Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….. 15.07. година 2020 г.
гр. Плевен
В И М Е Т О НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ- ри наказателен въззивен състав
на двадесет и шести юни през ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА година в
публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА
МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАН
ИВАНОВ
ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ
като разгледа ВНЧД
№ 113 /2020 г. докладвано
от съдията Мълчиниколова
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по
глава „Двадесет и първа“ НПК, във вр. с чл. 306, ал.1 ,т.1 от НПК
Образувано
е на основание постъпилата въззивна жалба от адвокат Д.Ц., като служебен
защитник на осъдени Л.Р.П., подадено против Определение от 24.02.2020г. на
Районния съд- Плевен, постановено по ЧНД №329/ 2020 г.
Със
съдебния акт, предмет на въззивната жалба, първоинстанционния съд, по реда на
чл. 306,ал.1 т.1 от НПК е групирал наказанията, наложени на осъдения Л.Р.П., с
отделни, влезли в сила присъди ,както то следва:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.25 ал.1,
вр. чл.23 ал.1 от НК на осъдения Л.Р.П.,
ЕГН: **********… едно общо най-тежко наказание измежду наказанията по НОХ Дела №
127/2013 г.; 211/2013 г. и 182/2014 г., трите по описа на РС – Луковит, в
размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг
режим на изтърпяване.
На основание чл.25, ал.2
от НК ПРИСПАДА изцяло изтърпяното наказание една година и шест месеца лишаване
от свобода.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23 ал. 1 от НК определено едно
общо най-тежко наказание на осъдения П. измежду наложените му по НОХ Дела №№
1117/2019 г. и 135/2018 г., двете по описа на РС – Плевен, в размер на осем
месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване и
„Обществено порицание“.
На основание чл.25, ал.2 от НК ПРИСПАДА изцяло изтърпяното наказание по
НОХД№135/2018г. по описа на РС-Плевен, а именно „Пробация” за срок от девет
месеца, като два дни пробация, се считат за един ден лишаване от свобода, както
и „Обществено порицание“.
ПОСТАНОВЯВА отделно изтърпяване на наложеното наказание по НОХД №7099/2010
г. по описа на РС – Варна, в размер на четири месеца лишаване от свобода, при
първоначален строг режим на изтърпяване.
На основание чл.25, ал.2 от НК ПРИСПАДА отчасти фактически изтърпяното
наказание лишаване от свобода наложено по НОХД №7099/2010г. по описа на
РС-Варна, считано от 23.03.2013г. до 28.04.2013г.
В жалбата се съдържа оплакване ,че така постановеното определение е
неправилно, тъй като от мотивите не става ясно, какъв е размерът на наказанието
лишаване от свобода, което в крайна сметка осъденият Л.П. следва да търпи.
Жалбата се поддържа в открито съдебно заседание пред окръжния от служебния защитник . В подкрепа на
оплакванията се излагат доводи, че от мотивите към обжалваното определение не
става ясно какъв е размерът на изтърпените и приспаднати наказания,от така
определеното общо наказание по всяка група. С оглед на това няма яснота, следва
ли Л.П. да търпи наказание лишаване от свобода и в какъв размер.
Прокурорът изразява становище ,че определението е правилно и следва да се
потвърди.
Пред окръжния съд, страните не ангажират доказателства. Съдът служебно е
изискал и приел като доказателства по делото заверени преписи от присъдите,
наказанията по които са групирани от районния съд.
По допустимостта на жалбата съдът се е произнесъл с определението си за
насрочване на делото, поради което следва да разгледа жалбата по същество.
Окръжният съд, като взе предвид оплакването в жалбата
,доводите на страните и доказателствата ,събрани в двете съдебни инстанции,
извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, предмет на
въззивен контрол, като намери за установено следното:
С определение от 30.03.2011г., постановено по НОХД № 7099/2010 г. Районният съд - Варна, е одобрил постигнатото
между страните по делото споразумение, по силата на което Л.Р.П. се е признал
за виновен по повдигнатото срещу него обвинение по чл. 198,ал.1,вр.
