№ 40352
гр. София, 05.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110128757 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от 12.09.2024г. /изпратена чрез СЕСВ/, подадена от адв. К.,
процесуален представител на Ц. Д. Д. в заповедното производство, за изменение на
решението в частта за разноските. В молбата е посочено, че съдът е следвало да присъди
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете на адв. Б. за оказаната от нея правна
помощ в заповедното производство. Изложени са твърдения, че в заповедното производство
е направено искане за присъждане на адвокатски хонорар в размер на 1700 лева на адв. Б. на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Твърди, че са налице всички предпоставки за присъждане
на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Искането към съда е измени
постановеното по делото решение като допълни същото и осъди „Топлофикация София“
ЕАД да заплати на адв. Б. адвокатски хонорар в размер на 800 лева.
По делото е постъпила и молба от 12.09.2024г. /изпратена чрез СЕСВ/, подадена от
адв. М. Л., процесуален представител на Ц. Д. Д. в исковото производство, за изменение на
решението в частта за разноските. В молбата е посочено, че ищецът е предявил четири
кумулативно обективно съединени иска, както и че те са отхвърлени в едната си част,
поради което съдът е следвало да присъди адвокатско възнаграждение за всеки един от тях в
съответствие с искането, направено в списъка по чл. 80 ГПК. Сочи, че под материален
интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 НМРАВ се има предвид цената на всеки от обективно
кумулативно съединените искове, а не техният сбор. Твърди, че възнаграждение следва да
бъде определено за всеки един от исковете поотделно. Искането към съда е да измени и
допълни решението в частта за разноските като присъди на адв. Л. адвокатски хонорар в
размер на 800 лева за исковото производство, представляващ пропорционално
възнаграждение на отхвърлената част от претенцията.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД е
подала отговор на молбите, в който е посочено, че съдът правилно и законосъобразно се е
произнесъл относно размера на направените разноски по делото. В условия на евентуалност
е релевирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ответната страна.
Съдът като съобрази становището на страните и наличните по делото доказателства,
намира следното.
Молбите за изменение на решението в частта за разноските са подадени в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – процесуален представител на страна в
производството, която е представила списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 51 от
делото/, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество, молбите са неоснователни.
1
С Решение № 15918 от 21.08.2024г., постановено по делото, съдът е признал за
установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че Ц. Д. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД
следните суми: сумата от 995,98 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в
топлоснабден имот - ап. 44, находящ се в гр. София, *** в периода от 01.08.2019г. до
30.04.2021г., сумата от 176,10 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2020г. до 24.11.2022г., сумата от 17,40 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва върху
главниците от 12.12.2022г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 67719/2022г. по описа на СРС, 25-ви
състав, като е отхвърлен предявения иск за цена на топлинна енергия за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 1115,79 лева и за периода от 01.05.2019г. до
31.07.2019г., предявения иск за мораторна лихва върху цената на топлинна енергия за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 197,18 лева, предявения иск за
сумата от 3,76 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 31.12.2019г. до 24.11.2022г.
С решението е осъдена Ц. Д. Д. да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 53,52 лева, представляваща разноски в заповедното
производство и сумата от 377,60 лева, представляваща разноски в исковото производство
съразмерно уважената част от исковете. С решението е осъдена „Топлофикация София“ ЕАД
да заплати на адв. К. Б., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 46,81 лева,
представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство
на Ц. Д. Д. в заповедното производство, както и на адв. М. Л. Л. на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. сумата от 46,81 лева, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство на Ц. Д. Д. в исковото производство.
На първо място, с оглед изложеното в молбата, подадена от адв. Б., следва да бъде
изрично посочено, че съдът е присъдил адвокатско възнаграждение на адв. Б. за
осъщественото от нея безплатно процесуално представителство по заповедното
производство съразмерно на отхвърлената част от исковете. Видно от мотивите и
диспозитива на постановеното по делото решение съдът е присъдил в полза на адв. Б. сумата
от 46,81 лева, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на Ц. Д. в заповедното производство.
На следващо място, с оглед изложеното в молбите по чл. 248 ГПК, съдът счита, че
определеното с решението възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност
на делото, както и на цената на предявените искове. Относно изложените от молителя
съображения, че следва да се присъди възнаграждение по всеки иск, както и твърдяната от
молителя практика на ВКС и СЕС, съдът намира, че същите не са относими към настоящия
момент с оглед постановеното Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г. С
цитираното решение СЕС е постановил, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4,
параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. На следващо място, СЕС са посочили, че
член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в
смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен
с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и
от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък
от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по
смисъла на тази разпоредба. На последно място е уточнено, че ако установи, че наредба,
2
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член
101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Настоящата съдебна инстанция е обвързана от горепосоченото решение на СЕС и
изводите в него, поради което и с оглед гореизложеното е длъжна да откаже да приложи
националната правна уредба, в случая чл. 2, ал. 5 НМРАВ.
С оглед на което размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се
определи съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и цената на
предявените искове. В конкретния случай следва да се посочи, че делото е с обичайна за този
тип дела фактическа и правна сложност. Общият размер на претенцията срещу Ц. Д. е
1333,54 лева, поради което определеното от съда възнаграждение изцяло съответства и на
цената на предявените искове. С оглед на което съдът приема, че определеният с решението
размер съответства на гореописаните критерии. Така съдът правилно е присъдил
възнаграждение на процесуалните представители на Ц. Д. в исковото и в заповедното
производство съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно по 46,81 лева.
Предвид гореизложеното съдът намира, че молбата за изменение на решението в
частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. К. Б. и молбата на адв. М. Л.,
процесуални представители на Ц. Д. Д. за изменение в частта за разноските на Решение №
15918 от 21.08.2024г., постановено по гр.д. № 28757/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3