РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Свиленград, 06.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200939 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-1253-002327 от
28.08.2025 година на Началник Група в Сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР – Хасково, с което на С. П. Н. с ЕГН ********** от
**************************************, за нарушение на чл. 58, т. 3 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни
наказания „ГЛОБА” в размер на 1 000 лв. (511.29 евро) и „Лишаване от
право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 3
месеца, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 година на МВР са
отнети 10 контролни точки.
Жалбоподателят С. П. Н. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил
незаконосъобразен – постановен при допуснати съществени процесуални
нарушение и в разрез с материалния закон. Оспорва се компетентността на
АНО,както и описаното нарушение.Счита квалификацията за
непълна,невярна и неточна,което нарушавало правото на защита на
санкционираното лице .
Претендират се разноски по делото,за което се представя списък на
същите.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят се явява и дава
обяснения по случай в насока,че за да избегне катастрофа с ТИР,който го
изпреварвал в непосредственна близост се отклонил от пътното платно ,но
1
след което се върнал обратно и дори не разбрал,че е настъпил линията на
аварийното платно и е навлезнал в нея . За него се явява адвокат Г. К., която
пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като липсвал субективният елемент
от състава на нарушението.
В съдебната фаза се ангажират гласни доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП
(въззиваемата страна) - Началник на Група в Сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР – Хасково, редовно призован, не се явява.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат
представител и не вземат становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 05.08.2025 година в 09.16 часа в извъннаселено място, а именно: по
път - автомагистрала (АМ) „Марица” (А 4), при км. 89+476, на територията на
кметство Момково, община Свиленград, област Хасково, с контролно
устройство (техническо средство) с идентификатор № 20381 (част (елемент)
от т.нар ТОЛ система, която е стационарна електронна система за заснемане и
за събиране на данни), е регистрирано и заснето в посока Р.Турция в лентата за
принудително спиране пътно превозно средство (ППС) – лек автомобил марка
„Форд”, модел „Мондео” с държавен регистрационен № ********, като
автомобилът бил управляван от жалбоподателя (видно от Декларация за
преодставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДВП и
Обяснение от 18.08.2025г.). След обработване на информацията от
заснемането, от Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) са изготвени снимки
и са изпратени на ОДМВР - Хасково.
На 18.08.2025 година жалбоподателят представил Декларация по чл. 188
от ЗДвП, в която сочи, че на 05.08.2025 година около 09.16 часа е управлявал
лек автомобил,без да е посочен регистрационе номер на МПС; както и
Обяснение от същата дата, в което посочва, че действително е управлявал
процесния лек автомобил, но поради изпреварване на Тир се отклонил от
пътното платно и навлезнал в аварийната лента,за да избегне ПТП.
На посочената дата - 18.08.2025 година, предвид констатираното
нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Х. Т. И. – мл.автоконтрольор
в Сектор „Пътна полиция” към Отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР –
Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставил против
жалбоподателя ,но в негово отсъствие/съгласно свидетелските показания на
св.И. П. И.,че акта бил съставен в отсъствие на нарушителя и на свидетеля,а
той единствено се явил и подписал акта,без да присъства нарушителя/ Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) със серия AД и с
бланков № 025899,като липсва положен подпис от страна на
2
актосъставителя.
Това процесуално действие ,както се посочи по горе било сторено без
присъствието на свидетеля И. П. И. и на нарушителя .
В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с движение (управление) по
автомагистрала в лентата за принудително спиране (аварийната лента), както
и на обстоятелствата по извършването и открИ.ето му.
А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбата на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, която вписва за нарушена.
Нарушителят е запознат със съдържанието на АУАН, т.е. предявен му е.
АУАН е връчен на жалбоподателя, който не е вписал възражения срещу така
съставения срещу неуго АУАН.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено
Възражение.
Сезиран с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него
преписка, Началникът на Група „Административнонаказателна дейност, отчет
и анализ на ПТП и водачи” в Сектор „Пътна полиция” към Отдел
„Охранителна полиция” при ОДМВР – Хасково, е издал процесното НП.
В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл. 58, т. 3 от ЗДвП и наложил на
жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 1 000 лв. и
административно наказание „Лишаване от право за управлява МПС” за срок
от 3 месеца, както и са отнети 10 контролни точки.
НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 13.11.2025 година,
видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена
– датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване
на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група „Административнонаказателна дейност, отчет и анализ на ПТП и
водачи” в Сектор „Пътна полиция” към Отдел „Охранителна полиция” при
ОДМВР – Хасково (С. Т.С.) да издават съответно АУАН и НП за нарушения по
ЗДвП, се доказва от приетите по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021
година на Министъра на МВР и вземайки предвид факта, че актосъставителя
заема длъжността „младши автоконтрольор“ , в Сектор „Пътна полиция” към
Отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР – Хасково”, видно от което С. Т.С.
е назначен на длъжността „Началник на Група „Административнонаказателна
дейност, отчет и анализ на ПТП и водачи” в Сектор „Пътна полиция” към
Отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се
явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество
(заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от
ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт -
3
Заповед.
НП е съставено на основание снимков материал – налични са записи от
системата и по-точно три снимки, на които е видно процесното ППС. От
същите се установява, че е заснето ППС – лек автомобил с държавен
регистрационен № ********. От приложените снимки стават ясни датата и
часа на заснемане, идентични с датата и часа на нарушението.
Приложена е и Справка картон на водача и картон на НП.
В хода на делото жалбоподателят даде обяснения, в които посочи че
действително на въпросната дата е пътувал с лекия си автомобил, но за да
избегне катастрофа с ТИР,който го изпреварвал в непосредственна близост се
отклонил от пътното платно след което се върнал обратно и дори не
разбрал,че е настъпил линията на аварийното платно и е навлезнал в нея.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си
състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не
е платена – видно от информацията, съдържаща се в Писмо с вх.№ 11648 от
11.12.2025 година на АНО, поради което производството не подлежи на
прекратяване в тази част поради влизане в сила на НП в резултат на плащане
на финансовата санкция.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
В случая в хода на производството по установяване на административно
нарушение и налагането на административното наказание е било допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване на
правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице, изразяващо се в неподписването на АУАН от страна на
актосъставителя.
От приложения към административнонаказателната преписка АУАН, въз
основа на който е било издадено наказателното постановление, безспорно се
установи, че липсва подпис на актосъставителя. Актът е бил подписан от
свидетеля по него и връчен на нарушителя в съответствие с разпоредбата на
чл.43, ал.5 от ЗАНН, съответно подписан и от последния, но не и от
актосъставителя. Така е била нарушена разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН,
която гласи, че АУАН следва да бъде подписан от актосъставителя.
Съгласно чл.36, ал.1 от ЗАНН административнонаказателното
производство започва със съставяне на акт за установяване на нарушението.
Събраните по делото доказателства несъмнено установяват, че
административнонаказателното производство, като съвкупност от
последователни законоустановени действия на административен орган, е
опорочено в самото му начало с неподписване на акта от съставителя му.
4
Нарушението е съществено, тъй като допускането му води до липсата на
АУАН като официален документ. Подписът на актосъставителя установява, че
актът е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на
службата му. Липсата на подпис води до невъзможност актът да постави
началото на производство по ЗАНН. Освен това, неподписването на акта води
до невъзможност за преценка дали акта е издаден от лицето, посочено в него
като актосъставител.
Само валидно съставеният АУАН е годен да осъществи констатиращата,
обвинителна и сезираща функции на този акт. С оглед характера и значението
на АУАН да обезпечи по-нататъшното надлежно развитие на
административнонаказателното производство, неподписването му
представлява съществено нарушение, опорочаващо самото
административнонаказателно производство. С разпоредбата на чл.43, ал.1 от
ЗАНН подписът на актосъставителя е възприет като част от производството по
съставянето на АУАН, като неподписването му има за последица съществено
нарушение във формата му, приравняващо се на липса на издаден акт.
Поради санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на
административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура,
започнала и завършила със законосъобразни актове, въз основа на които да
докаже обективираните в тях твърдения. Нещо, което не е налице в случая.
Действително функциите и юридическият ефект на АУАН по изключение
биха могли да се проявят и ако в него е допусната несъществена нередовност,
съобразно разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, но това изключение се отнася
за отстранима незаконосъобразност на валидно съставен АУАН. В
разглеждания случай допуснатата нередовност на АУАН - неподписването му
от актосъставителя, е съществена и не би могла да се санира след
предявяването на АУАН на нарушителя. Неподписването на акта от
съставителя му е нарушение на процесуалните правила, неотстранимо
на основание чл.53 ал.2 от ЗАНН.
Подписът служи именно за удостоверяване авторството на документа и
по същия начин, по който съдът не може да извърши проверка дали АУАН е
издаден от компетентно лице при непосочване името на съставителя, той не
може да извърши и проверка дали е издаден от вписаното като съставител в
акта лице, ако липсва подпис./така и Решение №190/16.08.2021г. постановено
по КАНД №506/2021г. по описа на АС Хасково/
При това положение обжалваното НП,подлежи на отмяна,без да се
разглежда спора по същество.
За пълнота обаче на съдебният акт,следва да се посочи,че при издаването
на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл.
34 от ЗАНН срокове.
Към момента на деянието, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на
МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби
(ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на
5
термина „водач”.
От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че
деецът управлява МПС. Понятието „управление” на МПС включва всяко
действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането
му в движение. В случая на жалбоподателя е съставен АУАН, при което той не
е възразил, не е подал Възражение, не е посочил подобно възражение и в
Жалбата си. Тъй като в случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство,
Съдът приема, че правилно е бил определен субектът на
административнонаказателната отговорност.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че АНО няма
задължението да представя и наличния снимков материал на нарушителя,
който се прилага към Административнонаказателната преписка (АНП), но
същият е бил представен още при съставянето на АУАН.
На обсъждане обаче,освен обекитивните признаци на нарушения
адм.състав подлежи и субективният елемент от състава на нарушението. От
субективна страна следва деянието да е извършено виновно. Съгласно чл. 6 от
ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред. За да е налице административно
нарушение е необходимо неговото съдържание да обхваща, както елементите,
които се отнасят до обективната му страна, така и онези, които засягат
субективната страна на извършеното деяние. Липсата на който и да е от
елементите, влизащи в състава на административното нарушение независимо
от това дали е свързано с обективната или субективната страна води след себе
си като последица невъзможността да се търси административнонаказателна
отговорност. При провеждане на административнонаказателното
производство АНО е задължен да изясни фактите и обстоятелствата по случая
и въз основа на тях да направи обосновани изводи - налице ли е осъществен
състав на нарушение или не, кой е деецът, както и дали деянието е
осъществено от субективна страна. Чл. 7 от ЗАНН уточнява кога деянието се
счита за извършено виновно, а именно: когато е умишлено или
непредпазливо. ЗАНН уточнява, че по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК,
доколкото в този закон (ЗАНН) не се предвижда друго. В НК - чл. 11, ал. 2 и
ал. 3 са уредени формите на вината. Съгласно ал. 2 на чл. 11 от НК, деянието е
умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал
настъпването на тези последици; а съгласно ал. 3 на посочената разпоредба,
деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги
предотврати.
6
Няма спор, ЗАНН допуска санкциониране и на непредпазливи деяния,
когато осъществяват състав на административно нарушение – чл. 7, ал. 2 от
ЗАНН. В съответствие с принципите на ЗАНН, няма законова норма която да
освобождава АНО от задължението да установи по категоричен и безспорен
начин наличието на признаците от административнонаказателния състав на
нарушението, както от обективна, така и от субективна страна. В
административнонаказателното производство тежестта на доказване е на
наказващия орган, който следва по безспорен начин да докаже както
извършването на административно нарушение, така и вината на нарушителя,
което в случая не е сторено.
В частност, за състава на вмененото нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП,
Съдът намира, че не е доказан именно този субективен признак от
състава. Бездействието, при наличие на задължение за активно поведение, ще
е виновно тогава когато в съзнанието на дееца съществуват формирани
конкретни представи за всички обективни свойства и характеристики на
извършваното деяние, за неговия обещественоопасен характер и
общественоопасните му последици, които и да са били предвиждани и целено
настъпването им. В случая, обаче за да избегне настъпване на ПТП по АМ
„Марица”, жалбоподател е навлезнал в аварийната лента, за да предотврати
катастрофа,поради близко изпреварване на неговото МПС от камион, които
обстоятелства не се оспориха от страна на АНО.
Макар че обясненията имат защитна функция, в конкретния случай същите
са годно доказателствено средство, предвид тяхната преценка в съвкупност с
останалите доказателства, а именно: че актосъставителя пред настоящият
съдебен състав свидетелства, че жалбоподателят пред него е заявил,
горепосочените обяснения от него.
Не е налице и форма на вина непредпазливост, тъй като нарушителят
нито е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните
последици, нито е могъл да ги предвиди, тъй като целта му е била да
предотврати настъпване на ПТП.
Т.е. на плоскостта на конкретния казус не може да се приеме за доказана
вината при извършване на нарушението, а оттам и неговата съставомерност,
доколкото жалбоподателят е управлявало МПС в лентата за принудително
спиране по АМ при наличие на уважителна причина за това, като друг е
въпросът дали навлизане на две от гумите на автомобила в аварийната
лента,следва да се приеме,че е налице управление в нея. Следователно и
изводът на АНО за наличие на виновно поведение няма как и не се споделя за
правилен от Съда; респ. и НП се явява неправилно издадено, в нарушение на
закона и при неправилното му приложение, съответно и неправилно е
ангажирана административнонаказателна отговорност на жалбоподателя.
Поради това, налице е самостоятелна предпоставка (основание) на отмяна на
санкционния акт като материално незаконосъобразен, извън посоченото в т. 1
допуснато процесуално нарушение.
7
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 500 лв. за адвокатски хонорар, съобразно
представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на
разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от
АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата
на ГПК.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на Дирекцията, е отговаряла ОДМВР
- Хасково, а не поделението й (доколкото само Дирекцията е юридическо лице
и съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК те следва да се поемат от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган), Съдът намира, че
следва да осъди именно ОДМВР - Хасково да заплати сторените в настоящото
производство разноски – по аргумент от чл. 37, ал. 2 от ЗМВР.
В случай на потвърждаване на НП, искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски би било неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 1 и
ал. 3, т. 1 и т. 2 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и накезаконосъобразно Наказателно
постановление (НП) № 25-1253-002327 от 28.08.2025 година на Началник
Група в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Хасково, с което на С. П.
Н. с ЕГН ********** от **********************************, за
нарушение на чл. 58, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са
наложени административни наказания „ГЛОБА” в размер на 1 000 лв. (511.29
евро) и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство
(МПС)” за срок от 3 месеца, като на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 година на МВР са отнети 10 контролни точки.
ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково с адрес: град Хасково, бул.„България” №
85, ДА ЗАПЛАТИ на С. П. Н. с ЕГН ********** от
8
****************************************, сумата от 500 лв.,
представляваща извършени от последния разноски за адвокатско
възнаграждение по АНД № 939/2025 година по описа на Районен съд -
Свиленград.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в
14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
9