чл.63,а.1т.3 от НК, за престъпление, извършено
на 22.08.2010г за което му е наложено наказание
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.. На основание чл.69, вр. чл.66 от НК
изтърпяването на така наложено наказание е отложено с изпитателен срок от две
години.
Районният съд – Луковит с ОПРЕДЕЛЕНИЕ ,
постановено по НОХД № 127/2013 г. по
описа на РС - Луковит, влязло в законна сила на 20.06.2013 г. е одобрил
постигнатото по делото споразумение, като наложил на подсъдимия Л.П. наказание ТРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване за престъпление по чл. 194 от НК, извършено
на 08.12.2012г.
Районният съд – Луковит, с ОПРЕДЕЛЕНИЕ , постановено по НОХД № 211/2013 г. влязло в законна сила на 20.06.2013 г. е одобрил постигнатото между страните по делото
споразумение, като наложил на Л.П. наказание ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване
за престъпление по чл. 194 от НК, извършено на 27.02.2013г.
Районният съд – Луковит с ПРИСЪДА №1
от 12.01.2015г. постановена по НОХД №
182/2014 г. по описа на РС - Луковит, влязла в законна сила на 22.07.2015 г. е
наложил на подсъдимия Л.П. наказание ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА при първоначален строг режим на изтърпяване , за престъпление по чл.
195 от НК, извършено на 25.01.2013г.
Районния съд гр. Плевен с протоколно
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 127/26.02.2018 г., постановено
по НОХД № 135/2018 г. по описа на РС влязло в законна сила на 26.02.2018 г. е
одобрил споразумението постигнато между страните, като е наложил на Л.П. наказание
ПРОБАЦИЯ ЗА СРОК ОТ ДЕВЕТ МЕСЕЦА, както и „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ” за
престъпление по чл. 191 от НК, извършено в периода м.март
Районният съд гр. Плевен с ПРИСЪДА
№137/ 23.10.2019г., постановена по НОХД
№ 1117/2019 г. , влязла в законна сила на 29.01.2020 г., е наложил на Л.Р.П.,
ЕГН ************* наказания ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване и
наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ за престъпления по чл.325 и по чл.216 от НК,
извършено на 09.06.2015 г..
От горните обстоятелства е видно ,че деянията, за които Л.П. е осъден с
отделни съдебни актове, постановени по НОХД
№127/2013г.; НОХД № 211/2013г. и НОХД №182/2014г., всички по описа на РС –
Луковит са извършени в условията на
реална съвкупност, преди да има влязла в сила присъда ,за което и да било от
тях. Видно от справката за съдимост, наказанията по тези присъди вече са били
групирани с влязлото в сила Определение
№ 383/07.09.2015г., на РС- Луковит, постановено по ЧНД № 196/2015г., като
на Л.П. е определено едно общо наказание до размера на най - тежкото ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.Видно от справката за съдимост(л. 11 чнд 329/20) така определеното общо
наказание е изтърпяно изцяло на 11.07.2016г., съгласно писмо на Затвора гр.
Ловеч рег. № ЗД454/ 2015/ 11.07.2016г.
С оглед на това въпреки,че към тази група не се включва друго наказание, то
същите следва отново да се групират, като от общо наказание от година и шест
месеца, на основание чл.25, ал.2 от НК се приспадне изцяло изтърпяното на 11.07.2016г. наказание от една
година и шест месеца, което обстоятелство е настъпило след влизане в сила
определението на РС- Луковит. както е
постановил и първоинстанционният съд.
От доказателствата по делото се установява ,че деянията ,за които Л.П. е
осъден с ,влязла в сила присъда ,
постановени по НОХД № 1117/2019г и Определение № 127от 26.02.2018г. по НОХД
№135/ 2018г за одобряване споразумението постигнато между страните – двете на
РС- Плевен ,са извършени в условията на реална съвкупност. Поради това подлежат
на групиране отделно, по реда на чл.25.ал.2, вр. с чл.23,ал.2 от НК, като на
осъдения следва да се наложи по- тежкото измежду двете наказания – Осем месеца
лишаване от свобода ,което да изтърпи при „СТРОГ“ режим.
