№ 2793
гр. София, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20251100500087 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 3393 от 05.03.2023 г. поправено с Решение № 21922/03.12.2024 г.
по гр.д. № 66105/2021 г. по описа на СРС, 59 с-в, са отхвърлени, като неоснователни
предявените от „Топлофикация София " ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Ястребец ” № 23 Б, искове с правно основание чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД против Т. Б. С. с ЕГН **********, от
гр. София, общ. "Красно село", ул. "Царево село" № ****, за сумата от 102.91 лева,
представляваща главница - стойността на незаплатената топлинна енергия за периода
01.10.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК -
30.03.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, за сумата в размер на 15,
02 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода 31.12.2018 г. -
18.03.2021 г., за сумата в размер на 26,75 лева, представляваща главница - стойността
на извършена и незаплатена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. -
29.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК -30.03.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 4, 84 лева,
представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.07.2018 г. - 18.03.2021 г.,
съгласно издадената заповед за изпълнение от 08.06.2021 г. по ч.гр. д. № 18008 по
1
описа за 2021 г. поправена с решение № 20128422/24.08.2024 г.
С постановеното решение са отхвърлени, като неоснователни предявените от
„Топлофикация София " ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Ястребец ” № 23 Б, искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 153 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД против Н. Ц. С. с ЕГН **********, от гр. София,
общ. "Красно село", ул. "Царево село" № ****, за сумата от 102.91 лева,
представляваща главница - стойността на незаплатената топлинна енергия за периода
01.10.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК -
30.03.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, за сумата в размер на 15,
02 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода 31.12.2018 г. -
18.03.2021 г., за сумата в размер на 26, 75 лева, представляваща главница - стойността
на извършена и незаплатена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. -
29.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК - 30.03.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 4, 84 лева,
представляваща мораторна лихва за забава за периода 01.07.2018 г. - 18.03.2021 г.,
съгласно издадената заповед за изпълнение от 08.06.2021 г. по ч.гр. д. № 18008 по
описа за 2021 г. поправена с решение № 20128422/24.08.2024 г.
Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на страната на
ищеца - „Техем сървисис” ЕООД.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД оспорва
решението в частта на отхвърляне на исковете с доводи, за това че е неправилно
поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и неправилно приложение на материалния закон.
Поддържа, че неправилно съдът не е основал правните си изводи на събраните
по делото доказателства и на признатото от ответниците потребление на ТЕ и ДР в
ползвания от тях имот с търговско предназначение. Посочил е, че правилно съдът е
установил липсата на договорно правоотношение във връзка с потребяваната в обекта
ТЕ за стопански нужди. Твърдения за съществуване на договор за обекта за
потребление на ТЕ за стопански нужди не са били изложени от ищеца нито в
проведеното заповедно производство, нито пред първата инстанция. Напротив,
претенцията на ищеца се основава на правилата за неоснователно обогатяване именно
поради наличието на потребление, което не е заплатено и липсата на основание –
писмен договор за това. Неправилно съдът е отхвърлил претенциите като
неоснователни без да съобрази действащата нормативна уредба и признанието на
ответниците, че в имота е налице потребение, чийто размер възлиза на исковата сума.
Съответно, според ищеца, правилно са били начислени и суми за ТЕ за сградна
2
инсталация за посочения период, като неправилно съдът е отхвърлил претенциите.
Отправя искане за отмяна на решението в атакуваната част и уважаване на исковете в
цялост. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Т. Б. С. е подала в срок отговор на въззивната жалба, в
който изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Н. Ц. С. е подала в срок отговор на въззивната жалба, в
който изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
Подпомагаща страна на ищеца – „Техем сървисис” ЕООД, не изразява
становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна в една част.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.
Във връзка с доводите във въззивната жалба, съдът намира следното:
Предявените пред първоинстанционния съд искове са установителни, при
правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл. 59, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 150 и чл.153 ЗЕ и чл.
422 ГПК вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответниците, като
стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес, такса
за дялово разпределение и законна лихва за забава върху тези суми.
Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за
изпълнение, издадена в полза на „Топлофикация София” ЕАД. Предвид разпоредбата
на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което
производството се явява процесуално допустимо.
В правилно приложение на материалния закон СРС е приел, с разпоредбата
на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ изрично е предвидено, че облигационните правоотношения
между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови
3
нужди, каквито са ответниците за обекта с търговско предназначение - магазин, следва
да бъдат обективирани в договор, сключен в писмена форма.
По делото не се твърди, нито се установява да е сключен писмен договор с
предмет доставка на ТЕ за процесния имот с търговско предназначение, с действие в
периода на исковата претенция. При липса на възможност топлопреносното
предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно
основание, същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Обосновано съдът намира,
че правоотношенията между страните следва да се разглеждат на плоскостта на
неоснователното обогатяване.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до
размера на обедняването. Правото на иск по чл.59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато
ищецът не разполага с друг иск, с който може да защити правата си. С тази законова
норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в
друго.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал.1
ЗЗД изисква установяване от ищеца на следните елементи: 1). имуществено
разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се
е обогатил за сметка на ищеца; 2). връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването
и обедняването; 3). липса на правно основание за имущественото разместване; 4).
липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от ищеца, при пълно и главно доказване, на обедняването му до размера
и количеството на доставената на ответниците през исковия период топлинна енергия,
обогатяването на ответниците чрез консумирането на тази енергия и спестяване на
разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването
и обедняването - че топлинната енергия е доставяна до имота на ответниците при
липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между
страните.
По делото не е спорно и от представените пред първата инстанция
доказателства се установява, че ответниците са носители на право на ползване за
обекта, в който е ползвана топлинна енергия представляващ магазин № 1, находящ се
в гр.София, община "Красно село", ул.Царево село, 13, с абонатен № 361639. С оглед
това, настоящия състав намира че за исковия период от 01.10.2018 г. - 30.04.2020 г.
ползването на имота е принадлежало по равно на ответниците. С оглед характера на
обекта в производството не е спорно, че същият е предназначен за задоволяване на
стопански нужди.
4
Установява се от представените пред СРС доказателства, че сградата, в която се
намира магазин № 1 е топлоснабдена, както и че услугата дялово разпределение на
потребената в имота ТЕ е било извършвано от "Техем сървисис" ЕООД.
От представените пред първата инстанция доказателства в т.ч. от представените
от „Техем сървисис“ ЕООД - индивидуални справки за отопление и топла вода за
исковия период се установява и страните не спорят, че потребяваната в имота ТЕ
възлиза на сумата 205.82 лева, представляваща главница - стойността на незаплатената
топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2020 г. Установява се и страните не
спорят, че мораторна лихва за забава върху сумата за потребена в имота ТЕ за периода
31.12.2018 г. - 18.03.2021 г. възлиза на сумата 30.04 лева. Съответно, установява се и
страните не спорят, че стойността на извършената и незаплатена услуга дялово
разпределение за периода 01.05.2018 г. - 29.02.2020 г. възлиза на сумата 53.50 лева,
както и че сумата в размер на 9.68 лева, представлява мораторна лихва за забава върху
сумата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. - 18.03.2021 г.
При така установеното, съдът намира че ответниците дължат разделно по равно
стойността на ТЕ за целия процесен период, чиято стойност възлиза на сумата 205.82
лева, представляваща главница - стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода 01.10.2018 г. - 30.04.2020 г.
Неоснователни са обаче исковете за неоснователно обогатяване със стойността
на услугата дялово разпределение. От представените от третото лице-помагач
документи се установява по безспорен начин, че услугата дялово разпределение е била
предоставена на ответника за процесния период от третото лице „Техем сървисис“
ЕООД. Не се установява, обаче, обедняването на ищцовото дружество със стойността
на така предоставената услуга. При облигационни вземания с извъндоговорен
източник, какъвто е неоснователното обогатяване, общите условия на ищеца по
договори за доставка на топлинна енергия за стопански или битови нужди не намират
приложение. Обедняването на ищеца със стойността на услугата би могло да се дължи
на правоотношение между него и фирмата за дялово разпределение по чл.139, ал. 2 ЗЕ
и заплащане от ищеца на цената на извършената в полза на ответника услуга, но не би
могло да възникне по силата на клауза от общи условия, задължаваща потребителя да
заплаща цената на тази услуга на ищеца, при липса на договорно правоотношение, към
което да бъдат приложени тези общи условия. В конкретната хипотеза, ищецът не е
представил доказателства да е платил на третото лице - помагач претендираната
стойност на услугата, или неговото имущество да е намаляло с тази стойност по
какъвто и да било друг начин. Ето защо съдът намира, че предявените искове за сумата
от 53.50 лв., представляваща главница за цена на услугата за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. - 29.02.2020 г., както и за сумата 9.68 лв.- представляваща
мораторна лихва за забава върху сумата за дялово разпределение за периода 01.07.2018
г. - 18.03.2021 г. правилно са били отхвърлени като неоснователни.
5
Доколкото в случая не намират приложение Общите условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от ищеца, то, за установяване падеж на
задълженията и за изискуемост на същите е необходимо представянето на покана до
длъжника /чл. 84, ал. 2 ЗЗД/. Тъй като преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение кредиторът не е поканил длъжника да заплати
исковите суми, то, претенциите за признаване съществуването на парични вземания за
мораторна лихва върху вземанията за потребена ТЕ в имота, съдът намира за
неоснователни.
Вземането за обезщетение за мораторна лихва при общия фактически състав на
неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на
длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора.
Поканата за заплащане на обезщетение има значение за определяне на началния
момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1
ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил.
Изводите на двете инстанции не съвпадат в една част, поради което
постановеното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта на
отхвърляне на исковете за заплащане на ТЕ. В останалата част постановеното решение
следва да бъде потвърдено, като правилно на основание чл.271, ал.1, пр.3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3393 от 05.03.2023 г. поправено с Решение №
21922/03.12.2024 г. по гр.д. № 66105/2021 г. по описа на СРС, 59 с-в, В ЧАСТТА, с
която са отхвърлени, като неоснователни предявените от „Топлофикация София "
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец
” № 23 Б, срещу Т. Б. С. с ЕГН **********, от гр. София, общ. "Красно село", ул.
"Царево село" № ****, искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл. 59, ал.1 ЗЗД,
вр. с чл. 150 и чл.153 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване
съществуването на парично вземане за сумата от 102.91 лева, представляваща главница
- стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2020
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК - 30.03.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение от
08.06.2021 г. по ч.гр. д. № 18008 по описа за 2021 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София "
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец
6
” № 23 Б, срещу Т. Б. С. с ЕГН **********, от гр. София, общ. "Красно село", ул.
"Царево село" № ****, искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 59, ал.1 ЗЗД,
вр. с чл. 150 и чл.153 ЗЕ, че Т. Б. С. дължи на „Топлофикация София " ЕАД, с ЕИК
*********, сумата от 102.91 лева, представляваща главница - стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК - 30.03.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 08.06.2021 г. по ч.гр.
д. № 18008 по описа за 2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3393 от 05.03.2023 г. поправено с Решение №
21922/03.12.2024 г. по гр.д. № 66105/2021 г. по описа на СРС, 59 с-в, В ЧАСТТА, с
която са отхвърлени, като неоснователни предявените от „Топлофикация София "
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец
” № 23 Б, срещу Т. Б. С. с ЕГН **********, от гр. София, общ. "Красно село", ул.
"Царево село" № ****, искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл. 59, ал.1 ЗЗД,
вр. с чл. 150 и чл.153 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване
съществуването на парично вземане за сумата в размер на 15, 02 лева, представляваща
мораторна лихва за забава за периода 31.12.2018 г. - 18.03.2021 г., за сумата в размер
на 26,75 лева, представляваща главница - стойността на извършена и незаплатена
услуга дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. - 29.02.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК -30.03.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата в размер на 4, 84 лева, представляваща мораторна лихва
за забава за периода 01.07.2018 г. - 18.03.2021 г., съгласно издадената заповед за
изпълнение от 08.06.2021 г. по ч.гр. д. № 18008 по описа за 2021 г. поправена с
решение № 20128422/24.08.2024 г.
ОТМЕНЯ Решение № 3393 от 05.03.2023 г. поправено с Решение №
21922/03.12.2024 г. по гр.д. № 66105/2021 г. по описа на СРС, 59 с-в, В ЧАСТТА, с
която са отхвърлени, като неоснователни предявените от „Топлофикация София "
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец
” № 23 Б, срещу Н. Ц. С. с ЕГН **********, от гр. София, общ. "Красно село", ул.
"Царево село" № ****, искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл. 59, ал.1 ЗЗД,
вр. с чл. 150 и чл.153 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване
съществуването на парично вземане за сумата от 102.91 лева, представляваща главница
- стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2020
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК - 30.03.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение от
08.06.2021 г. по ч.гр. д. № 18008 по описа за 2021 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО
7
ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София "
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец
” № 23 Б, срещу Н. Ц. С. с ЕГН **********, от гр. София, общ. "Красно село", ул.
"Царево село" № ****, искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 59, ал.1 ЗЗД,
вр. с чл. 150 и чл.153 ЗЕ, че Н. Ц. С. с ЕГН ********** дължи на „Топлофикация
София " ЕАД, с ЕИК *********, сумата от 102.91 лева, представляваща главница -
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК - 30.03.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение от
08.06.2021 г. по ч.гр. д. № 18008 по описа за 2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3393 от 05.03.2023 г. поправено с Решение №
21922/03.12.2024 г. по гр.д. № 66105/2021 г. по описа на СРС, 59 с-в, В ЧАСТТА, с
която са отхвърлени, като неоснователни предявените от „Топлофикация София "
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец
” № 23 Б, срещу Н. Ц. С. с ЕГН **********, от гр. София, общ. "Красно село", ул.
"Царево село" № ****, искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл. 59, ал.1 ЗЗД,
вр. с чл. 150 и чл.153 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване
съществуването на парично вземане за сумата в размер на 15, 02 лева, представляваща
мораторна лихва за забава за периода 31.12.2018 г. - 18.03.2021 г., за сумата в размер
на 26,75 лева, представляваща главница - стойността на извършена и незаплатена
услуга дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. - 29.02.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК -30.03.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата в размер на 4, 84 лева, представляваща мораторна лихва
за забава за периода 01.07.2018 г. - 18.03.2021 г., съгласно издадената заповед за
изпълнение от 08.06.2021 г. по ч.гр. д. № 18008 по описа за 2021 г. поправена с
решение № 20128422/24.08.2024 г.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на
ищеца – „Техем сървисис” ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8
9