Р
Е Ш Е Н И Е
№605/14.01.2020г.,гр.Разград
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД
на двадесет и
трети декември, две хиляди и деветнадесета година ,
в публично заседание , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА
секретар : Сребрена Русева
прокурор :
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №1722 по описа за 2018 г.
за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът е за съществуване на
вземане и е предявен по реда на чл.422 от ГПК.
Ищецът-„Агенция за събиране на
вземания” АД-София, настоява съдът да
постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи заплащане
на сумата от 683,03 лева главница по договор за потребителски кредит CrediHome №1171-10158628, сключен на
16.01.2017г. с „Микро Кредит”АД, ведно със законна лихва от 30.04.2018г.-датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК-до окончателното плащане; на сумата 96,85 лева-договорена лихва за периода
от 16.04.2017г. до 16.01.2018г.; и сумата от 30,27 лева лихва за забава за
периода от 17.04.2017г. до 30.04.2018г.; сумата 70,40 лева по договор за
допълнителни услуги към договор за кредит CrediHome за периода 16.04.2017г. до
16.01.2018г.; сумата 528 лева застрахователна премия по договор за допълнителни
услуги за периода 16.04.2017г. до 16.01.2018г.; сумата 23,23 лева лихва за
забава по договора за допълнителни услуги за периода 17.04.2017г. до
30.04.2018г. Претендира и разноски по делото. Заявява в исковата молба, че по
сключените три договора до момента са погасени само 280 лева, макар срока на
договора да е изтекъл на 16.01.2018г.
Ответницата е призована по реда на
чл.47 от ГПК. Назначеният й от съда особен представител с депозирания писмен
отговор и в съдебно заседание, настоява отхвърляне на предявените искове с
присъждане на разноски. Твърди, че процесния договор е сключен при
предварително определени условия от заемодателя, че същият е бланков и не е бил
предмет на предварително договаряне между страните, полетата са попълнени от
кредитния консултант и ответницата не е имала възможност да изрази воля и
съгласие по отношение на клаузите на договора, съдържа редица „неравноправни
клаузи“ по смисъла на чл.143 от ЗЗП и е нищожен на основание чл.146 ал.2 от
ЗЗП. Заявява още, че ОУ не са били разяснени на потребителя, подписани са под
натиск-чл.8 от ЗЗП, че със сключването на три отделни договора-договор за
кредит; договор за допълнителни услуги и договор за застраховка „Защита“ се
създават предпоставки за трикратно получаване на печалба, заобикалят се
изискванията на чл.19 ал.4 от ЗПК, а договора за застраховка е със шрифт по
малък от „12“-чл.10 ал.1 от ЗПК. Позовава се още на чл.21 ал.1 от ЗПК и
заявява, че съгласно чл.23 от ЗПК, в случая потребителя дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, която е платена.
Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за
установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№733/2018г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение за посочените по-горе суми. Със заповедта за
изпълнение са присъди и разноските по ч.гр.дело в размер на 75 лева, от които 25
платена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника, заради
което в срока на чл.415 ал.4 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен
иск.
Видно от представения с исковата молба договор за заем CrediHome №171-10158628 и погасителен план към него, на 16.01.2017г.
в гр.Разград между „Микро Кредит”АД-София и ответницата е сключен договор за
заем, по силата на който ищецът е предоставил, а ответницата получил 800 лева,
като се е задължила да върне на 12 равни седмични погасителни вноски в размер
на 78,35 лева, включващи и договорна лихва от 140,20 лева. Така общият
размер на подлежащите на връщане
пари е станал 940,20 лева. Договорен е
ГПР от 49,98% и фиксиран лихвен процент от 30,91%. При сключване на договора
ответницата е подписала и договор за допълнителни услуги в размер на 84,48
лева, които следва да заплати на 12 равни месечни вноски по 7,04 лева, включващи пакет „Преференциално обслужване“:
посещение в къщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне
на вноските; безплатно внасяне на вноска директно в офиса; право на участие в
специални промоции; преференциално обслужване в офиса и преференциално
одобрение-л.11 от делото. Подписан е и застрахователен договор със
застраховател ЗК“Уника Живот“АД-л.12 от делото, като „Микро Кредит“АД посочен като застрахователен посредник,
регистриран като застрахователен агент на ЗК“Уника Живот“АД, посочена е
застрахователна сума от 633,60 лева и срок на застраховката 12 месеца.
Съгласно
представените към исковата молба рамков договор, приложение №1 към него и Анекс
№1 и №2-л.76 от делото посочените вземания са прехвърлени на ищеца. За
извършената цесия-покупко-продажба ответницата не е уведомена, тъй като
изпратеното на адреса й уведомление е непотърсено, съгласно представената
обратна разписка- л.28 и л.29 от делото. Уведомлнието за цесията, заедно с
останалите приложения на исковата молба е връчено на назначения от съда особен
представител на ответника.
В исковата молба ищецът заявява, че ответникът е погасил
по заема само сума от 280 лева, която е отнесена за погасяване както следва
116,98 лева главница; 43,35 лева договорна лихва; 14,08 лева- допълнителни
услуги и 105,60 лева застрахователна премия.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното: Пред вид сключения между „АСВ”ЕАД и „Микро
Кредит“АД на основание чл.99 от ЗЗД договор за продажба и прехвърляне на
вземания, настоящия ищец е новия кредитор на ответника, върху който е преминало
цялото вземане със всичките му принадлежности. В случая, ответницата е
уведомена за извършената цесия с връчване на исковата молба и приложенията към
нея на назначения от съда особен представител. Факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, който на основание чл.235 ал.3 от ГПК
не следва да се игнорира и съдът приема за неоснователно възражението на
представителя на ответницата за липса на валидна цесия. В този смисъл са и
решение №3 от 16.04.2014г. на ВКС по т.д.№1711/2013г. на I т.о. и решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по
т.д.№12/2009г. на II т.о.
Сключеният,
обаче договор, между „Микро Кредит“АД и ответницата е потребителски, попада под
защитните клаузи на ЗПК и ЗЗП и съдът констатира, че същия съдържа
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Сключени
са три отделни договора: договор за заем; договор за допълнителни услуги и
договор за застраховка „защита“. В първия основен договор липсва задължителната
информация, която търговецът дължи на потребителя съгласно чл.4 от ЗЗП, като
тази информация съгласно ал.2 и ал.3 следва да е неразделна част от договора.
По този начин не става ясно до колко ответницата е била запозната и е приела да
й бъдат доставени и осигурени допълнителните услуги по втория договор, до колко
тя е информирана и е приела сключване и на договор за застраховка в размер
близо до размера на отпуснатия заем / паричен заем в размер на 800 лева-
застраховка в размер на 633,60 лева/. От друга страна, видно от приложената
застрахователна полица за застраховка „Защита“ условията на този договор са
изписани с шрифт по-малък от „12“ в разрез императивното правило на чл.10 ал.1
от ЗПК. И не на последно място, очевидно е че с допълнителните два договора-
договора за допълнителни услуги и договора за застраховка, предоставения
потребителски заем се оскъпява почти двойно и при договорен ГПР от 49,98% се заобикаля забраната на чл.19 ал.4
от ЗПК, според която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва т.е. 50%. Съгласно разпоредбата на ал.5 от чл.19 от ЗПК и чл.
143 т.9 във връзка с чл.146 от ЗЗП това прави
допълнителните два договора нищожни и търсените по тях суми не се
дължат. Искът за сумите: 70,40 лева по договор за допълнителни услуги; 528 лева
застрахователна премия по договора за допълнителни услуги и 23,23 лева лихва за
забава по договора за допълнителни услуги, следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
На
второ място, съгласно чл.23 от ЗПК когато потребителския кредит е обявен за
недействителен, потребителя връща само чистата стойност на кредита, и не дължи
лихва и други разходи по кредита. В случая кредита е в размер на 800 лева, от
които сам ищецът твърди, че са погасени 280 лева т.е. дължимата от ответницата
сума е само в размер на 520 лева, договорена лихва и лихва за забава не се
дължат.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответницата дължи
заплащане и на направените разноски и по исковото, и по заповедното
производство, които следва да се изчислят съобразно уважената част от иска.
Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК-л.79 от делото, те са в общ размер
от са в общ размер 553,64 лева-78,64 лева разноски по заповедното производство
и 475 лева разноски по настоящото исково производство, като съдът определя
юрисконсулстко възнаграждение по двете производство по 50 лева. Определени
съразмерно уважената част от иска са общо 201,07 лева. С оглед разпоредбата на
т.11г от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№733/2018г. следва да се обезсили в частта относно
присъдените разноски.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА за установено по отношение на А.А.А. с ЕГН-**********
с регистриран постоянен и настоящ адрес:***, че съществува вземането на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД с ЕИК-********* с адрес: гр.София, бул.”Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 по договор за заем CrediHome №1171-10158628,
сключен с „Микро Кредит”АД на 16.01.2017г. и че тя дължи заплащане на сумата от
520 лева-главница по договора, ведно
със законна лихва, считано от 30.04.2018г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан за сумите: 96,85 лева договорена лихва;
70,40 лева по договор за допълнителни услуги; 528 лева застрахователна премия
по договора за допълнителни услуги; 23,23 лева лихва за забава по договора за
допълнителни услуги и 30,27 лева лихва за забава по договора за заем.
ОСЪЖДА А.А.А. с ЕГН-********** с регистриран постоянен и
настоящ адрес:*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”АД с
ЕИК-********* с адрес: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4 сумата от 201,07 лева разноски направени по настоящото и заповедно
производство, определени съразмерно уважената част от иска и ОБЕЗСИЛВА
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по Ч.гр.д.№733/2018г. по
описа на РРС в частта относно присъдените разноски.
Решението
може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :