фирма“ АД да заплати в полза на Т.
К. В. сумата в размер на 4040 лв., ведно със законната лихва от 21.07.2021 г. до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неизпълнение на договор за
строителство от 01.03.2006 г., сключен между ПФ В. – наследодател на ищеца, и
„фирма“ АД, изразяващо се в неизграждане на складово помещение към апартамент
ххх, находящ се в гр. ххх.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „фирма“ АД, ЕИК ххх, с адрес: гр. С, ул. „ххх,
срещу Т. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „ххх, иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на Т. К. В. да заплати в полза „фирма“ АД сумата в
размер на 24706 лв., представляваща цената за недължимо получено обезщетение,
доколкото наследодателят на ищцата е следвало да получи въз основа на договор за
строителство от 01.03.2006 г. като обезщетение 352,67 кв.м. от сграда, намираща се в
гр. С, ул. „ххх, а същият е получил 368,46 кв.м. или с 15,79 кв.м. повече от полагащото
му се обезщетение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4