Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І- ви брачен въззивен състав, в публично заседание
на двадесет и първи декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА ЕМИЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия К. Хасъмска въззивно гр.
дело № 5143 по описа за 2020 год.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на молителите Т.Д.Ф., Д.К.Ф. и Л.К.Ф., срещу
решение № 62008/09.03.2020 г., постановено по гр. д. № 53845/2019 г. на СРС, ІІІ
ГО, 84 състав, с което съдът е отхвърлил молбата им за издаване на заповед за
защита срещу К.Л.Ф. за извършено от него по отношение на молителите домашно
насилие. Въззивниците въвеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно,
необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, като са изложили съображенията си. Молят атакуваното решение да бъде
отменено и да бъде постановено друго, с което молбата за защита да бъде
уважена. Претендират разноски.
Въззиваемата страна К.Л.Ф., с възражението срещу въззивната жалба, препраща
към възраженията си срещу молбата за защита.
В съдебното заседание въззивниците
молят първоинстанционното решение да бъде отменено. Правят възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В
съдебно заседание въззиваемата страна моли жалбата да бъде отхвърлена, а
първоинстанционното решение-потвърдено. Претендира присъждане на разноски, за
които представя списък.
Жалбите са допустими. Подадени са в
срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в първоинстанционното
производство, които страни имат правен интерес от обжалването, и са срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
С молба от 20.09.2019 г. Т.Д.Ф. е поискала да се издаде заповед за защита в
нейна и на децата на страните Д.К.Ф. и Л.К.Ф. полза, срещу К.Л.Ф., който е нейн
съпруг и баща на Д.К.Ф. и Л.К.Ф., с която да се наложат мерки по чл. 5 от ЗЗДН,
описвайки в какво се изразяват актовете на насилие по отношение на всеки от
пострадалите лица.
С решение № 62008/09.03.2020 г., постановено по гр. д. № 53845/2019 г.,
СРС, ІІІ ГО, 84 състав е оставил без уважение молбата им за издаване на заповед
за защита, като неоснователна. С акта си съдът е осъдил и молителката Т.Д.Ф. да
заплати на ответника направените от последния деловодни разноски в размер на
400 лв. и да заплати държавна такса в размер на 50 лв.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и
обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за
установено следното:
Настоящия съдебен състав счита, че на представената по делото декларация по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изхождаща от пострадалото лице Т.Д.Ф., следва да бъде
придадена силата на доказателствено средство, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН- в нея се декларира извършвано от ответника спрямо нея системно психическо
и физическо насилие в дома на страните, и на основание само на нея- съгласно
чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, следва да бъде издадена заповед за защита в полза на
декларатора по делото и пострадало лице, тъй като не е имало свидетели-
очевидци на извършеното насилие (с изключение на Д.К.Ф. и Л.К.Ф., които са
страни по делото и не могат да съвместяват и качеството на свидетели). Още
повече, че с оглед спецификата му, домашното насилие обикновено се извършва в
отсъствието на свидетели, в дома на страните. В подкрепа основателността на
молбата за защита са представеното съдебномедицинско удостоверение № 329.09/2019 г., установяващо причинените
увреждания на молителката, както и събраните в първоинстанционното производство
гласни доказателства- свидетелските показания на И.С., които установяват
последиците от претърпяното насилие- причинените травматични увреждания. Показанията
на разпитания от районния съд свидетел следва да бъдат кредитирани, тъй като свидетеля
установява обстоятелства, за които има преки и непосредствени наблюдения, тъй
като показанията му са дадени под страх от наказателна отговорност и не се
опровергават от останалите, събрани по делото доказателства.
Не може да се приеме, че авторството на травматичните увреждания на
молителката е неизвестно, при наличието на писмени доказателства (декларацията
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН), сочещи конкретен извършител- ответника по делото.
Поради гореизложеното, настоящия съдебен състав счита, че се доказа по
делото извършването на физическо, психическо и емоционално домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН,
изразяващо се в нанесен удар с тенджера по молителката и нанесени й обиди.
Ето защо, въззивният съд приема, че обжалваното решение по отношение на Т.Д.Ф. е неправилно и в тази му част следва да
се отмени, а молбата за защита на Т.Д.Ф. – да се уважи. Мерките за защита,
които следва да бъдат определени, са задължаване на К.Л.Ф. да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Т.Д.Ф., забрана на извършителя на
домашно насилие К.Л.Ф. да приближава пострадалото лице ( с изключение на
съдебни и полицейски сгради), жилището, находящо се в СО, с. Железница, ул.
„Ярема“ 1, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото
лице, на разстояние, по- малко от 100 метра, за срок от 10 месеца, да посещава
специализирана програма, като на ответника следва да бъде наложена и глоба на
основание чл. 4, ал. 5 от ЗЗДН в размер на 300 лв.
Не се доказа по делото К.Л.Ф. да е извършил домашно
насилие по отношение на ненавършилото към онзи момент пълнолетие дете Д.К.Ф.. В
молбата, инициираща съдебното производство не се съдържат твърдения детето да е
присъствало на насилие, извършено спрямо неговата майка. В молбата не се
съдържат и твърдения детето да е присъствало на насилие, извършено спрямо
неговата майка, не се установи и извършено пряко срещу детето насилие от
неговия баща.
Не се доказа в процеса и
извършването на насилие спрямо Л.К.Ф.. Същият не е представил дори декларация
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, не се ангажираха и други доказателства в тази насока.
Поради изложеното,
първоинстанционното решение в частта му, в която е оставена без уважение
молбата на Д.К.Ф. и Л.К.Ф. за защита по ЗЗДН, следва да бъде оставено в сила.
Като съобрази изхода на делото, съдът осъжда въззиваемата страна К.Л.Ф. да заплати държавна такса в размер на 37,50
лв. по сметка на СГС (25 лв. за производството пред СРС и 12,50 лв. държавна
такса за въззивната жалба на Т.Д.Ф.). При този изход на делото, пълнолетният
към момента на постановяване на първоинстанционното решение Л.К.Ф. следва да
заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на 37,50 лв. (25 лв. за
производството пред СРС и 12,50 лв. държавна такса за въззивната му жалба.) Основателно
се явява искането на въззивницата за присъждане на деловодни разноски и съдът й
присъжда такива в размер на 650 лв.- платено възнаграждение на адвоката й (400
лв. в първоинстанционното производство и 250 лв. за въззивното). Въззиваемата
страна също има право на разноски (първоинстанционното решение е оставено в
сила по отношение на двама от молителите) и съдът присъжда такива в размер на 133,33
лв. (по 66,67 лв., дължими от Д.К.Ф. и Л.К.Ф.). Неоснователно се явява
направеното на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на адвоката на ответника и въззивама страна -
същото е в размер на 400 лв.- минималния размер, посочен в чл. 22 от Наредба №
1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
62008/09.03.2020 г., постановено по гр. д. № 53845/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 84 състав,
в частта му, с която е оставена без уважение молбата на Т.Д.Ф., с ЕГН**********
за издаване на заповед за съдебна защита срещу К.Л.Ф., с ЕГН**********, в
частта му, в която Т.Д.Ф. е осъдена да заплати на К.Л.Ф. разноски в размер на
400 лв. и на СРС държавна такса в размер на 50 лв., и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗДАВА
ЗАПОВЕД ЗА
ЗАЩИТА в полза на Т.Д.Ф., с ЕГН**********, на
основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН срещу К.Л.Ф., с ЕГН**********, КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН К.Л.Ф., с ЕГН********** да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Т.Д.Ф., с ЕГН**********.
ЗАБРАНЯВА, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на К.Л.Ф., с ЕГН**********,
да
приближава пострадалото лице Т.Д.Ф., с ЕГН********** ( с
изключение на съдебни и полицейски сгради), жилището й, находящо се в СО, с.
Железница, ул. „Ярема“ 1, местоработата и местата за социални контакти и отдих
на пострадалото лице, на разстояние, по-
малко от 100 метра, за срок от 10 месеца.
ЗАДЪЛЖАВА
на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН, К.Л.Ф.,
ЕГН **********, да посещава специализирана програма в „Център за индивидуални
психологични консултации и групови програми", на адрес: гр. София, пл. „*******,
офис 4 (сградата на КНСБ), тел. *******, *******, *******, e-mail:
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН К.Л.Ф., с ЕГН**********, че при констатиране от полицейски орган на
неизпълнение от негова страна на заповедта за защита, полицейският орган е
длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА
К.Л.Ф., с ЕГН********** да заплати глоба в
размер на 300 лв. по сметката на СГС.
Препис от
заповедта за защита да се изпрати до компетентното районно управление- СДВР по постоянния
и настоящия адрес на К.Л.Ф., с ЕГН**********.
Препис от заповедта за защита да се връчи на
Т.Д.Ф., с ЕГН********** и на К.Л.Ф., с ЕГН**********. На последния
заповедта за защита да се връчи със съдействието на полицейските органи.
В ОСТАНАЛАТА МУ ОБЖАЛВАНА ЧАСТ- ОСТАВЯ В СИЛА решение № 62008/09.03.2020
г., постановено по гр. д. № 53845/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 84 състав.
ОСЪЖДА К.Л.Ф.,
с ЕГН********** да заплати по сметка на Софийския градски съд държавна такса в
размер на 37,50 лева.
ОСЪЖДА Л.К.Ф.,
с ЕГН********** да заплати по сметка на
Софийския градски съд държавна такса в размер на 37,50 лева.
ОСЪЖДА К.Л.Ф.,
с ЕГН********** да заплати на Т.Д.Ф., с ЕГН********** сума в размер на 650 лв.-
разноски по делото.
ОСЪЖДА Л.К.Ф., с ЕГН********** и Д.К.Ф., с ЕГН********** да заплатят на К.Л.Ф.,
с ЕГН********** сума в размер на 133,33 лв. (по 66,67 лв. всеки от тях)-
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.