От справката за съдимост(л.12 чнд 324/20) е видно, че наказанието,
„пробация“ наложено на осъдения Л.П. с присъдата по НОХД № 135/ 2018г е изтърпяно изцяло на
07.10.2019г., а наказанието „Обществено порицание“ е изтърпяно на 04.06.2018г.
Предвид така установеното, изтърпяното наказание „ девет месеца пробация“ , на
основание чл. 25, ал.3 от НК, следва да се приспадне от определеното общо наказание
от ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода ,като два дни пробация се считат за един ден
лишаване от свобода. В случая, съдът не е длъжен да пресмята и да посочва, в
какъв размер лишаване от свобода, се е редуцирало приспаднатото наказание
пробация ( в случая е приблизително равно
на четири месеца и петнадесет дни
лишаване от свобода) , тъй като точното изчисление и приспадане се извършва
от прокуратурата, която е органът отговарящ за изпълнението .
Първоинстанционният съд,без да излага подробни съображения правилно е
групирал наказанията по посочените присъди и
е извършил приспадането на изтърпяното наказание „пробация“ от
определеното общо наказание „лишаване от свобода“, като е посочил как се
редуцира пробацията. Допусната е техническа грешка при посочване на основанието
за приспадане на пробацията, като вместо правилното основание чл.25,ал.3 от НК,
и посочено „чл.25,ал.2 от НК“. Това в случая не води до неяснота, тъй като
правилно е възпроизведена с думи разпоредбата на чл. 25,ал.3 НК.
Определението , предмет на жалбата е
постановено в нарушение на материалния закон и поради това недопустимо, в частта м, с която първоинстанционният съд е постановил осъденият
Л.Р.П., да изтърпи отделно наказанието от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
наложено на Л.П. с присъдата на Районния съд- Варна, постановена по НОХД №
7099/ 2010 г.
Видно от приетите като писмени доказателства във въззивното производство
влезли в сила присъди, с Присъдата по НОХД № 7009/2010г., Л.П. е осъден, за
деяние извършено от него ,като
непълнолетен, на четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от две години,
на основание чл.69,ал.1 от НК.
Тъй като в изпитателния срок на това наказание е извършено деянието за
което П. е осъден по НОХД 127/2013г. на РС –Луковит, то с одобряването на
споразумението по това дело, съдът в
същото производство, с определение по чл.306 НПК и на основание чл.69,ал.2 от НПК е привел в изпълнение условното наказание наложено на подсъдимият Л.Р.П. с присъдата по НОХД №
7099/2010г. на РС- Варна за деяние извършено от него като непълнолетен. Поради
това и на осн. чл.69, ал.2 от НПК, първоинстанционният съд е постановил Л.П. да изтърпи само част от него в
размер на ЕДИН МЕСЕЦ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА в затворническо общежитие.
Това определение е влязло в сила, поради което въпросът за привеждане в
изпълнение и изтърпяване на част или цялото условно наказание е вече решен с
влязъл в сила съдебен акт и не подлежи на преразглеждане и пререшаване, било то
с присъда или определение по реда на чл.306 от НПК.
Видно от справката за съдимост (л.6 гръб чнд 329/20)така приведената в
изпълнение част от условното наказание, наложено на Л.П. по НОХД 7099/ 2010 г
на РС- Варна е изтърпяна за времето от 23.03.2013г до 28.04.2013г.
Въззивният съд констатира, че в нарушение на закона, с Определение от 12.01.2015г. по реда на чл.306 НПК, постановено в производството по
НОХД № 182/ 2014г.на РС – Луковит, на основание чл.68,ал.1 НК е преразгледал
въпросът за вече приведеното в изпълнение и изтърпяно условно наказание ,
наложено на осъдения Л.П. с присъдата на РС- Варна по НОХД №7099/2010г.,за
деяние извършено от него като непълнолетен. От данните за това осъждане се
установява, че само част от деянията, за които са постановени групираните
съдебни актове са извършени в рамките на определения по нохд 2078/2006 г.,
РС-Варна изпитателен срок в размер на три години, който започва да тече,
считано от влизане на споразумението в сила .
И срок е с начало 06.11.2007 г., поради което в рамките на същия са
извършени само престъпленията по нохд 2257/2010 г., съответно на 14.02.2010 г.,
и по нохд 3100/2011 г., съответно на 29.10.2009 г., като с последното осъждане
не е наложено наказание лишаване от свобода.
Двете от деянията, предмет на присъдите
по НОХД 211/ 2013г. и НОХД № 182/2014 – по описа на РС- Луковит от
групираните наказания по първата група,
са извършени извън двугодишния изпитателен срок от влизане в сила на
30.03.2010г.на условната присъда по НОХД 7099/ 2010г на РС – Варна. Ето защо ,
спрямо тях, не са налице предпоставките на чл. 68, ал.1 от НК.
В същото време, наказанието по НОХД № 127/2013г на РС – Луковит е в реална
съвкупност с наложените по НОХД 211/2013 и НОХД 182/ 2014г, но е извършено в
изпитателния срок /преди 30.03.2012г) на наказанието по НОХД 7099/ 2010г.,
поради което и е приведено частично в изпълнение на основание чл.69,ал.2 от НК в производството по НОХД 127/2013г.
В този случай по-благоприятно за осъдения се явява именно групирането
извършено от РС- Плевен и не са налице основания за промяна на съвкупността.
Не са налице и основания за привеждане в изпълнение на наказанието по НОХД
№ 7099/ 2010 г., РС – Варна с определянето на общото наказание, поради липса на
съответните предпоставки за това.
Наказанието по горепосоченото дело ,вече било приведено в изпълнение
частично, с влязлото в сила определение, постановено по НОХД № 127/2013г на РС - Луковит и
понастоящем е изтърпяно изцяло.
Същото нарушение е допуснал и Плевенският районен съд , с определението по
чл.306 НПК, предмет на настоящия въззивен контрол. Без да се съобрази, че по
отношение приложението на чл.69, ал.2 от НК вече има влязло в сила определение
на РС- Луковит по отношение отложеното
изпълнение на наказанието, наложено с присъдата по НХОД №7099/ 2010г. на РС –
Варна, което е изтърпяно на28.03.2013г., първоинстанционният съд е постановил Л.П.
да изтърпи отделно наказание от четири месеца лишаване от свобода с припадане
на изтърпяната част за времето от 23.03.2013 – 28.04.2013г.
В тази част определението е постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон .Поради това, следва
да бъде отменено в тази част като недопустимо.
Вместо него окръжният съд следва
да се произнесе по същество, като откаже да уважи предложението на РП- Плевен в
частта относно наказанието от четири месеца
лишаване от свобода, наложено на Л.П. с присъдата на РС- Варна по НОХД №
7099/ 2010г.
В останалата част, определението на първата инстанция следва да бъде
потвърдено ,като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334 от НПК, вр. с чл.306,ал.1,т.2
от НПК Плевенският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 112 от 24.02.2020г. на Плевенския районен съд, І-ви н.с.,
постановено по ЧНД 329/ 2020г , в ЧАСТТА
МУ , с която е постановено осъденият Л.Р.П., да изтърпи отделно наказание
от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА,
при „строг„ режим, наложено му с влязлата в сила присъда на Районния съд
– Варна по НОХД №7099/ 2010г., чието изтърпяване е било отложено на основание
чл. 69,ал.1 от НК за срок от две години, с приспадане на времето от 23.03.2013г
– 28.04.2013г., като недопустимо и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Предложението на Районна прокуратура – Плевен, Вх. рег. № 3627/10.02.2020г.
по описа на РС – Плевен,с което се иска осъденият Л.Р.П., ЕГН ********** да изтърпи отделно наказание от четири
месеца лишаване от свобода, наложено му с
влязлата в сила присъда на Районния съд – Варна по НОХД № 7099/2010г.,като
неоснователно и незаконосъобразно.
ПОТВЪЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 112 от 24.04.2020г. на Плевенския районен съд, І-ви н.с.,
постановено по ЧНД 329/ 2020г. в ОСТАНАЛАТА му част, като правилно и
законосъобразно.
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: Членове: